понеделник, 30 септември 2013 г.

ДЕЦАТА И КОЛАСТРАТА


Детското здраве  : Децата и коластрата  - здраве, мляко, коластра, развитие, имунитет
Според един известен мит на хиндуистите за създаването на света боговете и демоните бъркат океан от мляко.


Един от продуктите в тази космическа бъркалка е еликсирът, който дава здраве. Имунната система е нашата защита: над един трилион клетки бдят неуморно, 24 часа, и елиминират вируси, бактерии, туморни клетки и токсини. Но въпреки това имунната ни система страда, а антибиотиците не са вече „чудотворният лек”.
Има обаче един природен продукт, разработен да подсили имунитета - с комплексно решение, широк спектър на действие и вече лесно достъпен. Това е коластрата. В състава й влизат: имуноглобулини, витамини и минерали, лактоферин, цитокини, олигозахариди и гликоконюганти, полипептид, гликопротеини, лакталбумини, лизозими, растежни фактори. Имуноглобулините са широкоспектърни антитела, защитават организма от бактерии, гъбички, плесени, вируси и алергии и имат противовъзпалителни свойства.
Лактоферин е много силна антивирусна и антибактериална съставка, която помага за лекуването на болести като рак, СПИН, херпес, синдром на хронична умора, Сandida albicans и др. Цитокините подсилват имунната система като регулират силата и продължителността на имунната реакция.
Олигозахариди и гликоконюганти не позволяват на вредните микроби да проникват в стомашните стени. Гликопротеините предпазват имунните и растежни фактори на коластрата от храносмилателните сокове на стомаха и червата. Лакталбумините са ефикасни срещу вируси и тумори. При някои хора подобряват настроението и издръжливостта на стрес, тъй като увеличават производството на серотонин в мозъка и намаляват нивото на кортизола.
Лизозимите са локални естествени антибиотици, които при контакт разрушават бактериите. Растежните фактори в коластрата са идентични с човешките – EGF на епителната тъкан предпазва кожата и поддържа добрия й вид, подпомага зарастването на язви и укрепва лигавиците на дихателната, храносмилателна и отделителна системи, инсулиноподобинят регулира холестерола и кръвната захар, участва в метаболизма на протеините, въглехидратите и мастите.
Трансформиращи фактори на растежа (ТGF А & B) стимулират деленето на клетките в съединителната тъкан и подпомагат образуването на хрущяли и костно вещество. Затова са важни за излекуването на рани и счупвания на кости, както и при проблеми с чревните лигавици. Хормонът на растежа (GН) има огромно значение за правилното развитие на децата, за достигането на максималния генетичен потенциал.                                                                                               
Коластрата е пълноценна естествена храна, съдържа над 37 имунни и осем растежни фактора, които поддържат и възстановяват здравословния баланс в почти всички системи в организма.Подходяща е за поддържане и укрепване на имунитета на хора от всяка възраст и състояние. Освен, че е помощ срещу вирусни и бактериални инфекции, предпазва от развитие на различни алергии. Увеличава жизнената енергия, подобрява емоционалното състояние, предпазва от депресия, укрепва костната плътност.
Ефективна е при сърдечно-съдови заболявания, диабет, подагра, лупус, множествена склероза, ревматоиден артрит, болест на Алцхаймер и пр. Подпомага израстването на косата и поддържане на цвета й

ХРАНИ, КОИТО ПОНИЖАВАТ КРЪВНАТА ЗАХАР


Диабет : Храни, които понижават кръвната захар - здраве, диабет, захар, кръвна,
Хората с диабет са условно здрави при спазване на редица правила.


Ето списък с храните, които намаляват нивата на кръвната захар:

- Вода – най-малко осем чаши на ден.
- Качествени протеинови продукти – месо, птици, риба.
- Студенопресовани мазнини – зехтин, студено олио като шафраново, сусамово и орехово за салатите, незаменимите мастни киселини омега-3 и омега-6, съдържащи се в растителните масла и семената, са полезни за поддържане стабилно нивото на кръвната захар.
- Ядки - бадеми, кашу, макадамия, фъстъци, орехи.
- Лимони - високото киселинно ниво може да намали гликемичния индекс и освен това са източник на витамин С.
- Храни, богати на витамин D.
- Пресни зеленчуци и салати.
- Билки и подправки – канела, чесън, лук, ленено семе, женско биле, бял равнец, ечемик.
- Храни, съдържащи фибри.

