ИДЕЯ ЗА ЕДНОДНЕВНА РАЗХОДКА

 

Средновековната крепост "Урвич"

За един ден до "Урвич", Самоков и Цари Мали град

Древни легенди за средновековни български царе, съкровища, лековито аязмо и стари селища крият околностите на София.

Ако имате свободен ден, може да се отправите на разходка по маршрут, по който историята блика от всяко кътче.

Първата спирка е средновековният пазител на София - "Урвич" край с. Кокаляне. Легендата разказва, че в нея е бил самият цар Иван Шишман с болярите си. Турците дълго се опитвали да я превземат, но защитниците успявали да ги отблъснат. Тогава нашествениците откриват жена на име Ведена, която им показала откъде да превземат крепостта. 

Така те влезли вътре, а за наказание Господ вкаменил Ведена. Царят обаче разбрал за предателството и се оттеглил към Самоков с част от войската си. Преди това той заровил съкровищата си под "Урвич". После пробил планината и водите на Искър залели дупката. При Самоков турците застигнали царя и го посекли, но имането му останало скрито. За "Урвич" пише самият Паисий Хилендарски в "История славянобългарска". Археологическото проучване започва преди половин век от покойния проф. Димитър Овчаров. Той проучва част от укрепителните съоръжения и църквата "Св. Илия". Поради липса на финансиране обаче разкопките са замразени за 30 г., започват отново през 2008 г., а от 3 г. се финансират от столичната програма "Култура".

Първите укрепления вероятно са възникнали през IV-V век, но разцветът на "Урвич" е през XIII-XIV век. Стените на крепостта са запазени добре. Градежът е от речни камъни, хоросан и дървени греди. Около нея пък е имало предградия, които предстои да бъдат проучени. Най-интересната сграда е църквата от XIII век "Св. Илия". Първоначално е била двускатна постройка, която през XIV век е разширена и е издигнат купол. През 2011 г. в притвора са открити 18 сребърни монети с лика на цар Иван Александър. По някои от тях е изписано и името на цар Иван Шишман. Монетите се свързват с легендите за укритото съкровище.

Освен с преданията за последните царе от Втората българска държава крепостта е свързана и с началото на организираното туристическо движение у нас. През 1889 г. Алеко Константинов тръгва към Черни връх именно от "Урвич". През 2011 г. пък археолозите начело с проф. Николай Овчаров и доц. Бони Петрунова се натъкват на оградната стена на средновековен манастир, който е бил част от Софийската Света гора. От него са разкрити хранителният блок, дълга 12 м трапезария, магерница, складови помещения и жилищно крило. Размерите на трапезарията сочат, че монасите са били поне 40-50. Смята се, че по-късно част от тях пренасят ръкописите и утварите и основават нова обител - Кокалянския манастир. Той се намира съвсем близо до "Урвич", в подножието на връх Манастирище в Плана планина. През 1858 г. разрушената църква е обновена, а в края на XIX век е построен днешният храм. Там могат да се видят фрески от 1896 г. на самоковския майстор Никола Образописов.

Пътят за Самоков пък минава покрай верига от крепости. До с. Пасарел са Ръвулското и Еврейското кале, които още не са проучени. При с. Долни Пасарел е изоставеният манастир "Св. апостоли Петър и Павел", който е в окаяно състояние. На 7 км от Самоков е с. Широки дол, където са останките от средновековната крепост, в която цар Иван Шишман се укрепява след превземането на "Урвич". По склона край крепостта могат да се видят останките от църквата "Св. Спас", взривена след 1944 г.

Казват, че когато софиянци газели кал по сокаците, самоковлци крачели по павирани с
калдъръм улици. От градчето произхождат над 150 възрожденци. През XVIII век Самоков е бил ограден с ровове и стени с кули и бойници, като вратите на крепостта се затваряли вечер. Най-известната порта била "Маркова капия", през която се излизало на пътя към София. Имало 4 джамии, като 2 от тях били на чаршията. На централния площад е чешмата - символ на града. Изградена е от каменни блокове в мавритански стил през 1660 г. по поръчка на емина на султанската кухня Мехмед ефенди. В декорацията има и каменна къщичка за птици и халка, която според легендата е обицата на Крали Марко.

Крепостта "Цари Мали град" се радва на голям посетителски интерес

Девическият манастир "Покров Богородичен", наричан още Самоковски женски метох, пази преданието за спасяването на града от света Богородица. От мюсюлманските храмове днес е запазена само Байракли джамия, построена през 1845 г. и преустроена от Мехмед Хусреф паша в памет на майка му - българка от с. Шишманово. Според преданието той поставил на купола кръст и полумесец, за да почете майка си и да не обиди баща си. По-късно при реставрацията под мазилката на тавана са открити чертеж на църква и 3 имена - Иван, Ристо и Косто. Смята се, че това са самоковските зографи Иван Иконописец, Христо Йовевич и Коста Вальов. Следващата спирка е Бельова черква, построена още преди образуването на днешния Самоков. Близо до нея е аязмото, което според легендите лекува много болести.

За връщането към София може да изберете пътя през селата Железница и Бистрица, за да видите още забележителности. Може да спрете в Белчин, където наскоро беше възстановена средновековната църква "Св. Петка" и крепостта "Цари Мали град", охранявала пътя за Сердика. Мястото е обитавано още през XI-VI в. пр. Хр. През III-IV в. там има езическо светилище, като върху него е издигната раннохристиянска църква. Крепостните стени са изградени при император Валент, като са ограждали площ от 9 дка. Разкрити са 4 кули, 7 сгради и християнски култов център с 3 църкви, строени една върху друга.

Чешмата - станала символ на Самоков

Следващата спирка на път за София е с. Алино, чието име според легендите идва от XVII век, когато пожар изпепелил мястото и небето станало алено. Наблизо са останките от средновековна крепост и скалата Момина сълза, от която тече лековита вода. Наоколо е и древният каменен саркофаг Момата.

Последната спирка е с. Бистрица. Според легендата, когато Софийското поле било езеро, около него имало 3 села - Яна, Бистрица и Бояна. Основателките им били царските дъщери Бистра, Яна и Бояна. Иначе селото може да бъде открито още в картата на Второто българско царство като крепост. Там е манастирът "Св. св. Йоаким и Анна", до който има и екопътека. Вероятно на мястото през IX-X век там се е издигал манастирът "Св. Апостол Петър". При изграждането на днешния манастир през 1947 г. е разкрита антична раннохристиянска гробница от IV-V век с изобразени кръст и котва.