петък, 29 ноември 2013 г.

КОЛЕДНИ ЕЛХИЧКИ - ЗАБАВНИ МОМЕНТИ ЗА ЦЯЛОТО СЕМЕЙСТВО

Коледните празници могат да се превърнат в нещо специално за вас и децата като се обедините в създаването на красиви играчки за елхата. С малко материали, много фантазия и добро настроение ще зарадвате себе си и малките членове на семейството, които винаги са така нетърпеливи в украсяването на коледната елха.
Какви материали ще са ви необходими, за да си направите тези елхички?
Трябват ви коркови тапи (продават се в магазините за домашни потреби, книжарниците за художници и други), копчета, капси, перли, лепило, боички, маркери, лак за нокти, няколко конопени връзки или панделки, парчета плат и всичко останало, което мислите, че може да влезе в употреба.
Най-напред залепете една за друга корковите тапи в пирамидална форма. Най-отдолу залепете една коркова тапа, която да е напречна на останалите. Тя ще бъде стеблото на елхата.Тези апликации ще закрепите с помощта на лепило. Не забравяйте и да поставите връвчица, която ще послужи за закачването на играчките. Тези елхи са не само част от празничния интериор, но може да ги поднесете и като подарък.Завържете около корковите тапи панделка или конопена връвчица. Освен, че става по-красиво, това допълнително задържа тапите една за друга. След това започнете с оцветяването на корковите тапи. Тук може да работите с лак за нокти, маркери, да добавяте различни акценти като копчета, капси, дантела и др.

КАК ПРАЗНИЦИТЕ ДА БЪДАТ ПРИЯТНИ, А НЕ УЖАСНИ

Коледните и новогодишните празници трябва да са най-хубавото време през годината, но защо тогава не спирате да се изнервяте с партньора и да се карате за глупости?
Истината е, че често точно по празниците двойките се карат най-много и отношенията по между им са обтегнати. Причините може да са много - стрес, депресия около Коледа, разочарованието, че другият не е направил нещо за вас, което вие сте очаквали, неизбежните въпроси как ще се раздели времето през почивните дни между роднините и други подобни.
С роднините не е лесно. Как обаче, да се справим с тези проблеми и да не се караме в любимия човек в най-хубавото време от годината? Ето някои от най-честите поводи за дрязги между партньорите и и как може да ги избегнете.
Колкото и да ги обичате, често именно членовете на фамилията са причинителите на дрязгите между вас и партньора. Всичко се корени в това, че когато човек избира своя партньор не се интересува от роднините му.
Ако не се разбирате особено добре със семейството му или той с вашето, е най-добре да се постараете да бъдете максимално толерантни. Не започвайте веднага нападки от сорта на "Майка ти изобщо не ме харесва, виж я как се държи с мен". Постарайте се да преглътнете всичко и да не си разваляте хубавите празници с караници. Най-важното е да не забравяте, че колкото и да не харесвате роднините му, не бива да го карате да избира между вас и тях. Щом уважавате него, трябва да се постараете да приемете и семейството му. Същото важи и в обратната ситуация.
Пътуването
За повечето хора пътуването може да се превърне в истинско удоволствие. Внимавайте обаче, ако тръгвате на дълъг път и двамата сте изнервени, сърдити или прясно скарани. Първо, че е опасно да се шофира в състояние на нервна превъзбуденост, второ, че няма да е никак приятно да прекарате няколко часа карайки се или мълчейки, а когато стигнете до крайната дестинация, да сте намусени и кисели. Най-добре ще е да изчистите всички недоразумения по между си, преди да тръгнете на път и по време на пътуването да си говорите за хубавите неща, които ви предстоят.
Грешен подарък
Дори двойки, които са заедно от дълги години, понякога имат затруднения при избора на подаръци за партньора. Често се случва да не успеем да отгатнем какво иска той за Коледа и да му подарим нещо, на което никак да не се зарадва. За да няма такива издънки по празниците, може просто да го попитате какво иска той. Що се отнася до дамите, те често си мислят, че достатъчно добре са намекнали какво желаят да видят за себе си под елхата. Пропускат обаче, малката подробност, че повече от половината мъже със сигурност не са усетили изобщо намеците.
Ако подозирате, че партньорът ви няма да успее да уцели за подарък това, на което ще се зарадвате, по-добре му кажете в прав текст какво искате. Със сигурност и за него това ще е голямо улеснение.

четвъртък, 28 ноември 2013 г.

ДОМАШЕН ХЛЯБ С КВАС


Хлябът с квас става по-шуплест и вкусен.
Квасеният хляб е по-ароматен, бухнал и полезен от този с купешка мая, но първото му приготвяне от самото начало до края отнема около седмица. Имате ли веднъж квасен хляб - имате основа за приготвяне на следваща доза квас.
Но ако се каните така да замесите великденските козунаци, най-добре подхващайте процедурата от днес.
Няколко дни са нужни на брашното и водата да ферментират, благодарение на ензимите, съдържащи се в него, и да се превърнат в квас.
Хлебарството е най-старият занаят на земята, но хлябът, който ядели древните ни предци преди хиляди години, няма нищо общо с днешния. Той се състоял от счукани зърна и вода, които се изпичали на слънце върху нагорещени камъни.
Квасът е готов, когато увеличи обема си, намали плътността си (като пяна) и по повърхността му започнат да се появяват много балончета.

Според историци египтяните първи опитали хляб, който отчасти приличал на днешния - бухнал, с приятен аромат и шуплеста консистенция. Революционното им откритие може да е било случайно. Вероятно някой е забравил смес от вода и зърна на топло място за няколко дни и тя "шупнала". И така открили кваса - най-старата форма на втасване на хляба.
Днес методът, по който са месили всякакви печива нашите баби, пак "идва на мода". За да получите жив бълбукащ квас в домашни условия обаче, трябва да спазвате следните процедури и ключови правила.
1. След като смесите 2 с.л. брашно с малко вода - никога минерална (може изворна или чешмяна, но да не е хлорирана), така че да се получи гъстота като за кексово тесто, изсипете ги в дълбока купа с малко дъно (буркан например) и ги поставете на топло.
Не на пряка слънчева светлина, но на място с температура на въздуха около 25 градуса. Съдът трябва да е стъклен или порцеланов. За да се ускори процесът, добавете щипка захар.
Така изглеждат топчетата квас, които може да изсушите и да ползвате дълго време.

