ЕСЕННИ СТИХЧЕТА

Чадър  Черен и прашен, тих и добър, стои като дядо в кьошето чадър. Но щом зазвъни по капчуците дъжд, чадърът се втурва навън изведнъж, започва да тича над хорските шапки, бърбори си нещо с дъждовните капки. Наперен и весел - същинско момче - той скача, макар и с един само крак, додето небето изчисти се пак. Черен и скромен, забравен от нас, чадърът се свива в кьошето тогаз. Стои мълчалив и прилича на дядо, но сърцето му, в дръжката скрито, е младо и щом се обади капчукът „зън-зън“ - като малко момче пак ще хукне навън. Леда Милева Есен Глъхнат вред полята, хълмове, горички. Няма ги да пеят веселите птички. Към предели южни - някъде далече - зад морето бяло отлетяха вече. Капят и листата от унили клони, златошита есен златни сълзи рони. Трайко Симеонов Към училището  Ученичка вече се записа Лалка, а пък мен не щяха, ти била си малка! Днес кога ми каза: - Сбогом, моя сладка, и тръгна в ръцете с молив и тетрадка. Толкоз домъчня ми, чак ми се доплака! Що и мен не взеха заедно със кака? Чичо Стоян Първолаче Сиво свраче-късокраче, стиснало букварче, плаче: – Малко свраче съм, обаче искам да съм първолаче! Как да пиша със перата, как да смятам със крилата, щом не знам – за срам в гората! - азбуката и числата! Нека тук неук се влачи само Ежко! Аз обаче искам да съм първолаче! Искам да съм умно свраче! Кръстьо Станишев Врабец  Казват, че не съм красив, че съм рошав и свадлив, че не съм добър певец, нито пък голям хубавец. Може да е вярно туй; но, момченце, ти ме чуй! - Август мине ли по нас, не настанал още мраз, разни птици – хубавици и прославени певици през реки и планините бягат в топлите страни. А пък аз и в пек, и в студ, необлечен, необут, все стоя си, всеки знай, в моя хубав роден край. Нека да не съм красив, да съм рошав и свадлив, нека да не съм певец, аз съм патриот-врабец! Добри Жотев Катеричка Рунтавелка Катеричка Рунтавелка със опашчица къделка. Цял ден тича без да спира цял ден лешници събира. Че когато дойде зима тя храница да си има. Атанас Душков Мечо  Мечо си облече топлото елече, с крушки в торбата тръгна през гората. Зима иде вече той е умно мече в топлата хралупа крушки ще си хрупа. Изведнъж рукна дъжд Изведнъж рукна дъжд. По скали, все вали и вали. Мокри пъстрите листата и тревите, и пръстта, и промъкнал се в капчука, на прозореца ми чука. -Чук! Чук! Чук! Аз на топличко съм тук! Владимир Голев Ръкавички Седнала на прага мъничката Гичка, колко и приляга – плете ръкавичка! Бримчица оплита, после две разплита - дяволската плетка все излиза рядка! Скоро сняг ще падне, трябват ръкавички! Пипайте по-бърже, палави ръчички! Веса Паспалеева Най-обичам у дома Най-обичам у дома вечер да се прибера. Вредом спуска се тъма, няма вече вън игра. Няма хора, няма звън, няма птичи гласове. По дворовете без сън само вятърът снове. А пък в къщи огън грей. Топла пита се пече. Татко влиза и се смей. Щипе ме: „Здравей, момче!“ Сяда и рисува с мен къщички и зверове, плет с един петел червен и висо-око върхове... Вън навред лежи тъма. Няма вече вън игра... Най-обичам у дома вечер да се прибера. Владимир Голев Дъжд Капят капчици отвън, зън, зън, зън! По стъклата, по вратите и се леят по стените. Само Петльо вън стои, той от дъжд не се бои - сгушил човка под крилата, таз беда му е позната. Капят капчици отвън, зън, зън, зън! Всички птички отлетяха, дори сбогом не вземаха! Дора Габе Листата на брезата Карнавал в гората  Как започна? Есента боядиса листата на брезата. После ветровете - през лятото спали - се разбудиха и надуха кавали. Те свиреха тъй весело, че листата се засмяха и заиграха. Песента на кавалите