вторник, 26 януари 2016 г.

БОЛКИ В ГЪРЛОТО-КАКВО ДА ПРАВИМ?

Събуждате се и изненада, гърлото боли, „дращи”, не можете да преглъщате. Често срещан момент напоследък. Както и при много други болести, бързата реакция може да помогне много. Тъй като болките в гърлото обикновено са съпроводени от отпадналост и главоболие, ако можете, най-добре си останете у дома. Това е и първата стъпка – да си осигурим почивка в леглото.
Начините и средствата, с които можем да си помогнем са много.
1. Домашно лечение
- Гаргара със сол и сода – би могло да се направи или само солен, или само соден разтвор, но за по-добро действие може да се смесят. И така в 2/3 чаена чаша с топла вода се разтварят 1 чаена лъжичка сол и също толкова сода. Разбъркват се, за да се разтворят и се прави гаргара през 2-3 часа през целия ден. Единственото правило е да се остави разтворът да подейства и да не се пие и яде нищо поне половин час след процедурата.
 Може и да е неприятна, но гаргарата се препоръчва за ежедневно прилагане с цел превантивни мерки срещу заболявания на гърлото и особено на сливиците. Така приготвен разтворът има силно антибактериялно и противовъзпалително действие.
Възможно е да се прави гаргара с разтвор на оцет, лимонов сок или някои билки, като салвия например.
 - Третиране със сода – при явно засягане на сливиците, т.е. вече имаме и налепи, би могло        да се направи и директно третиране със сода, което е наистина неприятно, но гарантирано ефикасно. В малка чашка се слага супена лъжица мед и чаена лъжичка сода, разбъркват се, като целта е да се направи гъста кашичка. С нея, с помощта на клечка за уши или просто с пръст се опитваме да достигнем и намажем сливиците.
 - Топли, не горещи, билкови чайове – през целия ден, без ограничение.
2. Хомеопатия
  Хомеопатията предлага много препарати за лечение на болестите на гърлото и сливиците, както и           за общо укрепване на организма. Тонзилотрен, Хомеовокс, Хомеожен, Инфлуцид и др. могат да се           приемат през 2 часа. Осцилококсинум също е особено ефикасен, ако се приеме възможно най-                 бързо. Тонзилотрен и Лимфомиозот е добре да се прилагат за по-дълъг период от време – поне 1-2         месеца, когато имаме болни или уголемени сливици.
3. Традиционна медицина
   Има много препарати за пръскане директно в гърлото или за смучене, някои от които с добавен                антибиотик. Добре е те да се прилагат поне през два часа - Тантум Верде, Био Парокс, Стрепсилс,            Хексоралетен Н, Трахизан и др.
  Освен директното въздейстие върху болното гърло е добре да се приемат противовъзпалителни              медикаменти вътрешно – Панадол, Нурофен, Аспирин и  поливитамини, особено витамин С.
Съществен момент при вирусните заболявания е бързата и своевременна реакция. Ако болестта обаче не се повлиява от взетите мерки и след 2-3 дни подобрение няма или се е появила вече и кашлица, голяма вероятност има да е настъпила бактериална инфекция. Не отлагайте прегледа при личния си лекар, защото вероятно ще имате нужда от антибиотично лечение.
Също така, ако болките в гърлото са придружени от силна отпадналост, болки в тялото, мускулите, ставите, главоболие, температура, почти сигурно сте пипнали грип. В такъв случай едва ли ще се справите сами с лечението си и отново е най-добре да посетите лекар, защото има ефикасни противогрипни препарати, които ако се приемат възможно най-бързо след заразяването, действат гарантирано.
Лечението на болното гърло изисква особено внимание, заради възможните усложнения като гнойна ангина или отит. Не пренебрегвайте сигналите на собствения си организъм и при най-малките симптоми веднага вземете мерки. Така бихте могли да си спестите много главоболия като дълго и тежко боледуване.

четвъртък, 7 януари 2016 г.

НАИСТИНА ЛИ СА "СУПЕР" СУПЕР ХРАНИТЕ?

През 2013 година киноа  е определена за супер храна от ООН.  Истинска царица  на зърнените култури, най-вече заради високото съдържание на незаменими аминокиселини, висока протеинова балансираност, липсата на глутен. Киноа се оказва една от най-подходящите храни за вегетарианци, суровоядци и най-вече за тези, които имат непоносимост към глутен. Наистина  киноа е пълен източник на качествени протеини, съдържа всичките незаменими аминокиселини (пшеницата и ориза например не съдържат лизин).  Освен това тя има високо съдържание на фибри, фосфор, желязо, магнезий - всички те са жизнено важни елементи, отговорни за правилното функциониране на клетките ни.  Тя има много кратък период на покълване – само няколко часа, а покълналата киноа е най-полезна, защото се активират нейните ензими, съдържанието на витамини и минерали се увеличава многократно, а и  зрънцата стават по-меки.
Киноа в Перу


До тук само качества, достойни за една наистина супер храна. Медалът, обаче, има и друга страна.
Киноа (Chenopodium quinoa) e зърноподобна култура, отглеждана предимно заради ядивните си семена. Тя е псевдо житно растение, защото принадлежи към семейство лободови, както спанакът и цвеклото, а не към семейство житни, като пшеницата например. Киноа всъщност е семе, а не зърно, и притежава полезни свойства сходни на тези на редица листни зеленчуци като например спанака, зелето и др.

Преди 5000 г. инките са отглеждали киноа и тя е била тяхна основна храна. Те смятали растението за свещено.

В модерния свят „чудото от Андите” се превръща в любима храна на противниците на месото и животинските страдания. Вегетарианци, суровоядци и вегани са възхитени от новата храна. Да не пропуснем и САЩ, където масовото население е с наднормени килограми и също се хващат за киноа, като за „спасителна сламка” за нова възможност да се отслабне. Всичко свързано с киноа е толкова здравословно, био и екологично. Пазим и не убиваме животните, няма смърт, няма болка.

 Огромният интерес от Запада към киноа, обаче вдига толкова много нейната цена, че в момента по-бедните хора в Перу и Боливия, за които тя е била основна храна от векове, вече не могат да си я позволят. Тя струва повече от пилешкото и от вносните храни, независимо че фермерите са принудени да отглеждат предимно киноа. Да не забравяме, че някои доста се облагодетелстват за сметка на нарастващата бедност на местното население.

Следващият път, когато потърсите нова рецепта за приготвяне на ястие с киноа, купена от специализиран биомагазин, помислете, че освен да спасявате животните, климата и здравето си, причинявате и вреда.    

Нека споменем соята, основен заместител на месото и млякото. Отглеждането на соя е една от основните причини за обезлесяването на Южна Америка. Заедно с отглеждането на добитък, създаването на плантации за соя води до изсичането на много гори и унищожаването на големи тревисти райони. Доскоро тя просто е била просто фураж за животните, а днес е бъдещето на човечеството. Дали наистина е така?! 

Друг пример са аспержите – луксозният зеленчук, основно произвеждан в Перу. В полупустинни райони там се отглеждат аспержи, които всъщност се нуждаят от много вода. В резултат водоизточниците там са почти изчерпани, а работниците се трудят в нечовешки условия.

Етично ли е богатите чужденци, каквито се явяваме и ние, загрижени за благосъстоянието на животните, здравето и  килограмите си, да нанасят вреди на местните райони и производители, докато износителите и супермаркетите трупат печалби? Едва ли. Но не се замисляме. Проявяваме интерес винаги щом се появи нова "супер" храна. Сякаш в България няма достатъчно такива.
Киноа например може успешно да бъде заменена от спанак, зеле или боб. Но никой не обявява боба за супер храна и освен това някак простее, друго е да си поръчаш в ресторант ястие с киноа.
Не е необходимо да купувате и Годжи бери. Не по-малко полезни негови заместители са шипката или аронията, които лесно може сами да си наберете.
Боровинка, червена боровинка, бъзак, ябълки, цвекло, ряпа и още много, много други представители на растителния свят са изключително полезни храни, които да консумираме, така че едновременно да се храним здравословно и да стимулираме родното производство. Без да нанасяме вреда.
Между другото изключително упоритият плевел троскот, широко разпространен на нашата географска ширина, също е вариант за "супер" храна. Богата е на витамин Е и фосфор и има широко приложение в билколечението.

Изходът е в това да се запази производството и консумацията на плодове и зеленчуци от съответния географски регион, защото големият интерес към "екзотични" храни може да наруши хранителния баланс и производство на страната-производител и етичните принципи стават безсмислени.

вторник, 5 януари 2016 г.

НАЙ-СТАРИТЕ ДЪРВЕТА НА СВЕТА

Дърветата са едни от най-дълголетните организми на Земята. Има дървесни видове, които на практика биха могли да живеят вечно. Те се размножават вегетативно и така просъществуват много дълго време. Всички отделни дървета от колонията носят един и същ генетичен код т.е. те са своеобразни клонинги на началното дърво. Отделните дървета на колонията не живеят продължително, но биват замествани от нови и нови клонинги и така колонията се запазва дълго време жива. Тъй като цялата колония има един и същи генетичен код и се запазва жива без прекъсване във времето, в известен смисъл може да се счита за един-единствен индивид.
Такова дърво е иглолистният смърч, считан за най-старият екземпляр на земята. Висок е почти 5 метра и расте в планината Fulufjället в Швеция. Казва се Old Tjikko , кръстено на кучето на неговия откривател геолога Лейф Кулман, професор по физическа география в университета на Умео.
Дървото е открито през 2004г. То принадлежи към вида норвежки смърч, традиционно използван за коледни дръвчета, но те са известни и като най-дълговечните растения на планетата.
 Old Tjikko е на впечатляващите  9 550 години, като възрастта му е определена с помощта на въглеродно датиране на кореновата система, а не въз основа на пръстените на ствола му. Дългият му живот се дължи на изключително стабилната и здрава коренова система и на способността му да се “клонира” – когато стволът, който обичайно живее около 600 години, започне да умира, от същия корен излиза нов и така растението се регенерира. Това на практика означава, че ако не се появят някакви изключителни фактори, които да унищожат кореновата система, дървото би могло да живее вечно.
Все пак заради силните ветрове и ниските температури, Old Tjikko е дребен представител на своя вид, един своеобразен „бонсай”, което също е предпоставка за дълъг живот, защото големите дървета не достигат толкова преклонна възраст.