ЛАПИС ЛАЗУЛИ - БОЖЕСТВЕНОТО СИНЬО, ОТВЪД МОРЕТО

Лапис лазули (понякога съкратено лапис ) е тъмносин полу-скъпоценен камък , който е бил ценен от дълбока древност заради своя интензивен цвят. Този камък идва направо от приказките за 1001 нощ - дълбоко син с блещукащи като звезди златисти точици.

Лапис лазули е бил добиван в мини в Бадахшан провинция в североизточен Афганистан още през седмото хилядолетие пр.н.е. Лапис мъниста са били намерени в неолитни погребения в Mehrgarh , на Кавказ , а дори и по-далеч от Афганистан като Мавритания . Той е бил използван за веждите на погребението на маската на цар Тутанкамон (1341-1323 пр. Хр.) 

В края на Средновековието, лапис лазули е бил изнесен в Европа, където е бил смлян на прах и направен в ултрамарин , най-добрият и най-скъп от всички сини пигменти. Той е бил използван от най-важните художници на Ренесанса и Барока , включително Мазачо , Перуджино , Тициан и Вермеер , и често е запазено за облеклото на централната фигура на картината, особено на Дева Мария . 

Лапис Лазули е високо ценен от хиляди години. Най-качествения Лапис Лазули се среща в планините на Афганистан, където е открит за пръв път преди повече от 6000 години.

Афганистан е една от най-бедните държави в света, въпреки че в недрата на планините, впримчили в каменна прегръдка тази централна азиатска страна, се крият несметни съкровища. Към днешна дата 95 процента от природните й залежи - скъпоценни камъни, ценни метали, въглища и нефт остават неразкрити. Лазуритът - "лапис лазули", е едно от най-големите богатства на Афганистан от хилядолетия насам.

                    Копачи проучват скалите в Майдан, североизточната афганистанскта провинция                                               Бадахшан. Може да изминат месеци, докато открият лазурит.

"Тук има място, в която се намира най-чудният азур на земята. Той се е пропил като сребърни ивици в жилите на цялата планина", свидетелства още Марко Поло. 

Копачите на лазурит в Афганистан продължават да го добиват така както са го правили техните предци в древността. Работят с остарели машини, динамит, и джобни фенерчета. Занаятът им е мръсен и опасен, надниците - мизерни. В най-добрите си дни могат да припечелят не повече от $10. Въпреки тези архаични практики обаче, днес афганистанският лазурит се търгува легално. За пръв път от 50 години насам. 

Лазуритът е "синьото злато" на Афганистан и неговата надежда. 

За афганистанците той е повече от дар Божи. Според легендите хората от Хиндукуш са спечелили не една победа благодарение на него и средствата, осигурени от продажбата му. През войната със Съветския съюз афганистанците използват невзривени съветски мини за да взривяват скалите и да добиват лазурит, с който да финансират властта си. 

Пътят до лазуритните мини в долината Кокча е дълъг, мъчителен и опасен.

Неравна земя, нагъната от мощно земетресение отпреди 200 години, заобиколена от назъбени върхове по 6 хиляди метра. Оттам може да се мине само с муле. Дефилето е слабонаселено, покрито със сняг през по-голямата част от годината, а безплодната му земя е дом за диви прасета и вълци. Лятното слънце е изгарящо, но нощем температурите са вледеняващи. Заради височината и ниските температури добивът е възможен само 6 месеца в годината - от юни до ноември. 

Залежите в Хиндукуш могат да превърнат Афганистан в една от най-богатите страни. 
Американски геолози вече предрекоха такава съдба на страната. Те изчислиха, че недрата на Афганистан са пълни с природни богатства на стойност над 1 трилион долара. Според изчисленията им само „синьото злато" може да докарва около 400 милиона долара годишно на страната.

Вече 9 години правителството в Кабул не може да открие „синьото съкровище" на Афганистан - 10 тона лазурит. То било натрупано при царуването на Мохамед Захир Шах. И независимо от войни, преврати и беззаконие съкровището останало непокътнато в продължение на 30 години. След падането на режима на талибаните, обаче, лазуритът изчезнал мистериозно. 

Говори се, че картите с афганистанските съкровища и неизследвани земни богатства са в ръцете на талвидарите - "пазителите на ключове". Длъжност, която се предава от баща на син. Управляващите в Кабул обаче не могат да открият никой от тях... 

 

Според легендите Лапис лазули носи древните знания и мъдрост, която можете да използвате за подобряване на вашата информираност, проницателност и интелект.Той е бил използван за веждите на погребението на маската на цар Тутанкамон (1341-1323 пр. Хр.) 

      В Лапис Лазули се съдържа пигмента с който едни от най-големите художници на Ренесанса и Барока до 19 век, включително Мазачо , Перуджино , Тициан и Вермеер са рисували морето и небето. Често е бил запазен за облеклото на  централната фигура в картините и особено за дрехите на ангелите и Дева Мария .Това означава, че почти всички картини от средновековието съдържат Лапис Лазули, любимият син камък на древните хора от Месопотамия, Египет, Персия, Гърция и Рим.

В древния град Ур търговията с Лапис Лазули процъфтявала още 4000 години пр. Хр. Името му идва от латинското лапис, което означава камък и арабската дума аула, която означава синьо. Когато камъка за пръв път навлиза в Европа е носил името ultramarinum, което означава отвъд морето.

Всички култури са използвали Лапис Лазули, за да украсят статуите на своите божества. Той винаги е бил много ценен при употребата му за магически и лечебни цели.

Лапис Лазули е синя скала, съставена от няколко различни минерала, като Лазурит, Содалит, hauyne, Калцит и Пирит. Цветовете на този камък варират, но за най-добро качество се смята наситеното тъмно синьо с бели петна.