НЕПОЗНАТАТА КОПРИВЩИЦА

Сгушено между хълмчетата на прекрасната Средна Гора, само на 110 км от София, се намира град Копривщица. Каквито и думи да се използват, за да се опише, ще бъдат малко. От една страна е чудната природа, свежестта и прохладата на гората и ромонът на реката, а от другата – шарените възрожденски къщи, коя от коя по-красива, с кокетни дворчета, пълни с цветя. Но най-вече в Копривщица е запазен възрожденският дух. По калдаръмените улички сякаш отекват конски копита, а на моста „Първа пушка” несъзнателно се ослушваш да чуеш екналия гръм от първият изстрелян куршум. Човек се пренася назад във времето и се потапя в един друг свят, в който магазинът се нарича „Купчийница”, а местните хора с удоволствие разказват за славната история на своя град.

Независимо дали ще останете да пренощувате в Копривщица или не, задължително трябва да посетите къщите на бележитите българи, родени там.

Една от най-красивите е на богатия копривщенски търговец Лютов или Лютовата къща. Следва Ослековата къща, Читалище „Хаджи Ненчо Палавеев” и Катедралната църква „Успение на Св. Богородица”.

Забележителна по своята красота е къщата на Тодор Каблешков. Стаите са многобройни, просторни и с високи тавани. Има голямо вътрешно стълбище.

Роден 1851г. в Копривщица в семейството на богат търговец, Тодор Каблешков рано губи майка си. Учи първоначално в Пловдив, а по-късно завършва престижния за времето си френски султански лицей Галатасарай в Цариград.

 През 1871г Тодор Каблешков се завръща в Копривщица и тогава започва своята революционна дейност.

Негово е прочутото Кърваво писмо, което той пише, за да извести панагюрци, че въстанието е започнало, като на края му рисува християнски кръст с кръвта на убития турчин

Братия!

Вчера пристигна в село Неджип ага из Пловдив, който поиска да затвори няколко души заедно с мене. Като бях известен за вашето решение, станало в Оборишкото събрание, повиках няколко души юнаци и след като се въоръжихме, отправихме се към конака, който нападнахме и убихме мюдюра, с няколко заптии... Сега, когато ви пиша това писмо, знамето се развява пред конака, пушките гърмят, придружени от ека на черковните камбани, и юнаците се целуват един други по улиците!... Ако вие, братия, сте били истински патриоти и апостоли на свободата, то последвайте нашия пример и в Панагюрище...

Копривщица,20 априлий 1876 г.

Т. Каблешков

Сега в наши дни също може да се мине по пътя на кървавото писмо, като маршрутът е ясно обозначен: Копривщица – местност Равна поляна – вр.Бич – местност Каравелова поляна – Копривщица.

На другия край на града се намира къщата на Георги Бенковски.

Гаврил Груев Хлътев е роден през 1843г в Копривщица. Приема името Георги Бенковски от полски патриот и тогава започва неговата активна революционна дейност в Букурещ.

На 20.04.1876г Георги Бенковски е в Панагюрище. Веднага щом разбира, че въстанието е избухнало в Копривщица, сформира чета, с която минава по околните села да мобилизира хората да се вдигат на бунт. Хвърковатата чета обикаля целия регион и мотивира много въстаници.

Освен къщата, в която е роден, много красив е и паметникът на Георги Бенковски, яхнал кон, който се е изправил на задните си крака.

Съвсем в центъра на Копривщица се намира родната къща на Любен Каравелов. Той е роден на 7.11.1834г. и произхожда от знатен копривщенски род.

Любен Каравелов учи в Копривщица в Първото българско класно училище, основано през 1846г от Найден Геров, като в последствие се мести в Пловдив.

През 1857г отива в град Одеса, но по-късно се установява в Москва. Там той става част от руската интелигенция. Пише разкази и повести за руски вестници, а повестите „Войвода“, „Неда“, „Сирото семейство“, „Дончо“ и „Българи от старо време“ през 1868 година издава в самостоятелен сборник.

