четвъртък, 29 октомври 2015 г.

КОЙ Е НИКОЛА ФИЧЕВ, УСТА КОЛЮ ФИЧЕТО

Един от най-големите български възрожденски строители е Никола Иванов Фичев, известен повече като Кольо Фичето или Уста̀ Колю Фичето (от турски и арабски „устаз“ — майстор, учител, професор)
Той е гениален за своето време строител и дърворезбар, създал емблематични за Българското възраждане храмове, сгради и мостове.

Роден е в град Дряново през 1800 г. Останал сирак без баща на 3 годишна възраст, още на 10 години започва да учи занаят при тревненските майстори дюлгери (строители).
През 1817 г. постъпва в западнобългарската строителна школа в град Корча, за да усвои изкуството на каменоделството и строителството. На 23 години става калфа, а на 36 е вече общопризнат майстор от целия дюлгерски еснаф.

Всъщност Никола Фичев получава своето образование в двете най–добри за времето си школи в България. Едновременно с тава е бил запознат и с европейската архитектура в този период. Говорел е турски, гръцки и румънски език.

През 50-те и 60-те години на ХІХ век Никола Фичев строи едни от най-хубавите си сгради и църкви в Търново: Къщата с маймунката (1848), Ханът на Хаджи Минчо Цачев (1850), Ханът на Хаджи Николи (1858), Църквата “Св. Спас” (1859), църквата „Св. св. Кирил и Методий” (1861), камбанариите на Преображенския (1861) и на Плаковския манастир (1865) и др.
В периода 1865-1867 строи уникалната църква „Св. Троица” в Свищов – изключителен образец на българското възраждане.
В Дряново Колю Фичето строи църквата “Св.Никола” (1852), Попикономовата къща (1858) и мостът на Боюв яз (1861).

Мостът край Бяла


                                                           
                                             Църквата "Св.Никола" в Дряново

Къщата с маймунката в Търново



Интересен исторически факт е, че през 1856 г. Колю Фичето се запознава с Мидхат паша и става негов съветник по строителните въпроси. През 1865–1867 г. изгражда моста над р. Янтра при Бяла, като е предпочетен пред чуждестранни инженери. Мостът на Бяла по това време е едно от най-красивите и монументални съоръжения на Балканите по оценката на Феликс Каниц. За него Колю Фичето получава ордена “Меджидие”, 50 х. гроша и парцел в Търново.

След Освобождението Никола Фичев е назначен за градски архитект в Търново
През 70-те години на XIX век, въпреки вече напредналата си възраст Колю Фичето проектира и строи едни от най-мащабните си и красиви проекти – Конака във Велико Търново (1873-1874) и Покрития мост в Ловеч (1872-1874), с които окончателно завоюва свое място в българската история.
 Умира през 1881 г. в Търново.

Архитектурата на Никола Фичев се отличава с определени елементи известни като „фичевска кобилица”.  В сградите си въвежда барокови черти и собствен стил – колонки, еркери и каменни релефи с народна символика: нимфи, грифони, лъвове, орли и други фигури с възрожденската знаковост.  След смъртта си оставя много последователи.

Уста Колю Фичето е всепризнат първомайстор на нашата националната архитектура, като доразвива и осъвременява строителната традиция и определя посоката на по-нататъшното й развитие.
На негово име е кръстен морски нос в Антарктида – Нос „Фичето”.

Известни проекти:
Беленски мост над река Янтра край Бяла (1865 - 1867)
„Света Троица“, църква в Свищов (1867)
Покритият мост в Ловеч над река Осъм (1872-1874)
Църква „Св. Преображение Господне“, Преображенски манастир
Ханът на хаджи Николи Минчоолу
Килифаревски манастир (1840-1841/2)
Църква „Св. св. Константин и Елена“, В. Търново
Църква „Св. Спас“, В. Търново
Църква „Св. Богородица”, В. Търново
Църква „Св. Никола“, В. Търново
Църква „Св. св. Кирил и Методий“ („Св. Атанас“), В. Търново
Църква „Св. Илия“, Плаковски манастир
Църква „Св. Богородица“, с. Присово
Църква „Св. Марина“, В. Търново
Църква „Св. Димитър“, Лясковец
Патриаршески манастир „Света Троица“
Църква „Св. Никола“, Горна Оряховица
Мост над р. Росица, Севлиево
Мост над Дряновската река, Дряново
Къщата с маймунката на Никола Коюв, В. Търново
Църквата „Св. Никола“, Дряново
Икономовата къща, Дряново
Фабриката за коприна на Стефан Карагьозов, В. Търново
Чешма в двора на Соколски манастир, Габрово
Сградата на бившия конак, Велико Търново



понеделник, 26 октомври 2015 г.

