ЗА КАКВО МОЖЕ ДА ИЗПОЛЗВАМЕ СОДАТА

Напоследък все по-често четем за содата и нейното благоприятно действие върху човешкия организъм. Тя намира широко приложение в бита ни при приготвянето на храната, като средство за почистване, а така също и за подобряването на човешкото здраве. Содата е евтин и достъпен продукт с много ползи.

Често сода бикарбонат се използва за алкализиране на организма. Установено е, че повечето болести на човека се развиват в кисела среда, затова е важно поддържането на естественото ниво на алкалност. Счита се, че причината за образуване на камъни в жлъчката и бъбреците, гъбичните заболявания и дори рак е именно повишената киселинност на организма. Нездравословният начин на живот, замърсената околна среда и неправилното хранене са основните причини за нарушаването на баланса в човешкия организъм. Приемането на прекалено много животински продукти за сметка на растителната храна неминуемо довежда до повишаване на киселинността. Тук се намесва содата. С нейна помощ може бързо да се алкализира организма.  Как става това? Обикновено се препоръчва приемането на ¼ чаена лъжичка сода бикарбонат разтворена в чаша вода най-добре сутрин на гладно. Друг вариант е към водата с разтворена сода да се добави и прясно изцеден лимонов сок.

Содата може да помогне в борбата с излишните килограми. Рецептата е отново приемането на сода разтворена във вода всяка сутрин на гладно. Възможно е към нея отново да се добави лимонов сок или 1-2 лъжици ябълков оцет. По този начин се ускорява метаболизма и в съчетание със спазването на правилен диетичен режим отслабването вече е факт.

Най-популярната употреба на сода бикарбонат е при стомашни киселини. Тук обаче мненията са противоречиви. Безспорно пиенето на сода за хляб при оплаквания от стомашни киселини помага, но тъй като не се третират причините за появата на тази киселинност, се стига до един затворен кръг. Киселините се появяват отново и то с пълна сила. Наистина първоначално при изпиването на малко сода бикарбонат с вода се постига моментално облекчаване на стомашните оплаквания от киселини. Но в последствие за съжаление се постига обратен ефект, стимулира се отделянето на киселини в стомаха. Затова не се препоръчва постоянното, редовно приемане на сода при киселини в стомаха. Содата просто няма дълготраен ефект и лечение на проблема с киселините няма как да бъде постигнат. При дългосрочно приемане содата може да причини изтъняване на лигавицата на стомаха и атрофия на стомашните жлези, а това от своя страна може да провокира рак на хранопровода и стомаха.

При приготвянето на домашни печива използването на сода може да замени маята в ролята й на набухвател. Много хора използват специален квас вместо мая при приготвянето на хляб, но содата има същите своиства.

Друго приложение на содата е при облекчаване на кожен сърбеж. При ухапване от насекоми направете гъста смес от сода бикарбонат и вода и намажете ухапаните места. Сърбежът, зачервяването и оттокът ще изчезнат много бързо.

Много домакини знаят, че вместо скъпите препарати за почистване в бита с успех може да се използва смес от сода за хляб и оцет. Отлично почиства фаянс и други замърсени повърхности. Содата в случая има ролята на абразив, с който лесно се отстраняват различни замърсявания.

Източник http://www.webbukvar.com/

КОЛЕДА И НОВА ГОДИНА В ЮЖНА КОРЕЯ

Република Корея или Южна Корея се намира в южната половина на Корейския полуостров в Източна Азия. Столица на Южна Корея е град Сеул с население над 10 млн.души. Той е един от най-екологичните градове в света. Южна Корея е лидер в опазването на околната среда. Икономиката на страната също е високо развита.

Официалната религия в Южна Корея е будизмът. Тя не е християнска държава, но е единствената азиатска страна, в която Коледа се празнува официално. Това е така, защото там 30% от населението са християни.

Коледата в Южна Корея е придружена от типичните за цял свят размяна на подаръци и естествено Дядо Коледа. В корейския си вариант обаче, белобрадият старец освен в червен се среща и в син цвят.

Корейците украсяват и редят трапези, но не толкова пищно както в западния свят.

Има много разлики в празнуването на Коледа в Южна Корея в сравнение с останалите християнски държави. По-принцип този празник не е най-важният в техния календар. Може да бъде празнуван както вкъщи, така и навън в ресторант, където се предлагат специални коледни менюта.

Всъщност Коледа по-скоро е времето за парти и излизане с приятели, докато Нова Година се посреща в тесен семеен кръг.

В Южна Корея се отбелязва Нова Година по западен образец на 31.12, но се празнува също и традиционната Корейска Нова Година. Тя е на първия ден на първия лунен месец. Затова още е известна и като Лунната Нова Година.

Независимо дали у дома или на ресторант храната традиционно се сервира на малки ниски масички, около които се седи на възглавнички на земята. Това не е толкова неудобно, защото в Южна Корея е прието да се отопляват със системи за подово отопление.

Храната се сервира в много на брой, малки купички и чинийки. Това са различни супи и ястия от месо, риба и зеленчуци в сос, както и задължителния бял ориз.

Някои от корейските храни са известни в цял свят. Туршията „кимчи” представлява ферментирало зеле или листа от ряпа. Прилича на нашето кисело зеле, но е по-люто. Кимчи се сервира към всяко ядене.

Сиренето тофу също е много известно. Това е сирене от соя, което по нищо не прилича на европейските сирена. То е безвкусно и се овкусява допълнително при готвенето. От него се приготвя традиционната супа от тофу.

Интересни са оризовите рулца и сладките бобени каши, които корейците ядат за закуска.

Хлябът не присъства в менюто им, но за сметка на това се приготвят парени хлебчета от тесто с различен пълнеж.

В корейската кухня се използват много разнообразни продукти – морски дарове, риба, свинско и телешко месо, както и различни зеленчуци, корени, водорасли и много билки и подправки. Традиционно храната се приготвя дълго с преминаване през варене, задушаване, пържене, като предварително е била старателно нарязана по определен начин. Готвенето е като сложен ритуал, а храната е забележителна по разнообразие и вкус. Обикновено едно хранене се състои от няколко различни по вид, малки порции ястия, а когато се посрещат гости се сервират най-малко 12 различни блюда.

Рождество Христово е един от най-големите семейни празници за всички християни по света. Независимо, че Южна Корея официално не е християнска държава, там също се отбелязва Коледа. Празникът има свой екзотичен облик, като в своята същност се доближава до този в другите страни.

НЕПОЗНАТАТА КОПРИВЩИЦА

Сгушено между хълмчетата на прекрасната Средна Гора, само на 110 км от София, се намира град Копривщица. Каквито и думи да се използват, за да се опише, ще бъдат малко. От една страна е чудната природа, свежестта и прохладата на гората и ромонът на реката, а от другата – шарените възрожденски къщи, коя от коя по-красива, с кокетни дворчета, пълни с цветя. Но най-вече в Копривщица е запазен възрожденският дух. По калдаръмените улички сякаш отекват конски копита, а на моста „Първа пушка” несъзнателно се ослушваш да чуеш екналия гръм от първият изстрелян куршум. Човек се пренася назад във времето и се потапя в един друг свят, в който магазинът се нарича „Купчийница”, а местните хора с удоволствие разказват за славната история на своя град.

Независимо дали ще останете да пренощувате в Копривщица или не, задължително трябва да посетите къщите на бележитите българи, родени там.

Една от най-красивите е на богатия копривщенски търговец Лютов или Лютовата къща. Следва Ослековата къща, Читалище „Хаджи Ненчо Палавеев” и Катедралната църква „Успение на Св. Богородица”.

Забележителна по своята красота е къщата на Тодор Каблешков. Стаите са многобройни, просторни и с високи тавани. Има голямо вътрешно стълбище.

Роден 1851г. в Копривщица в семейството на богат търговец, Тодор Каблешков рано губи майка си. Учи първоначално в Пловдив, а по-късно завършва престижния за времето си френски султански лицей Галатасарай в Цариград.

 През 1871г Тодор Каблешков се завръща в Копривщица и тогава започва своята революционна дейност.