НОВИ ТЕРАПИИ ЗА РАК НА ГЪРДАТА

 Ракът на гърдата е най-честото злокачествено заболяване при жените. Всяка година диагнозата чуват поне 3500 българки. Лекуван навреме, туморът може да се овладее напълно. За такъв случай от първо лице разказа 34-годишна юристка, която е сред малкото българки, споходени от най-голямото щастие на света - да се излекуват и след това да родят дете. Изглежда естествено и лесно, но въпреки късмета да попадна на много добри и ангажирани лекари, е свързано с хиляди часове на тревоги, чакане пред кабинети, разнасяне на протоколи. Така накратко младата жена обобщи впечатленията си по време на дискусия за достъпа на българина до модерни терапии.
У нас най-новите медикаменти понякога са на разположение много преди да се използват в богатите държави. Но това става първо в рамките на клинични проучвания,
но пък дава шанс на българската медицина да използва в аванс иновативните терапии, обясни онкологът д-р Антоанета Томова. Тя разказа, че новият начин за договаряне на лекарствата директно от болницата дава възможност "сутрин да се напише протоколът, а на обед пациентът вече да си е получил медикаментите". Според нея в повечето ракови центрове това е практика, а където не е така, пробемът можеда се реши със "смяна на управителя".
Шансът за излекуване на жените с рак на гърдата днес е много по-голям дори в сравнение с преди 5 години. Медицината разполага с терапии, които действат като 2 в 1 и атакуват тумора буквално и отвън, и отвътре. 
Вследствие на мутации някои клетки "полудяват" и стават злокачествени. В този процес те получават импулс за неконтролируемо размножаване. Втората им основна характеристика е, че раковите клетки са безсмъртни - съумяват да заобиколят феномена
апоптоза - програмираната клетъчна смърт. От това, че се делят безспир и не умират, както останалите, се превръщат в агресори. Започват да нападат и завладяват съседните тъкани и органи. Друга тяхна опасна способност е, че единични или гроздове от клетки успяват по кръвен или лимфен път да пропътуват до далечни органи да се заселят там и да образуват вторичен тумор - метастази, популярно наричани разсейки. Тъй като раковите клетки, макар и кривнали от правия път, са клетки на тялото, на тях имунната система не гледа като на чужди нашественици и не се стреми да ги открива и унищожава като вредни за организма. И те съумяват да отделят такива растежни фактори, които парализират, неутрализират имунната система и тя не може да ги убие, защото са се престорили на уж типични клетки и тя ги възприема като нормални, обяснява д-р Томова.
Много важна, трета особеност на раковите клетки, е, че те образуват собствено кръвоснабдяване - туморна неоангиогенеза. Ако го нямаше този процес, щяха да нараснат максимум до няколкото милиметра или образно, колкото главичката на карфичка. Но благодарение на собствената кръвоносна система не само оцеляват, но и се развиват до големи размери.
Задачата на онкологията е да не позволи това да се случи, като хвърля медикаменти или лъчетерапия срещу раковите клетки по всяко от тези направления. С напредъка на медицината и навлизането на нови технологии се създават прицелни лечения, които атакуват различни фрагменти от характеристиките на тумора. (Преди това обаче медицината прави няколко базови стъпки - какви вижте в хронологичната справка по-долу. )
Последната фаза на иновациите започва, когато през 1981 г. е открит генът, причиняващ рак при мишките с името C-erbB2. Вариантът при хората - HER2, е идентифициран през 1985 г. Само 4 г. след това е открит и VEGF-генът - важен протеин, участващ в ангиогенезата. Благодарение на това се създават нов клас лекарства, които спират
кръвоснабдяването на тумора - едни, които атакуват външната част, и други, които въздействат върху вътреклетъчната. Те правят революция в лечението на рака на бъбрека, на черния дроб, на дебелото черво, на яйчника, на гърдата, подчертава д-р Томова.
Наред с това комбинираната химиотерапия продължава да е утвърден метод, стандарт на поведение както в следоперативна терапия, така и при метастази. Предоперативната химиотерапия увеличава възможността за консервативна хирургия в смисъл на съхраняване на органа. След няколко курса туморът се свива или дори напълно изчезва и това позволява да се отстрани само сегментът, в който са били раковите клетки,
а голяма част от гърдата се запазва.
Като фактори за рак на гърдата днес са известни гените BRCA1 и BRCA2 (добили популярност от Анджелина Джоли, която пристъпи към отстраняване на двете си гърди и замяната на тъканта с импланти заради големия риск наличието им да доведе до рак), както и TP53, и PTEN/MMAC1. Открит е и протеин, наречен human epidermal growth factor receptor 2 (HER2), благодарение на което съществува и принципно нова база за лечение, която наричаме прицелна или таргетна. Тя е вид системна противотуморна терапия, при която се използват специални органични молекули, които избирателно активират или потискат определени биологични процеси и по този начин водят до смърт на туморните клетки и спиране на туморния растеж. Има и една хитра, нова молекула, при която таргетните терапии се осъществяват чрез залавянето им за определен рецептор от конкретни клетъчни молекули. 
Таргетните терапии пречат на деленето на ракови клетки и могат да предизвикат смърт на туморните единици чрез процеса апоптоза. Други лечебни методи стимулират имунната система да разпознава и унищожава туморните клетки. Разликата с класическата химиотерапия, която убива както туморните, така и някои здрави клетки, е, че прицелното лечение атакува части от туморната клетка, то е по-селективно. А това означава и по-безопасно.

В исторически план модерното лечение минава през няколко базови стъпки, преди да стигне до днешните терапии:
През 1941 г. се доказва, че синтетичен хормон може да се използва за лечение на рак на простата и на гърдата, тъй като са хормонално зависими. За приноса си откривателят - американският онколог Чарлз Хъгинз, печели Нобелова награда.
До края на 1943 г. е разработен първият електронен линеен ускорител, предназначен за лъчева терапия - широко използвана в целия западен свят и в момента.
През 1949 г. шведският неврохирург Ларс Лексел измисля стереотактичен апарат, предназначен за функционалната неврохирургия. А близо 20 г. по-късно развива гама-ножа - инструмент, който унищожава раковата тъкан с единична висока доза радиация.
В средата на 1958 г. изследователите идентифицират протеини, наречени растежни фактори, които подпомагат туморния растеж.  Точно 12 г. по-късно се появяват най-надеждните апарати за диагностика - компютърният томограф, ядрено-магнитният резонанс и позиционно-емисионният томограф.
През 1971 г. благодарение на Джуда Фолкман става известна централната роля на ангиогенезата при туморния растеж. Сега вече съществуват и лекарства, наречени инхибитори на ангиогенезата - лекарства, потискащи ангиогенезата при туморния растеж. Те спират храненето на тумора и така улесняват неговото унищожаване . 
Джордж Кохлер и центърът Милщайн измислят през 1975 г. техника за производство на моноклонални антитела срещу определени протеини и за този принос печелят Нобелова награда.
През 1976-а Mайкъл Бишоп и Харолд Вармус за първи път откриват онкогени и печелят Нобелова награда през 1989-а. Тези гени имат и антипод - онкосупресорни гени, нещо като генетични полицаи. Двата вида гени влизат в битка и в зависимост от това кои надделяват, се развива или не заболяване.
На базата на всички тази откритие днес са възможни различните терапии с таргетни лекарства, които атакуват онкогенните протеини.

АЛЕРГИЧЕН РИНИТ

През последните години алергичните заболявания се увеличиха многократно, а сериозен дял от всички алергии заемат алергичните ринити. Според международни проучвания те са над 60 на сто от всички алергични заболявания. Много от засегнатите се учудват, че оплакванията им продължават през цялата година, а не само през пролетта и лятото, когато е усиленият цъфтеж на повечето растения.

Причината за тези продължаващи оплаквания е т.нар. целогодишен ринит, който не се причинява от растителния прашец (полените), а от редица други фактори - на първо място от домашния прах, който има разнороден състав: мъртви клетки от човешка кожа и от козината на домашните любимци (ако гледаме животни), пърхут, власинки от тъканите на дрехите и завивките, плесенни гъбички и всякакви микроостатъци от всекидневната ни дейност.

Честа причина за заболяването е пухът във възглавниците и юрганите, както и т.нар. библиотечен прах. Общото замърсяване на околната среда с автомобилни и производствени газове също е сериозен фактор за нарастването на алергичните заболявания. Освен това често явление е съчетаването на сенна хрема с целогодишен ринит, при което през различните месеци оплакванията са подобни, но доминиращата причина е различна.

Основните признаци на алергичния ринит са сърбеж и обилна водниста секреция от носа, множество последователни кихания, зачервяване и сърбеж в очите, сълзотечение, дразнене в гърлото. Според причината за алергията тези оплаквания се засилват при излизане навън, ако става дума за поленова алергия, или при престой в закрити помещения, когато е налице целогодишен ринит. Той се обостря особено при усилено разпрашаване, например когато почистваме дома си. 

При целогодишните ринити също се наблюдава известна сезонност - от август до октомври, която е свързана с периода на усилено размножаване на домашните микрокърлежи.

Когато заболяването не се диагностицира и лекува правилно и навреме, значително нараства рискът от възникване на алергична бронхиална астма. По-застрашени от това състояние са пациентите, при които алергичният ринит протича основно със запушване на носа.

Отговорното поведение към собственото здраве изисква при каквито и да са алергични прояви да се потърси своевременна лекарска помощ, да се направят тестове за установяване на конкретния алерген (това невинаги се оказва възможно) и да се назначи схема за щадящ режим и лечение.

Редовното влажно почистване на дома, отказът от домашни животни, ако нямаме двор, и намаляването на дрехите и тъканите от животински произход са първата стъпка към овладяване на алергичния ринит. Когато установената причина е домашният прах, по-продължителен престой на открито облекчава състоянието.

Една от сериозните грешки, която много от пациентите допускат, е дълговременното приложение на отпушващи капки за нос, които обикновено се предписват при остри краткотрайни инфекциозни заболявания. Продължителното приложение на капки от такъв тип първоначално отпушва носа, но без да повлиява причината за състоянието - а именно алергията. Поради това има опасност носната лигавица да се разрасне прекомерно (да хипертрофира), което да причини още по-сериозна обструкция.

Специалистът алерголог най-често назначава за начало антихистаминови таблетки. След този първоначален курс може да се премине към локална терапия с противоалергичен препарат, който се прилага директно чрез впръскване в носа, например алергодил1). Той е с много добър профил на безопасност, удобен е за приложение, може да се използва продължително време без странични явления и не оказва влияние върху всекидневната дейност, за разлика от много от антиалергичните таблетки, които потискат общия тонус на организма.

СИМПТОМИ НА ГЛУТЕНОВА НЕПОНОСИМОСТ

Децата, които не се лекуват, изостават в развитието си

Имате ли чести подувания на корема и стомаха, запек, газове, диария? Това най-вероятно се дължи на непоносимост, която имате към глутена. Глутенът е протеин, който се съдържа в пшеницата, ечемика и ръжта.

Непоносимостта към глутен може да се прояви в различен етап от живота на човек. Много често хората не разбират, че не е добре за тях да консумират храни, съдържащи глутен. И все пак на по-висок риск от това неприятно състояние са изложени пациенти страдащи от диабет тип 1, ревматоиден артрит, автоимунни заболявания, болест на Адисон и други.

Най-честите симптоми, които подсказват за евентуална непоносимост към глутен, са: хронична умора, загуба на тегло, стомашно-чревни проблеми, херпеси и афти, анемия, дерматит и други. Най-тежката форма на непоносимост е позната още като цьолиакия – автоимунно заболяване, причинено от глутена. При това състояние се атакува чревната тъкан.

Симптомите, подсказващи за непоносимост към глутен могат да се проявяват в различни части на тялото, но тези, които се проявяват като стомашно-чревни неразположения са най-често срещаните както при възрастни, така и при деца и бебета.

При наличието на други заболявания, при които се наблюдава синдрома на раздразнените черва, диагностицирането на глутеновата непоносимост става по-трудно.

Когато това състояние не се лекува, то може да доведе до увреждане на чревната лигавица и да намали способността на организма да усвоява основните хранителни вещества като витамини и минерали. Неефективното усвояване на желязо (например) може да доведе до анемия и умора. Неусвояването на калций може да доведе до загуба на костна маса или остеопороза.

Децата, които не са лекувани от непоносимост към глутен, имат необяснимо нисък ръст, слабо наддаване на тегло, раздразнителност, нарушен зъбен емайл, късен пубертет.

Има начин да нормализирате функциите на червата и да се отървете от неприятните газове като спазвате определена диета, която няма да включва храни като пшеница, ръж, ечемик, булгур, нишесте, грис, грахам брашно, лимец.

Може да се храните с пресни плодове и зеленчуци, месо, млечни продукти. Това не значи, че ще трябва да се откажете от вкусните сладки. В много биомагазини се предлагат вафли, бисквитки и други храни, които не съдържат глутен, но за режима на хранене допълнително ще ви посъветва лекар, който предварително ще ви направи кръвни изследвания и ендоскопски преглед (ако се налага). Възстановителният процес може да трае от няколко месеца до години.

