петък, 28 февруари 2014 г.

НЕКА СИ НАПРАВИМ АМУЛЕТ ЗА ЗДРАВЕ И КЪСМЕТ

Желанието за защита не е породено от страх, а от разбирането, че около нас съществуват различни енергии, някои от които са полезни за нашето здраве и успех, а други е по-добре да бъдат държани извън дома и личното енергийно пространство. Поради тази причина древната мъдрост на фън шуй е развила множество начини не само за защита на хората от неподходящите енергийни въздействия, но и за привличане на положителните енергии, за да се стимулира късметът, здравето и богатството.

Един от най-често използваните символи е така нареченият „мистичен възел“.

Той представлява 3 преплетени осмици и е комбинация от символа на вечността, повторен 6 пъти. Затова възелът се свързва с дълголетието и късмета – той няма начало и няма край. Като защитен символ възелът представлява хармоничното движение на добра енергия, непрекъснато от беди и нещастия.

Източният „мистичен възел“ се среща почти при всички тибетски и китайски символи – звънчета, флейти, парички и други. Наричан е още „възел на щастието“, защото привлича енергиите на дълголетието и здравето, пази от разочарование и гарантира живот с любимия човек до края на дните.


Как да си направим възелa

Първата важна стъпка е добре и симетрично да се оформи кръстът. За улеснение централната му част се закрепя с карфици. Парче стиропор или твърда възглавница са идеалната подложка.

Хваща се раздвоеният край и се завърта обратно на часовниковата стрелка, както е показано на картинката. Образуваното ухо се забожда с карфица, за да не се “загуби”. Останалите краища също се завъртат, като последният се подпъхва под отбелязаното с карфица ухо. Краищата се издърпват леко, възелът не трябва да се затяга.

Същото се повтаря още веднъж, само че по часовниковата стрелка. Отново краищата се подръпват. Обръща се и образувалите се диагонални „уши“ се оформят с подръпване. Един по един всички краища се стягат и толкоз.












От опит можем да ви признаем, че от първия път най-вероятно няма да се получи. Но ако се въоръжите с търпение и с доза добро настроение, от третия път щастливият възел ще е готов.

Може да опитате да си направите мартеничка с този възел.



четвъртък, 27 февруари 2014 г.

УВЕЛИЧЕНА ТРЕТА СЛИВИЦА ПРИ ДЕЦАТА - КАКВО ДА ПРЕДПРИЕМЕМ?

Проблемът с увеличената т.нар. трета сливица е много разпространен и един от най- честите поводи консултация със специалист Уши- Нос- Гърло ( УНГ ). В същината си това не е сливица, в смисъла на другите две, но е прието да се нарича така. Лекарите съветват евентуалното премахване да стане през пролетта или есента, затова може би това е времето да помислите, дали такъв проблем е налице при вашето дете.

Как може да опишем третата сливица?

Сливиците нормално са две – от двете страни на гърлото. Те са елемент от имунната система на човек и тяхното присъствие е повече от необходимо. Сливиците представляват струпвания на лимфна тъкан с много важна мисия – първата бариера за вирусите и бактериите. Когато те са зачервени и уголемени – заплахата е налице и лимфоидната тъкан произвежда антитела. Но самата вирусна инфекция или друга причина може да навреди на тях самите, резултатът е често боледуване – ангини и други подобни инфекции. Дори и често да боледуват, сливиците не бива да се отстраняват с лека ръка, а след сериозна консултация с УНГ лекар.

Не съвсем така стои въпроса с т.нар. трета сливица. Тя не е точно сливица, по- точното наименование е аденоидна вегетация, хипертрофирала лимфоидна тъкан. Но общоприето е да се казва уголемена трета сливица. Тя се развива в назофаринкса ( носоглътката ) и в непосредствена близост до Евстахиевите тръби, които пък бележат началото на ушния канал. Третата сливица може да се появи, може и да не се появи изобщо.

Какво я отключва? – Никога не се знае със сигурност. Неизлекувана инфекция, усложнения след последната изкарана, чести преболедувания не позволяват на тъканта да върне нормалното си състояние.

В повечето случаи хипертрофиралата тъкан се свива до към 11-12 годишна възраст. Но понякога тя може да е толкова голяма в определен момент, че да причини много проблеми.

Как да разпознаем третата сливица?

Често боледуване на гърлото. Обикновено двете сливици са на прицел при лечението, а и третата се забелязва след много по- обстоен преглед. Затова в повечето случаи изобщо не я отбелязваме като причина за честа заболяваемост.

Често боледуване от фарингит, ларингит. Сухата лигавица, заради постоянно отворената уста, влияе на нормалната функция на фаринкса и ларинкса – трудно преглъщане, променен глас, това са част от белезите. Някои лекари твърдят, че увеличената сливица влияе на апетита, храненето става мъчително за децата.

Затруднено дишане. Особено в поза за спане по гръб – имате чувството, че детето се задушава. Понякога се чува и хъркане в будно състояние. Дишането е шумно, лигавица е суха, детето често преглъща.

Чести възпаления на средното ухо. Когато третата сливица се разрасне в една посока, към някоя от Евстахиевите тръби, това води до възпаление на средното ухо, което е в непосредствена близост. Децата се оплакват от дискомфорт в ушите, по- рядко за остра болка.

Нарушената дейност на Евастхиевите тръби, които отвеждат въздух и вентилират ушния канал, води до хлътване на тъпанчевата мембрана, прави я трудноподвижна. Затова децата твърдят, че при определено положение на главата не чуват добре.

Честа и продължителна хрема, болки в синусите. Голямата трета сливица пречи на нормалното оттичане на носния секрет към гърлото. В резултат той се задържа в носната кухина и в синусите. Ако няма третиране на сливицата – това може да доведе до синузит.

Съвет: Ако детето има оплаквания, независимо, дали е болка и дискомфорт в гърлото, ушите, или е просто продължителна хрема, която не се повлиява от обичайното лечение, заведете го на УНГ – специалист, а не само при личния лекар. Само този вид специалисти могат да открият третата сливица и да дадат адекватен съвет.

Как да третираме третата сливица?

Ако я открием навреме – хомеопатията много помага именно в такива състояния. Определени средства, след среща с хомеопат, могат да повлияят така, че сливицата да започне да се свива.С  много  добър  ефект  са  следните  медикаменти – Аграфис, Калкарея карбоника/фосфорика, Лимфомиозот,  Сулфур йодатум, Ттуберкулинум, Силицея  и  др.

Традиционната  медицина  използва  капки  за  нос -  деконгестанти /отпушващи/  и  такива, което  спират  секретирането.Прилагат  се  също  така  антихистаминанти /противоалергични/,  откашлячни, и др. средства.

Критерий  за  изписването  на  Антибиотик са  -  продължително  възпаление  с   трайно  повишена  температура – над  38  градуса  -  повече  от  4  дни,  влошено  общо  състояние,  усложнение – отит,  бронхит или  пневмония.

Ако е много напреднало развитието й – решението е оперативно.
Прибягва  се  до  оперативно  лечение  когато :
Детето прави повече от  три  отита  през  годината
Има  трайно  намален  слух
Прави  често  други  усложнения – бронхит, пневмония, ларингит
Носното  дишане е  с  0 %
Дискомфортен  и  силно  нарушен  сън,  в продължение  на година , причинен  отхъркане  , кашлица  които  водят  до често  събуждане.
Минимална  възраст  за  предприемане  на оперативно  лечение  е  3  години  а  максимална -7.

Как протича операцията?
След консултацията с лекар УНГ, се прави и консултация с педиатър, който да потвърди общото здравословно състояние. Снема се пълна анамнеза, следва консултация с анестезиолог и, ако е нужно, с алерголог. Самата операция става със специален инструмент, аденотом, който представлява пръстеновиден нож. С него се стига до назофаринкса, където е сливицата, и тя се отстранява, няма разрез, няма шиене. Упойката е пълна, в случая с моята дъщеря - с райски газ, възстановяването е кратко, а седмица или две след операцията трябва да се спазва определена щадяща гърлото диета – повече течности, попари, супи, храни без твърди частици, ядки и др. подобни, която се назначава от лекуващия лекар.

Съвет: Всяко дете излиза по различен начин от упойката. Някои са много агресивни и буйстват, не оставяйте сама с детето непосредствено след операцията.

Като преживяване третата сливица е много мъчителна за детето. Ако, разбира се, е толкова хипертрофирала и хомеопатията не може вече да се пребори. Затрудненото дишане, почти постоянното боледуване, увисналата челюст и хъркането нощем – това може да стане истински кошмар. Освен че е и голям удар по крехката имунна система. Не се колебайте, ако имате доверие на специалиста си УНГ, да предприемете тази крачка.

Как да се предпазим?

Профилактиката  е  много  важна  и  трябва  да започне още след  първата  годинка,  когато  децата  страдат  от  т.нар. заден  ринит – постоянно  запушен нос,  придружен с хъркане  и  кашлица. Хомеопатията много помага в този случай, особено когато възможно най-бързо се предприеме лечение.

Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?

След уточняването  на  диагнозата  родителите  трябва  рязко  да намалят  контактите  на детето си  с  други  болни  деца.
Преразглежда  се  посещението  в  детското  заведение.
В  зимните  месеци  се  приемат  имуностимулиращи  медикаменти.
През  лятото  задължително  детето се  води  на  море и  планина.

сряда, 26 февруари 2014 г.

В ПАМЕТ НА ДЖОКО РОСИЧ...

Четирима конници застанаха пред столичната църква „Свети Седмочисленици", за да изпратят в последния му път Джоко Росич.
Поклонението пред тленните останки на любимия на поколения българи актьор започна в 11 часа.

81-годишият Джоко Росич почина на 21 февруари в болница "Лозенец", няколко седмици след като бе опериран от тумор в мозъка.

Стотици приятели, роднини, колеги и почитатели са наредени на опашка и в момента влизат в църквата, за да си вземат последно сбогом с Джоко Росич, съобщи "24 часа".

Четирима приятели на актьора дойдоха пред храма на черни коне. Единият от тях е Ивайло Калоянчев, син на Георги Калоянчев, който е започнал кариерата си като каскадьор през 1975 г.
Джоко Росич бе известен с любовта си към конете.

Ездачите - каскадьори от групата, "наследник" на отбора на покойния Димитър Кехайов в Киноцентъра "Бояна", стояха като почетна стража пред църквата "Св. Седмочисленици" по време на поклонението, предаде БТА.

"Джоко много обичаше конете, непрекъснато беше между нас - изпращаме го като приятели и колеги", каза един от каскадьорите Йордан Захариев.

"Не мога да разделя Джоко от коня - във всяка роля той е на кон. На-добрият ездач между актьорите и най-добрият актьор между каскадьорите", допълни продуцентът Александър Методиев, инициатор на жеста на почит към именития артист.

Председателят на Съюза на артистите Христо Мутафчиев сподели, че няма отделен спомен за Джоко, защото всяка среща с него е паметна.

"Споменът ми за него е гласът. След смъртта на Джоко малко останаха истинските мъже в България. Той не поучаваше, не размахваше пръст - само с едно "добър ден" те учеше на уважение, достойнство, чест", заяви Мутафчиев.

Никола Анастасов пък бе категоричен, че не се разделя с колегата си, защото "той остава в нас".

"Хубаво бе, прекрасно бе, че го имаше - изключително топъл актьор, с глас който гали. Мъжкар на екрана и в живота - нещо, което лично изпитах. Когато снимахме филма "Осмият", трябваше да ми удари шамар и едва не ми проби тъпанчето", спомни си с усмивка Анастасов. 


Джоко Росич (Джордже Мирко Росич) е български актьор от смесен произход, участвал в над 110 филма. Роден е на 29 февруари 1932 в Крупан, Кралство Югославия.
Майка му е българка, а баща му – сърбин. През 1951 г. емигрира в България по политически причини. Завършва икономика и школа по радиожурналистика, след което работи 17 години като журналист в БНР. Снима се в български, унгарски и сръбски филми. Понякога е наричан „легендарният каубой“. Носител е на орден „Кирил и Методий“ първа степен. Женен е, има две деца (Ирина Росич, Стоян Колев) ,четирима внуци(Валентин Христов, Мария Колева, Джордже Събев, Пламена Колева )и правнук – Бранимир Христов(Бранко). Джоко Росич е любител и колекционер на оръжия, най-вече ножове.[2]
Едни от най-известните филми, в които е участвал, са „Осмият“, „Езоп“, „Демонът на империята“, „Михаил Строгов“, „На всеки километър“, „Гоя“, „Антихрист“, „Баща ми бояджията“, „Иван Кондарев“, „Сватбите на Йоан Асен“, „Войната на таралежите“, „Камионът“, „Хан Аспарух“, „Време разделно“, „Под игото“, „Капитан Петко войвода“, „Зарево над Драва“ и др.
През февруари 2010 година получава наградата „Златен век“ на Министерството на културата за големите му заслуги и принос към българското кино.[3]
На 21 февруари 2014 г. Джоко Росич умира от рак в болница "Лозенец", дни преди да навърши 82 години.[

Филмография


Ето и едно от последните му интервюта:

- Как се чувства един толкова известен актьор, станал вече на 81 години? Кое е най-преломният момент във вашия живот?- Този въпрос има смисъл, затова защото аз бях 17 години журналист в Националното радио и случайно попаднах в един филм - “Хроника на чувствата”. Това беше преди повече от половин век. Аз взимах неплатена отпуска от радиото след това, за да се снимам във филми. 

Има 2 преломни момента в моя живот
Единият е по време на събитията в Чехия през 1968 г. - тогава мен ме изгониха от радиото, защото аз не бях български поданик. Веднага след това изгониха и съпругата ми по една единствена причина, че съпругът й е чужденец. Тогава започнах активно да се снимам. Аз никога не съм си представял, че ще напусна журналистиката и ще стана актьор. И така започнах тук-таме да се снимам, беше рехаво, но все пак си докарвах някакви доходи. След това снимах доста филми. През 1976 г. се снимах в един унгарски, който се прожектираше и в България. Той се казваше “Под краката им свири вятърът”. Заглавието всъщност показва съдбата на моя герой, тъй като те накрая го обесват и под краката му свири вятърът. Това е един също преломен момент в моя живот, защото аз тогава все още не бях убеден, че това е моя работа и се чувствах като пришълец, като чуждо тяло. След завършването на филма обаче се убедих, че това нещо аз го мога. Това е велико усещане и аз почувствах, че това е моето призвание.

