ДИНЕН ФЕНЕР

 Не знам дали като малки сте правили динен фенер, но ние с брат ми почти всяко лято. Тогава обаче се продаваха онези българските, истински дини, които бяха мънички и тъмно синьо-зеленикави на цвят. Тежаха около 4-5 кг. и лятото в жегите не беше трудно нашето четиричленно семейство да изяде такава диня наведнъж. Ние с брат ми много обичахме тези фенери. Беше горещо, щастливо по детски, синьо лято, когато вечерите са дълги и топли, а на другата сутрин спяхме до късно. Беше много весело, когато по няколко деца излизахме на двора пред блока по тъмно с такива запалени фенери. А и както може да се досетите, самата направа на фенера беше много забавна. То не беше едно гребане на тая диня, не беше едно ядене, голяма веселба. Защо днешните деца не се забавляват както ние едно време...Та така, всичко се изгребва до кората, е първо се отрязва отгоре едно капаче, после с ножче се оформя муцунката-весела,страховита,сърдита, кой каквато иска – то това му е интересното–и готово. Остава вътре да закрепите свещичка, а може и канапче като дръжка.  И сега докато правя на дъщеря ми динения фенер си мисля колко от моите детски игри изчезнаха - на ластик, на ръбче, динените фенери.
А детето като видя какво правя каза :
- мамо, ама за Хелуин се дълбае тиква, а не диня.

ДА ПОВИШИМ ИМУНИТЕТА ПРЕДИ ЕСЕНТА И ПРЕДИ УЧИЛИЩЕ

Хранете се балансирано и разнообразно

Ако спазвате строги диети, заети сте и нямате време да се храните редовно или често консумирате полуфабрикати, има голяма вероятност да не ви достигат важни питателни вещества, необходими за поддържането на здрава имунна система. Според последните научни изследвания, дори недостигът на едно полезно хранително вещество в организма, може да доведе до отслабване на имунната система.

Увеличете консумацията на свежи плодове и зеленчуци

Антиоксидантите, особено, витамините А, С и Е защитават организма от свободните радикали – потенциално вредни вещества, които се намират в организма и могат да увредят здравите клетки. Специалистите смятат, че консумацията на плодове и зеленчуци, увеличава количеството антиоксиданти, които разрушават свободните радикали, преди те да са нанесли вреда на организма.

Избирайте внимателно месото

Някои производители на пилешко месо, добавят в храната на птиците антибиотици, които стимулират растежа им. Макар, че според официалните данни, антибиотиците предпазват животните от различни видове заболявания и не носят вреда за човешкото здраве, много специалисти смятат, че пренасищането с такива медикаменти може да доведе до отслабване на имунната система на човешкия организъм и до образуване на устойчиви към антибиотици бактерии.

Яжте по-малко захар

Множество изследвания потвърждават, че имунната система отслабва при употреба на захар и захарни изделия. Според световната здравна организация, честата консумация на храни, съдържащи големи количества захар увеличава риска от развитие на рак, диабет и сърдечносъдови заболявания.

Консумирайте храни, богати на цинк

Цинкът играе важна роля при обмяната на веществата. Източници на този минерал са морските продукти, месото, орехите, яйцата, кашкавалът и зърнените храни.

Намалете консумацията на пестициди

Според научните изследвания, пестицидите са сред основните фактори, отслабващи имунната система. Смята се, че пестицидите влияят неблагоприятно върху образуването на белите кръвни телца, понижавайки по този начин способността на организма да се бори с инфекциите.

Най-лесният начин за ограничаването на приема на пестициди е употребата на organic и домашни плодове и зеленчуци.

Увеличете консумацията на пробиотици

Пробиотичните бактерии, играят важна роля при храносмилането, помагат за поддържането на здрава имунна система и блокират развитието на вредните организми в стомаха. Богати на пробиотици храни са лук, чесън, артишок, банани и кисело мляко, със съдържание на живи култури.