ПОЧИНА РЕЖИСЬОРЪТ РАНГЕЛ ВЪЛЧАНОВ


Няколко дни преди да навърши 85 години почина големият български режисьор Рангел Вълчанов, съобщиха от Съюза на българските филмови дейци.
След поредица болести и операции, през последните години той страдаше и от тежко онкологично заболяване. По зла ирония на съдбата този изключителен сладкодумец загуби напълно гласа си.
Рангел Вълчанов е най-уважаваният у нас и по света български кинорежисьор.
Роден е на 12 октомври 1928 г. в село Кривина, Софийско. Завършил е театрална режисура във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" през 1953 г. в класа на проф. Боян Дановски.
След участия като актьор и асистент режисьор в няколко филма, през 1958 г. дебютира като режисьор с "На малкия остров" по сценарий на Валери Петров, в който изпъква самобитният му талант. Филмът е твърде различен от дотогавашния стил и начин на показване на "революционните" събития. С постановление на ЦК на БКП от 1958 г. филмът е свален от екран. (гледайте въвvbox7.com).
Следващите филми на Рангел Вълчанов, също по сценарии на Валери Петров - "Първи урок" (1960) и "Слънцето и сянката" (1962) - утвърждават майсторството на режисьора, таланта му, умението му да работи както с големи актьори, така и с непрофесионални изпълнители.
Кадър от филма "На малкия остров"
Кадър от филма "На малкия остров" Източник: Архив на Вести.БГ
Филмографията на режисьора е поредица от успешни, харесвани от зрителите филми: ""Инспекторът и нощта" (1963), "Вълчицата" (1965), "Бягство в Ропотамо" (1973) - опит за филм мюзикъл, "Следователят и гората" (1975).
В началото на 70-те години, след копродукцията "Езоп", режисьорът е поканен да направи два филма в Пражката студия "Барандов" - "Лице под маска" и "Шанс".
През 1978 г. Рангел Вълчанов получава възможност да снима филм по свой сценарий, за който мечтае близо 20 години преди това.
Кадър от филма "Лачените обувки на незнайния воин"
Кадър от филма "Лачените обувки на незнайния воин" Източник: Архив на Вести.БГ
е определян като "изповедна фантасмагория", поглед към света през очите на 7-годишно момче от шопско село край София. В оригинална форма авторът си задава изконни въпроси: Кои сме? Откъде сме? Кое е смърт и кое безсмъртие?...
Според изследователи на българското и световното кино, ако беше получил разрешение да заснеме този филм в началото на 60-те години, Рангел Вълчанов щеше да застане редом с великия Федерико Фелини и щеше да даде различен път на развитие на киното, а и на другите изкуства в България.
Ана Пруцнал и Георги Наумов във филма "Слънцето и сянката"
Ана Пруцнал и Георги Наумов във филма "Слънцето и сянката" Източник: Архив на Вести.БГ
"За къде пътувате" (1986), "А сега накъде" (1988) и продължението му след 20 години "А днес накъде" (2007), "Последни желания" (1983) и "... Немирната птица любов" (1990) допълват биографията на Рангел Вълчанов, в която има и много документални филми, актьорски изяви, театрално приключение в "Лазарица" от Йордан Радичков в Народния театър "Ив. Вазов", телевизионни програми и др.
Режисьорът е член е на Европейската филмова академия, носител е на многобройни български и международни награди.
През последните години здравето му беше много разклатено, но жаждата за творчество не отслабна. Той
В последната Рангел Вълчанов пише: "Времето, в което живеем, много се напряга бе, уважаеми! Бърза за някъде! За къде бързате бе, ало?! Страх ви е да не изпуснете влака на някое друго ВРЕМЕ или просто, комплексирани от чувството за малоценност, нищожност, фукате се и търсите алиби да се оправдаете, без да държите сметка, че попаднали веднъж в тази епоха, ще трябва да изгълтате всички жаби, змии, гущери... и всички лайна..., преди да вземете последния влак. Разбирате макар и късно, че лошотията е толкова голяма, че сме осъдени на всичко отгоре и да раждаме, да продължаваме рода си, да възпитаваме себе си и децата си на номерата, спретнати от това всемогъщо ВРЕМЕ. Всеки ред от чуждите книги ми доказва липсата на познание, но от друга страна тая моя книга подозира ли тя, ако е много умна, какво лично аз знам и какво не знам... и тогава от къде това нейно нахалство, надраскано върху личните и бели листи..."
Дълбок поклон пред паметта на Рангел Вълчанов!

АРОМАТНИ ЗЕЛЕНЧУЦИ В МАСЛО


Ароматни зеленчуци в масло

ПРОДУКТИ
  • 350 г броколи
  • 300 г пресен лук
  • 150 г глава червен лук
  • 350 г свеж зелен фасул
  • 50 г краве масло
  • 150 мл вода
  • 1 с.л. смес от ситно нарязани подправки - (магданоз, мащерка, босилек или други - въпрос на вкус)
  • 3 с.л. лимонов сок
  • сол на вкус

НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ
Зеленчуците се почистват и нарязват: броколите на дребни букетчета, лука на дълги ивички, червеният лук на резени. Зеленият фасул се почиства от връхчетата на шушулките и се нарязва на парчета, в случай че е дълъг.
Зеленуците се смесват и се варят 15 до 20 минути на пара или в малко количество подсолена вода, докато омекнат. Проверете дали са готови около 10-тата минута, за да не се преварят.
Докато зарзаватът ври, маслото се разтапя и смесва със ситно нарязаните подправки, лимоновия сок и сол на вкус.
Готовите зеленчуци се заливат с овкусеното масло, разбъркват се веднага и се поднасят за консумация.
Ако ви се яде нещо засищащо и нискокалорично, забъркайте си тези зеленчуци. Богати са на витамини, фибри, вода и качествени мазнини. Това прави рецептата почти универсална.

МОЖЕМ ДА НАДХИТРИМ МАГАЗИНИТЕ

Мисията е възможна с малко планиране и самодисциплина
Магазините имат цял отдел, който мисли тактики за това как да ви накарат да пазарувате повече. С малко планиране и самодисциплина обаче вие можете да ги надхитрите.
Вижте какви правила трябва да спазвате, за да се предпазите от тях, според съвети на специалисти, интервюирани от CNBC.
Придържайте се към основните продукти
В магазините продуктите от първа необходимост като мляко и яйца се слагат в дъното. Така клиентите трябва да минат през много други редици със стоки, за да си харесат нещо друго. Ако клиентът влезе и най-нужните неща са още в началото пред очите му, той може би няма да купи нищо друго.
Избирайте това, което е на промоция
Евтините продукти и тези, които са в големи и по-изгодни опаковки се слагат обикновено на най-ниските рафтове, където не се виждат. Оглеждайте всички рафтове преди да направите покупка.
Смятайте
Не винаги обаче големите пакети са най-изгодни. За това преди да ги натоварите в количката си, направете изчисление на това колко пестите и дали ще си струва. Не се доверявайте на етикетите, защото те може да лъжат. Внимавайте на финала
Краят не щанда е най-коварен. Компаниите плащат скъпо, за да се поставят продуктите им там, защото са на най-видно място и най-близо до касите.
Носете си списък
Носете си списък и се придържайте към него. Може дори да си отбележите каква марка и каква точно опаковка искате, както и колко струва.
Ще ви омаят с любезност
Магазините измислят какви ли не услуги, за да ви накарат да прекарате повече време в тях. Колкото повече време сте вътре и общувате с продавачите, толкова по-голяма е вероятността да купите нещо. Например бижутерските магазини предлагат услуги като да почистят пръстените ви. През това време клиентите се оглеждат или дори говорят с другия продавач, който любезно ги омайва.
Бъдете на мисия
Влизайте в магазина с мисия да закупите точно определени неща и изпълнявайте мисията без да се разсейвате. Ако посещавате супермаркет е лесно, но може да се объркате в бижутерски магазин или магазин за техника. За това е добра идея да посетите сайта на компанията, за да се информирате за това какво предлагат и какви цени може да си позволите.
Замислете се "Това нужно ли ми е?"
Правете списък не само на продуктите за супермаркета, но и на по-големите неща, като тези, от които децата ви ще имат нужда, когато започват училище. Опишете какво имате, какво трябва да се заведе на поправка и какво трябва да купите. Преди да купите нещо, най-важният въпрос не е "Това евтино ли е?". Най-важният въпрос е "Това нужно ли ми е?".