- Разбрах, че все още продължавате да се снимате във филми...- Участвам все още, никога не съм прекъсвал. Последният филм, в който играх, беше “Пъзел” на Иво Стайков. Наскоро имах покана да участвам и в театрално представление. Много пъти са ме канили, но аз никога не съм го правил, защото смятам, че театралната сцена, театралният актьор е друга професия, че това не е за мен. Много колеги могат и едното, и другото, но аз смятам, че не мога да бъда театрален артист. А може и да мога, но никога не съм го пробвал. Покани ме Влади Люцканов в Младежкия театър, тъй като ще правят някаква френска пиеса с трима актьори, три действащи лица и ме покани да бъда едно от тях. Аз имах желанието да го направя, но 

вече не мога, защото съм сляпНе мога да чета и той не ми се сърди, разбира ме. Във киното е друго, защото днес се снима само един епизод и аз мога да го наизустя. Така че с кино ще продължавам да се занимавам, но, разбира се, все по-рядко, защото роли за моята възраст вече почти няма. Но ако има някъде да се играе някакъв старец, с удоволствие ще го направя.

- Във филма “Хан Аспарух” вие участвате в почти всички батални сцени. Трудно ли ви беше? Вярно ли е, че са ви взели в киното само защото сте умеели добре да яздите?
- Не - това не е вярно! Аз се научих да яздя заради един филм, а преди това бях снимал много филми. Трябва да ви кажа, че в продължение на 35 години аз яздих кон. Това беше в сериала “Демонът на империята” на Вили Цанков. Тогава 30 души актьори се учихме да яздим, но после колегите се върнаха по театрите, а аз останах в киното.

- Прави впечатление, че през миналата година и в началото на тази си отиде едно цяло поколение знакови актьори, фаворити в киното и театъра... С кого от тях бяхте най-близък?- С всички бях приятел и много близък. Даже този понеделник, който отмина, бях в Хасково на откриване на паметна плоча на Георги Черкелов. Както знаете, той е от Хасково, но от цялата актьорска гилдия май само аз бях там. Коста Цонев си отиде, Наум Шопов също, Велко Кънев, Калата, Ачо... – това са все мои приятели. С Хачо Бояджиев често се виждахме тук, в това кафене на пазара Ситняково, където сега говорим с вас. Права сте, че си отиде цяло едно поколение талантливи актьори, а съвсем наскоро изпратихме и Тошко Колев.

- Бихте ли разказали някакъв спомен за някого от тях?- Какво да разказвам? Както и сега в Хасково искаха да кажа някакви слова за Черкела, защото ние сме приятели от 50 години с него. Работили сме заедно, заедно сме живели, обичали сме се. Те случките са милиарди, защото при актьорите, когато се отиде на снимачната площадка, всичко е случка. Ние просто осиротяхме, обедняхме. Аз актьорското съсловие не си го представям без Наум Шопов, Коста Цонев, без Велко Кънев, без Калоянчев, без Тодор Колев... Изведнъж си задаваш въпроса: “Как така може да ги няма?”. Времето върви, събитията отминават, хората остаряват един по един...

- Разбрах, че имате проблеми със зрението. Колко диоптъра са ви очилата?- Не до диоптри ми е проблемът - моето е дегенерация на ретината на двете очи. Това не се оправя с диоптрите...

- И Стоянка Мутафова има проблеми със зрението, но чете с лупа?- Нейното е друго. Тя има оптически проблем. Аз и с лупа не мога да чета. Това заболяване не се лекува, а се получава от прожекторите. Аз вече 50 години съм в тяхната светлина.

- Имате ли други болежки?- О, човек на моята възраст има 2000 такива, само че аз не им обръщам много-много внимание.

- Спортувате ли?- Вече не. Сега само ходя. Добре, че и това правя все пак.

- Как приемате старостта?- Може да звучи като клише, но е вярно: “Всяка възраст си има своята хубост”. Аз не мога да се оплача от годините си, от състоянието си. Неотдавна, като ме питаха какво е да си на 81 години, казах: това означава да си свободен, тотално свободен човек. Както никога не си бил да не зависиш от нищо и от никого.

- Да ви питам и за сексуалните отношения на един човек като вас?...- Какво за секса? Всичко зависи от психическата нагласа на човек. Когато той вътрешно е убеден, че е мъж, че може, защо да не е така?

Аз нямам проблеми в това отношение!

- А как поддържате този хубав тембър на гласа?
- Заради този глас ме избраха да работя в радиото, но не го поддържам. Пия, пуша, въпреки че имам заболяването Райнике - това са мехури на гласните струни. Може да се оперира, но не ми пречи нито да дишам, нито да се храня. А закога да се оперирам?
Питахте ме за други болести. Имам 3 стенда в сърдечната област, но и това преживях. Първия път ми правиха операцията в болницата на Чирков, а втората в “Токуда” при Иво Петров. Съпругата ми наскоро преживя операция на жлъчката, която направиха в “Токуда”, но сега вдигна висока степен на кръвната захар и е в МВР болницата.

- Каква е диагнозата?
- Рак. Страшна е, но се надявам да се оправи- С вашата съпруга се запознавате в радиото...- Да. Там се запознахме. Ние и двамата имаме по едно дете от първите си бракове. Аз имам дъщеря, която живее в Канада и по-добре, че не е тук. А синът ни загина преди почти три години при един нелеп инцидент. Задавил се е с баничка и почина в подлеза на Орлов мост. Беше на 51 години, има две дъщери, които са наши внучки. Имаме и правнук. Той беше журналист от радиото, Стоян Колев се казва.

- Разбрах, че Кристина Патрашкова е видяла фаталния край на сина ви в подлеза и тя ви е казала някакви страшни неща...- Не. Не е тя. Видяла го е една /извинявам се за израза/ патка, една патка от нейната редакция. Това се надявам да го публикувате - една патка го е видяла.

- Как се казва тя?- Не знам, но и не искам да знам! По-добре да не ме среща, защото не знам как ще реагирам. Бяхме с Данчо Василев на ей оная маса и тя участваше в разговора и аз си говорех с други хора свободно. Мислех, че съм сред приятели.. И тя писала в някаква страница как са били заедно с моя син, как той и е говорил много добре за мене, и после казва: “Аз бях там, видях как краката му потреперваха, а главата му увисна като на куче”. Как може такова нещо?! Ето тук седеше тази патка! /ядосва се - б. а./.

- Лекарите нищо ли не са могли да направят?...- Не, той е умрял за минутка. Човек, като се задави, спира да диша и толкова. Но това са си наши, семейни трагедии, които на никого не пожелавам да му се случват.

петък, 21 февруари 2014 г.

ШУСЛЕРОВИТЕ СОЛИ ПОМАГАТ ПРИ КАМЪНИ В БЪБРЕЦИТЕ

Минерален дефицит трупа кариерата



Газирани напитки, мазни храни, липса на движение, повечко сладичко и почти никаква вода - всички тези фактори допринасят за образуване на камъни в бъбреците. Обикновено те се появяват при нарушена обмяна на веществата и прекалено кисела среда. А тя от своя страна може да се дължи на невъзможността на организма да се справи с преработването на всички „удоволствия”, на които го подлагаме.
Храним се така, че нарушаваме баланса на хранителни вещества и минерали и организмът буквално си „скрива” запас от минерални соли и ги трупа в някои тъкани и органи.  С течение на времето при хронично високо съдържание на пикочна киселина в кръвта в бъбреците се отлагат уратни кристали, които образуват камъни. Процесът може да бъде спрян. За неутрализирането на излишните киселини са необходими Шуслерова сол №9 натриев фосфат, №11 силицея  и №2 калциев фосфат. Те се приемат всеки ден поне за 3-6 месеца.  Тази комбинацията помага за разтваряне на камъните и същевременно ни предпазва от образуване на нови. След дълъг курс може да се постигне и разграждане и на калциевите оксалати. Приемат се по 3 таблетки от всяка сол. Трябва да се пие много вода и да се избягват храни, съдържащи глутамати.
 Шуслеровите соли балансират минералите в клетките и междуклетъчното пространство. Те са на точното място и в точната концентрация, което пречи на отлагането им в тъканите и в органите.
ПОМОЩ ОТ ПРИРОДАТА

Чай от мечо грозде и сладник вади пясъка
Добра билкова комбинация при бъбречни камъни е от корен на репей,  Rad. Bardannae, стръкове на голо изсипливче, Hb. Herniariae , листа от мечо грозде, Fol. Uvae ursi,  и корени от сладник, Rad. Liquiritiae.
Три супени лъжици се варят в един литър вода за 15 мин. След охлаждане чаят се прецежда. Добавя се половин  чаена лъжичка сода за хляб и се пие преди и след храна по една чашка, общо 6 чашки за деня.
Цейлонският чай Kidney  е много подходящ при камъни в бъбреците, а и при всички бъбречни заболявания. Една-две чаени лъжички се запарват 5-15 минути в чаша вряла вода. Изпиват се един-два чая дневно.
При спазъм и болка


В повечето случаи Nux vomica 5 (9) CH e достатъчна за преодоляване на спазъма. Приемат се по 5 гранули през 15-30-60 минути. Щом състоянието се подобри, приемът се  разрежда. Може да се редуват  Nux vomica и Calcarea carbonica.
Calcarea carbonica 15 CH (30 СН) също помага за преодоляване на спазъма и болката. Приема се като Nux vomica. Потенцията 15 СН е подходяща при бъбречни кризи, а 9 СН – за стопяване на калциеви фосфати и оксалати.

Два препарата ги топят


За успешно стопяване на бъбречните камъни извън период на криза помагат 2 хомеопатични препарата
Calcarea carbonica 9 CH – два пъти дневно по 5 гранули, но през ден (примерно – понеделник, сряда и петък). Тази потенция отговаря за калциевите соли. А именно калциевите отлагания в бъбрека се поддават трудно на консервативно лечение.
Lycopodium 9 CH – приема се като Calcarea carbonica. Като двата препарата се редуват (вторник, четвъртък и събота). Ликоподиумът отговаря за урати, холестерол, чернодробна стеатоза и т. н. Често след 3-4 дни уратите започват да се отделят във вид, подобен на стрита керемида.

Променете калциевия метаболизъм


Отстраняването на камъка и лечението с хомеопатия и билки върши само част от работата.
Проблемът се решава трайно, когато се акцентира на профилактиката и се вземат мерки за коригиране на калциевия метаболизъм. Любителите на „Кока-кола”,  „Фанта”, „Спрайт” и други трябва да са особено внимателни. Тези напитки съдържат фосфорна киселина, която смущава калциевия метаболизъм. Опасни са, ако пием големи количества или често. При химическо изследване на камъка – магнезиево-амониев фосфат, се оказва, че около 67% са калциев оксалат, карбонат, цистин. Така, ако имаме „песъчинки”, за няколко месеца те пак могат да образуват отливъчен камък.

ОТ КЪДЕ ИДВА МАРТЕНИЦАТА И БАБА МАРТА - ЛЕГЕНДИ И ОБИЧАИ

Мартеницата е типична единствено за България. Българската традиция да се връзва мартеница на 1 март не е прекъсвана от повече от 1300 години.
Всички българи празнуваме този празник, но дали всички знаем от къде произлиза той?

ЛЕГЕНДИ ЗА МАРТЕНИЦАТА
Най-разпространената легенда, която се изпява в много народни песни разказва историята за Кубратовата дъщеря Хуба и гълъбът, който пренесъл бяло-червен конец на Аспарух.
Към края на своя живот владетелят на прабългарите хан Кубрат повикал петте си сина и им заръчал да не се разделят, да бъдат винаги заедно, за да не могат врагове да ги нападнат и поробят.Минало се време, ханът починал. Тогава хазарите нападнали прабългарите и пленили дъщерята на Кубрат – Хуба. Предводителят на хуните Хан Ашина предложил на синовете да го признаят за техен владетел. Само така щял да освободи сестра им и да им остави земите. Ханските синове били поставени пред трудно изпитание.
Най-големият син Баян признал хазарското владичество и останал при пленената си сестра. Другите не спазили заръката на стария хан и тръгнали да търсят свободна земя за своите племена. Единият от братята се отправил на север, а другите Аспарух, Кубер и Алцек потеглили на юг. Преди да се разделят, братята тайно се уговорили с Хуба и Баян да останат при хан Ашина докато намерят свободна земя. След това Аспарух щял да им изпрати птица вързана със златна нишка на крачето, която ще бъде знак да избягат. След това братята потеглили и оставили пленената девойка и Баян в ръцете на злия Ашина.
Не след дълго при Хуба долетял гълъб, който имал златен конец на крачето. Както се били разбрали Хуба и Баян избягали от лошия хан и достигнали водите на Дунав. Не знаели какво да направят. Само птицата можела да им покаже пътя, а те не знаели как да преминат на другия бряг. Баян взел бял конец, който Хуба вързала на крачето на гълъба. Пуснали птицата да полети, но в този момент се появили преследвачи от хунското племе, които започнали да ги обстрелват. Баян бил ранен от стрела и началото на конеца, който държал, почервенял от кръвта му. В този момент на другия бряг на реката се появил Аспарух с неговите войници. Хуните като го видели побягнали.
Аспарух помогнал на Хуба и Баян да минат реката и ги отвел при своите войници. Взел конеца от Баян и белия му край завързал с червения. Закичил всеки един от своите войни с късче от този свещен конец. След това Аспарух застанал пред войската и признал, че той и неговите братя не са се вслушали в съвета на баща си и така са заплатили с кръвта си своето разединение. Заръчал червено-белият конец никога да не се разкъсва, защото тази окървавена нишка завинаги ще свързва българите. Оттогава на първи март всички българи се окичват с червено-бели мартенички, носещи им здраве, радост и успех.