Нов етап в живота му бележи установяването му в Букурещ през 1869г и най-вече срещата му с Христо Ботев. През 1872г е избран за председател на Българският Централен Революционен Комитет.

Съвсем до къщата на Тодор Каблешков в Копривщица се намира и родната къща на поета Димчо Дебелянов. Много по-малка и бедна е тя в сравнение с къщите на богатите търговци. Стаите на първия етаж са със съвсем ниски тавани. Обзавеждането е скромно. Затова пък от втория етаж се разкрива красива гледка към града и близките зелени хълмове и гори. Много малко време Димчо Дебелянов е живял в родната си къща.

Той е роден през 1887г, вече след Освобождението. Баща му умира 1896г и цялото семейство се мести в Пловдив, а през 1904г идват в София на улица „Оборище”.

Забележителна е скулптурата на седналата жена пред къщата, потънала в тъга и очакване. Тя е създадена от скулптора Иван Лазаров през 1934г. Творецът пресъздава майката на поета, която седи и чака сина си да се върне от фронта. В действителност Димчо Дебелянов умира три години след майка си.

„…и в кротък унес чака тя

да дойде нейното дете…”

Сгушена в прегръдките на Средна Гора, заобиколена от вековни борове, нашарена от потоци и реки, скътала в пазвата си паметта на България, това е Копривщица.

Из сокаците, по калдаръмените улички, между високите дувари ще ти се причуе тропота  на неподкованите въстаннически коне. Тук миналото на будителите и просветителите, на богатите дарители и родолюбивите чорбаджии, историята на Априлското въстание грижливо се пази и съхранява. Въздухът ухае на смола и мащерка, а вятърът носи шепота на юнаците из този град, където времето е спряло в едни героични времена.

 Източник http://www.webbukvar.com/

ЕДНО ОТ ЧУДЕСАТА НА СВЕТА - КОЛИБРИ

 Някога, преди около 100 милиони години, планетата Земя е била странно място. Представете си един зелен свят, който прелива от растения, но без други цветове, защото тогава просто не е имало цветя. Появата на така наречените покритосеменни или цъфтящи растения става към края на съществуването на динозаврите и продължава милиони години, но от геологична гледна точка то прилича на „експлозия”. Цъфтящите растения се появяват сякаш изведнъж и мълниеносно се разпространяват по цялата ни планета. Все още не е известна причината и начинът на тяхното възникване.

Да се върнем обаче в началото.

Преди появата на цветята на земята са живеели само студенокръвни животни. Тяхната обмяна на веществата е забавена и дори може при определени климатични условия да спре, за да се възстанови в последствие отново.

Появата на топлокръвните животни и птици е пряко свързана с появата на цветята. Цъфтящите растителни видове осигурили храна в концентриран вид, от каквато се нуждаели топлокръвните животни. Възникването на цветята и бозайниците е взаимно свързано. Както и появата на насекомите, които спомагат за опрашването на цветята. Без насекомите цъфтящите видове не биха могли да се размножават.

Природата е уникална не само заради огромното видово разнообразие от растения и животни, но най-вече заради голямата свързаност и зависимост между организмите.

 Какво става когато насекомите, при определени неблагоприятни условия, не биха могли да съществуват и не могат да опрашват растенията? Сътрудничеството между насекоми и растения се прекъсва и единият вид би бил обречен, но в природата винаги се намира начин за оцеляване. Преди милиони, милиони години отговорната задача да опрашва цъфтящи видове, там където няма насекоми, е прехвърлена на една миниатюрна птичка. Невероятна по своето устройство и начин на живот. Един истински посланик на цветята – колибри. Само тя отговаряла на изискванията на климата и постепенно освен с насекоми започнала да се храни и с нектар. В последствие клюнът й станал още по-дълъг, което се оказало важно преимущество.

Повече от половина видове колибри се срещат в Андите, които се отличават с голямо природно разнообразие от местообитания.

Птицата колибри живее на прага на физическите възможности. Тя лети с огромна скорост. За да може да се забележи размаха на крилата й и да се заснеме, една секунда се разтяга 50 пъти. С просто око не е възможно да се види самото махане с крила.