КАК ДА ПОМОГНЕМ НА ДЕТЕТО В ПЪРВИ КЛАС ИЛИ МЕТОД НА ЗЕЛЕНАТА ХИМИКАЛКА

Всеки родител иска да възпита детето си добре като винаги му показва кое е правилно и кое не. Посочваме грешките, но не пропускаме да похвалим постиженията. Стремим се да не се вторачваме в недостатъците, а наблягаме на заложбите, таланта, търсим скрити способности.
Какво се случва с детето ни когато стане първокласник?
От една страна малкият ученик се сблъсква със съвсем нов режим и правила, училищната среда е коренно различна от познатата му детска градина.
От друга страна идват уроците и домашните, които трябва да се пишат и учат най-редовно. По-голямата част от децата, разбира се има изключения, се затрудняват в първи клас. Първолаците, освен да се учат да сричат, се сблъскват с безкрайното писане на лулички и ченгелчета, кукички и чертички. Нормално е нетренираната ръчичка да среща трудности в правилното им изписване, това с по-голяма сила важи за децата левичари.
Как да помогнем на своето първолаче?
Няма как да пишем вместо него, но можем да подходим към проблема по различен начин като се използва  Методът на зелената химикалка или зеленото мастило.
Работата на учителят е в това да открива и отбелязва с червена химикалка грешките на ученика. С нея той подчертава не добре оформените кукички и лулички на първокласниците, допълват пропуснатите запетаи, зачертават излишните букви и т.н.
Всъщност, основното в този метод е да покаже грешките, които детето допуска.
От психологическа гледна точка обаче това не е градивна критика. Изпъква грешното и лошото, вместо хубавото и правилното. В зрителната памет на детето не се записва правилното, което е направило, а сбърканото, което учителката му е показала с червения химикал.
Методът на зелената химикалка прави точно обратното – набляга на позитивното и хубавото. Когато детето е написало много редове с кукички и лулички у дома и в училище, оградете тези, които са се получили най-добре. Може сред двадесет  да има само едно хубаво ченгелче, но то ще бъде идеалното. Така зелената химикалка ще покаже друга гледна точка, позитивната, която ще предопредели и друга вътрешна мотивация за детето. То ще разбере, че все пак има и перфектно написани знаци и ще започне да се стреми да се доближи максимално до най-доброто, което е успяло да направи.

За съжаление ние от деца свикваме да се концентрираме върху недостатъците, върху това, което не е правилно. На това ни учат в училище, такава е образователната система. Представете си, че от 20 написани знака е подчертан само един с червено, т.е. 19 са идеални, само един не е, т.е. детето в крайна сметка се справя отлично. В съзнанието му обаче се запечатва именно този един сгрешен, защото той изпъква сред останалите, върху него е съсредоточено вниманието. Останалите, макар да са много повече, се забравят.

Единственият начин да помогнем на детето в първи клас е като го окуражаваме и стимулираме да не се отказва, че нещата, макар и с много труд, накрая се получават. И независимо от подчертаните с червен химикал грешки от госпожата в училище, тези със зеленото мастило, които отбележим у дома, ще се увеличават все повече и повече.

четвъртък, 22 октомври 2015 г.

МАЛКО ИЗВЕСТНИ ХУДОЖНИЦИ - КАРЛ ФОН БЕРГЕН

Малко известните художници са тези, чието име трудно ще откриете в интернет. Дори и да се интересувате от изкуство, едва ли сте чували за тях. Те са живели и творили отдавна, преди много години, не са добили популярност в своето време и лека полека са потънали в забрава.
Един от тях е немският художник Карл фон Берген. Роден е в Мюнхен ( 1853г. - 1933г.)
Герои в неговите картини са основно деца, весели и жизнерадостни, независимо от нелекия живот на тежък труд и бедност. От творбите му блика такова заразяващо щастие, че гледайки ги човек няма как да не се усмихне. Малки, почти неуловими мигове на чиста радост, породени от допира с природата, домашните животни или обичта на близките хора. Картините му предават неусетната сила на усмивката, просто като весел порив, независимо от всичко.








вторник, 20 октомври 2015 г.

МЕЧО ПУХ - ЛЮБИМ ГЕРОЙ НА МАЛКИ И ГОЛЕМИ

Едва ли има дете, което да не е чувало за Мечо Пух. Прекрасният герой , весел и много добър приятел, създаден от английският писател Алън Александър Милн навърши наскоро навърши 89 години. На 14 Октомври 1926 г. излиза първото издание на книгата, като завладяващата история за плюшеното мече Мечо Пух, Кристофър Робин и техните приятели от Голямата гора постига незабавен успех както в Европа, така и в САЩ. Продажбите й чупят всички рекорди в рамките на две години след първата й поява и това е само началото на цяла поредица от чудни приключения.
„Мечо Пух” (на английски: „Winnie-the-Pooh“) в момента е една от най-популярните книги за деца. въпреки че авторът ѝ казва за нея, че тя е предназначена не толкова за деца, колкото за детето във всеки възрастен. И наистина, тя се приема еднакво добре и от деца, и от възрастни. Преведена е на повече от 25 езика. През 1996 г.WaterStone’s –- водеща издателска фирма в Англия, поставя книгата на 17-то място сред стоте най-четени книги на ХХ век. 

