неделя, 1 септември 2013 г.

ХИПЕРАКТИВНИ ДЕЦА

Обикновено родителите на хиперактивните деца са се наслушали, от възпитателите и учителите, на оплаквания за особеностите на своето дете. Въпреки това няма да е излишно още веднъж да опишем портрета на такова дете.
И така, хиперактивното дете е постоянно активно, импулсивно, често с хаотични движения. То постоянно се върти на масата, много говори, често не довежда до край започнатото, забравя това, което му е поръчано, ненавижда скучните и продължителни занимания и не е в състояние да ги изпълни. Трудно му е да бъде последователно и да задържа дълго вниманието си над нещо. Прекъсва  събеседниците си в разговор, отговаря, не доизслушва. Не е способно задълго да контролира своето поведение и да се подчинява на правила.



Ако този портрет ви е познат, значи, вие имате работа действително с хиперактивно дете и са ви добре известни всички трудности, с които се сблъскват при неговото възпитание възрастните. Но самото дете страда не по-малко поради тези си особености, тъй като в основата на синдрома на хиперактивност, като правило, лежи минималната мозъчна дисфункция. Затова не бива да се отнасяме към такива деца като към непослушни, капризни или упорити. Те просто не могат да контролират някои свои прояви.
За да помогнем на хиперактивното дете ефективно, трябва да се съветваме с повече и различни специалисти. Това означава, че всеки специалист, който работи с детето, може да допринесе с нещо за овладяване на проблема. Невропатологът ще назначи медикаментозна поддръжка, възпитателите и учителите могат да се замислят как да адаптират изискванията си към възможностите на детето, да използват правилни методи при поощрение и пресичане на някои поведенчески прояви. Но освен казаното у тези деца е необходимо да се изграждат навици за управление на своето внимание и поведение. Това може най-добре да се реализира с игри!
Преди да преминем към описание на игрите, ще договорим правила, които родителят е  длъжен да съблюдава както в играта, така и в ежедневието при общуване с хиперактивното дете.
Правило 1. Не очаквайте всичко и веднага. Трябва да започнете с трениране само на една функция (например, само вниманието. При това сте длъжни да изтърпите „въртенето” на масата или преобръщането на всички предмети на масата в процеса на тази работа). Помнете, че ако вие навиквате детето, то неговите усилия да контролира своите действия приключват, а концентрирането върху задачата става по-трудно. Само с продължителни, съвместни усилия можете да започнете да изисквате не само внимание, но и общоприето поведение по време на вашите игрови занимания.
Правило 2. Не допускайте преумора и превъзбуждане на детето: от време навреме превключвайте на други видове игри и занимания, но не много често. Важно е също така да съблюдават спазването на щадящ дневен режим с обезпечаване на пълноценен сън и спокойна обстановка.
Правило 3. Тъй като за хиперактивното дете е сложно да се контролира, то се нуждае от външен контрол. Много е важно възрастните да бъдат последователни при поставянето на външни рамки за “може” и “не може”. Необходимо е да се съобразяват с това, че детето не може дълго да чака, затова всички наказания и поощрения трябва да са навременни. Това може да бъде добра дума, малък сувенир или условен знак-жетон, но трябва да ги дадете на детето достатъчно бързо, след като то е получило вашето одобрение за действията си.
Правило 4. Започнете заниманията с хиперактивното дете индивидуално и след това го въведете постепенно в груповите игри, тъй като индивидуалните особености  на такива деца им пречат да се съсредоточат над това, което предлага възрастният, ако с него има връстници. Също така невъздържаността  на детето и неговото неумение да се придържа към правилата на груповата игра, може да провокира конфликт сред играещите.
Правило 5. Използваните във вашата корекционна работа игри трябва да бъдат подбрани в следващите направления:
- игри за развитие на вниманието;
- игри и упражнения за снемане на мускулното и емоционално напрежение (релаксация);
- игри, развиващи навици за волева регулация (управление);
- игри, способстващи за развитие на умение за общуване.
Те всички ще бъдат разгледани в следващите няколко постинга.
Автор: Татьяна Ломтева

Няма коментари:

Публикуване на коментар