„Мечо Пух” (на английски: „Winnie-the-Pooh“) в момента е една от най-популярните книги за деца. въпреки че авторът ѝ казва за нея, че тя е предназначена не толкова за деца, колкото за детето във всеки възрастен. И наистина, тя се приема еднакво добре и от деца, и от възрастни. Преведена е на повече от 25 езика. През 1996 г.WaterStone’s –- водеща издателска фирма в Англия, поставя книгата на 17-то място сред стоте най-четени книги на ХХ век.
Идеята за "Мечо Пух" се ражда през 1924 година след семейна разходка до Лондонската зоологическа градина, когато Кристофър Робин Милн, синът на писателя А.А. Милн, се запознава с мечока Уини. Кристофър се привързва силно към Уини и започва да го посещава често, като понякога дори влиза в клетката му.
Скоро сменя името на любимото си плюшено мече Едуард (получено като подарък още за първия му рожден ден) с Уини Пух (Winnie the Pooh), в чест на приятеля си от зоологическата градина. В българския език името е прието с превода „Мечо Пух“.
Интересна е и историята на истинското мече Уини от лондонския зоопарк.
През 1914 г., по време на изтеглянето на отряда му от Уинипег (Манитоба, Канада) на изток с цел европейския бряг, лейтенант на име Хари Коулбърн спира за почивка в Уайт Ривър (Онтарио). Там купува за 20 щ. д. малко черно американско мече от трапер, убил мечката майка. Коулбърн кръщава мечето Уинипег (Winnipeg). Скоро то става любимец и талисман на 2-ра Канадска пехотна бригада и пропътува заедно с тях цялото разстояние до Англия. Пристигайки там, войнците разбират, че са преразпределени за Франция и не могат да вземат със себе си мечето. Коулбърн го оставя в Лондонската зоологическа градина, като първоначалната уговорка е, че след няколко месеца ще се върне, за да го вземе обратно.
Коулбърн се завръща чак през 1919 г. и виждайки привързаността на персонала към Уини (Winnie), както всички вече го наричали, подарява официално мечето на зоологическата градина. Уини става нейна популярна атракция и любимец на посетителите, сред които са и семейството на Милн. Невероятна история, нали?
През 1925 г. Алан А. Милн и семейството му се преместват от Лондон в Хартфилд, Източен Съсекс, в малко имение. Къщата им граничи с гората Ашдаун, която всъщност е реалното съответствие на „Сто-акровата гора“ и става главна сцена на действията в книгата.
Алан А. Милн се вдъхновява от приятелството на сина си с мечката Уини и от игрите му с плюшения Пух и започва да ги описва. Появяват се историите за приключенията на Мечо Пух, Кристофър Робин и техните приятели от Голямата гора - Прасчо, Йори, Тигъра, Кенга и Ру, също реални плюшени играчки. Другите герои от книгата, като Заека и Бухала, са вдъхновени вече от истински животни, виждани в покрайнините на гората Ашдаун.
От изключително значение за създаването на забележителния образ на Мечо Пух са прекрасните илюстрации създадени от Ърнест Шепърд.
А.А. Милн се запознава с младия илюстратор в редакцията на английското списание „Пънч“. Първоначално е доста скептично настроен към уменията на младия художник, наричайки го понякога „напълно безнадежден“. В работата си над книгата, Шепърд се вдъхновява от Гроулър (плюшения любимец на своя син Греъм), а не от играчката на Кристофър Робин. Така се ражда първият образ на мечето Пух, известен като „класически“ или „оригинален“.
През 1930 г. Стивън Шлезинджър откупува от А.А. Милн изключителните търговски права върху произведенията за Мечо Пух с цел производството и разпространението на стоки, филми, записи, телевизионни участия на територията на САЩ и Канада. В продължение на 20 години Шлесинджър продава продукти под марката, създавайки първата играчка „Пух“, както и първия запис, радио излъчване, анимационен филм. Шлезинджър налага останалия и до днес популярен образ на мечето с червено елече.
През 1933 г. излиза първият цветен филм за Пух (в червено елече) и неговите приятели. През 40-те години производители като Агнес Бруш (САЩ) и Чад Вали (Великобритания) създават първите плюшени мечета „Пух“ (отново в червено елече). А след като Уолт Дисни придобива правата върху тях, образите на Мечо Пух и останалите персонажи от книгата претърпяват допълнителни модификации, приемайки постепенно облика, познат и до днес.
През 1937 г. Уолт Дисни предлага на А.А. Милн да закупи правата над Мечо Пух, за да го направи филмова звезда. Милн е въодушевен от идеята, но съществува едно препятствие –- правата вече не са негови, а на Шлезинджър . През 1961 г „Дисни“ получава всички права и издава цяла серия от филми, предназначени за домашно гледане и пълнометражни кино филми:
• „Мечо Пух и ветровития ден“ („Winnie the Pooh and the Blustery Day“, който през 1969 г. печели Оскар за най-добър кратък анимационен филм),
• „Приключенията на Мечо Пух„ („The Many Adventures of Winnie the Pooh“, 1977 г.),
• „Тигъра“ („The Tigger Movie“, 2000 г.),
• „Прасчо“ („Piglet's Big Movie“, 2003 г.),
• „Слонбалон“ („Pooh's Heffalump Movie“, 2005 г.).
***
При все, че да ядеш мед това е много хубаво нещо, има един миг, точно преди да започнеш да ядеш, който е по- хубав.
***
Има само едно нещо, което е по-хубаво от гърненце с мед… и това са две гърненца с мед.
***
Колкото повече, толкова повече!
***
Ако някога дойде ден, в който не сме заедно, трябва да знаеш някои неща... Ти си по-смел, отколкото вярваш, по-силен, отколкото изглеждаш и по-умен, отколкото си мислиш. Но най-важното нещо е, че независимо дали сме разделени, аз винаги ще бъда там за теб и винаги ще те обичам!
***
- Пух? - каза Прасчо.
- Да! - отговори Пух.
- Нищо... - каза Прасчо, хващайки го за лапичката. - Просто исках да съм сигурен, че те има, Пух...
Да, добре е, че те има Мечо Пух!
Няма коментари:
Публикуване на коментар