Колибри живее на бързи обороти. В покой нейното сърце бие с 400 удара в минута, а докато лети достига до 1200 удара. Нейните крила могат да направят до 80 маха, като изписват осморки във въздуха. Всички птици летят като махат с крила нагоре-надолу. А колибри може да маха и настрани. Пърхайки с бясна скорост във всички посоки, тя създава около себе си подемно силово поле. Това я превръща в най-виртуозният летец в света.

От друга страна колибри е най - малката птица в света. Повечето видове тежат около 20гр, но най-малките представители, колибри-пчела, са едва няколко грама.

Бързото махане с крила във всички посоки и малкото тегло позволяват на колибри да остане на едно място във въздуха абсолютно неподвижно. Това е от изключителна важност. Способността й летейки във въздуха да застава неподвижна й осигурява възможността да проникне с клюна си до нектара на цветята. Обикновено това са цветове във формата на камбанка, някои  от които са много издължени, над 20см. Колибри има нужда от време в неподвижно състояние, за да достигне до нектара им. На практика такива цветове е невъзможно да бъдат опрашени от насекоми, защото те нямат достъп до вътрешността. С нектара от такива цветя се храни само колибри. Тези цветове съдържат много нектар така необходим за малката птичка. Невероятно е, че тези мъници поемат огромно количество. За един ден те се хранят с повече нектар от теглото си. Причината е, че се нуждаят от голямо количество от силно концентрираната храна, за да могат да живеят своя високоскоростен живот.

Сред многото видове колибри има и прелетни. Есента те тръгват на дълъг път. От Северна и Източна Америка се насочват към тропическите гори на Южна Америка. Имат да прелетят близо 800км през Мексиканския залив без почивка. Това означава около 20 часа непрекъснат полет. Това е изключително изпитание, за което малката птичка се приготвя предварително. Тя успява да поеме и натрупа в организма си достатъчно хранителни вещества, така че да й стигнат през дългото пътуване. Преди миграция успява да захрани над 70% от теглото си с мазнини.

Интересен факт е, че местните жители участват активно в подготовката на колибрите за дългия полет. През есента, когато птиците започват да се събират, в много градове по източното крайбрежие американците поставят специални хранилки с концентриран хранителен разтвор, за да им помогнат да се нахранят. Това е празник в цяла Северна Америка. Гледката от хиляди пърхащи колибри наистина е уникална.

Обикновено техният полет се наблюдава със свръхчувствителни радиолокатори, но не съвсем. Все още има много неизвестни около живота на тези миниатюрни посланици на цветята.

ИЗТОЧНИК http://www.webbukvar.com

ДА СИ НАПРАВИМ ВЕЛИКДЕНСКА УКРАСА

Семейните празници носят истинска магия. Вълшебството на всяка Коледа е неповторимо, но и Великден има своето очарование. Шарените яйчица и  ароматът на прясно изпечен козунак са любими за всички. Великден е най-големият християнски празник, заради тайнството и силата на възкресението. Но той и предхождащите го празници, Лазаров ден и Цветница са празниците на пролетта. Изпращането на студената зима и събуждането на природата носят нова радост и надежда.
Не забравяйте, че освен да осигурите богата трапеза, е добре да се погрижите за празничното настроение и украса на дома. Можете много лесно да си направите великденска украса от подръчни материали.
Необходими са ви парчета картон в червено и зелено. Сухо лепило, ножица, молив, бял лист. За декорацията ще трябват различни стикери или лепенки, аз използвах лепенките за яйца, които сега се продават и разноцветно тиксо. Ще са необходими панделки, връвчица или лико. Материалите спокойно може да замените с подобни неща, с които разполагате в къщи. Картона може да замените с гланцова хартия например.
Първо на белия лист, в моя случай е лист от тетрадка, очертайте с молив контура на яйце и го изрежете. Това ще бъде шаблон, който после очертайте на картоните и изрежете. Като оставите зеления картон на 1-2 милиметра по-голям. Аз направих 3 червени и 3 зелени.
Залепете червените яйца върху зелените, така че да получите достатъчно дебели и твърди червени яйца със зелен кант отстрани като рамка.
Внимателно пробийте дупчица на върха на яйцето и промушете панделката или въженцето и оформете ушенце за закачане.
Остава най-приятната част. Ако до сега не сте извикали някой малък помощник, непременно го направете. Децата имат много голямо въобръжение и могат да ви помогнат в украсата на картонените яйца. Освен това ще им доставите огромно удоволствие.
Украсата аз направих като залепих различни лепенки и изрязах лентички от цветното тиксо.
Накрая остава да си откъснете едно разцъфтяло клонче и да го накичите.
По подобен начин бихте могли да изработите най-различни висящи украси или гирлянди. Ако имате повече търпение, картонените яйца могат да се облепят в разноцветна хартия или дори плат. Всичко е въпрос на желание и фантазия.
Нека всички у дома да участват в подготовката за празника, украсяването и боядисването на яйцата. Ще доставите огромна радост на децата, а и вълшебството на празника започва от неговото подготвяне и очакване.