Яжте повече броколи

Броколито съдържа огромни количества питателни вещества, включително витамин С и сулфорафан, известен със своите антиракови свойства. Освен броколи, за укрепване на имунната система могат да се консумират моркови и сладки картофи, които са богати източници на антиоксиданти и бета-каротин.

Не забравяйте за селена

Освен, че забавя процесите на стареене, селенът също така е мощен антиоксидант, способен да блокира атаките на свободните радикали. Тъй като пренасищането с това вещество е вредно за организма, селенът, трябва да се консумира в умерени количества. Най-добрите източници на селен са бразилският орех, морските продукти и пълнозърнестите храни.

Запасете се с флавоноиди

Флавоноидите притежават силни противотуморни свойства, укрепват имунната система и възпрепятстват образуването на отоци. Мощни флавоноиди са: кверцетин (съдържащ се в жълтия и червения лук, броколито и италианската жълта тиква), ликопен (който се съдържа в доматите) и елагова киселина (чийто източник е гръцкият орех).

КОЛКО Е ВАЖНО ДА ЧЕТЕМ НА ДЕТЕТО

Всеки родител иска да даде най-доброто възпитание на децата си. Да станат добри, отговорни и трудолюбиви хора. Малцина подозират, че най-простичкият и остарял начин – да четем на детето си, може да се окаже съвършено важен.

Разлистването на нова книжка с картинки е интересно за детето още от най-ранна възраст. То с интерес наблюдава рисунките и слуша историите, които се разказват, дори да не ги разбира напълно. Ако обаче родителите изгубят интерес към това да четат на децата си и самите деца забравят бързо, че това е интересно занимание за тях и спират да се вълнуват, като отправят интереса си в друга посока.

Изследвания, направени от американски психолози и педиатри, още през 80те години на 20ти века, са категорични, че редовното четене на децата повишава интереса им книгите и науката, прави ги любознателни. Макар че не разбират всичко докато са малки, с времето децата започват да попиват историите от книгите, да ги осъзнават и да рисуват приказни продължения на чутите истории. У детето се заражда желанието да започне и то да се учи да чете. Ражда се любовта към книгата, която ще остане за цял живот.

Създайте си навик да четете на вашето дете поне по петнайсет минути на ден, съветват специалистите. Най-добре е този ритуал да става вечер преди лягане. Четете му увлекателно, спирайте на места и го приканвайте то да каже как си представя продължението, научете го да преразказва любимите си истории. Може обаче да използвате всеки свободен момент да четете на детето си, когато сте с него. Другите членове на семейството – таткото, братя, сестра, баби, дядовци, също може да бъдат завлечени в това занимание.

Започнете с този ритуал малко след раждането на детето. Макар че е все още бебе, то започва да свиква с топлината на майчиното четене и се привързва към него. Продължете да четете всекидневно на детето си, дори след като вече самото то се е научило. За него усещането е съвсем различно. Съхранявайте колкото се може повече книги у дома и купувайте нови при първа възможност. Компютърът не бива да замества четенето на книжна книга, въпреки всичките удобства, които ни предлага.

Изследванията показват, че децата, които са отраснали с четенето на родителите им, стават по-ученолюбиви, чувствителни и проницателни. Те извличат поуката от книгите и подсъзнателно ги прилагат в реалния живот. Стават по-мъдри и съобразителни хора. Любовта към книгите развива въображението, изобретателността и креативността. Развива се общата им култура още от съвсем рано. Не се „страхуват“ от учебниците и показват по-добри резултати в училище.

Книгата е прозорец към света. Не оставяйте детето си на случайността. Четете му често, постоянно, увлекателно. Любовта към книгата се възпитава, рядко се създава случайно.