Негово е прочутото Кърваво писмо, което той пише, за да извести панагюрци, че въстанието е започнало, като на края му рисува християнски кръст с кръвта на убития турчин

Братия!

Вчера пристигна в село Неджип ага из Пловдив, който поиска да затвори няколко души заедно с мене. Като бях известен за вашето решение, станало в Оборишкото събрание, повиках няколко души юнаци и след като се въоръжихме, отправихме се към конака, който нападнахме и убихме мюдюра, с няколко заптии... Сега, когато ви пиша това писмо, знамето се развява пред конака, пушките гърмят, придружени от ека на черковните камбани, и юнаците се целуват един други по улиците!... Ако вие, братия, сте били истински патриоти и апостоли на свободата, то последвайте нашия пример и в Панагюрище...

Копривщица,20 априлий 1876 г.

Т. Каблешков

Сега в наши дни също може да се мине по пътя на кървавото писмо, като маршрутът е ясно обозначен: Копривщица – местност Равна поляна – вр.Бич – местност Каравелова поляна – Копривщица.

На другия край на града се намира къщата на Георги Бенковски.

Гаврил Груев Хлътев е роден през 1843г в Копривщица. Приема името Георги Бенковски от полски патриот и тогава започва неговата активна революционна дейност в Букурещ.

На 20.04.1876г Георги Бенковски е в Панагюрище. Веднага щом разбира, че въстанието е избухнало в Копривщица, сформира чета, с която минава по околните села да мобилизира хората да се вдигат на бунт. Хвърковатата чета обикаля целия регион и мотивира много въстаници.

Освен къщата, в която е роден, много красив е и паметникът на Георги Бенковски, яхнал кон, който се е изправил на задните си крака.

Съвсем в центъра на Копривщица се намира родната къща на Любен Каравелов. Той е роден на 7.11.1834г. и произхожда от знатен копривщенски род.

Любен Каравелов учи в Копривщица в Първото българско класно училище, основано през 1846г от Найден Геров, като в последствие се мести в Пловдив.

През 1857г отива в град Одеса, но по-късно се установява в Москва. Там той става част от руската интелигенция. Пише разкази и повести за руски вестници, а повестите „Войвода“, „Неда“, „Сирото семейство“, „Дончо“ и „Българи от старо време“ през 1868 година издава в самостоятелен сборник.

Нов етап в живота му бележи установяването му в Букурещ през 1869г и най-вече срещата му с Христо Ботев. През 1872г е избран за председател на Българският Централен Революционен Комитет.

Съвсем до къщата на Тодор Каблешков в Копривщица се намира и родната къща на поета Димчо Дебелянов. Много по-малка и бедна е тя в сравнение с къщите на богатите търговци. Стаите на първия етаж са със съвсем ниски тавани. Обзавеждането е скромно. Затова пък от втория етаж се разкрива красива гледка към града и близките зелени хълмове и гори. Много малко време Димчо Дебелянов е живял в родната си къща.

Той е роден през 1887г, вече след Освобождението. Баща му умира 1896г и цялото семейство се мести в Пловдив, а през 1904г идват в София на улица „Оборище”.

Забележителна е скулптурата на седналата жена пред къщата, потънала в тъга и очакване. Тя е създадена от скулптора Иван Лазаров през 1934г. Творецът пресъздава майката на поета, която седи и чака сина си да се върне от фронта. В действителност Димчо Дебелянов умира три години след майка си.

„…и в кротък унес чака тя

да дойде нейното дете…”

Сгушена в прегръдките на Средна Гора, заобиколена от вековни борове, нашарена от потоци и реки, скътала в пазвата си паметта на България, това е Копривщица.

Из сокаците, по калдаръмените улички, между високите дувари ще ти се причуе тропота  на неподкованите въстаннически коне. Тук миналото на будителите и просветителите, на богатите дарители и родолюбивите чорбаджии, историята на Априлското въстание грижливо се пази и съхранява. Въздухът ухае на смола и мащерка, а вятърът носи шепота на юнаците из този град, където времето е спряло в едни героични времена.