СИЛАТА НА ПОЗИТИВНОТО МИСЛЕНЕ

Често попадаме в капана на собствените си мрачни мисли

Какъв е принципът на предаване на позитивни мисли? Как да ги материализираме така, че да осъществим желанията си. Отговорът се крие в техниката на визуализация, свързана с представянето като обективен резултат на целта, която желаем да постигнем. Да видим резултата като реалност и да го “почувстваме” и изживеем. Да се усетим преместени във времето и пространството в ролята на наслаждаващи се на постигнатото.

Всеки от нас обаче се изправя пред една малко по-различна действителност. Знаем, че когато много силно искаме нещо и сме нетърпеливи да го получим, то не става. Случва се, след като престанем да бъдем толкова силно фиксирани и обсебени от желанието си. Или когато се примирим, че няма да го получим и се отчаяме или просто го забравим. Не противоречи ли това на принципа, че когато желаем нещо, изпращаме позитивни мисли и ще го получим?

Разминаването се заключава именно в това, че се фиксираме. В един момент цялото ни съзнание се стеснява и всичките ни мисли се насочват само в една посока. Получава се много силно концентриране на цялата ни психическа енергия в една единствена точка, което води до блокиране. Това се случва и не само в случаите, в които желаем нещо много силно. Често се случва и тревожността, и негативните мисли да ни изиграят лоша шега. Тук става въпрос за принципа “внимавай какво мислиш, защото може да ти се случи”. Най-популярният пример са тревогите на родителите, свързани с децата. Притеснението на майката например, че детето няма да се справи добре на изпита и реалният провал на конкретния изпит. 

В психологията това се нарича принципът на самоосъществяващото се пророчество. Това, което очакваме, и мислите, които имаме, създават своеобразна карта или матрица на случващото се около нас. Ако очакваме, че ще се провалим на интервюто на работа и сме притеснени, е напълно закономерно да отидем с ниско самочувствие и да се държим така, като напълно логичната реакция е да не ни харесат и да не забележат качествата, които имаме поради простата причина, че самите ние не сме в състояние да ги покажем и демонстрираме, изпаднали в мрачното си настроение.

Как точно влияят мислите, ако говорим с по-познати неща, а не използваме обясненията на фините енергийни нива? Всяка една наша съзнателна мисъл е специфично свързана с подсъзнанието. Можем да си представим подсъзнанието като малко дете, необременено от преносите и анализите на сложния социален свят. То приема нещата като черни и бели, добри и лоши. Всяка наша тревога, опасение, страх или мисъл, свързани с това, подсъзнателно се възприемат като сигнал за опасност и тревожност. Подсъзнанието на свой ред подава съответната емоция и емоционален тонус с негативен заряд. Не само мислим, но започваме и да усещаме и изпитваме тревожност. Обменът мисли-чувства и връзка съзнателно-подсъзнателно функционират едновременно и образуват комплекс на положително или респективно негативно, което вече два насока и на поведението ни, т.е. изразява реално чрез нашата стойка, изражение и действия това, което мислим и чувстваме. Затова, когато сме спокойни и уверени в себе си, ни харесват и обратното, когато сме тревожни и неуверени, околните на принципа на огледалото също реагират и ни възприемат съгласно сигналите, които им подаваме. Това е обяснението за самоосъществяващото се пророчество. Очаквай да се справиш и ще се справиш, очаквай провал и той ти е гарантиран.

Това за съжаление само обяснява модела, но не дава отговор на въпроса защо не получаваме нещата, към които неистово се стремим и за които копнеем. Защо например ако много искаме да впечатлим някого или да накараме някого да се влюби в нас, в един момент се оказва, че каквото и да правим, каквато и стратегия да прилагаме, се сблъскваме със стена? Лесно за теоретично обяснение, разбира се, малко по-трудно за изпълнение, за да бъде успешна техниката на визуализация на резултата – например да се визуализира процесът на “среща” с желания обект – трябва да има умереност на желанието. Не отчаяние, примирение или отказване, а справяне със собствената фиксация и овладяване на силата на емоциите и импулсите.

Обяснението е простичко - когато сме обсебени от една мисъл или желание, те са толкова силни, че зареждат цялото ни психично пространство зареждат единствено с тяхната еднопосочна енергия. Това е свързано с прекалена интензивност и ангажиране на всички ресурси. Тъй като става въпрос само за едно-единствено нещо, върху което сме центрирани, ние блокираме възможността си да подаваме правилните сигнали, да разчитаме сигналите, които получаваме, с две думи, пречи да се държим и функционираме нормално и да възприемаме ситуацията обективно. 

За да се освободим от обсесията, може да използваме няколко лесни техники. Да направим визуализация на постигнатия резултат, но не веднага, а просто някъде във времето, т.е. да си осигурим усещането, че в един момент нещата ще се подредят по желания от нас начин, стига да не пресираме ситуацията и особено ако е включен и друг човек. Да се концентрираме върху положителния резултат, който виждаме, без да мислим какви действия трябва да предприемем, да усетим, ще нещата ще се получат и не е необходимо активно да преследваме целта или неистово да полагаме усилия да я постигнем. Да повярваме, че заслужаваме целта.

неделя, 29 септември 2013 г.

ЯБЪЛКИТЕ МОГАТ ДА УДЪЛЖАТ ЖИВОТА С ЦЕЛИ 17 ГОДИНИ

Редовната употреба на ябълки спомага за удължаването на живота, както и за по-бавното стареене, твърдят британски учени от Института за изследване на храната в град Норич.

Те са открили в ябълките сложен комплекс, който има способността “да подмладява сърцето, да подобрява циркулацията на кръвта и да повишава имутитета”, съобщава ИТАР-ТАСС.