Направете си един наистина весел Великден!

МАЛКО ИЗВЕСТНИТЕ ХУДОЖНИЦИ - ЛИКА ЯНКО

Художник с изключителен талант, но останала неразбрана и късно получила признание, Лика Янко оставя дълбока диря в съвременното изкуство.

Тя е родена в София през 1928 г. в семейство на албански емигранти. Завършва Френският колеж в столицата, където се запознава с творчеството на Сезан, Гоген и Ван Гог. Талантът й е голям и още на петнадесет години е приета в Художествената гимназия в специалност Живопис. Там й преподават Дечко Узунов и проф. Илия Петров.

Изключително специфичният рисунък на Лика Янко не среща одобрение. Творбите й са определени като прекалено елементарни, дори примитивни. Критиката срещу нея е толкова голяма, че първата й самостоятелна изложба през 1967г е преждевременно прекратена.

Платната й остават неразбрани, а те са толкова живи и привличат със своята естествена простота. Творчеството й притежава уникален стил. Картините й са лесно разпознаваеми и бързо грабват със своята нежност и белота. Рисува природа, животни и хора по детски наивно и чисто.  Предпочитан цвят е белият, защото както Лика Янко казва „бялото е цветът на бога”. Използва дори мъниста, мидички, стъкълца. Не се страхува да експериментира. Талантът й  е свободен да създава и твори.

Огорчена от неуспеха на първата си изложба, Лика Янко се затваря в ателието си. Дълго време не излага нищо, но не спира да твори. Открива я Людмила Живкова, която урежда нейна изложба през 1981г. Талантът й е забелязан и този път оценен. Междувременно Лика Янко получава висока оценка от европейски галеристи и много нейни картини са купени от чужди посолства.

Художничката прави само седем изложби, а малко преди да умре дарява 80 свои платна на Софийската градска художествена галерия.

През 1989г получава наградата „София”.

източник https://bg.wikipedia.org

ПЕПЕРУДИТЕ МОНАРХ МЕТУСАЛЕМ

Всички знаем за миграцията на прелетните птици, но малко известен факт е, че има вид пеперуда, която също е принудена да прелита огромни разстояния, за да се спаси от студа. Пеперудата монарх мигрира от Северна в Централна Америка, от САЩ и Канада до Мексико. Тя прелита над три хиляди и петстотин километра и затова е наречена „междуконтинентална” пеперуда.

Това всъщност е вида Данаида монарх, който съществува на нашата планета повече от два милиона години. Интересното при нея е, че всяка пеперуда създава четири поколения годишно. Три от тях живеят около 5-6 седмици, а четвъртото е специално. То се нарича Метусалем, кръстено е на най-дълголетния човек, споменат в Библията.

През лятото пеперудите обитават умерените и субтропични райони на САЩ, снасят своите яйца, които се превръщат в ларви и после в пеперуди, но когато дойде есента, те са принудени да мигрират в южните части на Мексико. Тази тежка задача изпълнява последното поколение пеперуди – метусалем. Известно е, че то намалява приема на кислород метаболизмът му се забавя, като това му помага да прелети големи разстояния.