 Източник http://www.webbukvar.com/

ЕДНО ОТ ЧУДЕСАТА НА СВЕТА - КОЛИБРИ

 Някога, преди около 100 милиони години, планетата Земя е била странно място. Представете си един зелен свят, който прелива от растения, но без други цветове, защото тогава просто не е имало цветя. Появата на така наречените покритосеменни или цъфтящи растения става към края на съществуването на динозаврите и продължава милиони години, но от геологична гледна точка то прилича на „експлозия”. Цъфтящите растения се появяват сякаш изведнъж и мълниеносно се разпространяват по цялата ни планета. Все още не е известна причината и начинът на тяхното възникване.

Да се върнем обаче в началото.

Преди появата на цветята на земята са живеели само студенокръвни животни. Тяхната обмяна на веществата е забавена и дори може при определени климатични условия да спре, за да се възстанови в последствие отново.

Появата на топлокръвните животни и птици е пряко свързана с появата на цветята. Цъфтящите растителни видове осигурили храна в концентриран вид, от каквато се нуждаели топлокръвните животни. Възникването на цветята и бозайниците е взаимно свързано. Както и появата на насекомите, които спомагат за опрашването на цветята. Без насекомите цъфтящите видове не биха могли да се размножават.

Природата е уникална не само заради огромното видово разнообразие от растения и животни, но най-вече заради голямата свързаност и зависимост между организмите.

 Какво става когато насекомите, при определени неблагоприятни условия, не биха могли да съществуват и не могат да опрашват растенията? Сътрудничеството между насекоми и растения се прекъсва и единият вид би бил обречен, но в природата винаги се намира начин за оцеляване. Преди милиони, милиони години отговорната задача да опрашва цъфтящи видове, там където няма насекоми, е прехвърлена на една миниатюрна птичка. Невероятна по своето устройство и начин на живот. Един истински посланик на цветята – колибри. Само тя отговаряла на изискванията на климата и постепенно освен с насекоми започнала да се храни и с нектар. В последствие клюнът й станал още по-дълъг, което се оказало важно преимущество.

Повече от половина видове колибри се срещат в Андите, които се отличават с голямо природно разнообразие от местообитания.

Птицата колибри живее на прага на физическите възможности. Тя лети с огромна скорост. За да може да се забележи размаха на крилата й и да се заснеме, една секунда се разтяга 50 пъти. С просто око не е възможно да се види самото махане с крила.

Колибри живее на бързи обороти. В покой нейното сърце бие с 400 удара в минута, а докато лети достига до 1200 удара. Нейните крила могат да направят до 80 маха, като изписват осморки във въздуха. Всички птици летят като махат с крила нагоре-надолу. А колибри може да маха и настрани. Пърхайки с бясна скорост във всички посоки, тя създава около себе си подемно силово поле. Това я превръща в най-виртуозният летец в света.

От друга страна колибри е най - малката птица в света. Повечето видове тежат около 20гр, но най-малките представители, колибри-пчела, са едва няколко грама.

Бързото махане с крила във всички посоки и малкото тегло позволяват на колибри да остане на едно място във въздуха абсолютно неподвижно. Това е от изключителна важност. Способността й летейки във въздуха да застава неподвижна й осигурява възможността да проникне с клюна си до нектара на цветята. Обикновено това са цветове във формата на камбанка, някои  от които са много издължени, над 20см. Колибри има нужда от време в неподвижно състояние, за да достигне до нектара им. На практика такива цветове е невъзможно да бъдат опрашени от насекоми, защото те нямат достъп до вътрешността. С нектара от такива цветя се храни само колибри. Тези цветове съдържат много нектар така необходим за малката птичка. Невероятно е, че тези мъници поемат огромно количество. За един ден те се хранят с повече нектар от теглото си. Причината е, че се нуждаят от голямо количество от силно концентрираната храна, за да могат да живеят своя високоскоростен живот.

