С Белослава се срещаме в артистичното заведение, което отвори със съпруга си - художника Евгени Йонов, преди година.
Това не означава, че е зарязала музиката и е поела щафетата от майка си - актрисата Анета Сотирова, която също имаше ресторант. Напротив, певицата с кадифен глас издава нов албум, а на 9 декември й предстои концерт в зала 1 на НДК.
Това не означава, че е зарязала музиката и е поела щафетата от майка си - актрисата Анета Сотирова, която също имаше ресторант. Напротив, певицата с кадифен глас издава нов албум, а на 9 декември й предстои концерт в зала 1 на НДК.
- Белослава, защо не си жури в риалити формат, едва ли не са те канили?
- Отказах, защото усещам, че не мога да намирам лошото у хората или ако го намеря, няма да мога да го изразя. Ще нараня себе си, прекалено съм емоционална и не ме е срам да си го призная. Аз съм интровертна и не обичам да се експонирам, камо ли да се преекспонирам. Рак съм и предпочитам дупките и да съм си вкъщи. А и защо да правя компромиси, при условие че мога да бъда на светло тогава, когато пея. Имам трибуна, на която да се появявам.
- Като собственик на ресторант може ли да се каже, че продължаваш семейната традиция?
- Не, не е така. Не обичам хората пенкилер - хем да си актьор, хем да пееш и да пишеш, и да си бизнесмен. И при мен, и при майка, която беше съсобственик в ресторант "Гара за двама", който не издържа на конкуренцията, това се дължи на любовта ни към кулинарията. Ние сме изключително сладострастни, страстни и сластни жени. Готвенето е начин на живот за мен, дори медитация, макар често да се оказва, че няма кой да изяде храната, която приготвям. Но я нося на съседи, приятели и колегите в студиото... А бизнес страната ме учи на принципи и правила, които липсват в моята глава, но ме карат да разсъждавам по-трезво и земно.
Мечтата ми, която вече се сбъдва, е в ресторанта ни да отсядат интересни хора. Неслучайно го кръстихме "Ателие", защото много ми липсва онова време, когато с мама и татко ходехме в Руския и Чешкия клуб, където се събираха култови личности.
- Срещаме се май между две твои големи изяви - през октомври представи новия си сингъл "Времето за мен си ти", а през декември ти предстои концерт в НДК с Мария Илиева, Любо Киров, Орлин Павлов, който е дело на Живко Петров.
- По-скоро са седем... Подгряваме с лайфове и готини концерти с колегите, които наистина са най-добрите. Представяме нови песни, както и от предишните ми три албума, които всеки път изненадват публиката, защото музикантите са джазмени и импровизираме. С Любо, Мария и Орлин сме съмишленици и извървяхме труден път, особено през последните 10 години, когато музиката като че ли изчезна. Проектът е на Живко Петров - JP3. Ще свири симфоничният оркестър "Арена Оркестра" с концертмайстор Пламена Жекова, който свири миналата година на премиерата на третия ми албум. На всяка по-голяма сцена сме заедно, защото се влюбих в звука на цигулките. Всеки от нас ще представи свои пиеси, имаме дуети, пеем и четиримата заедно.
- Като собственик на ресторант може ли да се каже, че продължаваш семейната традиция?
- Не, не е така. Не обичам хората пенкилер - хем да си актьор, хем да пееш и да пишеш, и да си бизнесмен. И при мен, и при майка, която беше съсобственик в ресторант "Гара за двама", който не издържа на конкуренцията, това се дължи на любовта ни към кулинарията. Ние сме изключително сладострастни, страстни и сластни жени. Готвенето е начин на живот за мен, дори медитация, макар често да се оказва, че няма кой да изяде храната, която приготвям. Но я нося на съседи, приятели и колегите в студиото... А бизнес страната ме учи на принципи и правила, които липсват в моята глава, но ме карат да разсъждавам по-трезво и земно.
Мечтата ми, която вече се сбъдва, е в ресторанта ни да отсядат интересни хора. Неслучайно го кръстихме "Ателие", защото много ми липсва онова време, когато с мама и татко ходехме в Руския и Чешкия клуб, където се събираха култови личности.
- Срещаме се май между две твои големи изяви - през октомври представи новия си сингъл "Времето за мен си ти", а през декември ти предстои концерт в НДК с Мария Илиева, Любо Киров, Орлин Павлов, който е дело на Живко Петров.