Американски биолози установиха през 2014г, че пеперудите Монарх използват за навигация освен Слънцето и магнитното поле на Земята. За целта те имат нещо като биокомпас в своите антенки. Откритието е много важно, защото най-после хвърля светлина и за начина на ориентиране на птиците и рибите. Предполага се, че принципът е същият и насочва търсенето на клетки на биокомпас и при тези животински видове.

Както у нас събирането и тръгването на прелетните птици е интересно, така и миграцията на пеперудите Монарх е впечатляващо събитие. Самите те се отличават с ярка, красива окраска и са сравнително големи по размер, така че гледката на прелитащи милиони пеперуди от този вид е много красива.

Крайната точка от пътешествието им са планините в централната част на Мексико. Там те се установяват във високопланинските области, над 2400м надморска височина, които са заети от трепетликови гори. Тези места, на северозапад от Мексико Сити, са защитени природни резервати. Там пеперудите Монарх прекарват спокойно зимата. Месец декември се настаняват обикновено около 100 милиона екземпляра. Количеството им е наистина огромно. Кацат и покриват всяко дърво. Толкова са много, че натрупани нагъсто едни върху други са в състояние да причинят отчупване на клон от дървото. Пърхащите им крилца създават специфичен шум, а летейки в небето образуват огромни оранжево-жълти облаци.

 За съжаление човекът със своята дейност причинява вреди и на този животински вид. Изсичането на горите в Централна Америка се оказва пагубно за пеперудите Монарх. Електропроводите влияят силно негативно върху биокомпаса им, като ги обърква в техния полет, от което страдат много и прелетните птици.

В СЕЗОНА НА КОКИЧЕТАТА

Има едно място във Великобритания, което сякаш е излязло от приказките. То е толкова красиво, че сякаш е нереално. Представете си кокичета, ама много кокичета. Не просто цял букет или кошница, а цели безкрайни поляни със снежнобели кокичета. Можете ли? И все пак това чудно място съществува.

Уелфорд парк се намира в Нюбъри, графство Бъркшър в югоизточна Англия.

Това е частно имение с дългогодишна история. На мястото на сегашната огромна къща е имало манастир на монасите от Абингдън. Около 1536г той се разпада и крал Хенри VIII запазва Уелфорд като свое ловно стопанство.

В момента имението е наследствена частна собственост на Джеймс Пъксли.

Пролетта е времето, когато огромният парк се преобразява като в приказките. От земята израстват и показват малките си главички безрой снежнобели кокичета. Най-нежните пролетни цветя заемат площите на цялото имение. Гледката е много красива, особено в края на студената зима и привлича много туристи.

Паркът е отворен за посетители от 31 януари до 4 март всяка година. Това е времето, в което се провежда и традиционен панаир на растенията – продават се луковици на пролетни цветя, храсти и дървета.

Желаещите да се насладят на кокичетата са много добре посрещнати в чайната на Уелфорд, където основно правило е, че „тук не се сервира бърза храна, а вкусна храна възможно най-бързо…”.

В магазинчето към имението има много сувенири и аксесоари, като всички те са подчинени на кокичето. Сервизи за чай, салфетки за хранене, покривки, престилки и какво ли още не, но задължително с нарисувани или избродирани безброй, малки кокиченца.

Усетете радостта от края на зимата, идването на пролетта и събуждането на природата. В Уелфорд появата на първото пролетно цвете – кокичето, е истински празник на сетивата и душата.

Източник http://www.welfordpark.co.uk

КАКВО ОЗНАЧАВА СТИЛИСТ НА ХРАНА ?

Случвало ли ви се е да отворите кулинарна книга и да се впечатлите от красивия вид на приготвената храна. За съжаление много често не успяваме да постигнем същия резултат. Следваме всичко стъпка по стъпка, но в крайна сметка ястието, което сме приготвили съвсем не прилича на снимката от книгата.