2. После захлупете с надупчен капак или с рехав плат или тензух, за да "диша" квасът. След това идва трудната част.
3. Всеки ден отнемайте по малко от сместа и "захранвайте" със същото количество прясна каша от брашно и вода. Разбърквайте внимателно в едната посока задължително с неметална бъркалка.
4. След 2-3 дни би трябвало да усетите неприятен кисел аромат, а след още толкова - миризма на вкиснала боза. В най-добрия случай на петата-шестата сутрин ще заварите бълбукаща смес, която значително е увеличила обема си. Това значи, че квасът ви е "оживял" и сте готови да пристъпите към замесване на хляба.
По тази технология квас може да се направи освен от бяло брашно, от ръж и ръжено брашно, от нахут, хмел, овес, ечемик. Ако е с ръжено брашно, добре е да се добавят и няколко ръжени зърна. Този хляб става по-тежък, влажен и степан.
Квасът с хмел става с пшенично брашно и хмелените "шишарки" (сух насипен хмел), които се сваряват в съотношение 1:1 вода към хмел на концентриран чай. Него смесваме с пшенично брашно, така че да получим гъстота като за кекс или по-гъсто палачинково. 
Ако сте начинаещи в занаята или просто нямате късмет, квасът ви може и да не "оживее".
А когато все пак забълбука, най-добре го ползвайте, когато е най-активен - най-цвърчащ и с най-малка плътност (лек като пяна). Веднъж получи ли се, може периодично да вземате една част за нов хляб, а останалата да захранвате с вода и брашно. Така веднъж ферментирал, може да не загубите кваса с месеци.
Говори се, че в Англия има семейства, в които няколко поколения поддържат квас в специално пригодени съдове в продължение на 200 г. Ако все пак решите да използвате целия, може да си "заквасите" нов квас от 2 филии квасен хляб. В този случай става още по-бързо и вместо седмица най-вероятно ще се получи за 3-4 дни. Начупете хляба в буркана, задължително добавете и брашно, вода и следвайте процедурата. Основно правило: не се отчайвайте и чакайте. Чакайте, докато забълбука.
След това замесете хляба и пак чакайте. За около половин кг брашно ви трябват 150 г квас и 200 мл вода. Брашното се пресява, квасът се разтваря в купичка с хладка вода, добавя се и останалата, и продължително време се меси меко тесто. Ако е твърдо и с много брашно, после ще е твърд и хлябът.
Първото втасване е около 7-8 ч на стайна температура, покрито със стреч фолио или кърпа. Възможно е да се надуе и да започне да прелива от съда и по-рано. После пак се премесва, слага се в тавата, в която ще се пече и се оставя за една нощ в хладилник, пак покрито.
Някои домакини съкращават второто втасване, но неписаното правило е, че ако тестото "преспи" така, питката ще е по-вкусна. Тънкости има и в печенето. Вече сте се погрижили средата да е бухнала и шуплеста, сега помислете и за коричката.
Може да поръсите с различни семена и семки или с натрошен сухар, за да е хрупкава и ароматна. Ако все пак процедурата ви се струва твърде тромава, добре е да знаете, че квасените печива са много полезни, особено ако освен брашно сте "вкиснали" и цели зърна. Например ръжени. Финландците ядат основно квасен ръжен хляб, на който според учени се дължи доброто здраве на нацията.
Втасалият по такъв начин хляб съдържа хранителни вещества, които се усвояват по-лесно от организма. Например фитин - вещество, което подобрява физическата издръжливост. Процесът може да е по-бавен и да отнема седмица, и то в най-добрия случай, но крайният продукт е по-полезен и вкусен от този, приготвен с готова химическа мая.
Още повече че все по-често през последните години учените алармират, че термофилните дрожди в купешката мая сериозно вредят на организма, като отделят токсичен белтък. В същото време природните закваски от ръж, пшеница, овес и т.н. обогатяват организма с витамини, органични киселини, пектинови вещества и биостимулатори.
Ако няма да го ползвате веднага, изсушете го на топчета или тънки питки
Квасът може да се поддържа дълго време, но ако не се очертава да месите тесто скоро, най-добре добавете брашно в съда, в който "живее". Сложете толкова, че да се получи твърда, но не прекалено суха и ронлива смес. После оформете топчета - вече имате сух квас, който трябва да изсъхне на стайна температура, не в хладилник.
Веднага щом ви потрябва, го "съживете" с топла вода, докато се получи предишната гъстота за кексово тесто. После действайте по вече познатата процедура - захранете с малко брашно и чакайте да забълбука.
Другият начин да го съхраните за дълго е да замесите малки квасени питки, които се изсушават и използват като суха мая месеци наред.

сряда, 27 ноември 2013 г.

ДЕН НА БЛАГОДАРНОСТТА - НЕКА ЗАПОЧНЕ ГОЛЯМОТО КОЛЕДНО ПАЗАРУВАНЕ

Денят на благодарността винаги е бил най-американският празник, който чества плодородието на земята, изразява благодарност за жертвите на пионерите пилигрими и за щедростта на местното население, което в последствие е завладяно.
В модерните капиталистически времена обаче празникът дава летящ старт на сезона на коледното пазаруване с намаленията още в следобеда на Деня на благодарността. 
В миналото консуматорските битки не започваха преди приключването на Деня на благодарността. Денят след празника бе така утвърден в търговския календар през последните десетилетия, че получи свое име - Черен петък, обозначавайки големите приходи, които за един ден могат да обърнат финансите на търговските вериги и от загуба да минат на печалба. 
На фона на все още слабата американска икономика (потребителското доверие спадна до 7-месечен минимум тази седмица) и жестоката конкуренция, която изпитват търговските вериги от сайтовете за онлайн продажби, магазините по моловете и търговските улици трябва да направят всичко възможно, за да привлекат купувачите, обясняват анализатори на сектора. 
Мрачната статистика за продажбите на дребно и вялата икономика затвърдиха тенденцията като се очаква празничните покупки на купувач да бъдат на стойност около738 долара за подаръци или с 2 процента по-малко от миналата година. 
Тази година веригите Wal-Mart (Wal-Mart), Таргетс (Targets), Тойс ар ас (Toys "R" Us), Сиърс (Sears), Бест бай (Best Buy) и Мейсис (Macy's) се готвят да отворят в четвъртък вечер въпреки критиките за "десакрализация" (лишаване от святост) на празника. 

МАЛКО ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТИ

През 1620 г. кораб, пълен с повече от 1000 английски преселници, преминава Атлантическия океан и акостира в Новия свят. Пилигримите се установяват в района, където днес се намира щата Масачузетс. Първата зима, която изкарват в Америка, била доста трудна, тъй като пристигнали доста късно и нямали време да засадят плодове и зеленчуци. Липсата на прясна храна довела до разпространението на болести, които повалили заселниците и голяма част от тях починали. В този труден момент на помощ на пилигримите се притекло местното индианско племе - ирокезите. В началото на пролетта те научили новите заселници как се отглежда царевица и други растения, които се използвали за храна. Индианците им разкрили и тънкостите при лова на дивеч и риба. Благодарение на наученото от индианското племе, през есента на 1621 г. пилигримите се радвали на изобилна реколта от царевица, тикви и др., която им осигурила прехраната през годината. Колонизаторите били много щастливи от постигнатото и решили да организират специален празник, за да благодарят на ирокезите.
 Пилигримите поканили вожда на индианците заедно с най-близките му хора, за да им благодарят и да ги нагостят с природните дарове. Местните жители от своя страна пък донесли дивеч и така трапезата била претрупана с храна. Така бил отбелязан първият Ден на благодарността в Америка през 1621 г. С течение на времето колонизаторите се научили да приготвят различни специалитети с плодовете и зеленчуците по рецепти на индианците.
След отбелязването на първия Ден на благодарността празникът става популярен и в останалите части на страната, но заселниците си избирали различни дни, в които го отбелязвали. След като САЩ станали независима държава, Конгресът препоръчал този празник да се празнува само един ден в годината от цялата нация. През 1789 г. Джордж Вашингтон, първият президент на Америка, обявява официално 26 ноември за Деня на благодарността. Празникът обаче продължава да се чества в САЩ на различни дати в различните щати, докато с проблема не се заема Сара Джоузеф Хейл, редактор на изданието "Гуди'с Лейди'с Бук". Повече от 30 години тя пише писма на губернаторите и президентите, като им предлага Денят на благодарността да бъде признат за национален празник.
Накрая, през 1863 г., US президентът Ейбрахам Линкълн официално обявява, че Денят на благодарността ще бъде честван в последния четвъртък на ноември във всички щати и от всички вярващи.
През 1939 г. тогавашният американски президент Франклин Рузвелт изтегля с една седмица напред празника. Идеята била по този начин да се увеличи със седмица времето, през което американците купуват подаръци за Коледа. Въпреки това в някои щати денят се чествал на новоопределената дата, а в други - продължавали да празнуват в последния четвъртък на ноември. Две години след изтеглянето на празника седмица напред обаче е решено Денят на благодарността се върне в последния четвъртък на ноември, като продължава да бъде отбелязван и до днес.
Денят на благодарността не минава без традиционното хапване на пуйка. Този обичай е поставен от Бенджамин Франклин, който искал да направи животното национален символ на Америка. Той избрал птицата, защото тича бързо, хитра е, с остро зрение, а има и величествена осанка. Така постепенно пуйката се превръща в задължителната храна за празника. Прието е да се гарнира и със сос от боровинки.


СТУДОВА АЛЕРГИЯ

Живачният стълб едва е паднал под нулата, и за хиляди хора настъпват “черни” времена. Става въпрос за повишената им чувствителност към ниските температури. Иначе казано – за студова алергия
КАКВИ СА СИМПТОМИТЕ
Проявите на неприятната болест често напомнят за простуда или пристъп на обикновена алергия. Върху откритите части на кожата (лицето, китките на ръцете, прасците на краката, вътрешната повърхност на бедрата) при хората, които страдат от повишена чувствителност към студа, кожата се зачервява, започва да сърби, покрива се с петна или ситен обрив. Потърпевшият постоянно киха, носа и очите му са нонстоп влажни, може да го мъчи и мигрена.
СЪЩНОСТ И ПРИЧИНИ ЗА ВЪЗНИКВАНЕТО НА БОЛЕСТТА
Лекарите наричат такава реакция псевдоалергична. Тя се различава от обикновената алергия по отсъствието на истински провокатор на алергия в организма. В този случай ролята на алерген изпълнява самия студ, под въздействието на който в организма се образуват специфични имунни комплекси, които се “разпадат”, щом човек влезе на топло.
ДИАГНОСТИКА
При псевдоалергичната реакция, към които спада и студовата алергия, много алергични тестове могат да бъдат отрицателни. По-точна информация дава изследването на кръвта за имуноглобулин Е, което може да се направи в имунологичните центрове.
Добре е страдащите от студова алергия да си изследват стомашночревния тракт, да посетят ендокринолог и имунолог. Специалистите отдавна са забелязали, че проблемите в тази сфера често вървят ръка за ръка с алергията.
Вие сами също можете да си направите тест за наличие на студова алергия. За целта е достатъчно да сложите върху китката кубче лед. Подръжте го 20 минути, като наблюдавате реакциите си.
Ако върху кожата са се появили обриви, започва да ви сърби, няма две мнения: студовата алергия е налице. Разбира се, такъв тест е подходящ само за потвърждаване на най-простата форма на студовата алергия. По-сложните видове алергични реакции към ниската температура могат да се проверят само в лабораторни условия.
ЛЕЧЕНИЕ
Специфично лечение на студовата алергия все още не съществува. Най-важното в този случай е да се скриете на топло колкото е възможно по-бързо. Ако сте прогизнали, спешно се преоблечете в сухи дрехи, изпийте горещ чай и вземете таблетка антихистаминно средство.
Обтрийте раздразнените части върху кожата с разтвор от сода (1/3 чаена лъжичка на чаша топла вода) или ги намажете със сок от столетник. Това ще намали страданията ви.
Ако сърбежът стане непоносим, използвайте малка хитрост: вземете в ръце възглавничката от дивана или пухена играчка и се почешете, въобразявайки си, че пръстите ви докосват сърбящата кожа. След няколко минути ще почувствате облекчение.
ИМАЙТЕ ПРЕДВИД!
Подобна на студа псевдоалергична реакция могат да предизвикат някои продукти. Към тях спадат яйцата, рибата и рибните продукти, месото на животни с броня и морски животни, шоколадът, консервите, ягодите, пъпешът, ананасът, орехите, спанакът, доматите. А също и сирената рокфор, камамбер, чедар, бирените дрожди и др. Често причина за развитието на псевдоалергични реакции към хранителни продукти са не самите продукти, а различните химични добавки, призвани да подобрят вкуса и външния им вид: оцветители, ароматизатори, антиоксиданти, емулгатори, ферменти, сгъстители, бактериостатични вещества, консерванти.
ПРОФИЛАКТИКА
Трудно е човек да се спаси от студова алергия, но не е невъзможно. Ето няколко съвета за това, как можете да се справите със сърбящите петна върху кожата и противната мокрота в носа.
Обличайте се добре! Късите полички и непокритата глава не са за вас. С настъпването на студовете облеклото ви трябва да бъде непроницаемо за вятъра и влагата. Отдавайте предпочитание на дрехите от естествена материя (особено за бельото).
Синтетиката и вълната засилват проявите на алергия.
Същото важи и за сапуна на алкална основа. Той пресушава кожата. Заменете го със сапун или гел с овлажняващи компоненти (например с масло от жожоба). Преди излизане на улицата не нанасяйте върху лицето си хидратиращ крем (със съдържание на вода). Защитете се със специална сезонна козметика.
Ако страдате от алергичен ринит, накапете в носа си специални антихистаминови капки 10-15 минути преди да излезете на улицата. Но по-добре не използвайте съдосвиващи капки. Те изсушават прекалено силно лигавицата на носа, влошавайки проявите на студовата алергия.
Откажете се навреме от употребата на студени напитки и сладолед, които могат да предизвикат пристъп на студова мигрена. Ако въпреки всичко решите да хапнете сладолед в студения ден, оставете го да се постопли и разтопи.
Ще се наложи да се откажете за известно време от шоколада, портокалите, рибата, яйцата, меда – най-честите провокатори на алергия. Въпреки мерките, които ще вземете.

вторник, 26 ноември 2013 г.

ДА СЕ ПОГРИЖИМ ЗА КОЛЕДНАТА ЗВЕЗДА

Празничната украса на дома не е пълна без саксия с красива коледна звезда. За онези, които не се занимават редовно с отглеждане на домашни растения обаче, съхранението на цветето за по-дълъг период от време е доста трудна задача. Ето няколко съвета за това как да удължим живота на растението:

Коледната звезда вирее на светло


Поставете растението на място, на което няма да е пряко изложена на слънчева светлина в часовете, след като я внесете в дома си. Коледната звезда обаче се нуждае от около шест часа светлина на ден, за да живее по-дълго.

Топло и уютно

Коледната звезда трябва да се отглежда при температура от около 20-21 градуса по Целзий. По-топлият въздух, както и много студеният правят така, че растението да увяхва по-бързо. Дръжте цветето далеч от камината, радиатора, вентилатора и отворени врати и прозорци.

Поливане

Поливайте коледната звезда, само когато пръстта в саксията е суха. Не сипвайте много вода и пробийте достатъчно дупки на дъното на съда, в който цветето е засадено, за да може течността да се оттича бързо.

Наторяване

Коледната звезда може да живее доста дълго след празниците, ако слагате в саксията й тор за домашни растения веднъж месечно. Не правете това обаче, докато цветето цъфти.

Как да накараме коледната звезда да цъфне?

Ето това е предизвикателство, дори за опитните градинари. Условието коледната звезда да цъфне, дори след като веднъж е прецъфтяла, е да се държи на тъмно по 14 часа на нощ. Тази процедура трябва да започне от 1 октомври и да продължи между 6 и 8 седмици – докато цветовете не започнат да се показват. Само няколко секунди излагане на светлина могат да забавят сериозно този процес. 

понеделник, 25 ноември 2013 г.

ФЕЙХОА - МЕЖДУ ЯГОДА И АНАНАС

Ако едно растение няма местно название, е много вероятно то да не се среща в дадения район или да го има само колкото да потвърди правилото. Точно такъв е случаят с фейхоа у нас. Познато е единствено на професионалисти и на най-запалените градинари любители. Въпреки десетките опити да се отглежда в градината, където му е мястото, едва няколко българи могат да се похвалят с истински успех.
Високият критерий е да берат плодове от екзотичното топлолюбиво дърво. Но за майсторство се брои и опазването му като декоративен вид, независимо че през сурови зими надземната част измръзва понякога и напролет изкарват нови издънки. Такива екземпляри приличат повече на храст. Което не пречи да са истинско бижу в градината. Сами по себе си сребреещите от едната страна листа и изумителните цветове (на снимката вдясно ) са предостатъчна награда за упорството да бъде адаптирано у нас. Любопитно, но малко известно е, че и венчелистчетата стават за ядене - сладки и хрупкави са.
Всъщност опити да се отглежда дървото у нас има от 90-те години на миналия век. По време на соца след пътуване до Грузия на любознателни "големци" им идва идеята да си внесем фиданки за плантации. Защото няма начин нашият климат да пада по-долу, а за специалистите да не говорим. Според ботаници общо към 2500 растения са "боднати" експериментално по Южното Черноморие. Но без зимна защита дръвчетата гинели и постепенно ентусиазмът спаднал до отрицателен.
През последните години опитите се подновяват от много по-мотивирани любители и някои от тях наистина берат плодове, макар реколтата да се побира в една фруктиера. Плодовете приличат на кокоше яйце и са приблизително със същата големина. Обаче на цвят са наситенозелени отвън дори когато са напълно узрели. Месото е сочно и с ясно очертана желеобразна маса със семенца около центъра и по-твърда, леко зърнеста част под кората, оприличавана на структурата на круша.
При масовите сортове узрелите плодове падат на земята, когато са достигнали най-пълноценната си фаза. Но може да се оберат и една идея по-рано, за да не се набиват при удара. Тънкостта е да се уцели моментът на готовност. Преждевременното прибиране си личи по нагарчането. Ако пък меката част е станала почти кафява, плодът е презрял и върви към влошаване на вкуса.
Ориентирът за готовност е при лек натиск с пръсти върху "яйчицето" да се усети едва забележимо поддаване като при узрели банани, обяснява един от майсторите, който отглежда фейхоа на закътано място край Приморско. При "добивите" у нас тестът не е проблем, въпреки че оптималното време да се оберат е кратко - няколко дни. Това обаче обяснява защо не са обект на масов износ дори от държавите, в които са обичайна култура. Неудобството от залповото узряване и необходимостта да се изпревари влошаването на качеството се компенсират с факта, че при замразяване в рамките на година фейхоа почти не губи полезни съставки.
Ароматът на плодовете на повечето сортове е много характерен. Силен, с доминиращи сладки нюанси и по-дискретни - на лютиви билки, на втори план. За вкуса всяко небце има свое мнение. Повечето хора го оприличават на коктейл от ягоди, ананас и гуава - сочна смес от сладко и кисело с тръпчива нотка. На някои пък им напомня сироп за кашлица.
Освен за пряка консумация плодовете са подходящи и за всякакви сладка, конфитюри, желета, сокове. В Нова Зеландия, Калифорния, Австралия, Чили, Колумбия ги включват в шоколади и бонбони, в зърнени закуски и дори правят от тях вино и концентрати. 
Заради семчиците и многото полезни съставки намират приложение и в козметиката. А жените, които ги берат от градината си, ги използват като естествен скраб за почистване на кожата.
Но в останалата част от света, където е по-малко или повече неизвестен, дори не знаем как да го ядем. Краткият отговор е: "Като киви". Ако ще се съобразяваме с етикета, разбира се. Режем през средата хоризонтално на две и изгребваме съдържанието до кората. На местата, където пазарът традиционно предлага плода, има и специални прибори, но то и за кивито се продават едни смешни приспособления. Същата работа върши която и да е десертна лъжичка обаче. За лош вкус се приема само плодовете да се белят като картофи.
Другият, "хулигански", начин да опитаме от сладките зелени "яйца" е заимстван от спонтанността на децата. Отхапва се връхче, плодът се стиска равномерно с пръсти откъм другата страна и едновременно се изсмуква желеобразната "плънка". А кората се изхвърля, макар че може да се яде. Според много хора е безсмислено да се изхвърля и дори я намират за вкусна. Такова е и мнението на един от българите, които отглеждат няколко от екзотичните дървета. "Вероятно защото съм бил непредубеден, когато за първи път опитах. Чак след това прочетох, че кората хич не била вкусна, но щом дотогава не ми е била неприятна, защо да я избягвам?!"
В състава на плода влизат много полезни вещества, свързвани с благотворни ефекти върху здравето, но заради сравнително ограниченото разпространение няма много научни изследвания, които да ги доказват. В Нова Зеландия, Бразилия, Уругвай, Парагвай, Аржентина, Чили, Колумбия и други държави, където има традиции в отглеждането, народната медицина приписва на фейхоа чудодейна сила. От намаляване на холестерола до защита от сърдечни болести и рак. 
ВИЗИТНА КАРТИЧКА - Ботаническото наименование на това впечатляващо с необикновени цветове и плодове дърво от семейството на мирта е Feijoa sellowiana, но до средата на миналия век е носило името Acca sellowiana. Освен чисто дървесни има и не по-малко атрактивни храстовидни видове. В различните езици произношението гравитира около "фейхоа". Но има и по-двусмислени за българското ухо варианти. Често вкусът на овалните зелени плодове е оприличаван на ягода, ананас, гуава или маракуя. Затова и някои народни названия използват тази прилика, за да именуват вида ананасова гуава или ягодова гуава. Заради високото съдържание на йод в плода разговорно е наричано и йодно дърво. Навлиза в Европа благодарение на испански, френски и италиански ботаници, които с разлика от няколко години го донасят от Южна Америка. Днес на нашия континент са разпространени 20-ина разновидности. Приспособяват се сравнително лесно, ако не са изложени на големи студове през зимата. Към почвите и влажността са по-толерантни. 

неделя, 24 ноември 2013 г.

МАРИНОВАНИ ДОМАТИ ПО ИТАЛИАНСКИ

Европейците не консервират зеленчуци в буркани, нямат такава практика.
Предлагаме ви мариновани домати, така, както ги сервират в Италия. Приготвят се за около 30 минути. Много са свежи и са подходящи както за закуска, така и като гарнитура и мезе.
Продукти: 3 средно големи домати; 1 скилидка ситно нарязан чесън (може и смачкан); 1 суп. лъж. ситно нарязани зелени подправки - магданоз, копър; 1/3 ч. лъж. сол; 1/3 ч. лъж. захар; 1/2 ч. лъж. горчица; 2 суп. лъж. зехтин; 1/2 суп. лъж. ябълков оцет ,чесън
Приготвяне:Доматите се нарязват на колелца. Смесваме продуктите за марината и поливаме с нея всяко парче домат. Подреждаме колелцата домати по 3 и ги заливаме с останалата марината. Поставяме в хладилника за 30 минути.
Преди да сервираме поръсваме със зелените подправки.

събота, 23 ноември 2013 г.

ЕКО ЕЛХИЧКА

Незнайно защо, но днес ме завладя предколедно настроение и реших, че е време да започнем с публикацийте за Коледа, с подготовката и украсата, и най-вече с идеите какво можем да направим сами, за да бъдем малко повече "еко".

 Започвам с идея за елхичка. Може да бъде както по-малка, така и достатъчно голяма, зависи от желанието и от .... количеството стари копченца, които съм убедена се намират във всеки дом. Трябват ви още карфички с топченце и парче картон.

 Първо от картона оформете конус, залепете здраво, така че да не се отвори и после е лесно, може да викнете на помощ някой малък помощник. Просто нанизвате копченцето за едната дупчица на карфичката и после я забивате на конуса. Развихрете въображението си, може да оформите някакви фигури с еднакви копченца или да забиете по-големите в основата на елхичката, а по-малките към върха.

 Ние двете с дъщеря ми просто ги забихме плътно едни до други и резултатът съвсем не е лош. А беше и весело и забавно.

 Това е нашата първа handmade елхичка за тази година, която още в понеделник отива в училищната стая.

Весел следобед от мен.



петък, 22 ноември 2013 г.

НАБЛИЖАВА ВРЕМЕТО ЗА КОЛЕДНИТЕ УКРАСИ

Германия - страната, в която са изобретени много коледни декорации, всяка година през декември се впуска в трескава надпревара в търсенето на нови решения за украса, в сравнение с които тези от предходната година изглеждат крайно старомодни, предаде ДПА.
Тази година купувачите могат да избират екзотични коледни украси, напомнящи за джунглата, морето и пустинята. 

За домакините в Германия коледната декорация е изключително сериозен въпрос - никоя от тях не би си позволила да украси опърпана изкуствена елха със старомодни орнаменти. Тъмносиньо, искрящо смарагдово и ярко злато са основните тенденции в цветовете за тазгодишната коледна украса в комбинация с по-меки тонове като бяло, сиво и кремаво, казва експертът Клаудия Херке, чиято фирма със седалище във Франкфурт всяка година старателно проучва новостите в празничната декорация. 

Украсата за коледната трапеза също обещава да бъде дръзка и ярка тази Коледа. Аранжировки от екзотични цветя и паунови пера и покривки за маса от кадифе и коприна със златни бродерии са двата основни варианта, измежду които могат да избират празнуващите. Клаудия Херке отбелязва, че тенденцията през този сезон е коледната украса да изглежда ефектна и скъпа. 

В по-голямата част от Европа се приема като неписано правило коледното дръвче да е истинско, наскоро отсечено. Същата тенденция се очаква и при коледните букети, обяснява Манфред Хофман от германската Асоциация на флористите. Експертът казва, че тази година ще заложи на цветя в кралско синьо, аранжирани с флорални материали в светлосиньо, бяло, карамелено и сиво. 

Някои класически коледни украси ще се запазят. "Червеното се появява отново и отново", казва Клаудия Херке, като допълва, че за интригуващ ефект традиционният цвят ще се комбинира с контрастиращи тонове като тюркоазено, снежнобяло или сиво. Сред предложенията на международния коледен панаир например се откроиха чифт големи ангели от дърво, единият от които в червено, а другият - в сиво. 

Елените са сред традиционните фигури за Коледа. Тази година компания ще им правят сови и катерички, изработени от порцелан, дърво или под формата на плюшени играчки. 

Класическите коледни декорации като борови шишарки, клонки, ядки и жълъди тази година също ще бъдат издържани в червено или сиво. 

В седмиците преди Коледа най-популярните растения са розите, амарилисът и коледната звезда. Алтернатива на червената коледна звезда са разновидности в бял и прасковен цвят, както и белите рози. Хризантемите също са подходяща украса за коледната трапеза.

Неизменна част от коледния празник са свещите. Особено популярни в този момент сапразничните свещи в тъмни цветове, украсяващи венци в кремаво, бяло, златисто и червено. Експертите препоръчват да се закупуват самоизгасящи се свещи и напомнят, че никоя свещ не трябва да бъде оставяна без надзор, докато гори. 

РЕЦЕПТИ ЗА ДОМАШНИ МАСКИ ОТ СУШЕНИ ПЛОДОВЕ

И сушените плодове разкрасяват, но за разлика от източните народи ние рядко ги използваме, макар че са истински еликсир за кожата и косата. При естественото им сушене антиоксидантите - витамините А, С, Д и минералите увеличават концентрацията си 4-5 пъти в сравнение със свежите плодове. Кожата става гладка, еластична и с прекрасен тен, а косата - гъста.
За да си направите домашни маски, нарежете сухите плодове и ги залейте с вряло мляко. Похлупете и варете 10-15 минути. Като махнете от огъня, ги оставете за два часа да набъбнат зърната. Прецедете и запазете течността, за да разредите маската, ако е нужно.
 
Маските действат най-добре на почистена с парна баня и ексфолирана кожа. 

Стафиди
Сухото грозде е първенец по фибри и антиоксиданти - флавоноиди и феноли, на витамин B2, на калций, желязо, манган, мед, бор. Вземете шепа стафиди и след като ги разварите в мляко, ги направете на пюре. Добавете 1 жълтък, по 1 ч.л. мед и кайсиево масло. Разбъркайте кашата и ако е много гъста, разредете с отварата.

Разделете косата на лехички и втрийте маската в скалпа. Покрийте с фолио и затопена хавлиена кърпа. След 30 минути измийте с шампоан и изплакнете с разреден лимонов сок. Маската не само сгъстява косата, а и спира косопада. За ефект я правете веднъж седмично в продължение на месец и половина. 
Ако към стафидената каша прибавите извара в равни количества, ще почерпите с витамини и кожата на лицето и шията. 

Смокини
Те съдържат в голямо количество полифеноли - мощни антиоксиданти, източник са на витамин Е и от група В, богати са на магнезий, калий, желязо, мед, сяра, селен.
За мека и еластична кожа намачканата на каша смокиня смесете със сметана. Нанесете маската на лицето и шията. След 20 минути я остранете с тампон, напоен с прясно мляко. 
Ако е сивкав тенът ви от недоспиване, ще го избистрите, като към 2 пюрирани сухи смокини прибавите 1 с.л. пресен лимонов сок. 
С каша от смокини ще заздравите косата. Разделете я на кичури, втрийте маската в корените и по цялата дължина. Завийте с найлонова шапка, а отгоре с хавлиена кърпа. След час измийте главата с мек шампоан и изплакнете с лимонов сок. Препоръчително е тази маска да се прави веднъж в седмицата в продължение на месец и половина.

Кайсии 
Те съдържат витамините В2, B3, В9, Е, А, желязо, фосфор, магнезий, калций и цинк. За свежа и стегната кожа към кайсиевото пюре прибавете 2 с.л. портокалов сок. Нанесете маската и след 20 минути измийте с хладка вода.
За да подхраните сухата кожа, към 2 с.л. кайсиево пюре прибавете 1 ч. л. зехтин, високомаслена сметана или извара. Нанесете на лицето за 20 минути, след което измийте с топла вода. 

четвъртък, 21 ноември 2013 г.

ЕФЕКТИВЕН ДОМАШЕН СИРОП ПРИ ВЪЗПАЛЕНО ГЪРЛО

Инфекциите на горните дихателни пътища и простудите най-често започват с болки в гърлото. Този неприятен симптом се среща и при други заболявания и състояния - прекомерно тютюнопушене, вдишване на прекалено студен или сух въздух, натоварване на гласните струни.
Аптеките предлагат голямо разнообразие от таблетки, спрейове и сиропи за възпалено гърло. Успоредно с тях може да прилагате и други начини за туширане на болката.

Инхалации. Особено полезни са билковите. Вдишването на изпарения от риган и жълт кантарион действа противовъзпалително, антибактериално и бронхолитично. Подобно действие имат водните инхалации с етерични масла (1-2 капки) от мащерка, мента, евкалипт, но те не са подходящи за деца под 5-годишна възраст и бременни. Добър ефект дава гаргарата с разтвор на вода и морска сол. Йодните йони прочистват дихателните пътища и лигавицата.

Лук и чесън. Те са природни антибактериални вещества и съдържат големи количества активни лечебни съставки с противовъзпалителен ефект. Яжте ги поотделно или самостоятелно, сурови или варени. 

Болното гърло не обича нискокалорично меню. Достатъчното мазнини в храната оказват положителен ефект върху лигавицата на глътката и облекчават дишането. Мазнините съдържат основните антиоксиданти - витамините А и Е, които подпомагат оздравяването на възпалените места. Избягвайте твърдата храна, предпочитайте течната, но да не бъде гореща, нито прекалено студена. Това допълнително би раздразнило и травмирало болното гърло, а лигавицата ще реагира с още болка. Тиквата (варена или печена) на супа, сок или десерт облекчава гърлото.

С често препоръчваната комбинация от мед и орехи трябва да се внимава. Тя наистина помага, но в някои случаи може да провокира силна кашлица, особено при склонните към алергия. Полезно е да ядете 1 с.л. мед с половин ситно нарязан лимон (без кората). Съчетанието от противовъзпалителното и антисептично действие на меда с витамин С в лимона укрепва лигавицата.

Анасонов домашен сироп по рецепта на известния специалист по уши нос и гърло проф. Георги Едрев: 1/3 к.ч. плодове от анасон се заливат с 250 мл вода и се варят 15-ина минути. След като се поохлади, се добавя 1/3 к.ч. мед и 1 с.л. ракия. Домашният сироп се приема по 1 с.л. през 1-2 часа.

Чаша леко затоплена бира се отразява благотворно на болното гърло. Тя подобрява циркулацията на кръвта и подпомага клетките да се борят по-активно с инфекцията. 

сряда, 20 ноември 2013 г.

ТЕРИ РАНДЪЛ Е ГОТОВ НА ВСИЧКО ЗА ПРИРОДАТА И ОТКРИВА "НОВИ ВИДОВЕ"


Тери Рандъл
Тери Рандъл е роден през декември 1966 г. в Лондон. Той е 16-ти граф на Родънбери, но никога не използва титлата си.
Още от съвсем ранна възраст Тери се интересува от природата, нейното опазване и спасяването на постарадали животни. Като дете често се вживява в ролята на природозащитник и многократно се опитва да „освободи" пощенските гълъби на дядо си, но за негова най-голяма изненада те непрекъснато се връщат в кафеза си. След подобно детство изобщо не е учудващо, че Тери се отказва от кариерата на юрист, която семейството му е планирало за него, и вместо това завършва зоология.
По време на следването си Тери става член на Консервационната партия, която обаче се разпада заради инцидента, станал известен под името „Лова на лисици (без лисици)" през 1987 г. По време на инцидента, Тери и негови приятели от партията с риск за живота си обличат костюми на лисици и провалят годишния лов на местен лорд - изтънчено светско събитие с участието на куп знаменитости, политици и членове на кралското семейство.
Благодарение на шума около инцидента, темата за жестокостта на лова на лисици във Великобритания отново излиза на дневен ред, но Тери едва не губи стипендията си. Ловът на лисици с хрътки е окончателно забранен във Великобритания през 2004 г.
След дипломирането си, Тери работи най-различни неща (сервитьор, танцьор на ирландски танци, разносвач на пица, актьор, водопроводчик, продуцент на джаз-оркестър, помощник на ветеринарен психиатър и др.) и успява да спести достатъчно пари, за да започне околосветско пътешествие. Оттогава насам той е посетил над 60 страни на четири различни континента.
Където и да отиде, Тери винаги се захваща с доброволческа дейност в полза на околната среда, което често го забърква във всевъзможни неприятности с местните власти, като няколко пъти се е стигало и до принудителното му извеждане от съответната страна.
В България без паспорт
От няколко години Тери живее в България, след като малко след пристигането си у нас губи паспорта си при странен инцидент, в който (по негови думи) са замесени една коза, един таралеж и един бухал.
Вероятно заради участието му в „Лова на лисици (без лисици)", и в резултат на множество официални оплаквания от страна на властите в повече от пет страни, процедурата по издаването на нов паспорт на Тери отнема необичайно дълго време.
Междувременно Тери живее в София и дава частни уроци по правилна дикция и винознание, като често преподава двете дисциплини едновременно. В свободното си време, когато не е сред природата, Тери обича да плете традиционни български терлици, да съчинява хайку и да вае сложни скулптури от лед.
През 2012 г. той беше поканен от мобилния оператор GLOBUL и международната природозащитна организация WWF за лице на тяхната кампания за почистване на природните паркове в България и се снима в три телевизионни клипа за нея. В момента, Тери е звезда в рекламната кампания на GLOBUL „Върни стария си телефон за рециклиране и спечели 50 лв. отстъпка за нов смартфон".
Здравей, Тери. Как си днес?
Много добре, благодаря. Наслаждавам се на топлото време, защото мога да прекарвам повече време навън и да се занимавам с любимите си неща.
Какви са любимите ти занимания и кой е любимият ти сезон?
О, много са, но очевидно съм човек, който прекарва доста време на открито, няма значение къде - в планината, в полето или дори в града. Мога да оценя и една спокойна вечер с чаша вино или две. Или три. Или с три бутилки.
Нямам нищо против и да отида на кино или да чета или да се срещам с приятели. Обичам всички сезони, една от причините да харесвам България толкова много е, че предлага и четирите годишни състояния на природата.
Произхождаш от заможно, аристократично семейство, но вместо да продължиш семейната традиция, ти си избрал да помагаш на природата. Защо?
Всичко започна, когато баща ми ме заведе в един зоопарк. Докато разглеждахме ламите, една от тях се приближи до оградата и ми се изплези. Моментално й отвърнах и тя ме наплю, а после се затича щастливо насам-натам. Изведнъж ме наобиколиха няколко от пазачите на зоопарка, започнаха да ме прегръщат и да ми благодарят със сълзи на очи.
Оказа се, че въпросната лама от известно време показвала явни признаци на депресия - не се хранела добре, почти не се движела и на нищо не обръщала внимание. Пазачите решили, че някак съм й помогнал да се отърси от депресията. Бях много горд от себе си и реших, че това е моето призвание в живота.
Да се плезиш на лами в депресия?
Ха-ха! Не - реших да помагам на животни в беда. Нашите искаха да стана адвокат като всички в рода, но аз завърших зоология.
Разкажи ни за инцидента с лова на лисици. Разбрахме, че си имал доста неприятности заради него...
Знаете ли какво е лов на лисици в Англия? Разни богаташчета яхват коне и пускат глутници хрътки да гонят лисици. Представете си само - десетина ездачи и двайсет хрътки гонят една лисица! Горките животинки! Какъв стрес, какво ужасно преживяване за тях. Затова заедно с няколко мои състуденти събрахме всички лисици, които успяхме да хванем в имението на един лорд, и ги пренесохме на друго място.
После, вечерта преди началото на лова, облякохме костюми на лисици и се скрихме. Хрътките ни надушиха моментално, хукнаха към нас, а ние ги изчакахме да наближат и изскочихме изведнъж иззад храстите. Горките кученца така се изненадаха, че направо пощуряха - разбягаха се на всички страни. Е, някои от тях ни нападнаха... Сигурен съм , че изкарахме акъла и на самите ловци. Беше лудница! За съжаление веднага ни хванаха и започнаха едни разправии...  Едва не ме изключиха от университета.
Как стана така, че се озова в България и какво те задържа тук толкова време?
От доста време вече обикалям по света, обиколим съм доста страни и мисля, че беше съвсем нормално да посетя и вашата страна. Нямах намерение да се задържам много тук, но така се случи, че загубих паспорта си. От една страна това се оказа сериозен проблем, но от друга, успях доста добре да опозная великолепната ви страна.
Разкажи ни за случката с паспорта? Казаха ни, че са замесени животни...
Предпочитам да не влизам в подробности. Само ще кажа, че се случи в едно малко село в Троянския Балкан... Всъщност, цялата отговорност е на козата на моя любезен домакин там, дядо Гочо, която ми изгриза почти целия паспорт. Да, имаше и един уплашен таралеж и един объркан бухал, мисля, както и други животни, но те нямат пряка вина за инцидента. Домашната сливовица на дядо Гочо обаче има... Както и да е.
Проблемът е, че сега не мога да си замина за Англия, защото нямам документи, а срещнах и известни трудности с издаването на нов паспорт, но не искам да говоря за това. Освен това още имам ангажименти към GLOBUL и тяхната кампания за рециклиране на мобилни телефони.
Миналата година ти откриваше и „нови видове" в българските гори и планини...
(Смее се) Да, така е. Това отново беше кампания на GLOBUL. Те отдавна работят с приятелите ми от WWF в ежегодната кампания за почистване на природните паркове и се радвам, че участвах в това.
Кариера като твоята определено не е за всеки, но какво могат да направят обикновените хора, за да помогнат на природата?
О, има много начини да помогнете на природата. Оставете спасяването на мечки и други диви животни на професионалистите. Вместо това започнете с нещо лесно и достъпно.
Например, разровете шкафовете у дома и намерете онези стари мобилни телефони, които кой знае защо пазите от години, вземете ги и ги занесете до най-близкия магазин на GLOBUL, заедно с кабелите и аксесоарите за тях. Там има специални кошове за рециклиране на подобни неща. Ето едно съвсем простичко и лесно нещо, с което можете да помогнете.

вторник, 19 ноември 2013 г.

АЛУМИНИЕВА ИЛИ PVC ДОГРАМА

PVC ДОГРАМА

ЗА 
Поливинилхлоридът има по-нисък коефициент на топлопроводимост, което значи, че задържа по-успешно топлината в помещението, доколкото това зависи от профила (площта на профила е средно около 15-20% от тази на целия прозорец – т.е. не е с решаващо значение за общия топлинен ефект).