- По-скоро са седем... Подгряваме с лайфове и готини концерти с колегите, които наистина са най-добрите. Представяме нови песни, както и от предишните ми три албума, които всеки път изненадват публиката, защото музикантите са джазмени и импровизираме. С Любо, Мария и Орлин сме съмишленици и извървяхме труден път, особено през последните 10 години, когато музиката като че ли изчезна. Проектът е на Живко Петров - JP3. Ще свири симфоничният оркестър "Арена Оркестра" с концертмайстор Пламена Жекова, който свири миналата година на премиерата на третия ми албум. На всяка по-голяма сцена сме заедно, защото се влюбих в звука на цигулките. Всеки от нас ще представи свои пиеси, имаме дуети, пеем и четиримата заедно.
- Какво те вдъхновява за музиката ти?
- Непрекъснато имам вдъхновение. Някакъв двигател има у мен, който ме човърка, особено нощем, когато пиша текстовете си. Вкъщи съм майка и съпруга, нямам право да бъда певица и да се фръцкам. Не допускам да ощетявам съпруга си Евгени или дъщеря си Божидара със своите артистични настроения, умора или безсъние.
- Соул и джаз ли са твоите стилове?
- Да, и фънк, ейсид джазът всъщност обединява цялата еквилибристика от поп, соул, джаз, фънк, арендби. Огромно предизвикателство е да пея тази музика на български, защото е труден език, но пък е толкова лично. Хората усещат това и трептим с една вибрация, и тази благодарност, която взаимно си изпращаме, защото се разбираме, как да не е двигател да правя нови неща.
- Какво се случва с намерението ти да направиш песни на различни езици, дори изпя "Естате", която е на италиански?
- Изпях и еврейската песен "Дурме, дурме" към филма "Недадените", който се излъчи по БНТ. Беше изключително преживяване, докато я записвахме със Стефан Вълдобрев.
Но не издадох, че всеки път, като я репетирах вкъщи, плачех
Толкова съзерцание и дълбочина има в нея. И за да вляза в песента и да науча как точно се произнасят думите, се срещнах с бабите в еврейския дом. Много лично приех тази мисия и песента заживя с мен. Но дотам беше намерението ми да изпея още песни на други езици. Съвсем различно е, когато ги изпълнявам в студио и на концерти. А исках да направя испанска, португалска, френска песен, но не познавам тези езици, а аз не съм имитатор. Искам, като правя нещо, то да е със сърцето ми, не мога да пея само защото звучи добре. Реших, че ще минат години, докато науча подобаващо всяка песен, която харесвам, така че да мога да я защитя пред публика. Засега стартирам четвъртия си студиен албум.
- Непрекъснато имам вдъхновение. Някакъв двигател има у мен, който ме човърка, особено нощем, когато пиша текстовете си. Вкъщи съм майка и съпруга, нямам право да бъда певица и да се фръцкам. Не допускам да ощетявам съпруга си Евгени или дъщеря си Божидара със своите артистични настроения, умора или безсъние.
- Соул и джаз ли са твоите стилове?
- Да, и фънк, ейсид джазът всъщност обединява цялата еквилибристика от поп, соул, джаз, фънк, арендби. Огромно предизвикателство е да пея тази музика на български, защото е труден език, но пък е толкова лично. Хората усещат това и трептим с една вибрация, и тази благодарност, която взаимно си изпращаме, защото се разбираме, как да не е двигател да правя нови неща.
- Какво се случва с намерението ти да направиш песни на различни езици, дори изпя "Естате", която е на италиански?
- Изпях и еврейската песен "Дурме, дурме" към филма "Недадените", който се излъчи по БНТ. Беше изключително преживяване, докато я записвахме със Стефан Вълдобрев.
Но не издадох, че всеки път, като я репетирах вкъщи, плачех
Толкова съзерцание и дълбочина има в нея. И за да вляза в песента и да науча как точно се произнасят думите, се срещнах с бабите в еврейския дом. Много лично приех тази мисия и песента заживя с мен. Но дотам беше намерението ми да изпея още песни на други езици. Съвсем различно е, когато ги изпълнявам в студио и на концерти. А исках да направя испанска, португалска, френска песен, но не познавам тези езици, а аз не съм имитатор. Искам, като правя нещо, то да е със сърцето ми, не мога да пея само защото звучи добре. Реших, че ще минат години, докато науча подобаващо всяка песен, която харесвам, така че да мога да я защитя пред публика. Засега стартирам четвъртия си студиен албум.
Няма коментари:
Публикуване на коментар