 Това е така, защото има една много интересна професия наречена фууд стайлинг или стилист на храна. Това всъщност е професионален фотограф, но с допълнителни функции. Задачата му е не само да снима приготвената храна, но да направи така, че тя да изглежда изключително апетитно и примамливо. Не мислете, че е толкова лесно. Не  става дума просто да се направи подходящия подбор и композиция от прибори, покривка или фон за снимка. Много често самата храна не е достатъчно „фотогенична”. Как да се снима бургер с пържени картофки, пица с разтапящо се сирене от горе или сочна пържола така, че да ви се прияде на секундата? Как да снимаме чаша кафе лате така, че да усетим аромата му? Ами фунийка със сладолед?

 Понякога приготвената храна много бързо загубва красивия си вид или просто й липсва такъв. Тогава на помощ на кулинарния фотограф идват различни трикове. Те изискват находчивост и хитрост, а също така и голям набор от помощни материали. И тогава на преден план излиза стилистът. Той трябва не просто да снима храната, а и да й придаде апетитен вид. Не очаквайте, че крайният резултат ще може да се яде.

 Започваме от сладоледа. Той се снима трудно и обикновено е заместен от картофено пюре или пластмасови топки.

 Апетитни ягоди и малини май няма. Те допълнително се оцветяват с червило. А по-едрите плодове са пластмасови. Ледът в чашите, ако трябва да има лед, също е пластмасов, иначе бързо ще се стопи.

 При десертите измамата е в пълна сила. Битата сметана се заменя от пяна за бръснене, вместо мед се използва машинно масло и съжалявам, но обикновено шоколадът е заменен от боя.

Преминаваме към основните ястия. Най- трудна за снимане е печената пуйка. Тя трябва да изглежда хем добре зачервена и сочна, хем да има хрупкава коричка. За целта се оцветява с боя до нужния оттенък и се залива със захарен сироп за блясък

 Пържола на скара? Няма проблем, тя най-често е заместена от парче сурово, боядисано месо, на което внимателно са нанесени линийки за имитация на следи от скара.

 При рекламите за зърнени закуски никога не се използва мляко, заменено е от смес от шампоан и лосион, така че отделните зрънца да не попият бързо и да изглеждат хрупкави, а не кашави.

 Стигнахме и до кафето. Между другото много си обичам коледната реклама за детето, което вика Дядо Коледа с аромата на кафе. Винаги ми се допива кафе. Пара се постига лесно, но виж пяната е друго нещо. Най-често това е сапунена пяна, която някой зад кадър много внимателно е поставил с капкомер или отново пяна за бръснене.

Всички тези трикове, а и още много други, се използват при повечето снимки на храна, реклами на храна и храна, снимана в киното. Не става дума за някаква грандиозна измама и заговор, а просто за различни похвати, които използват стилистите на храна, за да успеят да снимат и покажат на зрителя или читателя апетитния вид на ястието. Да го убедят в това. Единственото им оправдание е, че приготвената храна бързо губи привлекателният си вид – сладоледът се топи, месото съхне, сметаната спада и т.н.

Затова следващият път, когато не успеете да докарате същия вид на тортата като в кулинарната книга, от която сте взели рецептата, не се ядосвайте. Почти сигурно е, че тортата от снимката не е ставала за ядене.

КОЙ Е РОАЛД ДАЛ

   

Желанието да пишеш е странно нещо. Колкото и да го подтиска човек, то рано или късно избива навън. Спотайва се притихнало в някое ъгълче на душата и само чака да изкочи и да се излее върху лист хартия. И докато се усетиш, напълно те завладява.Отначало решаваш да си запишеш някоя мисъл, просто ей така да не я забравиш. А после се оказва, че имаш по няколко тефтера и бележници и пишеш ли, пишеш. Зписваш всичко – мисъл или идея, цял разказ. Само трябва да е тихо и спокойно. Да няма шум. Още по-добре, когато всички спят. Тишината е необходимост, спокойствието е лукс.  И вече не можеш да спреш. Но и не искаш, напротив, има толкова за казване и толкова за писане. Празният лист чака. И буквите започват да се редят, след тях думите и накрая … няма край. Излиза, че си писател. Без да си разбрал, без дори да си го искал. Това вече е факт.