Полифенолът епикатехин, който в ябълките е в голямо количество, притежава уникалното свойство да влияе позитивно на сърдечно-съдовата система в това число да поддържа и еластичността на кръвоносните съдове.

В хода на изследването си учените са установили, че епикатехинът понижава с около 21% процеса на втърдяване на стените на съдовете, а именно това е една от основните причини за развитието на сърдечни заболявания, вкл. инфаркт и инсулт.

Резултатите от наблюденията над доброволци, употребяващи значително количество ябълков сок, показват, че тяхната сърдечно-съдова система и организмът им са с показатели на “поне 17 години по-млади хора”.

Най-значителна концентрация на полифенола епикатехин има в дивите ябълки, подчертават британските учени.(а)

Проходилката да се използва след като детето се изправя само


Бебето : Проходилката да се използва след като детето се изправя само - прохождане, д-р Татяна Матева-Иванова, пълзене, бебе, луксация,
Не вземайте обувчици, с които преди това е ходило друго дете


Нормалното физическо развитие на бебето минава през много етапи. Като се започне от задържане на главичката, премине се през посягане с ръчичка и хващането на предмет, обръщане, седене и изправен стоеж. Всичко това е подготовка за най-сложния етап от развитието на детето – прохождането. Ходенето на два крака е уникално човешко качество, което е променило съдбата на хомо сапиенс.
Еволюционно изправянето и ходенето са се появили най-късно. За тяхното осъществяване се включват много механизми от човешката анатомия и физиология.
Голяма част от родителите ги интересува два основни въпроса:
- Кога обикновено прохожда детето?
- Коя е крайната възраст, до която то трябва да се осъществи?
Прохождането се влияе от много фактори. Един от тях е генетичен – обикновено децата приличат по този показател на своите братчета и сестрички, или на своите родители. Друга важна предпоставка за прохождането е физическото и нервно-психическото развитие на бебето до момента.
Дори съвсем здравото и нормално развиващо се бебе може да проходи малко по-късно, ако няма кой да го обучава. Не бива обаче да се избързва непременно точно на годината детето да проходи. Едно падане може да изплаши бебето и то да се въздържа от своите първи стъпки още месец-два. При прохождането то трябва да чувства подкрепата на възрастния до себе си. Той трябва да го подхване, щом залитне, и да го успокои с думите „Хо-о-п, няма нищо, пак ще ходиш”. Не бива да се забравя, че ако детето наскоро е било болно, това ще забави прохождането му.
Няма определена възраст, в която бебето трябва да проходи. То ще тръгне за ръка, а после и самичко, когато е готово.
Ако се прояви търпение и се остави детето да прохожда само, то рано или късно ще премине през следните фази:
Естествени фази на прохождане
1. Бебето се придвижва до желаните предмети по негов си начин – чрез претъркаляне, приплъзване на дупе или пълзене. Овладее ли техниката на пълзене, мъничето започва да обикаля цялата стая и дори цялата къща, бързо и сръчно, придвижвайки се на четири крака. Това става обикновено на възраст между 7 и 10 месеца.
2. Бебето започва да се изправя на два крака, като се държи за опора – шкаф, легло и т.н. Това става обикновено на възраст между 8 и 11 месеца.
3. Бебето започва да прави крачки, като се държи за опора. В началото са една-две неуверени стъпки, последвани от сядане на дупе, но в последствие крачките стават все повече и по-уверени и в един момент детето обикаля цялата стая, бързо и сръчно, хванато за мебелите. Това става обикновено на възраст между 9 и 12 месеца.
4. Бебето започва да се пуска за кратко и да прави по една две самостоятелни крачки, без да се държи за опора, след което бързо се хваща обратно за опора, тъй като усеща, че губи равновесие. Това става обикновено на възраст между 10 и 14 месеца.
5. Бебето се чувства достатъчно стабилно, за да върви без опора, и изненадващо един ден се пуска от опората и тръгва на два крака съвсем самичко! Това става обикновено на възраст между 10 и 18 месеца.
Така протича прохождането, когато оставим детето да следва естествения си ход на развитие и не му „помагаме” да проходи с проходилки, колани, бънджи гащи и водене за ръце. Възрастовият диапазон за прохождане е доста широк. Някои деца прохождат още на 9-месечна възраст и дори по-рано, докато други - чак на годинка и няколко месеца. Не бива да бързате и да принуждавате детето да се учи да ходи тогава, когато то все още не е готово за това. Водещите ортопеди по света съветват бебето да бъде оставено да проходи естествено, без да се намесваме в процеса. Само по този начин ще се научи правилно да балансира тежестта си и да координира движенията си, така че да проходи стабилно без падания и травми.
Според обобщени резултати от проучвания на Световната здравна организация, засягащи двигателната активност и прохождането при децата – могат да се оформят шест основни постижения в двигателното развитие на детето:
1. Седене без опора - достижимо в широк диапазон от 4-ия до 9-ия месец;
2. Пълзене с ръце и крака - от 5-ия до 13-ия месец;
3. Строене с помощ - от 5-ия до 11-ия месец;
4. Ходене с помощ - от 6-ия до 14-ия месец;
5. Стоене само - от 7-ия до 17-ия месец;
6. Ходене само - от 8-ия до 18-ия месец.
Емоционалната възбуда може или да улесни, или да потисне двигателното поведение на детето. Обикновено по-спокойните, по-бавните и „мързеливички”, в шеговития смисъл на думата, деца прохождат по-късно, по-бавно. По-активните, „по-будни” деца се намират в началните месеци на възможното достигане на умението. Разбира се, макар и при такива широки диапазони на достигане на двигателни умения, това не означава, че детето трябва да бъде оставено в изчаквателно положение, а да се работи активно с него. Не бива да учите децата рано-рано да ходят, а да поддържат добър тонус на мускулатурата на крайниците и гърба с масаж и гимнастика още от най-ранна възраст.
Според мен „правилното” стимулиране на прохождането означава:
- Бебето постепенно, след 7-мия месец, да разбере за какво ще се използват долните крайници (защото то не знае). Отначало да се допират стъпалата до земята, като детето се държи под мишниците, без да се отпуска напълно. Всичко трябва да става постепенно и строго индивидуално.
Най-добре е детето да се стимулира да се изправя само в кошарката, като се закачат играчки на места, които то не може да достигне легнало. Така по естествен път ще се развие първо изправянето на два крака и после самото прохождане.