Друга легенда разказва за времето от преди хиляди години, когато прабългарският хан Аспарух тръгнал от дома си в далечните Тибетски планини, за да дири плодородна земя за народа си прабългарски. Той преминал през много реки и планини, докато стигнал земите на славяните, които го посрещнали като скъп гост. Славянки, с бели дрехи му носели бокали с напитки, а трапезите били отрупани с ястия - всичко, което се ражда по тази благословена земя. Но на хана не му било весело, защото той тъгувал за дома си и за своите близки - за майка си и за сестра си Калина. Седнал той на брага на голямата река и сълзи покапали по загорялото му лице, а взорът му се отправил молитвено към бреговете и към слънцето за чудо. И чудото станало! На рамото му кацнала лястовичка - на нея хана разказал болката си. Лястовичката отлетяла към земите, откъдето дошли прабългарите, и разказала с човешки глас на Калина, че брат й е намерил нови земи за царството си, но много тъгува за нея и праща много здраве...Зарадвала се Калина и решила да изпрати хабер на своя брат. Свила зелена китка, усукала с вълнен конец и направила възелчета за поздрав - и изпратила лястовичката да отнесе китката на брат й. Като мълния се понесло птичето и скоро кацнало на рамото на Аспарух. Ханът радостен взел китката, разчел по възелчетата поздрава на сестра си и накичил гърдите си с китката. Ханът повелил на народа си - всеки да си върже малка китка от пресукан бял и червен конец, и на този ден да се кичи винаги - за здраве и небесна благословия. Това се случило на първи Март и останало и до наши дни.
Третата легенда е по-малко разпространена - След като победил византийците и обявил създаването на новата държава, Аспарух решил да извърши жертвоприношение на бог Тангра. Обичаят от земите на хан Кубрат повелявал жертвената клада да се запали със стръкче изсъхнал копър. По тези земи обаче никъде не можело да бъде намерен. Докато ханът мислел какво да прави, на рамото му кацнал сокол. На крачето му висяло снопче копър, завързано с бял вълнен конец, половината обагрен в червено. Хуба, останалата в далечния бащин дом сестра на Аспарух, сънувала сън и разбрала за затруднението на брат си. Изпратила му копър по любимия си сокол. По белия конец имало червени капки кръв от одрасканата й от птицата длан. Хан Аспарух запалил огъня с копъра, а червено-белия конец завързал на китката си за спомен. После всички се закичили с червено-бели конци.
Денят бил 1 март, тогавашната Нова година. Нарекли връзката мартеница, по името на месеца.
КАКВО СИМВОЛИЗИРА МАРТЕНИЦАТА
Мартеницата е символ на здраве, дълъг живот, плодородие и изобилие. Изработва се от усукани памучни или вълнени конци. Основните цветове са бяло и червено.
Белият цвят на мартеницата първоначално е символизирало мъжкото начало, силата, но по-късно под въздействието на християнството, цветът обозначава радостта, красотата, чистотата и непорочността. Белият цвят е цветът на Христос.
Червения цвят е женското начало, здравето. То е знак на кръвта, на зачеването, на раждането. Първоначално женските сватбени носии са били червени.
Синият цвят е свързан с небето и водата. Той е белег на божествена вечност и аристократичност.
Зеленият цвят е символ на плодородност, възраждане и празничност.
Мартеницата, включва различни елементи и символи - черупки от охлюви / за здраве и сила/, мъниста /против уроки/, парички / за благополучие/.
Когато се прави мартеница, тя трябва да се усуква наляво.
ОБИЧАИ НА 1 МАРТ
Сутринта рано стопанките простират или закачват пред домовете си червени престилки, пояси, прежди, черги или пресукани червени конци: те пазели къщата, да не влезе в нея злото — болести и немотия. Като ги видела, баба Марта щяла да се разсмее и да пекне слънце.

Предварително жените усукват бели и червени вълнени конци — мартеници, които завързват или окачват на всеки от семейството. Мартениците трябвало да са така усукани, както момите се усукват около момците. Невестите носят мартениците отдясно, момите — отляво. Ергените ги носят с разчепкани краища, а зрелите мъже — изрязани до възела, за да не се развяват по седенките.
Мартениците пазят човека от уроки и болести; свалят се чак тогава, когато се види първия щъркел, лястовица или разцъфнало дръвче и след като се свалят, се закачат на разцъфнало (или зелено) дръвче. По други места я слагали под голям камък и след девет дни гледали какво има под него. Ако са се настанили мравки, годината ще е богата с овце, ако има други по-едри буболечки — сполука в крави, в едър добитък. Затова някъде наричат мартеницата "гадалушка". Другаде я хвърляли в реката, та по вода да им върви и всичко лошо да изтече.

В някои краища наричат седмицата, започваща от 1 март броените дни — по тях гадаят какво ще бъде времето през годината. Широко е разпространен и друг обичай — избиране на ден: всеки си намисля определен ден до 22 март и по него познава каква ще му е годината — ако е слънчев, ще е успешна; ако вали и времето е лошо — ще има трудности.


ЛЕГЕНДА ЗА БАБА МАРТА

Живяла Марта със своите братя далеч в планината. Братята й носели едно име — Сечко. Само че единият наричали малък, а другия — голям Сечко.
От високата планина те виждали и чували всичко, каквото става по земята. Усмихвала ли се Марта, погалвала и гадинки, и тревички. Стопляла простора с благата си усмивка, блестяло като златно слънцето, прелитали весело птичките.
Веднъж една млада пъргава невеста подкарала овчиците си в планината, зер топло слънчице огряло, птички се обадили, та тревица стоката да попасе.
— Не извеждай, булка, ваклушите на паша, рано е! Скоро Сечко си отиде — думал й свекърът, стар стария.
Преживял е много той и мъдро може да поучи. По слънцето познавал старецът кога ветрове ще завеят, по месеца разбирал кога дъжд ще захване, кога град ще бие, кога зла зима ще вилнее.
— Кърпикожусите цъфтят сега, снахо — топло й напомнил старецът. — Това е цвете лъжовно, не прецъфти ли, не му вярвай, кожухчето не сваляй!
— Е, тейко, какво ще ми стори Марта? Тя е жена и зло на жена не може да направи — казала невестата и подбрала овцете и козите нагоре към планината.
Дочула Марта тези думи и тежка мъка й домъчняла. Нищо че е жена, и тя може да покори слънцето като братята си, и тя има сила бури и хали да посее, и тя знае кога слънчев благодат да прати. Какво от това, че жена й думат!
Не минало много. Тъмни облаци надвиснали над планината. Ветрове забрулили безмилостно набъбналата гора, леден сняг зашибал, захванала люта зима. Сковала се земята, замлъкнали птиците, секнал ромонът на ручея.
Непокорната млада овчарка така и не се върнала вече. Тя останала вкаменена заедно с овчиците си горе в планината.

Така останал обичаят да се правят мартеници, за да е радостна "баба Марта" и да носи само добрини на хората.
 


КАК ДА СИ НАПРАВИМ МАРТЕНИЧКА САМИ

Топлото време накара продавачите на мартенички да излязат да продават още от сега, въпреки че сме още в средата на Февруари. Мисля си, обаче, че мартеничката направена от самите нас ще ни бъде по-скъпа, особено за най-близките ни хора. Предполагам, че повечето от нас имат много свои идеи за най-различни мартенички. Най- лесно се правят мартеничките - гривнички, доукрасени с различни мъниста. Особено красиви са направените с техниката макраме. За не толкова напредналите са мартеничките по-долу. Снимките са взети от интернет пространството. Не е трудно, опитайте.



