сряда, 18 септември 2013 г.

КАК ДА ПОМОГНЕМ НА ПЪРВОЛАКА ДА СЕ АДАПТИРА

Първокласникът и родителските грешки
Първият учебен ден с тържествата, празничната глъч и морето от букети вече е отминал. Започнали са обичайните учебни занимания.
Детето, което толкова е бързало да порасне, за да стане ученик и което с весели подскоци се е отправяло към училище в първите дни, вече става сутрин без особен ентусиазъм, въпреки че са минали едва няколко седмици. Какво става с него? Детето се адаптира към училището.
Този процес може да продължи от един до три, а в редки случаи и до шест месеца. Целият му начин на живот коренно се променя.



Ето и основните проблеми, с които детето се сблъсква при тръгването си на училище:

1. Променя се режимът на хранене и на сън.     

2. Увеличава се времето, проведено без активно движение. Детето е принудено да прекарва повече време в затворени помещения и то седейки.

3. Променя се стилът на общуване с възрастните. Учителят често не е ориентиран относно индивидуалните нужди на детето, затова то на първо време може да се почувства самотно и безпомощно.    

4. Необходимо е пълно самообслужване в стола, в съблекалните и в тоалетната.

5. Детето трябва самостоятелно да организира своето работно място, да извади учебниците от чантата си и внимателно и бързо да ги прибере обратно, без да загуби или забрави нещо. 

6. Да реагира правилно и своевременно на новите условни сигнали: звънците за началото и края на уроците. Да се подчинява на правилата за провеждането им.  

7. Увеличава се обемът на интелектуалното натоварване. В този сложен за детето процес родителите могат да станат негови помощници, а могат и да попречат за успешното му протичане.

Да разгледаме най-типичните грешки, които затрудняват адаптацията на детето в училище. Най-разпространената от тях е значителната промяна в изискванията, които се предявяват към него в началото на училищното му обучение: „Ти си вече голям, сега ще имаш домашни задължения”, „Ти си вече голям, сега ще оставаш сам вкъщи”... Детето се намира в епицентъра на социални промени – всичко, с което е свикнало, вече е друго. Това изобщо не означава, че то не трябва да има никакви задължения. По-важно е началото на училищното обучение и появата на домашни задължения да не съвпадат, а да бъдат разсрочени във времето.  
Още едно заблуждение е, че още с тръгването си на училище детето ще овладее алгоритъма на умението как се учи. В частност, това се отнася към домашните работи. Майката, хвърляйки поглед на дневния режим, съобщава: „А сега е време за уроците!”. Детето навежда глава и тръгва към стаята си. След половин час майката наднича там, очаквайки, че то вече привършва домашното, но вижда, че чантата даже не е отворена. Вместо това, детето увлечено майстори гараж за новото си автомобилче. За дете, което довчера е ходело на предучилищна, това е напълно нормална ситуация. То още не може да се настрои и организира. Трудно му е да се накани да направи първата крачка. Уроците са нещо много по-малко интересно, отколкото стоителството на гаража. Детето измолва още минутка, за да го завърши и уж след това ще се заеме с домашните. Но минутката се разтяга, поглъща цялото отредено за уроците време. Наказанието тук няма да помогне, то няма да научи детето да структурира времето и силите си. На възрастните ще се наложи няколко пъти да направят домашните заедно с детето, за да му станат ясни етапите и редът на изпълнение.
Детето трябва да почувства, че му е интересно и приятно сред съучениците, защото са му необходими и тяхната оценка, и тяхното отношение, затова то много иска да си извоюва тяхното уважение и доверие. Важно е да поддържате детето в общуването му с връстниците: пускайте го да им гостува, позволете му самото то да ги кани на гости, участвайте в семейните училищни мероприятия. Въздържайте се от категорични оценки по адрес на съучениците му:„Този Иван е много глупав!” или „Ох, че е невъзпитана тази Мария!”. По време на обучението в началното училище статусът  на учителя е необикновено висок – това е необходимо условие за формиране на желанието за учене, за доверие в педагога. Затова негативните изказвания по адрес на учителите са двойно недопустими. Разрушаването на авторитета на учителя може да доведе до загуба на интерес към обучението, пренебрегване на уроците, проблеми с дисциплината. Също така е необходимо да се отчете, че в периода на училищната адаптация известна възбудимост, повишеното двигателно безпокойство и други прояви на емоционална неустойчивост са напълно допустими и простими.


Успешната адаптация на детето към училището зависи най-вече от търпението, такта, сдържаността и внимателното отношение на неговите родители.

Няма коментари:

Публикуване на коментар