Пак по данни на СЗО - няма значителни и повтарящи се различия в основните моменти на прохождане във възрастта на постигането им между момчета и момичета. Т.е. не бихме могли да твърдим, че момчетата се научават да седят по-рано, че момичетата ходят с помощ преди момчетата, че ранното прохождане е присъщо за момчетата и т.н.
Друга важна предпоставка за прохождането е физическото и нервно-психическото  развитие на бебето до момента. При определен кръг деца то е забавено. Например по-късно се обръщат – след 5-ия месец, по-късно седят самостоятелно – някъде след 9-ия месец и др. Естествено при тях се очаква прохождането да стане по-късно, след годинката. Тези забавяния в развитието на бебето трябва стриктно да се определят от наблюдаващия общопрактикуващ семеен лекар или педиатър - дали са физиологични или дискретни прояви на някакви заболявания. При ранното им откриване и при подходяща физиотерапия може да се навакса пропуснатото.
Има една група деца, които не наддават добре през месеците и изостават във  физическото развитие от своите връстници, т.нар. „ групата на 8-килограмовите”. Наименованието идва от теглото им при навършване на първата годинка. Интересното при тях е, че въпреки тяхното тегловно и ръстово изоставане, те са с напълно нормално нервно-психично развитие, рано прохождат – около 10-ия месец, и най-важното за един родител – като че ли по-рядко боледуват от инфекции. Почти винаги те наваксват пропуснатото и след някоя и друга година се изравняват с връстниците си.
Често родителите задават въпроса дали бебето задължително трябва да пълзи, тревожат се ако тяхното бебе досега не е пропълзяло, но пък си е намерило други начини за придвижване.
Пълзенето е полезно по няколко причини: първо – укрепва гръбначния стълб и мускулите на гърба, които ще играят съществена роля при прохождането; второ – пълзенето е естествен етап от развитието на детето. Така че вместо детето да се хваща с ръчички за показалците ви и да се извива като скоба ту напред, ту назад, докато ходи, слезте вие на неговото ниво на земята и пълзете заедно. А и замислете се – колко често ходите по улиците с високо вдигнати ръце, дори и без да са ви опора? В същото време пълзенето не е абсолютно задължителен елемент от двигателното развитие, но е важен в плавността на усвояване на уменията.
Повечето деца прохождат между 8-ия и 18-ия месец. Всяко дете има собствен уникален срок на прохождане и не трябва да се сравнява с другите деца на неговата възраст. Например, моята дъщеря проходи на 11 месеца, без да е пълзяла преди това. След като проходи, реши, че трябва да пълзи и то назад, като се учехме да слизаме от леглото. На двегодишна възраст реши да пропълзи имитирайки едно бебе!
- Друг проблем, вълнуващ много често родителите в консултацията, е проходилката, почти всички нямат търпение да попитат кога е хубаво да се купи? Повечето общопрактикуващи лекари, педиатри и ортопеди сме обединени и сме на мнение, че проходилката е ненужна и може само да забави самостоятелното прохождане. Тя дава псевдостабилност и детето става зависимо от нея. Не препоръчвам използването на проходилка преди 8-мия месец. Най-добре е това да стане след като детето само се е изправило. Това означава, че е завършил първият етап от прохождането – двупедалната опора, тоест развита е мускулатурата на долните крайници, гръбнака и корема, като мозъкът контролира изправения стоеж, детето има стабилна опора на двата си крака. „Неправилно” е слагането на детето в проходилка още на 6 месеца. Това създава реална опасност от микродеформации във формата на тазобедрената става, поради това, че на този етап бедрената глава (ябълката) е изградена само от хрущял и е много ранима.
Каишките се използват при току-що проходило дете, за да се предпази от нараняване при падане.
Често децата с наднормено тегло прохождат малко по-късно, просто „дупето им тежи”, все пак крачетата и изправеният стоеж трябва да носят по-голяма тежест, малко по-трудно постигат стабилност в равновесието.
Много често през периода 1-2 годинки детето има клатеща, несигурна походка, при която замята някое от крачетата. Това е т.нар. бебешка походка. Тя смущава голяма част от родителите и те настояват за консултация с ортопед. Винаги след прегледа те се успокояват и разбират, че просто трябва да се изчака развитието на детето. Да не забравяме, че физиологично стъпалото на детето до втората годинка е плоско (дюстабан). Това също допринася за вида походка.
Как да изберете обувките за прохождане? Не вземайте обувчици, с които преди това е ходило друго дете, защото то вече ги е деформирало според собственото си ходило.
Насърчавайте детето си да се изправи само, като се хваща за пейката в парка или за стабилен стол у дома, но без ваша помощ. То знае по-добре от вас докъде се простират възможностите му, също както само преценява кога се е нахранило и не желае повече да яде.
За прохождането у дома най-удобни са не пантофките, а терлички или чорапки. Ако нямате килим и чорапите се хлъзгат, купете специални чорапи с гумени грайфери. Този грайфер представлява тънка цяла гумена подметка. Гумените точки по стъпалото на чорапа не могат да осигурят стабилност, както цялата гумена подметка, защото тя има по-голяма площ и съответно вероятността детето да се подхлъзне спада значително.
Оставяйте бебето босо. Обувките затрудняват образуването на свода на краката му. Това може да наруши баланса и координацията при ходене на мъничето. Ето защо най-добре не бързайте с обувките. През зимата обувайте буйки или меки терлички.
Кои са добрите обувки за вашето дете?
Това са анатомични обувки, следващи извивките на детското стъпало – с мека подметка и здрав „форт” на петичката. Обувката трябва да е малко по-голяма, за да се даде възможност на стъпалото да расте. При избор на размер, майката трябва да може да пъхне показалеца си между петичката и задната част на обувката.
Добрите обувки за вашето дете са:
• нито твърде тесни, нито твърде широки;
• изработени от естествени материали, най-често естествена кожа;
• с подплата и вътрешна подметка от качествен материал (кожа, попиваща потта тъкан);
• с плътна, нехлъзгаща се и еластична подметка;
• със солидна задна част, поддържаща петата, изработена от по-дебела естествена кожа;
• с широка (закръглена) предна част и поддържащо палците бомбе.
Точният размер за вашето дете:
• Единствено дължината на ходилото показва точния размер - с шаблон в изправено положение измерете дължината на стъпалото - разстоянието от петичката до края на палеца и на двете крачета. За ваше улеснение може предварително да го очертаете с молив;
• Има различни стандарти за номерация на обувки, затова най-добре открийте съответния номер на избраната от вас марка обувки;
• Детето трябва да пробва обувката изправено, тъй като в седнало положение стъпалото е по-малко;
• Пръстчетата трябва да бъдат свободни, детето да може да ги мърда;
• Между петата и задната част на обувката (форта) трябва да може да проврете малкия си пръст (6 мм);
• Същото разстояние трябва да има между върха на пръстите и носа на обувката;
• Ако натиснете с пръст по върха на обувката, за да проверите докъде стигат пръстчетата, може да се заблудите, защото детето инстинктивно ги свива навътре;
• За да прецените дали дължината на избраната от вас обувка е подходяща, трябва да измерите стелката, а не подметката;
• Обувката трябва да пасне не само по дължина, но и по форма. Някои марки обувки предлагат и модели по стандарта S (за тясно ходило), M (за средно ходило) и W (за широко ходило), който се съобразява не само с дължината, но и с широчината на крачето.
И така - вашето бебе вече е направило първите стъпки, отначало с опора по мебелите, после самичко, даже се опитва и да се затича. Тук идва моментът да обърна внимание на един страничен проблем, но пряко свързан с прохождането:
Безопасността
В етапа на прохождането е особено важно да се обезопаси пространството, в което се движи бебето. То все още не може да се пази самичко, а постоянните забрани от рода на: „Не пипай това!”, „Не ходи там!” потискат откривателския дух на мъника и му внушават, че желанието му да опознава света е нещо лошо, което разстройва мама и татко. Преди да пуснете бебето свободно да се движи по пода, обмислете какво в стаята представлява заплаха за детето и го отстранете. Огледайте се за дребни предмети, които детето би могло да глътне, чупливи, остри и опасни вещи, които биха го наранили. В началото мъничето ще се движи само по пода и тогава обезопасяването не е особен проблем. След това ще се научи да отваря шкафове и да бърка вътре. Тогава ще трябва да обезопасите долните шкафове на мебелите – или да ги вържете, така че да не може детето да ги отвори, или да махнете всичко опасно от тях и да преместите забранените неща на по-високи рафтове. Когато детето започне да се изправя, ще трябва да разчистите и рафтовете от втори ред, както и масите. Не дръжте ваза с цветя на масата или стъклена купа с ядки или сладки, защото ако мъничето се хване за покривката и я дръпне, стъкленият предмет ще падне от масата и може да нарани детето.
Ако оставите детето да прохожда самостоятелно и естествено, няма да има особена нужда да обезопасявате ъглите на мебелите със специалните приспособления, които се продават за целта. Дете, което прохожда пълзейки и движейки се опипом за мебелите, се научава само да се пази от опасните ръбове вкъщи, много преди да проходи самостоятелно.
Ако ви е трудно да обезопасите целия си дом, то обезопасете само една стая и оставяйте детето единствено в нея със затворена врата, така че да не може да излезе самичко. Ако живеете в дом на няколко етажа със стълбища – това правило е особено важно – винаги затваряйте вратите, така че мъничето да не може да излезе само и да падне.
Навън в периода на прохождането
В този период пребиваването навън се превръща в изпитание за родителя. Детето иска да се движи, не е доволно да седи в количката, но не може все още да се ходи и вие като родители предстои да решите:
Дали да пуснете детето да пълзи навън? Повечето родители се плашат да пуснат децата да пълзят навън, тъй като е мръсно и има много зарази. До голяма степен са прави, но рано или късно бебето ще проходи и ще влезе в досег с външната среда, така че 1-2 месеца по-рано или по-късно не са от особено значение. Трябва да приемете, че като проходи детето, ще пипа всичко навън и след това, колкото и да се опитате да го предпазите, ще си лапа ръцете, ще събира камъчета, пръчки и т.н. Така че, ако много настоява да се движи, най-добре оставете детето да го прави и навън, стига времето да позволява и под вашето зорко наблюдение, разбира се.
Дали да водите детето за ръце навън? Когато мъничето свикне да ходи, хванато за мебелите у дома, то ще настоява да ходи и навън. Навън обаче не винаги има подходящи опори, за които да се държи. В тези ситуации обикновено родителите предлагат да водят детето за ръце. Това обаче не е особено добро решение, защото свикне ли да бъде водено от мама, бебето ще настоява това да се случва винаги и навсякъде. Много родители сами се вкарват в капана да водят децата си с месеци, приведени, с болки в кръста и често се оплакват колко тежко е прохождането. Прохождането е такова, каквото сами си го направите! Ако не водите бебето за ръце, то изобщо няма да знае, че такова нещо като водене за ръце съществува и няма да настоява за това.
Прохождането и увереното придвижване са много важен етап както от физическото, така и от нервно-психическото развитие на детето. Когато те настъпват в установените времеви граници - те са показател за добро здраве на вашето дете.
Имайте предвид, че:
Нарушенията в прохождането и двигателната активност могат да са симптом на сериозно заболяване!
Кои са проявите, които трябва да повишат вниманието ви и които изискват незабавна лекарска помощ:
1. Късно прохождане – след 1 година и 5-6 месеца – налага се незабавна консултация с ортопед и невролог;
2. Нормално прохождане, но куцащо и силно клатушкащо се дете – нужна е консултация с ортопед. Може да е проява на неоткрита луксация на тазобедрената става. Затова изисквайте от лекаря, който ви провежда детската консултация, ехографско изследване на ставите от специалист ортопед. Ако бебето попада в рисковата група – момиче, родено при седалищно предлежание, наследственост, то това изследване трябва да се проведе още до 2-ия месец. За останалите, при положение, че клинично са преглеждани ставите всеки месец, препоръчвам ехографията да се направи към 4-ия месец.
3. Трудно или невъзможно ходене поради променен тонус на мускулите – наложителна е спешна консултация с детски невролог за отхвърляне на ДЦП (детска церебрална парализа) и други нервни или метаболитни заболявания;
4. Остро настъпила невъзможност за ходене, придружена с болка и щадене на крайника – изисква се незабавна консултация с ортопед за отхвърляне на травма;
5. Остро настъпил проблем с ходенето или накуцване, без данни за някакво падане и  придружено с инфекциозен синдром, най-често температура – нужна е незабавна консултация с лекуващия лекар за отхвърляне на някои възпаления на периферната и централната нервна система.