Художник с изключителен
талант, но останала неразбрана и късно получила признание, Лика Янко оставя
дълбока диря в съвременното изкуство.
Тя е родена в София през 1928 г . в семейство на
албански емигранти. Завършва Френският колеж в столицата, където се запознава с
творчеството на Сезан, Гоген и Ван Гог. Талантът й е голям и още на петнадесет
години е приета в Художествената гимназия в специалност Живопис. Там й
преподават Дечко Узунов и проф. Илия Петров.
Изключително специфичният
рисунък на Лика Янко не среща одобрение. Творбите й са определени като
прекалено елементарни, дори примитивни. Критиката срещу нея е толкова голяма,
че първата й самостоятелна изложба през 1967г е преждевременно прекратена.
Платната й остават
неразбрани, а те са толкова живи и привличат със своята естествена простота. Творчеството
й притежава уникален стил. Картините й са лесно разпознаваеми и бързо грабват
със своята нежност и белота. Рисува природа, животни и хора по детски наивно и
чисто. Предпочитан цвят е белият, защото
както Лика Янко казва „бялото е цветът на бога”. Използва дори мъниста,
мидички, стъкълца. Не се страхува да експериментира. Талантът й е свободен да създава и твори.
Огорчена от неуспеха на
първата си изложба, Лика Янко се затваря в ателието си. Дълго време не излага
нищо, но не спира да твори. Открива я Людмила Живкова, която урежда нейна
изложба през 1981г. Талантът й е забелязан и този път оценен. Междувременно
Лика Янко получава висока оценка от европейски галеристи и много нейни картини
са купени от чужди посолства.
Художничката прави само седем
изложби, а малко преди да умре дарява 80 свои платна на Софийската градска
художествена галерия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар