РЕЛАКСИРАЩИ КНИГИ

Нищо не може да замени удоволствието от разлистването на нова книга. Първо ме привлича оформлението на корицата, но понякога то лъже. После вниманието ми привличат заглавието и автора, а понякога и мирисът, който излъчва книгата. Не, не си въобразявам, книгите имат миризма, като тази на последната, която купих, миризма на лавандула. При отпечатването е използвана технология, която позволява освобождаването на лавандулов аромат. А книгата е "Малката билкарница в Монмартър" от Донатела Рицати. Приятна история от Париж за жена търсеща отчаяно призванието си на природолечител и сблъсъкът й с предразсъдъците и неверието на хората в способностите й. Релаксацията е гарантирана от самата история и допълнена от лавандуловият аромат, който излъчва печатарското мастило.

Друго заглавие за отмора е "Маслиновата ферма" от Каръл Дринкуотър. Изключителна книга, от тези, които се четат на един дъх. От една страна историята е банална, отново семейство, което решава да възроди старо имение в южна Франция и трудностите, с които неминуемо се сблъскват. Но от друга, книгата е написана изключително увлекателно и разкрива много подробности около отглеждането на маслинови дръвчета, грижата за реколтата и производството на първокачествен зехтин. Фабулата е много интересна, а усещането е за пренасяне в живота на една истинска маслинова ферма в Прованс. 

Последното ми предложение е за "Градината на малките промени" от Аби Уаксман. Тази книга е малко по-сериозно четиво. Разказва за борбата на млада майка, вдовица с две малки деца, да възстанови душевното си равновесие и заедно с него живота си. Всеки ден, стъпка по-стъпка, с всяко едно ново начало животът й добива нови очертания и смисъл. Отново опираме до "малките неща", тези, които изпълват всекидневието ни и му придават смисъл. "Дори една саксия с цвете може да бъде градина".

Три заглавия за отмора и релакс, за откриване на малко щастие всеки ден. Приятно четене!

КОЯ Е НАЙ-ВКУСНАТА ТОРТА БЕЗ БРАШНО?

  Наистина такава торта има и тя е измислена преди повече от сто години. Много преди модата на безглутеновото хранене и вредата от бялото брашно. Това е най-вкусната шоколадова торта, създавана някога – торта Гараш. Прави се от пет тънки блата, които съдържат само орехи, яйца и захар, без грам брашно, шоколадов крем от натурален шоколад и сметана и залята с ганаш от натурален шоколад. Такава е оригиналната рецепта, но точните пропорции се пазят в Държавният архив в гр. Русе, където е създадена за първи път. Невероятно е, но торта Гараш има български корен.

           

Пренасяме се в далечната 1870г., когато в гр.Русе отваря врати първият български гранд хотел – „Ислях Хане”. Изключително събитие за онези времена. Хотелът излъчва блясък и лукс, непознати до сега. Цялото обзавеждане, мебели, дори прибори са донесени от Виена. Хотелът бързо се превръща в притегателно място за социалния и културен живот на русенци. Там се провеждат не само търговски срещи, но и много балове и вечеринки. Местоположението му е в центъра на Русчук до резиденцията на княз Александър Батенберг.

            Истински възход гранд хотела достига след идването на Коста Гараш, австро-унгарски хотелиер, сладкар по професия, който идва в Русе заедно с брат си Йохан. Коста Гараш поема управлението на хотела, а брат му отваря пекарна в града. За кратко време „Ислях Хане” се превръща в най-известният хотел за чужденци. Провеждат се приеми от много висока класа. Там княз Александър Батенберг е посрещал  много крале - румънския крал Карол II, сръбския Милан Обренович и шведския Оскар. Предполага се, че  по повод на някои от тези приеми Коста Гараш създава и рецептата за тортата си, базирана на торта Сахер, но с много нововъведения и промени. Торта Гараш носи неговото име и много се харесва, бързо става известна.

            По-късно Коста Гараш се премества в софийския хотел „Пахах”, и предлага своята торта Гараш отново в сладкарницата към хотела.

            За съжаление хотел „Ислях Хане” вече не съществува, а сградата е разрушена.  „Малката Виена”, както е бил известен тогава гр. Русе, пази спомена за двамата братя австро-унгарци и там все още може да се опита торта Гараш по оригиналната рецепта, без брашно.