беше звънка, а дръжката на всяко листо е тънка! Листата се отрониха и политнаха с ветровете. - Какво ще правим, кажете? - питаха листата на брезата. - Ду-ду-ду-у-у! - пищяха ветровете с кавали. - Не сте ли разбрали? Днес ще има голям карнавал. Вижте върбите - позлатили са си косите. Вижте младия бук - облякъл червен ямурлук. Дори шипката си е наметнала шал. Да вървим! Карнавал, карнавал! Тъй свиреха ветровете. А листата на брезата се въртяха, танцуваха, летяха. И кой би ги спрял? Бяха канени на карнавал. Златушко Листата на брезата отидоха на карнавал. Всичките ли? Не. Останаха две - Златушко и Треперушко. Златушко дълго се люшка на своето клонче. Погледа, почака и заплака. - Защо плачеш? - попитаха две тревички. - Тръгвай! Отлитнаха всички. - Не можах да се откъсна, когато бе време - вече е късно. Сега кой ще ме вземе? Тък ще изсъхна. Самичко. - Защо? - извикаха двете тревички. - Не искаш ли да слезеш при нас? - Че защо съм ви аз? Едно малко, жълто листенце! - Ти ще ни бъдеш палтенце! Ела, ела - много близо е зимата зла. Без теб ще загинем в дните студени! - Без мене? - Тъй се зачуди Златушко сред голите клони, тъй трепна, че в миг се отрони върху двете тревички. А тревичките се свиха в малкото жълто листенце като в палтенце. Треперушко - И аз ще литна! - реши Треперушко. - И аз съм листенце, и от мене ще стане палтенце за някоя малка тревичка. Скочи от клонка висока, но падна до потока. Огледа се, почака и заплака, защото наблизо нямаше нито една тревичка. - Не плачи - каза мравката кротка. - Ти ще станеш на лодка! - В такива минути тежки не ми е до смешки. От мене лодка не става! - Напротив. Аз търся точно такава. Виж ме - не съм дебела. Аз съм малка, но смела. Ако и ти си юнак, до морето ще плуваме чак! - Юнак съм! - Треперушко отвърна и в лодка за миг се превърна. Отплува листенцето леко далеко, далеко, далеко. Майката и врабчето Майката на листата беше брезата. Цяло лято се кипри - зелена, пременена. Сега остана самичка. На пръсти се надигаше брезата и гледаше - къде отидоха децата? Но ето долетя врабчето. То беше ходило на карнавала и още отдалече рече: - Чудесно беше.Просто нямам думи да ти опиша всички маски и костюми. А твоите деца-те бяха най-красиви. И как танцуваха! Същински балерини! За тях ще се говори пет години... И всички казваха:Брезата е честита! - Ами Златушко? - майката попита. -Златушко ли?Най-малкото листенце! Той стана на палтенце за две тревички голи. - А Треперушко? Какво направи той? - Видях и него. На лодка стана и отплува към морето. О, Треперушко е юнак! Врабчето си отиде. Започна да прехвърча сняг. А майката-бреза усети, че заспива. Тя беше уморена, но щастлива. Добри деца отгледа. Нека спи. До пролетта. Тогава, щом усети тръпки, ще се разпукнат нови малки пъпки и нежно майката ще ги прегръща и пак ще се повтори приказката съща за листата и брезата. Леда Милева Есен Бързо лятото отлитна. Тънка хладина повя над лъки, градини китни, над пожънати нивя. Сутрин по полята равни ходят сребърни мъгли и из пътя скърцат бавни с плод препълнени коли. Слънчогледи се люлеят, царевици шумолят, сочни ябълки златеят - откъсни, тръгни на път, гдето знаците крайпътни надалеч-далеч зоват, гдето в далнините смътни чисти ветрове текат... Плодородна е земята, а стопаните – добри. За труда им тя богато с тежък плод ги надари. Сяха, жънаха, ораха ден и нощ в полето, там и сега под всяка стряха срещат тоя плод голям. И си спомнят дните жежки с пълно, весело сърце и почиват тия тежки и попукани ръце, гдето с мъдър труд създават красотата на света, гдето на човека дават хляба бял и радостта. Андрей Германов