ЛЮБИМАТА СУПА ТОПЧЕТА

 Любимата ни супа вкъщи е супа топчета. Независимо дали е зима или лято, поне веднъж седмично тя присъства на нашата маса. Ето и рецептата:

Супа топчета
Необходими продукти 500 г кайма за скара - овкусена 1 глава лук 2 бр. моркови 3 бр. картофи магданоз 1 ч.ч. брашно за овалване За застройката: 2 бр. яйца 1 ч.ч пр. мляко
Начин на приготвяне В 2 л вряща вода се поставят нарязаните на малки кубчета моркови и картофи, и лукът - нарязан на ситно. Посолява се на вкус и се оставя да заври. От каймата, с малка лъжичка се взема и се слага в купа с брашно. Всяко топче се овалва в брашното и се слага в чиния. Когато се направят всички топчета, внимателно се пускат в заврялата супата. Когато се свари се сваля се от котлона и се застройва с разбитите мляко и яйца. Връща се отново на котлона да заври, като се разбърква постоянно, да не се пресече. Поръсва се със ситно нарязан магданоз.

ПОДИГРАВКИТЕ В УЧИЛИЩЕ

Светът на децата е по-сложен от света на възрастните. Често в училище децата се дразнят едно друго за какво ли не - заради очилата, закръглеността или немодните дрешки. От нашата гледна точка това са глупости и не бива да им се връзваме, децата обаче ги преживяват по друг начин и ако вие сега им помогнете да се справят с тези “глупости”, гарантирано ще ги предпазите за в бъдеще от комплекси и страхове.

 Как се дразнят децата и как можем да го предотвратим?

 Много от училищните проблеми на детето могат да се решат още преди училището. Определяйки кой е “от нашите” и кой - “от враговете”, децата вземат решението си върху параметъра прилика с другите. Наблюдавайте на какво обръщат внимание децата и помислете къде могат да възникнат проблеми с вашето дете?

 - Очилата - не настройвайте предварително детето, че могат да му се подиграват заради очилата, все пак се погрижете детето да има хубави и удобни очила.

 - Килограмите - следете за правилното хранене на детето си и физическата му активност - да не е прекалено слабо, нито прекалено дебело, защото класическа подигравка в училище е темата за килограмите.

 - Успехът - “тъпак”, “глупак”, “зубрач”, “умник” са от редовните подигравки в училище. Научете детето си да се държи правилно, ако му се отдава ученето - да не се надсмива над другите, да не ги гледа отвисоко, да не е високомерно, а също и когато ученето не му върви - да мисли, да се опитва да учи постоянно, да задава въпроси и да търси съвети, да не чака на готови решения, да не се разстройва.

 - Височината - често срещани са и подигравките заради ръста - прекалено висок, или прекалено нисък. Тук можете да помогнете, като правилно подбирате дрехи и обувки за детето си.

 - Дрехите и аксесоарите - децата са много изобретателни в подигравките си за дрехите и аксесоарите - да се подиграват на старите му дрехи демоде, на стария му телефон, на тетрадките, които не са с популярните модерни картинки, на раницата, на факта, че няма модерното PSP... на какво ли не. Затова когато избирате дрехи и аксесоари за детето, се ориентирайте в детската мода, не следвайте своя вкус, а следете какво харесват и с какво играят децата, кое е популярно сред тях.

 - Поведението - ако при всеки проблем детето ви налита на бой, то скоро няма да стане лидер на класа или този, от които всички се страхуват, а “побойник”, “глупак”, “нервак”. Ако пък детето ви с нетърпение чака звънеца след последния час и с никого не обшува, ще се превърне в “мишчицата”, “страхливеца”, “аутсайдера”. Научете детето си правилно да общува с връстниците си още от детската градина.

 - Фамилията, името - в тази област най-изобретателни са родителите. Наричайки детето си Гошко (именно Гошко, а не Георги, вие го учите така да се представя при запознанства), го обричате на купища звучни прякори. Децата със странни и нетипични имена даже и прякори няма да получат. Та, преди да дадете име на детето си, помислете, че все някога то ще иде на училище и ще си общува с други деца. И дали с фантазията, екстравагантността и недалновидността си няма да му създадете проблеми?

 - Нещо друго - крив нос, хобита, цвят на косата, лунички и т.н. 

 Обърнете предварително внимание на всичко това, все пак не вкарвайте детето си в общоприетите норми. При социализацията в училищната група преди всичко трябва да се замислим за добрите маниери, културата на поведение, правилата за социално приемливо поведение, а не дали детето ни е годно за това общество и дали е достатъчно добро за него.

 В училищната възраст причина за подигравки и измисляне на прякори е формирането на йерархически взаимоотношения в групата и начина, по който детето се отстоява и утрвърждава или неумението му да изрази чувствата си. Когато разберем истинската причина за поведението у детето, ще ни е по-лесно да разрешим проблема му. Най-добре обаче е предварително да научим детето си как да се държи правилно, отколкото да променим поведението на всички останали деца в класа, за да не дразнят вашето чедо.  

Прочети повече на: http://dete.bg/n/ako-draznyat-deteto-v-uchilishte.7482.html

ПРИЧИНИ ЗА ВЪЗНИКВАНЕ НА ДЕТСКИТЕ СТРАХОВЕ

Ако за човека е свойствено да се страхува от нещо, за детето още повече, предвид заобикалящият го огромен и непозвнат свят. Малкото може да се изплаши от неща, които за всеки възрастен са абсолютно безопасни. Като се има предвид, че страхът се явява наи-опасната эмоция, родители и възпитатели трябва да се обръщат с особено внимание и разбиране към детските страхове.

На биологично ниво реакцията на страх – предизвиква отделяне в кръвта на голямо количество адреналин, предизвикващ в организма на човека хормонален взрив. На психологично ниво – това е страх от ситуации (предмети, хора, събития), предизивкваща отделянето на този хормон.

Страхът е реакция на действителна или мнима (но преживявана като действителна) опасност. Организмът на човека е устроен така, че борбата със страховете не може да продължава дълго.

Съществуват няколко прични за възникването на детските страхове.

Първата и най-разбираема причина – конкретен случай, който е изплашил детето (ухапване от куче, засядане в асансьор). Такива страхове се поддават на корекция най-лесно. Но не при всички деца ухапани от куче се развива устойчив, забележим от околните страх.

Това зависи от особеностите в характера на детето (тревожност, мнителност, песимизъм, неувереност в себе си, зависимост от други хора и т. н.). А такива черти на характера могат да възникнат дори когато родителите сами плашат малчугана: “Ако не спиш – ще те вземе Баба-яга!”.

Най-разпространени са внушените страхове. Техният източник са възрастните (родители, баби, възпитатели), които не нарочно, реагират твърде емоционално, предупреждавайки детето за опасности, често те не обръщат внимание на тона и поведеднието си и не си дават сметка, че го плашат повече от самата ситуация. Опасна в такива моменти се явява реакцията на възрастните, в резултат на което детето възприема само втората част от фразата: “Не отивай там – ще паднеш“, “Не пипай – ще се изгориш“. Детето все още не разбира, с какво това дейстие ще му навреди, но то вече чувства тревогата, и естествено у него възниква реакция на страх, която може да се закрепи и разпространи върху други подобни ситуации. Такива страхове могат да се фиксират за цял живот.

Друга честа причина за страх е детската фантазия. Детето нерядко си измисля само предмети на страх. Много от нас в детството си изпитвахме страх от тъмното, когато пред погледа ни оживяваха чудовища и призраци, а от всеки ъгъл дебнеха страхотилища. Но всяко дете реагира различно на такива фантазии. Някои ги забравят веднага и се успокояват. А при други може да се стигне до непоправими последствия.

Чувство на страх може да се формира също от вътресемейни конфликти.

Често децата си вменяват вина за конфликтите между родителите им или се боят да не се окажат причина за тях.

Нерядко и причина за страха стават взаимоотношенията с връстниците. Ако  детският коллектив не приема детето, обиждат го, не играят с него – то, естествено отказва да ходи на детска градина, тогава вероятността да се страхува да не бъде унижавано е много голяма.

Като причина могат да се явят и разпространените страхове сред децата. Например, по-силно дете плаши другите с разни страшни истории.

И като последна причина, с която ще завършим краткия обзор е наличието на по-сериозно разстройство – невроза, която трябва да диагностират и лекуват медицински работници.

За прояви на невроза може да се считат тези страхове, които не се явяват нормални за дадената възраст на детето, или много силна проява на страх, който влиза в понятието за норма.

Източник: Журнал “Справочник старшего воспитателя дошкольного учреждения”, №2 2010 год

Share this:

КАК ДА СЕ СПРАВИМ С НАДНОРМЕНОТО ТЕГЛО ПРИ ДЕЦАТА

Все повече малчугани са с наднормено тегло и високо кръвно

Все по-често се забелязва тревожната тенденция, че голяма част от децата у нас са с наднормено тегло. Ако няма някакъв здравословен проблем, то причината обикновено е ниската физическа активност и липсата на полезни храни в дневното меню.

В резултат родителите или не обръщат внимание на този проблем или се опитват да поставят децата на стряскащи диети.

Свалянето на килограмите трябва да е постепенно, започвайки с намаляването на бели храни, като бял хляб, тестени закуски, захар. Родителите трябва да разговарят с децата и да се опитат заедно да преборят няколкото килограма отгоре. Промените изискват време и постоянство.

Ето няколко прости примера как да започнете.

По-рядко или изобщо не купувайте подсладени и газирани напитки. Тук се включват и енергийните напитки, соковете в кутии. Ако все пак държите на соковете, трябва да ги разреждате с вода.

Уверете се, че детето разполага с достатъчно време за сън. Както при възрастните, така и при децата малкото часове сън имат връзка с трупането на килограми. Когато не се наспиват, тялото им произвежда хормона грелин, отговорен за огладняването. 

Повече време за активна игра и спорт и по-малко време пред телевизора и компютъра. Възрастните, които водят заседнал начин на живот, знаят колко пагубно е това за здравето им. Затова не допускайте и малките да се превърнат от рано в заседнали възрастни хора. 

И не на последно място, грижете се за емоционалното им здраве, което също е важно. Децата, които са подложени на стрес и тормоз са склонни да преяждат също като възрастните.

В наши дни пред децата се открива огромен избор от лакомства и храни, които те бързо превръщат в любими. Възрастните знаят какво е добре да консумират и в какви количества, за да са здрави. Но децата разчитат изцяло на тях. Родителите са тези, които възпитават и изграждат културата на хранене.

източник: Мария Дуковска www.dnes.bg 

БУКЕТЧЕТА ОТ ИЗСУШЕНИ ГОРСКИ ЦВЕТЯ И ТРЕВИ

СУТРИН РАНО-РАНО,

КОГАТО СПЯТ ДЕЦАТА,

И ВЕЧЕР ЩОМ НАСТАНЕ,

ОГРЕНИ ОТ ЛУНАТА,

С КАКВО ЛИ СА ЗАЕТИ

ФЕИТЕ ЧЕВРЪСТИ?

ЩОМ ИСКАШ ДА УЗНАЕШ,

ПРИ ТЯХ ИДИ НА ПРЪСТИ.

ТАМ,СКРИТИ В ЛЕХАТА,

ТАЙНАТА РЕВНИВО

ОТ ВСИЧКИ НИ СА КРИЛИ-

С НОЖИЧКИ В РЪКАТА,

ОФОРМЯТ ТЕ ГРИЖЛИВО

ЛИСТАТА НА ЦВЕТЯТА.

Букетчета от изсушени цветя се правят много лесно, особено ако имате в къщи някоя малка фея на цветята. Тя подскача весело и си тананика по цял ден, но е особено щастлива, когато дойде събота и неделя и бъде заведена някъде на планина, където, както всеки знае, се извършват чудни феиски неща. Събиране на чудни растения за хербарии или лековити билки за лечебницата на феите са само малка част от задълженията на всяка уважаваща себе си малка фея. Задължително е правенето на горско пиршество, на което са поканени всички феи, дори най-непослушните-феите на лешника и на жълъда. Сервират се чудни вкусни гозби от горски плодове върху малки листенца-чинийки. Празникът продължава чак до вечерта. И за да пренесете цялата тази магия у дома, малката фея събира красиви треви и цветя, които после грижливо обесваме надолу с главата, докато изсъхнат добре и се превърнат в ухайни допълнения към украсата на дома. Но аз съм сигурна, че ако и вие имате вкъщи такава малка фея на цветята, не може да не знаете за тези тайнствени неща.

ПРОБЛЕМИ В ОБУЧЕНИЕТО

Защо децата не успяват в началното училище?

 Училищните навици, за разлика, например, способността на детето да седи, да държи предмет или да се обръща от корем на гръб, не зависят само от биологичното съзряване. Те трябва да се преподават и усвояват. Затова е разбираемо, че нивото на придобиване на училищни навици при децата неизбежно ще зависи от семейните обстоятелства и обучението в училище, както и от индивидуалните особености и характера. За съжаление, не винаги е възможно със сигурност да разграничим трудностите в училище, причинени от външни обстоятелства, от трудности, които се явяват следствие от някои нарушения.

Следователно причините, поради които децата не успяват в началното училище, са изключително разнообразни, безпроблемно преминават от една в друга, а и обикновено не се срещат изолирано, а в съвкупност. Много условно те могат да бъдат разделени в три групи: биологични, социални и емоционални.

Един от най-разпространените причини за ранна неуспеваемост е фактът, че някои деца отиват в първи клас, не достигнали нивото от училищна зрялост. Това може да бъдат шест годишни деца, чиито родители не искат повече “да ги държат” в детската градина или деца, които са достигнали календарните седем години, но чиято умствена възраст към момента на постъпване в първи клас е малко по-ниска поради това, че в предучилищна възраст са боледували много и често. Ако, въпреки предписанието на специалистите, такива деца попадат в първи клас преди да достигнат училищна зрялост, те са просто обречени да изостанат. Като правило, ако ги задържите за още една година у дома и се позанимавате внимателно с тях е възможно значително да се намали риска, ако не и да се предотврати тяхната неуспеваемост в началното училище.
 

Втора причина за изоставане в началното училище, гравитираща към “биологични група” се явява това, че в училище постъпват соматично лабилини деца. Тяхната училищна зрялост е несъмнена, нивото им на интелигентност е достатъчно високо, календарната възраст съответства на обучението в първи клас, но … те често се разболяват и пропускат уроци, бързо се уморяват и към третия-четвъртия урок вече не са в състояние да се концентрират върху нищо и поради това втората половина на учебния ден протича за тях напразно. Такива деца, разбира се, трябва да ходят на училище, но те се нуждаят от специален режим и система за рехабилитационно-закалителни процедури. Тук могат да се включват деца с вродено или придобито увредени зрение и слух.
 

Следващата, безусловно биологична причина за бавния темп на развитие в началното училище – това е леворъчието. При тези деца господстващото полукълбо на мозъка, не е лявото, като при повечето хора, а дясното, и с това са свързани определени характеристики на личността. Без да навлизаме в по-дълбоки неврофизиологични и психологически характеристики на това състояние, ще отбележим само, че хората с господстващо “дясно полукълбо” притежават специален “синтетичен” възглед за света, на тях им е присъщо по-фино, артистично и интуитивно възприемане на реалността. За обсъждания от нас въпрос е по-важно, че всички (с изключение, може би, на училищата “Уолдорф”) учебни програми на училищата са насочени към деца с господстващо ” ляво полукълбо” деца с преобладаващо аналитично, а не синтетично мислене. Освен това и съществуването на неприятния за „левичарите“ факт, че ние, за разлика от арабите и японците, пишем отляво надясно, следователно детето левичар си скрива с ръка всичко написано. Тази особеност на процеса, знаете, също не допринася за успеха им. Тук единственият съвет е търпение, търпение, търпение.