   Не винаги писането става лесно. Понякога да се напише един разказ може да отнеме цял месец. И то не защото няма идеи или фантазия, а просто защото целта е написаното да е перфектна, запомняща се, единствена по рода си, уникална творба.

   Историята на Роалд Дал.

   Роден на 13 септември 1916г в Ландаф, Уелс, Роалд Дал има норвежки корени. Родителите му са емигранти от Норвегия – Хералд и Софи Дал. Роалд е третото от пет деца.  За съжаление когато е на четири години първо умира сестра му, а скоро след това и баща му. Майка му решава да не се връща в Норвегия, а да остане в Уелс и да се опита да осигури на Роалд добро английско образование. Започва един доста труден период в живота на малкото момче. Английското училище съвсем не е толкова приятно място. Големите ученици, а също и някои от учителите, тормозят малкия Роалд.

    Интересен факт е, че на осемнайсет годишна възраст Роалд Дал участва в експедиция до Нюфаундленд.

   Започва Втората световна война и Роалд Дал става пилот на самолет. Започва нов труден етап в неговия живот. Самолетът му се разбива. Роалд Дал е много тежко ранен и временно губи зрението си. Въпреки това успява да се възстанови.

   

    Писателската му кариера започва случайно. Писателят Сесил Скот Форестър му предлага да опише своите виждания за войната. Форестър публикува материала без никакви корекции и насърчава Роалд Дал да продължи да пише.

   Написани са изключителните къси разкази, смятани за истинска класика в разказваческото изкуство. Те са находчиви, умни и екстентрични, истински “Разкази с неочакван край”. „Някой като теб” и “Целувки, целувки” са наистина забележителни.

   Въображението на Роалд Дал е безгранично, а разказваческият талант огромен. Появяват се и много детски книги. Роалд Дал използва спомени си от тежките ученически години като основа, за да създаде образа на момиченцето в “Матилда”, която се опълчва на учителите.       Идват  “Вещиците”, в която се разказва за момченце загубило своя баща. И още много, много други книги, коя от коя по-интересни, със свой вълшебен свят, изключителни и запомнящи се.

   

    През 1953г Роалд Дал се жени за актрисата Патриша Нийл, с която имат пет деца. Написани са “Джеймс и гигантската праскова”, “Чарли и шоколадовата фабрика” и пленителната история за силата на добротата - “Г.Д.В.”, първо просто като приказки за лека нощ за собствените му дъщери. Невероятен факт е, че за написването на "Г.Д.В." Роалд Дал измисля цели 238 нови думи. Историята разказва за чудните приключения на малко момиче в света на великаните и голямото й приятелство с един от тях. Книгата е пропита с обич и нежност.

   "Г.Д.В." е посветена е на дъщеря му Оливия. На осем години момиченцето се разболява от морбили.  Когато вече мислят, че започва да оздравява, състоянието на детето бързо се влошава и то умира за една нощ през 1962г. Роалд Дал не преодолява мъката от смъртта й до края на живота си.

   Двадесет и четири години по-късно през 1988г  той се включва активно в популяризирането на ваксината против морбили, като пише своето трогателно писмо – есе, в което разказва за тъжната съдба на дъщеря си.

   Роалд Дал оставя дълбока следа в съвременната литература, както с произведенията си за възрастни, така и с тези за деца, еднакво пленителни и добре написани. Той е един от най-значимите творци на XX век. Стилът му е неповторим, характерен, богат и запомнящ се. Изключителен писател с огромно въображение, създал цял един нов свят – светът на Роалд Дал.

   

   През есента излезе и биографичната книга за писателя – “Разказвачът. Животът на Роалд Дал” от Доналд Стърок с много любопитни подробности за живота му.

БИБЛИОГРАФИЯ

Проза за деца

·                    The Gremlins (1943)

·                    James and the Giant Peach (1961)
Джеймс и гигантската праскова. Превод Катя Перчинкова. София: Ентусиаст, 2011, 160 с.

·                    Charlie and the Chocolate Factory (1964)
Чарли и Шоколадовата фабрика. Превод Александра Попова. София: ПАН, 2004, 157 с.
Чарли и шоколадовата фабрика. Превод Жанета Шинкова. София: Ентусиаст, 2010, 208 с.