Идеята за "Мечо Пух" се ражда през 1924 година след семейна разходка до Лондонската зоологическа градина, когато Кристофър Робин Милн, синът на писателя А.А. Милн, се запознава с мечока Уини. Кристофър се привързва силно към Уини и започва да го посещава често, като понякога дори влиза в клетката му.
Скоро сменя името на любимото си плюшено мече Едуард (получено като подарък още за първия му рожден ден) с Уини Пух (Winnie the Pooh), в чест на приятеля си от зоологическата градина. В българския език името е прието с превода „Мечо Пух“.


Интересна е и историята на истинското мече Уини от лондонския зоопарк.
През 1914 г., по време на изтеглянето на отряда му от Уинипег (Манитоба, Канада) на изток с цел европейския бряг, лейтенант на име Хари Коулбърн спира за почивка в Уайт Ривър (Онтарио). Там купува за 20 щ. д. малко черно американско мече от трапер, убил мечката майка. Коулбърн кръщава мечето Уинипег (Winnipeg). Скоро то става любимец и талисман на 2-ра Канадска пехотна бригада и пропътува заедно с тях цялото разстояние до Англия. Пристигайки там, войнците разбират, че са преразпределени за Франция и не могат да вземат със себе си мечето. Коулбърн го оставя в Лондонската зоологическа градина, като първоначалната уговорка е, че след няколко месеца ще се върне, за да го вземе обратно.
Коулбърн се завръща чак през 1919 г. и виждайки привързаността на персонала към Уини (Winnie), както всички вече го наричали, подарява официално мечето на зоологическата градина. Уини става нейна популярна атракция и любимец на посетителите, сред които са и семейството на Милн. Невероятна история, нали?

През 1925 г. Алан А. Милн и семейството му се преместват от Лондон в Хартфилд, Източен Съсекс, в малко имение. Къщата им граничи с гората Ашдаун, която всъщност е реалното съответствие на „Сто-акровата гора“ и става главна сцена на действията в книгата.
Алан А. Милн се вдъхновява от приятелството на сина си с мечката Уини и от игрите му с плюшения Пух и започва да ги описва. Появяват се историите за приключенията на Мечо Пух, Кристофър Робин и техните приятели от Голямата гора - Прасчо, Йори, Тигъра, Кенга и Ру, също реални плюшени играчки. Другите герои от книгата, като Заека и Бухала, са вдъхновени вече от истински животни, виждани в покрайнините на гората Ашдаун.
От изключително значение за създаването на забележителния образ на Мечо Пух са прекрасните илюстрации създадени от Ърнест Шепърд.
А.А. Милн се запознава с младия илюстратор в редакцията на английското списание „Пънч“. Първоначално е доста скептично настроен към уменията на младия художник, наричайки го понякога „напълно безнадежден“. В работата си над книгата, Шепърд се вдъхновява от Гроулър (плюшения любимец на своя син Греъм), а не от играчката на Кристофър Робин. Така се ражда първият образ на мечето Пух, известен като „класически“ или „оригинален“.
През 1930 г. Стивън Шлезинджър откупува от А.А. Милн изключителните търговски права върху произведенията за Мечо Пух с цел производството и разпространението на стоки, филми, записи, телевизионни участия на територията на САЩ и Канада. В продължение на 20 години Шлесинджър продава продукти под марката, създавайки първата играчка „Пух“, както и първия запис, радио излъчване, анимационен филм. Шлезинджър налага останалия и до днес популярен образ на мечето с червено елече.
През 1933 г. излиза първият цветен филм за Пух (в червено елече) и неговите приятели. През 40-те години производители като Агнес Бруш (САЩ) и Чад Вали (Великобритания) създават първите плюшени мечета „Пух“ (отново в червено елече). А след като Уолт Дисни придобива правата върху тях, образите на Мечо Пух и останалите персонажи от книгата претърпяват допълнителни модификации, приемайки постепенно облика, познат и до днес.
През 1937 г. Уолт Дисни предлага на А.А. Милн да закупи правата над Мечо Пух, за да го направи филмова звезда. Милн е въодушевен от идеята, но съществува едно препятствие –- правата вече не са негови, а на Шлезинджър . През 1961 г „Дисни“ получава всички права и издава цяла серия от филми, предназначени за домашно гледане и пълнометражни кино филми:
• „Мечо Пух и ветровития ден“ („Winnie the Pooh and the Blustery Day“, който през 1969 г. печели Оскар за най-добър кратък анимационен филм),
• „Приключенията на Мечо Пух„ („The Many Adventures of Winnie the Pooh“, 1977 г.),
• „Тигъра“ („The Tigger Movie“, 2000 г.),
• „Прасчо“ („Piglet's Big Movie“, 2003 г.),
• „Слонбалон“ („Pooh's Heffalump Movie“, 2005 г.).