 

Сред американските професори, левичарите са 20 пъти повече, отколкото пишещите с дясната си ръка. Така че за вашето дете всичко е напред. Потърпете и му помогнете да издържи. Основното – да не се убие желанието за учене. Насърчавайте го, вдъхвайте му надежда. При благоприятни условия децата левичари, след като завършат основното училище, бързо и уверено догонват връстниците си. А оттам не е далече и до американския професор!

Следващата “около биологична” причина са конкретни неврологични диагнози: задръжки в психическото развитие, лека умствена изостаналост, синдрома на свръхподвижните деца и др.Тук всички оздравителни и лечебни мероприятия се провеждат в близък контакт с лекуващия специалист, а на детето, доколкото е възможно се вдъхва доверие в това, че неговите проблеми са решими, и изоставането може да бъде преодоляно. 

 

Още две причини могат да бъдат условно, отнесени към социалната група. Едната от тях – това е педагогически занемареното дете.

Втората безусловно социална причина – това е лошото обучение в училище. Липсата на професионализъм на учителя, личните му проблеми се проектират върху децата. Конфликт между учители и родители, нездравословната атмосфера в клас, за пореден път се отразява върху детето.
 

Причината за лошото представяне може да бъде и неправилно подбраната програма за обучение. Например, родителите на едно дете със средни възможности, поради амбиция, го записват в училище за надарени деца, или откровено, артистично надарено дете бива записано в престижно училище по математика.
 

Следващата причина за слабото представяне е социална (и отчасти емоционална) и в началното училище тя се среща сравнително рядко) – това е конфликт на детето със съучениците си, неумение или нежелание да изгради с тях адекватни приятелски отношения.

И на последно място, чисто емоционална, но доста често срещана причина е личен конфликт или просто неразбиране между учител и ученик. Понякога това е просто несъответствие в характерите. В практиката автор има случай, когато едно момиче – флегматик отказва да ходи на училище и въобще да учи, като твърди, че мрази учителката си. След анализ на причините за тази омраза, стана ясно, че учителката (носеща званието “Заслужил учител”) – е холерик, която мигновено избухва и бързо се успокоява, по време на един урок може да се извика два пъти, и два пъти прочувствено и искрено да похвали един и същ ученик. За момичето такива промени в настроението са неразбираеми и неприятни и в крайна сметка тя решава, че учителката просто лъже, без в действителност да изпитва нищо. Да се намира в непосредствена близост с човек, който лъже, за нея е много трудно, и като начин за борба тя избира, типичния за флегматиканачин да излезе от ситуацията, тоест решава да не ходи повече на училище.

  

Като правило, това си е така.Бих искала да подчертая, че не е задължително да става въпрос за родители-алкохолици или деца, които са израснали в домове за наркомани ( случва се, за съжаление, и това, но тези деца обикновено изобщо не посещават училище. Тяхната съдба е наша обща болка и тревога, но сега ние не говорим за тях). Педагогически занемарени деца се срещат при съвсем нормалн, съвсем прилични и дори много заможни семейства. Независимо дали ни харесва или не, децата днес трябва да се подготвят за училище. Не забравяйте, че педагогическата занемареност – не означава задължително проституираща майка и подут от водка баща. Както винаги в живота, всичко се оказва малко по-трудно …Детето е необщителено или прекалено срамежливо. Има някакъв недостатък във външния си вид, или е твърде избухливо и агресивно. Дразнят го или го избягват, не му дават път, то няма приятели, то не иска да ходи на училище и е постоянно под стрес, притеснява се – в резултат, на което, страда успеваемостта.