ДА СИ ПОМОГНЕМ САМИ - ШУСЛЕРОВИ СОЛИ

Всеки от нас иска да е здрав, енергичен и в добро настроение през цялото време, нали? За съжаление в нашето забързано и изнервено ежедневие е трудно да поддържаме хармонията на тялото и ума. Ако балансът между тях е нарушен, това нарушава баланса на минералите в нашите клетки и ни прави податливи към различни заболявания.

12-те соли на д-р Шуслер ви помагат да възстановите минералния баланс в организма. Шуслеровите соли отключват правилното усвояване и разпределение на минералите във вашите клетки. Те се грижат да бъдете здрави и в добра кондиция.


Вилхелм Хенрих Шуслер е роден в Бад Цвишенаан, Германия, през 1821. Започнал да изучава медицина в Париж,
когато станал на 31 години. По-късно се преместил в университета в Берлин и накрая защитил докторат в Гийсен. Шус-
лер започнал медицинската си практика в Олденбург, лекувайки травми и асистирайки при раждания. Много скоро той
започнал да фокусира интереса си към хомеопатията, която използвал в лечението на пациентите си в продължение на
15 години. Неговата работа била силно повлияна от бащата на хомеопатията д-р Самуел Ханеман (Samuel Hahnemann(1755-1843).

За да разберем заслугата на д-р Шуслер, трябва да се върнем години назад, когато неговите съвременици вкрая на 19 век лекували с пускане на кръв, вендузи и дуги неприятни, и травмиращи пациента методи. Разочарованието от ниската ефективност на този вид лечение  неудобството за пациента провокирали редица лекари
да потърсят нови възможности за пациентите си. Две са важните имена, които трябва да споменем в това отноше-
ние. От една страна добра основа за работата на Шуслер или откритията на проф. д-р Рудолф Вирхов (Dr.RudolfVirchow) (1821-1902), патолог в известната Берлинска болница Charité, а от друга и на холандският учен и физиолог Якоб Молешот (Jacob Moleshot), който развива своята теоия няколко години след Вирхов.

Друг особено важен момент за терапията на Шуслер е фактът, че той познавал из основи и практикувал хомеопатичните методи за лечение, но бил твърдо убеден, че трябва да има начин за ясно и точно структуриране на безбройните лекарствав хомеопатията като си поставил за цел да направи хомеопатичните възможности лесни и достъпни, както за лекарите така и за пациентите.

Уникалният терапевтичен метод на д-р Шуслеризползва само 12 минерала (соли), които нормално могат да бъдат открити в човешкия организъми, които ние консумираме всеки ден с храната си. Шуслер открил, че от тях може да се получат лекарства-соли, които се оказали много по-ефективни от чистите минерали, присъстващи в храната ни – те са способни да стимулират и дори да реактивират определени телесни функции,коригирайки по този начин конкретни нарушения в организма. Докато самият Шуслер говорел за солеви молекули, днес ние знаем, че минералните соли представляват химични съединения на метали с неметали и се състоятот йони – атоми с определен електрически заряд.

Така че, добре дошли в света на Шуслеровата биохимия.


12-те соли на д-р Шуслер – историята на успеха  


Какво представляват солите на д-р Шуслер и каква е ролята им в организма?

Физическият и психически баланс в човешкия организъм е най-важното условие за неговото здраве. Когато този баланс бъде разрушен, човекът започва да боледува.

Немският лекар д-р Вилхелм Хенрих Шуслер (1821-1898) открива, че тялото боледува, когато е нарушен метаболизма на клетъчно ниво.

Той се определя от индивидуалното равновесие на 12 минерални соли, отговорни за функциите на живите клетки. Минералните соли трябва да достигнат директно до засегнатите от болестта клетки, за да настъпи подобрение. Откритията на д-р Шуслер са в основата на терапевтичен му метод, който възниква през втората половина на 19 век.

Д-р Шуслер нарича своята тарапия „съкратена”, защото успява да лекува безброй заболявания само с 12 минерални соли, които по принцип са част от човешкото тяло. Д-р Шуслер нарича този революционен метод Биохимия - химията на живота. Всяка от солите може да има балансиращ ефект при нарушените функции на организма и стимулира, и регулира процесите в тялото. Днес, ние говорим за терапията с минерални соли на д-р Шуслер или просто за 12-те Шуслерови соли. Във връзка с тяхното жизненоважно действие в организма, д-р Шуслер ги нарича 12 функционални соли и ги определя от № 1 до № 12.

 Хомеопатия ли е Шуслеровата терапия?

Съкратената терапия с 12-те соли на доктор Шуслер всъщност е заместителна терапия. При приготвянето на Шуслеровите соли се следва принципът на хомеопатичното разреждане, но методът на лечение не е основан на хомеопатичното правило на подобието.

Нека не забравяме, че минералите са толкова важни за нашето тяло, колкото  е кислородът.

Минералните соли са малки съставни части на нашите клетки, но жизненонеобходими за тяхното нормално функциониране. Дефицит или дисбаланс на тези важни минерали може да доведе до нарушаване на функциите на клетките и дори на органите. 12-те соли на д-р Шуслер регулират баланса на минералите в клетките на тялото.

Ползата от употребата на солите на д-р Шуслер

Минералните соли присъстват в храната ни, но много често те не достигат до клетките в тялото, които се нуждаят от тях.  12-те соли на д-р Шуслер са в състояние да балансират и регулират химичните процеси в клетките. Те се произвеждат по специален метод, който ги прави лесно достъпни за клетките на тялото.

Д-р Шуслер нарича 12-те солите функционални, защото те изпълняват жизненоважна роля в организма и регулират различни нарушения във функциите на тялото. Активизиране на самооздравителните сили на организма.

Терапевтичните ефекти на солите, посочени от д-р Шуслер са много. Те помагат да се разпознае или да се излекува дисбаланса или дефицита на минералите в клетката. 12-те соли стимулират естествените самооздравителни сили на организма по нежен и ефективен начин – буквално без никакви странични ефекти.

Биохимичната терапия е начин да се подпомогне функционирането на човешкия организъм с помощта на минерални соли, които са необходими за метаболитните процеси в клетките.

На пазара се предлагат различни видове минерални препарати. Повечето от тях са минерални соли за заместване, които доставят на организма липсващите елементи.

За разлика от стандартната практика при използването на минерални соли за попълване на дефицити, биохимичната терапия използва само солите на д-р Шуслер.
Солите на д-р Шуслер стимулират човешкия организъм да подобри абсорбирането на липсващите минерали от приетата храна и да реорганизира тяхното разпространение в тъканите на организма. Тези соли не съдържат химикали, Хомогенни са спрямо клетъчните мембрани в човешкия организъм и така се намират физологически и химически в близка връзка с тях.

Важна информация:

Днес, както и в миналото, 12-Шуслерови соли са със статут на лекарства. Те могат да бъдат закупени без рецепта само от аптеката.

1. Солите на д-р Шуслер могат да бъдат усвоени от клетката

2. След като веднъж са попаднали в клетката, те регулират химичните процеси в нея.

3. Минералният баланс на клетките е възстановен.

Сутрин, обед, вечер – лесно и приятно е да направите 12-те Шуслерови соли час от вашия ежедневен режим.