·                    The Magic Finger (1966)
Вълшебният пръст. Превод Катя Перчинкова. София: Ентусиаст, 2010, 72 с.

·                    Fantastic Mr Fox (1970)
Фантастичният господин Фокс. Превод Катя Перчинкова. София: Ентусиаст, 2010, 96 с.

·                    Charlie and the Great Glass Elevator (1972)
Чарли и Големият стъклен асансьор. Превод Богдана Паскалева. София: Ентусиаст, 2010, 205 с.

·                    Danny, the Champion of the World (1975)
Дани шампион на света. Превод Анелия Янева. София: ПАН, 2006, 219 с.
Дани шампион на света. Превод Анелия Янева. София: Ентусиаст, 2012, 222 с.

·                    The Enormous Crocodile (1978)
Огромният крокодил. Превод Катя Перчинкова. София: Ентусиаст, 2014, 32 с.

·                    The Twits (1980)
Семейство Тъпашки. Превод Богдана Паскалева. София: Ентусиаст, 2010, 112 с.

·                    George's Marvellous Medicine (1981)
Невероятното лекарство на Джордж. Превод Катя Перчинкова. София: Ентусиаст, 2013, 120 с.

·                    The BFG (1982)
ГДВ. Превод Анелия Янева. София: ПАН, 2005, 218 с.
ГДВ. Превод Анелия Янева. София: Ентусиаст, 2012, 208 с.

·                    The Witches (1983)
Вещиците. Превод Анелия Янева. София: ПАН, 2005, 207 с.
Вещиците. Превод Катя Перчинкова. София: Ентусиаст, 2011, 224 с.

·                    The Giraffe and the Pelly and Me (1985)
Жирафът, пеликанът и аз. Превод Катя Перчинкова. София: Ентусиаст, 2011, 88 с.

·                    Matilda (1988)
Матилда. Превод Анелия Янева. София: ПАН, 2005, 238 с.
Матилда. Превод Анелия Янева. София: Ентусиаст, 2014, 240 с.

·                    Esio Trot (1989)
Костенурке, костенурке. Превод Катя Перчинкова. София: Ентусиаст, 2010, 80 с.

·                    The Vicar of Nibbleswicke (1990)

·                    The Minpins (1991)

Поезия за деца

·                    Revolting Rhymes (1982)

·                    Dirty Beasts (1984)
Страшни зверове. Превод Катя Перчинкова. София: Ентусиаст, 2015, 32 с.

·                    Rhyme Stew (1989)

 

Книги за възрастни

 

Романи

·                    Sometime Never: A Fable for Supermen (1948)

·                    My Uncle Oswald (1979)
Моят чичо Осуалд. Превод Валентина Ставрева. София: Унискорп, 2004, 255 с.

Сборници с разкази

·                    Over To You: Ten Stories of Flyers and Flying (1946)

·                    Someone Like You (1953)

·                    Lamb to the Slaughter (1953)

·                    Kiss Kiss (1960)

·                    Twenty-Nine Kisses from Roald Dahl (1969)

·                    Switch Bitch (1974)

·                    The Wonderful Story of Henry Sugar and Six More (1977)
Невероятната история на Хенри Шугър. Превод Правда Митева. София: Унискорп, 2011, 246 с.

·                    The Best of Roald Dahl (1978)

·                    Tales of the Unexpected (1979)

·                    More Tales of the Unexpected (1980)

·                    Roald Dahl's Book of Ghost Stories (1983)

·                    The Roald Dahl Omnibus (Dorset Press, 1986)

·                    Two Fables (1986). „Princess and the Poacher“ and „Princess Mammalia“.

·                    Ah, Sweet Mystery of Life: The Country Stories of Roald Dahl (1989)
Мистерията живот. Превод Правда Митева. София: Унискорп, 2005, 151 с.

·                    The Collected Short Stories of Dahl (1991)

·                    The Roald Dahl Treasury (1997)

·                    The Great Automatic Grammatizator (1997)

·                    Skin And Other Stories (2000)

·                    Roald Dahl: Collected Stories (2006)