 

 

Различни видове нарушения на навиците за учене
Нарушенията на успеваемостта предизвикани от социални и емоционални причини, ние тук няма да разглеждаме. Те могат да изглеждат всякак, от намаляване на паметта на детето до категоричен отказа да ходи на училище. Всеки един случай трябва да се разглежда индивидуално с участието на родителите, училищните психолози и учителката, която непосредствено учи детето.

В този раздел ще разгледаме някои специфични нарушения в развитието на навиците за учене(СНРНУ) Тези нарушения обикновено не са пряка последица от други заболявания (като например с умствена изостаналост, детска церебрална парализа, общи неврологични дефекти, неоткоригирани зрителни или слухови увреждания, или значителни емоционални растройства), въпреки че те могат да се срещнат като съпътстващи. СНРНУсе наблюдават често в съчетание с други клинични синдроми, такива като разстройство на вниманието или разстройство на поведението или други нарушения в развитието, като например нарушения в развитието на двигателните функции или специфични нарушения в развитието на речта. 

Произхода на СНРНУ е неизвестен, но съществува предположение, че водеща роля имат биологичните фактори, които от своя страна са в тясно взаимодействие с не-биологични фактори (като ситуацията в семейството, благоприятните възможности за обучение и качеството на обучението). Въпреки, че тези нарушения са свързани с биологичното съзряване, това не означава, че децата с подобни нарушения са на много ниска степен от нормалното развитие, и с течение на времето няма да се изравнят със своите връстници. В много случаи, признаците на тези нарушения могат да продължат в юношеска възраст, и да се съхранят и при възрастните. Много често това разстройство се предшества от забавяне или нарушения в развитието на речта в по-ранните години.

Сред нарушенията на SRRSHN са:

 
1. Дислексия – специфично нарушение на уменията за четене.Главната особеност на това разстройство са специфични и значителни нарушения в развитието на уменията за четене, което не може да се обясни единствено с умствената възраст, зрителни проблеми или неадекватно обучение в училище. Може да бъде нарушено умението за разбиране на текста, техниката на четене или изпълнението на задачи, изискващи четене. Трудности при четене често се комбинират с трудности в придобиването на навици за правилно писане.

При четене се наблюдават:

- бавен темп на четене;
- пропуски, замени, изменение или допълнение на думи или части от думи;
- при опит да започне да чете отново, следва дълго запъване или „загуба на място” в текста, и неточности в изразяването;
- пренареждане на думите в изречението или буквите в думите.

Може да бъде недостатъчност в разбирането на прочетеното, изразяващо се:

- в невъзможност да си спомни факти от прочетеното;
- в неспособност да направи изводи или заключение от същността на прочетеното;
- в това, че за да отговори на въпроси по прочетеното използва по-скоро общи знания, отколкото информация от конкретния разказ.

 

 

2. Дисграфия – специфично нарушение на уменията за писане.

 При това заболяване е нарушена като способността за устно произнасяне на думите буква по буква, така и правилното писане. Наблюдава се замяна на букви, пропускане на букви и срички.

 Много често се съчетава с нарушения в четенето или е следствие от това е, и става така, че уменията за четене постепенно стават задоволителни или дори добри, а в тетрадките все още е пъна “бъркотия”.

 

 3. Акалкулия – специфично нарушение на аритметичните умения.Тук дефектът касае основните умения за събиране, изваждане, умножение и деление или решаване на задачи. Трудностите, които възникват в този случай, могат да включват недоститиг в разбирането на понятията, лежащи в основата на аритметичните операции, отсъствие на разбиране на математическите термини или знаци неразпознаване на цифровите знаци и т.н.  

 
4. Затруднения в обучението – смесено разстройство на уменията за учене.Тук се забелязва съчетание на действията на два или три от по-горе описаните разстройства, често свързани с нарушения на вниманието, паметта и умствената работоспособност. Не рядко се наблюдават емоционални и поведенчески разстройства, изразени в по-голяма или по-малка степен.

 

Автор: Е.В. Мурашова