ПРОТИВ

PVC старее по-бързо от алуминия (20-30 години), защото е с органичен произход. По същата причина е и по-податлив на капризите на климата и при големи температурни амплитуди структурата на материала се нарушава и профилът се изкривява.

ЗА

PVC дограма се изработва и монтира по-лесно, заради природата на самия материал, който, естествено, е по-мек и гъвкав от алуминия.

ПРОТИВ


Вследствие на дълго излагане на силно слънце по-некачествената (т.е. най-евтината) дограма пожълтява.

ЗА

PVC дограмата изисква минимална поддръжка – не се нуждае от боядисване, третиране със специални препарати, а просто от измиване с мека кърпа и сапун.

ПРОТИВ

PVC профилът има голямо линейно разширение - 2-3 мм на метър (в зависимост от произхода и още по-голямо).

ЗА

· Изработката на PVC профилите изисква по-малко инвестиции, което в края на краищата понижава цената на дограмата.

· PVC кондензира влагата по-трудно от алуминия. Така или иначе при влажност в помещението над 60% влагата кондензира трудно върху профила и лесно върху стъклопакета, студените стени и ъгли.

· PVC позволява поставяне на обков с многоточково затваряне на достъпна цена. Този тип обков, освен противовзломен ефект, дава възможност за по-прецизно настройване на пантите и предотвратяване на ефекта “духа ми от дограмата”.

Ъглите на PVC дограмата се лепят, което предотвратява духане през тях, но... от друга страна прави невъзможно внасянето на големи каси (за портали, например) в повечето помещения.

АЛУМИНИЕВА ДОГРАМА

ЗА

Алуминият е неподатлив на големите температурни амплитуди по нашите географски ширини – от крайно горещото (почти африканско) лято до минус 20 градуса през зимата (60 градуса по Целзий амплитуда). Тоест структурата на алуминия не се нарушава с течение на времето.



ПРОТИВ

Алуминият е по-енергоемък продукт и съответно по-скъп от PVC.

ЗА

Алуминият не променя и външния си вид през годините. Не се нуждае от никаква поддръжка, освен елементарно почистване.

ПРОТИВ

Алуминият е по-студен материал и по-лесно кондензира влагата.

ЗА

Здравината на този материал позволява сложни решения като окачени и структурни фасади, покривни конструкции, зимни градини.

ПРОТИВ


Некачествената алуминиева дограма (ще я познаете по ниската й цена), поставена в среда с висока соленост (край морето, например), дава неприятен ефект – по повърхностния й слой се появяват шупли.

ЗА

· Малко по-скъпият вариант на алуминиева дограма - с прекъснат термомост - доближава топлоизолационните й характеристики с тези на PVC. "Термо" алуминият позволява поставянето на механизми с многоточково затваряне, с възможност за фина настройка на отваряемите части.

· Ако Ви омръзне алуминиевата дограма, можете да я продадете на 30% от стойността на новия профил, което е немислимо при PVC.

· ЦВЕТОВЕТЕ! С алуминиева дограма имате практически неограничен избор на цветове. Освен по RAL (стандартизирана световна класификация на цветовете с над 800цвята) можете да избирате и между така наречените ефекти SABLE, POLYDROX, METALLIC и други.

· Стандартният профил с прекъснат термомост позволява поставянето на 12 вида стъклодържачи за 6 вида стъклопакети, докато PVC профилите ограничават дебелината на стъклопакета до 2-3 вида.

Алуминият не съдържа токсични вещества и е пожароустойчив и земетръсоустойчив.

ЦВЕТНА ГРАДИНКА ЗА ЗИМАТА

Зюмбюлите са едни от любимите ми цветя - красиви и с много цветове, а техният аромат може да изпълни цялата стая с невероятно ухание. Много лесно може да си отледате зюмбюлче в къщи, което дни наред ще ви радва в мрачните есенни дни. Освен това детето ви ще може да наблюдава как от луковичката израства цветенцето, а то расте наистина бързо, за няколко дни.
Най-добре е да си купите едри, здрави луковици на зюмбюли от цветарски магазин или от големите вериги хранителни магазини. Пригответе си саксийка с рохкава пръст и ги засадете така, че връхчето на луковичката да стърчи малко над пръстта. Полейте с вода и готово.

Оставете саксийката на перваза на прозореца в стаята, на светло и топло, и само за няколко дни ще видите как луковицата се събужда и покарват зелени стръкчета, а после и самият цвят. Дъщеря ми винаги много се радва, когато зюмбюлчето се покаже. Тази година го сложихме на нейното бюро, да си го гледа, докато се учи да срича и да пише лулички.


Ако нямате саксия, може да го сложите и във ваза, но внимавайте водата да достига само до корените, за да не изгние самата луковица.


Опитайте, лесно е. А и така ще внесете цвят и радост у дома.

понеделник, 18 ноември 2013 г.

РЕЦЕПТА ЗА ЗИМНИНА - АЙВАР

2 големи патладжана(около 1,5 кг)
6 големи червени чушки
сол и черен пипер
1 скилидка чесън, ситно нарязана
сокът от 1 лимон
1/2 чаша качествен зехтин
1 с.л. ситно нарязан магданоз (по желание)

Загрейте фурната на най-силната степен. Сложете измитите патладжани и чушки върху тавичка и запечете, докато кожата се надуе и прегори - около 30 минути. Сложете изпечените зеленчуци в огнеупорен съд с капак, покрийте ги и оставете да се задушат 10-тина минути. Обелете кожата, махнете дръжките и семената. В голяма купа намачкайте или накълцайте зеленчуците (според това колко фин искате да е айварът). Подправете на вкус със сол и черен пипер. Добавете чесъна и лимоновия сок и налейте вътре зехтина, бъркайки непрекъснато.
Прехвърлете в стъклени бурканчета и поръсете с нарязан магданоз за украса. Съхранявайте айвара покрит в хладилник до 1 седмица или стерилизирайте в бурканчета.

ПОЛСКА ЕКСПЕДИЦИЯ В ПИРИН ПЛАНИНА АВГУСТ 2013 - СНИМКИ



хижа Бъндерица


долината на река Бъндерица


долината на река Бъндерица








езеро Окото


връз Вихрен


по пътя към връх Вихрен




Джамджиеви скали


Хвойнати връх


Кабата


в подножието на връх Вихрен


връх Вихрен


Влачински езера


Влачински езера


връх Вихрен


изкачване на връх Вихрен


изкачване на връх Вихрен


изкачване на връх Вихрен


на върха


Загорка се пие


връх Вихрен


поглед от връх Вихрен


знаме от полска Силезия се развява на връх Вихрен


слизане от връх Вихрен


слизане от връх Вихрен


слизане от връх Вихрен


слизане от връх Вихрен


слизане от връх Вихрен


слизане от връх Вихрен