Бърз ориентир за всяка от дванадесетте Шуслерови соли:


1.Калциум флуоратум – еластичност на съединителната тъкан

2.Калциум фосфорикум – здрави кости/зъби

3.Ферум фосфорикум – първа помощ при настинки и възпаления

4.Калиум хлоратум – заболявания на лигавиците

5.Калиум фосфорикум – нерви/ психика

6.Калиум сулфурикум – хронични възпаления

7.Магнезиум фосфорикум – крампи и болки

8.Натриум хлоратум – баланс на соли и течности

9.Натриум фосфорикум – киселинно-алкален баланс

10.Натриум сулфурикум – отделителна система и детоксификация

11.Силицея – коса/нокти/кожа

12.Калциум сулфурикум – при гнойни процеси



Оригиналните соли на д-р Шуслер се произвеждат в Германия. Качеството е най-големият приоритет.
Най-големият производител на солите на д-р Шуслер в Германия е Немският хомеопатичен съюз (DHU). Компанията е със седалище в Карлсруе и произвежда хомеопатични медикаменти за голям брой държави по целия свят. Немският хомеопатичен съюз и компанията майка „Швабе” имат над 100-годишен опит в производството на Шуслерови соли. 
ДОПЪЛНИТЕЛНИ ТЪКАННИ СОЛИ НА Д-Р ШУСЛЕР


Разработени като спомагателни средства, с тях практиката засега е по-малка, но някои вече са показали много добър ефект, като обикновено се добавят към тези от първата серия, които са най-важни за съответния случай.


13. Potassium arsenicum – Калиев арсенат. При невротични натури с безсъние и страхове за здравето (особено от сърдечни болести) и от смъртта. Пристъпи на паника и подорителност. Катарални ларингити с предразгавяване, нощна кашлица, или астма. Променливо кръвно налягане, обща слабост, анемии. Гадене, ентероколити с болки в корема и воднисти, зловонни диарии. Болки и студенина в крайниците, обилно изпотяване.

14. Potassium bromatum – Калиев бромид. Неспокойствие и нервност, тъжно настроение, непостоянство. Сън с прекъсвания, болести след умствено претоварване. Религиозен страх от божие наказание. Често главоболие, включително мигренозно, треперене на пръстите, склонност към спазми, особено на хистерична основа. Непълно обратно развитие на матката след раждане. Импотентност. Акне или черни точки (комедони) по кожата на лицето.

15. Potassium iodatum – Калиев йодид. Повишено кръвно налягане с атросклероза. Чесло или едностранно главоболие, с притискащ характер. Раздразнителност и капризен апетит. Ревматични отоци на ставите, болезнено разрушение на костите. Оток и възпаление на клепачите. Зловонна хрема или синуит, усложнени с болки в носа, гърлобол, задух или засягане на лимфите. Язвени процеси в устната кухина. Последствия от венерически болести. Общо влошаване през нощта. Средството енергизира  организма и най-вече сърцето, мозъка и щитовидната жлеза.

16. Lithium chloride – Литиев хлорид. Разтваря пикочната киселина в бъбреците и ставите и действа диуретично, което е много полезно при възпаления и камъни в бъбреците и пикочните пътища, както и при ревматични и подагрозни болки с отоци. Стабилизира настроението при маниакално-депресивни предразположения, успокоява сърцебиенето, подобрява паметта. Намалява уврежданията вследствие на радиация.

17. Manganum sulphate – Манганов сулфат. Лесна уморяемост (особено на застоял въздух), тъга, прекалено сериозност, раздразнителност, силни предчувствия. Анемии, кръвотечения, климактерични неврологични оплаквания. Ларингити със суха кашлица, главоболие, зъбобол с излъчване към ушите, възпаление на клепачите, отслабване на зрението. Проблеми със ставите и междупрешленните дискове.

18. Calcium sulfuratum – Калциев сулфид. Бързо изтощаване на силите. Загуба на тегло, въпреки повишения апетит. Лесно простудяване с кашлица, хрема и гърлобол, често с увеличаване на шийните лимфни възли. Гнойни обриви или кожни язви с гноен секрет. Бавно заздравяване на раните. Коремни болки. Отравяния с тежки метали. Начална катаракта. Душевна грубост, силни изблици на гняв, често от дреболии. Парализи, говорни смущения.

19. Cuprum arsenicosum – Меден арсенат. Неврагични и ишиасни болки, мускулни крампи, гастроентерити с коликообразни болки, повръщане и диария, понякога с кръв. Неспокойствие с невротичен задух, хронично главоболие, остра стенокардия. Безпокойство за бъдещето. Хроничен алкохолизъм. Лесна уморяемост при ходене, болки и схванатост в гърба.

20. Potassium (Kalium) aluminum sulfuricum – Калиево-алуминиев сулфат. Това е средство при повтарящи се стомашни и чревни колики, които се дължат на колити, спазми или запушвания по хода на храносмилателната тръба. Болки в гърлото със загуба на гласа, лесно задавяне и суха кашлица или отделяне на белезникави храчки. Често уриниране. Изразена периодичност на симптомите.

21. Zincum chloride – Цинков хлорид. Невротично безсъние, понякога със сомнамбулизъм. Депресивна настройка и бавност на ума, която води до отслабване на паметта. Неспокойни крака и крампи, особено преди или по време на менструация. Желание за студени храни и напитки. Влошаване на море. Сънища за злополуки.

22. Calcium carbonicum – Калциев карбонат. Различни заболявания на костите – атрити, артрози, състояние след счупвания. Алергични и възпалителни заболявания на дихателните органи с гъста слуз и увеличаване на лимфните възли. Влошаване от млечни храни. Кистозни образувания въввътрешните органи. Затлъстяване. Страхове от болести и полудяване, кошмарнисънища, влошаване на височини. Забавено равитие при децата.

23. Sodium bicarbonicum – Натриев бикарбонат. При ревматизъм и подагра вследствие натрупване на много пикочна киселина и други шлаки в кръвта и клетките. Лесно изкълчване. Стигане на слуз в гърлото при хрема. Лошо усвояване на храните. Свръхчувствителност към слънцето, лесно стряскане, особено от внезапен шум. Неврогенна отпадналост, главоболие от умствен труд.

24. Arsenicum iodatum – Арсенов йодид. При сърбящи влажни екземи и псориазис, екзема или пубертетно акне. Трескави състояния с нощни изпотявания; бронхити, сенна хрема и бронхиална астма с трудно отделящи се секреции. Болести на кръвта. Измършавяване. Изразено неспокойствие, сърцебиене, депресивни епизоди.


25. Aurum Chloratum Natronatum - режим сън-будуване, женски репродуктивни органи

26. Selenium - черен дроб, кръвоносни съдове

27. Kalium bichromicum - кръв, захарна обмяна


DHU произвежда всичките 27 соли. В момента в България се внасят само основните шуслерови соли до номер 12.


Как се приемат солите?


Препоръчително е 20-30 минути преди и след приема на Шуслеровите соли де не се употребяват храна и течности. Таблетките се оставят напълно да се разтопят в устата. Така биологически активното вещество се усвоява напълно от лигавицата на устата. Солите на Д-р Шуслер имат сладникав вкус заради съдържанието на лактоза, затова се приемат безпроблемно дори и от децата.

Предпоставка за успешно лечение с Шуслерови соли е правилният избор на лечебно средство. Неправилно приложената сол на Шуслер не вреди, но и не помага.

Продължителността на лечението зависи от характеристиката на болестта. При острите заболявания лечението завършва, когато пациентът оздравее напълно. При хроничните заболявания може да се наложи солите да се приемат по-дълго време - от няколко седмици до няколко месеца.

Няма никакви противопоказания за приемането на Шуслеровите соли с традиционни медикаменти, кафе, алкохол, никотин!



Препоръчителните дози са:


* При хронични заболявания:

- Кърмачета - 1 таблетка 1 или 2 пъти дневно, разтворена на каша с малко вода се поставя върху устните, докато не настъпи подобрение

- Деца от 2 до 8 години - 1 таблетка 2 до 3 пъти дневно, докато не се забележи подобрение

- Деца от 9 до 13 години - 1 таблетка 3 пъти дневно, докато настъпи подобрение

- Младежи и възрастни - 2 таблетки 3 пъти дневно, докато настъпи подобрение


* При остри заболявания:

При внезапно появили се интензивни заболявания е важно тялото да бъде подложено веднага и възможно по-често на оздравителни импулси до изчезването на оплакванията. Не е необходимо солите да се приемат много продължително - според случая са достатъчни от 30 минути до няколко часа / в зависимост от организма/, най-често малко повече от 1 ден. Тялото излиза подсилено от кризата, защото са били подпомогнати естествените му имунни механизми и стимулирани вътрешните оздравителни процеси.

Приемайте през първия час по 1 таблетка на всеки 3 до 5 минути, след това на всеки четвърт или половин час, в зависимост от силата на оплакванията.



Лечение на най-срещани оплаквания и препоръчителни комбинации:


"Горещата седмица":

Поставете 10 таблетки в чаша за кафе, прибавете вряла вода. Разбъркайте с кафяна лъжичка до пълното разтваряне на таблетките. Изпийте получения разтвор възможно най-топъл бавно и на глътки, като задържате глътката за няколко секунди в устната кухина. Така се подобрява максимално резорбацията на солта чрез лигавицата на устата.

Всяка от солите на Шуслер може да се приема на принципа на "Горещата седмица". Този метод действа  бързо и интензивно при внезапни остри оплаквания.


Лечение антистрес:

сол N5 Калиум фосфорикум - сутрин 5 табл.

сол N3 Ферум фосфорикум - обед 5 табл.

сол N7 Магнезиум фосфорикум - вечер 5 табл.

Тази комбинация се приема 3-6 седмици. Така по-лесно организмът се справя със стреса и напрежението в ежедневието.

Тези две комбинации се приемат като таблетките се разтварят в гореща вода 15-30мин след хранене, пият се бавно на малки глътки.



Комбинация за хубава кожа:

сол N1 Калциум флоуратум - сутрин 3 таблетки.

сол N11 Силицея - вечер 3 таблетки.

Така буквално се изпъва кожата и съединителната тъкан и се подпомага овлажняването й.

Таблетите се смучат 15-30 мин. преди хранене.


При главоболие и остра болка:

*"Гореща седмица" - Разтворете 10 табл. от сол №7 Магнезиум фосфорикум в гореща вода и изпийте този разтвор бавно на малки глътки. Действа бързо и интензивно при остри силни оплаквания. Подобрение на състоянието настъпва буквално за минути.

* При усещане за топлина, зачервено лице, напрежение, сърцебиене или бодежи в главата, които се влошават при навеждане и движение - сол №3 Железен фосфат. Започнете приемането на железен фосфат на всеки няколко минути до четвърт час по 1 таблетка.

* При болки с повръщане на жълт секрет - сол №10 Натриев сулфат.

* При силно и преминаващо в атаки главоболие, променящо местата си - сол №7 Магнезиев фосфат.

* При бледи чувствителни хора - сол №5 Калиев фосфат.

* При пристъпи на болка , придружени от физическа отпадналост - сол №5 Калиев фосфат.


За засилване на имунитета:

Започва се със сол №3 Ферум фосфорикум - 3 пъти на ден по 2 таблетки /за деца 3 пъти по 1 таблетка/ в продължение на повече от 4 седмици.

След това - сол №7 Магнезиум фосфорикум - дозиране и продължителност, както по-горе.

След това - сол №6 Калиум сулфурикум - дозиране и продължителност, както по-горе.



Безпокойство / Нервна тревога:

Безпокойството е нервно нарушение, което строго погледнато не представлява заболяване. Несъзнателният страх от различни неща е придружен от свенливост, страх от контакт с други хора или от задачи. Понякога с този страх се появяват физически симптоми като влажни ръце или дрезгав глас.

В тези случаи подходящата сол на Д-р Шуслер е сол №6 Калиев сулфат D6.

Три пъти на ден се разтварят по 2 таблетки в устата.

За деца - три пъти на ден по 1 таблетка до пълно оздравяване.



При ревматични оплаквания във всички стави, които се влошават при влажно време: 

сол №10 Натриев сулфат.


Комбинация при затлъстяване / за отслабване:

Преди закуска - Калиев фосфат сол №5.

Преди обяд - Натриев сулфат сол №10.

Преди вечеря - Натриев фосфат сол №9.

Разтварят се съответно по 5 таблетки /D6 потенция/ в гореща вода и се разбъркват с лъжица. Разтворът се пие, докато още е топъл на бавни глътки. Ако не разполагате в момента с чаша, можете да оставите таблетките да се разтворят в устата.


Схема при псориазис:

Сутрин - Магнезиев фосфат сол №7 - по 2 таблетки.

Обед - Калциев фосфат сол №2 - по 2 таблетки.

Вечер - Калиев сулфат сол №6 - по 2 таблетки.



Остро възпаление на пикочния мехур:

Първи ден - на всеки 15 минути по 1 таблетка Железен фосфат сол №3.

От втория ден нататък - на всеки час по 1 таблетка Натриев фосфат сол №9.

Двете соли могат да се редуват от третия ден нататък, ако състоянието се подобри. Разпределят се 3 пъти по 2 таблетки, докато оплакванията изчезнат напълно. Допълнително се приемат много течности.


Скарлатина:

* Лека форма - Железен фосфат сол №3 в комбинация с Калиев хлорид сол №4. Двете соли се редуват на половин ден.
* В тежки случаи - Калиев фосфат сол №5.


Варицела:

* Основно Калиев фосфат сол №5 се редува с Натриев фосфат сол №9.
* Против сърбежа - Магнезиев фосфат сол №7 - на 30 минути по 1 таблетка.


Маска за коса:

Утвърдена биохимична маска за коса, особено подходяща при косопад. Тя снабдява кожата на главата с важни минерални соли.

Вечер разтворете 10 до 20 таблетки Натриев хлорид сол №8 в кафена чаша гореща вода. Оставете сместа да изстине до температурата на ръката. Втрийте в косата и увийте с кърпа. Измийте косата на следващата сутрин.


Поликистозни яйчници:

Сутрин - Калциум флуоратум сол №1 - 5 таблетки.

Обед - Калиум хлоратум сол №4 - 5 таблетки.

Вечер - Калциум фосфорикум сол №2 - 5 таблетки.