Сред многото видове колибри има и прелетни. Есента те тръгват на дълъг път. От Северна и Източна Америка се насочват към тропическите гори на Южна Америка. Имат да прелетят близо 800км през Мексиканския залив без почивка. Това означава около 20 часа непрекъснат полет. Това е изключително изпитание, за което малката птичка се приготвя предварително. Тя успява да поеме и натрупа в организма си достатъчно хранителни вещества, така че да й стигнат през дългото пътуване. Преди миграция успява да захрани над 70% от теглото си с мазнини.

Интересен факт е, че местните жители участват активно в подготовката на колибрите за дългия полет. През есента, когато птиците започват да се събират, в много градове по източното крайбрежие американците поставят специални хранилки с концентриран хранителен разтвор, за да им помогнат да се нахранят. Това е празник в цяла Северна Америка. Гледката от хиляди пърхащи колибри наистина е уникална.

Обикновено техният полет се наблюдава със свръхчувствителни радиолокатори, но не съвсем. Все още има много неизвестни около живота на тези миниатюрни посланици на цветята.

ИЗТОЧНИК http://www.webbukvar.com

ДА СИ НАПРАВИМ ВЕЛИКДЕНСКА УКРАСА

Семейните празници носят истинска магия. Вълшебството на всяка Коледа е неповторимо, но и Великден има своето очарование. Шарените яйчица и  ароматът на прясно изпечен козунак са любими за всички. Великден е най-големият християнски празник, заради тайнството и силата на възкресението. Но той и предхождащите го празници, Лазаров ден и Цветница са празниците на пролетта. Изпращането на студената зима и събуждането на природата носят нова радост и надежда.
Не забравяйте, че освен да осигурите богата трапеза, е добре да се погрижите за празничното настроение и украса на дома. Можете много лесно да си направите великденска украса от подръчни материали.
Необходими са ви парчета картон в червено и зелено. Сухо лепило, ножица, молив, бял лист. За декорацията ще трябват различни стикери или лепенки, аз използвах лепенките за яйца, които сега се продават и разноцветно тиксо. Ще са необходими панделки, връвчица или лико. Материалите спокойно може да замените с подобни неща, с които разполагате в къщи. Картона може да замените с гланцова хартия например.
Първо на белия лист, в моя случай е лист от тетрадка, очертайте с молив контура на яйце и го изрежете. Това ще бъде шаблон, който после очертайте на картоните и изрежете. Като оставите зеления картон на 1-2 милиметра по-голям. Аз направих 3 червени и 3 зелени.
Залепете червените яйца върху зелените, така че да получите достатъчно дебели и твърди червени яйца със зелен кант отстрани като рамка.
Внимателно пробийте дупчица на върха на яйцето и промушете панделката или въженцето и оформете ушенце за закачане.
Остава най-приятната част. Ако до сега не сте извикали някой малък помощник, непременно го направете. Децата имат много голямо въобръжение и могат да ви помогнат в украсата на картонените яйца. Освен това ще им доставите огромно удоволствие.
Украсата аз направих като залепих различни лепенки и изрязах лентички от цветното тиксо.
Накрая остава да си откъснете едно разцъфтяло клонче и да го накичите.
По подобен начин бихте могли да изработите най-различни висящи украси или гирлянди. Ако имате повече търпение, картонените яйца могат да се облепят в разноцветна хартия или дори плат. Всичко е въпрос на желание и фантазия.
Нека всички у дома да участват в подготовката за празника, украсяването и боядисването на яйцата. Ще доставите огромна радост на децата, а и вълшебството на празника започва от неговото подготвяне и очакване.

Направете си един наистина весел Великден!

МАЛКО ИЗВЕСТНИТЕ ХУДОЖНИЦИ - ЛИКА ЯНКО

Художник с изключителен талант, но останала неразбрана и късно получила признание, Лика Янко оставя дълбока диря в съвременното изкуство.

Тя е родена в София през 1928 г. в семейство на албански емигранти. Завършва Френският колеж в столицата, където се запознава с творчеството на Сезан, Гоген и Ван Гог. Талантът й е голям и още на петнадесет години е приета в Художествената гимназия в специалност Живопис. Там й преподават Дечко Узунов и проф. Илия Петров.