***
При все, че да ядеш мед това е много хубаво нещо, има един миг, точно преди да започнеш да ядеш, който е по- хубав.
***
Има само едно нещо, което е по-хубаво от гърненце с мед… и това са две гърненца с мед.
***
Колкото повече, толкова повече!
***
Ако някога дойде ден, в който не сме заедно, трябва да знаеш някои неща... Ти си по-смел, отколкото вярваш, по-силен, отколкото изглеждаш и по-умен, отколкото си мислиш. Но най-важното нещо е, че независимо дали сме разделени, аз винаги ще бъда там за теб и винаги ще те обичам!
***

- Пух? - каза Прасчо.
- Да! - отговори Пух.
- Нищо... - каза Прасчо, хващайки го за лапичката. - Просто исках да съм сигурен, че те има, Пух...

Да, добре е, че те има Мечо Пух!



понеделник, 12 октомври 2015 г.

ДА РИСУВАМЕ С ПОМОЩТА НА КВАДРАТ

Идеята за рисуване с помощта на квадрат не е нова. Смисълът е в това да се използва за изходна позиция някаква геометрична фигура. Това спокойно би могло да бъде и кръг или елипса, но като рисувателна техника те са по-трудно изпълними от едно дете. Квадратът е с прави страни и някак си по-лесно децата успяват да го нарисуват доверявайки се на своята наблюдателност, а не толкова на познанията си за прави ъгли. Дори и да не стане точно квадрат, и ромбът или дори какъвто и да е четириъгълник пак може да бъде добра основа за рисунка.
По-малките деца биха могли да използват пластмасови шаблони за очертаване.
Ето за какво става въпрос:












Източник My Creative Corner

четвъртък, 1 октомври 2015 г.

МАГИЧЕСКА ПИЛЕШКА СУПА

Има нещо почти магическо в пилешката супа. Представете си - хладен и дъждовен есенен ден и една купичка топла и уханна пилешка супа, от която се издига пара. Само мисълта за нея е в състояние да ви сгрее. 

Или пък - отивате на излет в планината, вървите, катерите се и като стигнете до хижата първата ви мисъл е да си хапнете пилешка супа - е няма по-вкусна, гарантирам, лично съм го изпитала. 

Да не говорим, че когато носът ви тече, а гърлото боли, в главата ви преди да си легнете има само една мисъл - "... да имаше сега една пилешка супа..." 

Силата на пилешката супа си е направо научно доказана, дори имаше такава книга - за връзката между нея и душата, но това е друга тема.

Всяка домакиня има своя рецепта за домашна пилешка супа, която най-вероятно знае от майка и баба. 
Ето и моята любима рецепта:
- пилешко месо - най-добре половин пиле, но може и само 1-2 пилешки бутчета или наколко крилца
- малка глава лук
- 1 морков
- 2 средни картофа
- фиде
- сол и черен пипер,червен пипер
- пресен магданоз
За застройката
- 1 кофичка от 400 гр. кисело мляко
- 2 равни супени лъжици брашно
- 1 яйце 
Приготовяне:
Пилето се измива и се сварява със солта. Водата трябва да покрива пилето и гледайте да има повече бульон.Свареното пилешкото месо се обезкостява и се накъсва на парченца след като се охлади, като кожата се отстранява.  
Лука се нарязва на ситно, моркова на кубчета, картофите също. Добавят се към пилешкия бульон, първо лука и морковите, а картофите и фидето след около 15 мин., когато морковите са омекнали. Всичко ври на бавен огън, като внимавате да не преварите картофите.
Щом зеленчуците са готови и сварени, направете застройката на супата. В купа сложете киселото мляко, брашното и яйцето и ги разбийте с тел за разбиване на яйца. Гребвайте с черпак от горещия бульон и добавяйте по малко към млечно-яйчната смес при непрекъснато разбъркване. Щом сместа се темперира, върнете в обратния ред. Застройката сипвайте черпак по черпак при непрекъснато бъркане в горещата пилешка супа. Задължително ставете супата да заври!
Накрая добавете и накъсаното месо и поръсете с прясно нарязан на ситно магданоз. Ако харесвате може да добавите парченце масло и резен лимон.
Това е моята любима рецепта. Сигурно много домакини приготвят пилешката супа по този начин и едва ли съм ви изненадала. Нека си я приготвим в първия ден на есенния месец октомври.