КАК ДА РАЗПОЗНАЕМ АНОРЕКСИЯТА

Тя е в подрастваща възраст и не харесва тялото си. На масата рови в чинията и пресмята калориите по схема, която е принтирала от сайтовете „за отслабване”. Дали това влиза в графата на обичайните тинейджърски експерименти или е сериозен повод за тревога?

Днес много родители, са обхванати от психозата, че децата им, които рязко променят поведението си през пубертета, навярно страдат от анорексия. Този страх се подгрява от безбройните журналистически снимки на безтелесни манекенки, шокиращи фотосесии, посветени на болестта и алармиращи статии. Разбира се, добре е да бъдем информирани по темата и да сме нащрек, но необходимо ли е да изпадаме в паника? Нека погледнем трезво на ситуацитята – далеч не всяка тинейджърка е заплашена от анорексия. Статистиката показва, че симптоми на това нервно разтройство има при 1-2 % от подрастващите момичета.

За да разграничим нормалното поведение от болестта трябва да знаем, че анорексията има малко общо с модата на слабите момичета и не преминава с възрастта, както останалите тинейджърски проблеми. Става дума за нервно разстройство, с което лекарите са се сблъсквали още преди векове. Действително през последните 50 години случаите рязко са се увеличи, но причината е не толкова модата, колкото промените в семейните отношения, настъпили вследствие на съвременният начин на живот.

„Anorexis” на гръцки буквално означава безапетитие. Името обаче неточно отразява същността на заболяването. Водещо в случая е не липсата на апетит, а стремежът да се постигне някакво съвършенство, независимо колко потресаващо изглежда то в очите на околните. В по-напредналите фази на анорексията болната развива отвращение към тези храни, които според нея я отдалечават от идеала, докато накрая не и остава нищо „позволено” за ядене. И далеч не става дума само за физическо съвършенство - подбудите са дълбоко психологически, а най-голямото предизвикателство за болното момиче е да поставя волята си на изпитание и при успех да се наслаждава на своята независимост и надмощие.

Защо през пубертета?
Търсенето на собствената идентичност през този период, създава в младите момичета вътрешно противоречие. Те изпитват потребност сами да бъдат господарки на живота си и в същото време се боят да станат възрастни. А за второто постоянно им напомнят резките промени във фигурата – тя се заобля и да става по-женствена. Момичето започва да ненавижда „новото” си тяло и това чувство обсебва целия му емоционален живот.

Кой е виновен?
Според повечето специалисти в основата на анорексията са сложните отношения между майка и дъщеря. И не случайно формата на протест е гладът. Подсъзнателно храната се асоциира с майката, тъй като през първите месеци от живота си (когато формираме представите си), тя е нашият източник на храна. Отказвайки да яде, момичето заявява своята независимост от прекалено властната, изискваща или безразлична майка. 

В други случаи болестта се отключва при някое травмиращо събитие – смърт на близък човек, развод на родителите, смяна на местоживеенето, конфликт в училище. Причините могат да бъдат много и обикновено са комплексни, включително и личностни. По правило момичетата, които развиват анорексия са много впечатлителни, мнителни и взискателни, а през пубертета тези черти се обострят. 

Правилният подход
Но как да разберете в опасност ли е вашето дете? И как трябва да реагирате? На първо място не създавайте около него атмосфера на постоянна тревога – да следите всяко негово действие, да задавате подвеждащи въпроси и като цяло безцеремонно да контролирате живота му. Да не забравяме, че сапунът се изплъзва от ръцете, точно когато си си мислим, че го държим най-здраво. Слабото телосложение само по себе си нищо не означава. То може да се дължи на бързото израстване или натурата. Има няколко характерни отклонения в поведението, които са ясен сигнал за проблем. 

Тревожните симптоми

Диета без цели
Пубертетът е период, през които под въздействието на хормоните, телата на момичетата рязко се променят. Вече всяка хапка в повече започва да се лепи по ханша и бедрата им и загрижени за външния си вид голяма част от тях започват диета. В този случай обаче те си поставят ясна цел – например да свалят три килограма или да влязат в отеснелите си джинси. Ако момичето спре да яде без никаква логична цел това се смята за симптом на анорексия. Добре е да знаете също, че тинейджърките на диета страдат от ограниченията, говорят постоянно как им се хапва това или онова. Момичето-анорексичка не се оплаква никога, напротив – гладуването при нея предизвиква еуфория.

Подбор на продуктите
Да седнат на масата с близките си – това е истинско изпитание за болните от анорексия. Момичето започва да рови в чинията си и да разделя продуктите на позволени и непозволени и първите дори не трябва да се докосват до вторите, за да не се „омърсят”. Всяка хапка се дъвчи до безкрайност и често се крие или изхвърля тайно неизядената храна. За разлика от момичето на диета, анорексичката не се изкушава от вида на храната. Дори някой умишлено държат различни лакомства в стаята си, защото по-този начин затвърждават си чувството си контрол над ситуацията.

Хиперактивност
По време на диета тинейджърките обикновено смятат, че са дали всичко от себе си и дори само мисълта за спортни занимания ги изморява. В същото време момичето-анорексичка постоянно е в движение, занимава се активно със спорт, често докато се доведе до пълно изтощение.

Маскировката
С усложнението на болестта, момичето, което страда от анорексия, започва да избира дрехи, които прикриват рязкото отслабване на тялото й. Започва да измисля всевъзможни предлози, за да не сяда с всички на масата, като например, че не се чувства добре, вече е обядвала с приятелка или ще хапне по-късно. Момичето скроява лъжите не за удоволствие, а защото не иска да нарани близките си и да създава конфликти.

А сега накъде?
Ако откриете един или повече от тези симптоми, не бързайте да се нахвърляте с упреци върху детето или да търсите виновни – анорексията е болест и при нея съществуват само жертви. Най-добре е потърсите веднага помощта на специалист-психотерапевт, защото вероятността да се справите сами е почти нищожна. В тази възраст отношенията между детето и родителите са много сложни. Конфликтът между вътрешният свят и реалността допълнително тласка болните към манипулации, които са способни да разрушат отношенията и доверието в семейството. Затова не разчитайте на обещания и договорки, така само ще изгубите ценно време за лечение. Вашата роля в него също е много важна. За да преодолее неврозата, през цялото време детето трябва да усеща безрезервната ви любов и подкрепа.