Изключително специфичният рисунък на Лика Янко не среща одобрение. Творбите й са определени като прекалено елементарни, дори примитивни. Критиката срещу нея е толкова голяма, че първата й самостоятелна изложба през 1967г е преждевременно прекратена.

Платната й остават неразбрани, а те са толкова живи и привличат със своята естествена простота. Творчеството й притежава уникален стил. Картините й са лесно разпознаваеми и бързо грабват със своята нежност и белота. Рисува природа, животни и хора по детски наивно и чисто.  Предпочитан цвят е белият, защото както Лика Янко казва „бялото е цветът на бога”. Използва дори мъниста, мидички, стъкълца. Не се страхува да експериментира. Талантът й  е свободен да създава и твори.

Огорчена от неуспеха на първата си изложба, Лика Янко се затваря в ателието си. Дълго време не излага нищо, но не спира да твори. Открива я Людмила Живкова, която урежда нейна изложба през 1981г. Талантът й е забелязан и този път оценен. Междувременно Лика Янко получава висока оценка от европейски галеристи и много нейни картини са купени от чужди посолства.

Художничката прави само седем изложби, а малко преди да умре дарява 80 свои платна на Софийската градска художествена галерия.

През 1989г получава наградата „София”.

източник https://bg.wikipedia.org

ПЕПЕРУДИТЕ МОНАРХ МЕТУСАЛЕМ

Всички знаем за миграцията на прелетните птици, но малко известен факт е, че има вид пеперуда, която също е принудена да прелита огромни разстояния, за да се спаси от студа. Пеперудата монарх мигрира от Северна в Централна Америка, от САЩ и Канада до Мексико. Тя прелита над три хиляди и петстотин километра и затова е наречена „междуконтинентална” пеперуда.

Това всъщност е вида Данаида монарх, който съществува на нашата планета повече от два милиона години. Интересното при нея е, че всяка пеперуда създава четири поколения годишно. Три от тях живеят около 5-6 седмици, а четвъртото е специално. То се нарича Метусалем, кръстено е на най-дълголетния човек, споменат в Библията.

През лятото пеперудите обитават умерените и субтропични райони на САЩ, снасят своите яйца, които се превръщат в ларви и после в пеперуди, но когато дойде есента, те са принудени да мигрират в южните части на Мексико. Тази тежка задача изпълнява последното поколение пеперуди – метусалем. Известно е, че то намалява приема на кислород метаболизмът му се забавя, като това му помага да прелети големи разстояния.

Американски биолози установиха през 2014г, че пеперудите Монарх използват за навигация освен Слънцето и магнитното поле на Земята. За целта те имат нещо като биокомпас в своите антенки. Откритието е много важно, защото най-после хвърля светлина и за начина на ориентиране на птиците и рибите. Предполага се, че принципът е същият и насочва търсенето на клетки на биокомпас и при тези животински видове.

Както у нас събирането и тръгването на прелетните птици е интересно, така и миграцията на пеперудите Монарх е впечатляващо събитие. Самите те се отличават с ярка, красива окраска и са сравнително големи по размер, така че гледката на прелитащи милиони пеперуди от този вид е много красива.

Крайната точка от пътешествието им са планините в централната част на Мексико. Там те се установяват във високопланинските области, над 2400м надморска височина, които са заети от трепетликови гори. Тези места, на северозапад от Мексико Сити, са защитени природни резервати. Там пеперудите Монарх прекарват спокойно зимата. Месец декември се настаняват обикновено около 100 милиона екземпляра. Количеството им е наистина огромно. Кацат и покриват всяко дърво. Толкова са много, че натрупани нагъсто едни върху други са в състояние да причинят отчупване на клон от дървото. Пърхащите им крилца създават специфичен шум, а летейки в небето образуват огромни оранжево-жълти облаци.

 За съжаление човекът със своята дейност причинява вреди и на този животински вид. Изсичането на горите в Централна Америка се оказва пагубно за пеперудите Монарх. Електропроводите влияят силно негативно върху биокомпаса им, като ги обърква в техния полет, от което страдат много и прелетните птици.