Наистина ли си отива лятото?
Наистина ли? Лятото ме гледаше.
С очите си отново ме целуваше.
А вятърът се блъскаше във роклята,
прегръщаше нозете й, докосваше
по устните й сянката на залеза
и цялата неспирно я люлееше -
завиждаха му може би ръцете ми...
Завинаги ли? Лятото ме гледаше.
Очите му отново обещаваха
завръщане, по-хубаво от първото -
ний, влюбените, вярваме на лятото.
Ний, влюбените, винаги потъваме
в очите му дълбоки -
в най-дълбокото,
където са зелените съзвездия
на сълзите...
Колкото и да не искаме, лятото си отива. Сутрешен хлад, вечер рано притъмнява и всичко някак си притихна изведнъж.
Но ние не пускаме лятото да си отиде, не му позволяваме. Как да оставиме да си тръгне топлото море, горещият пясък с малките раковинки по него, хилядите мидени черупки, мириса но водорасли...
И затова измислихме да си направим малка съкровищница, събрала скъпите ни морски нещица, така че винаги да можем да я отворим и да се порадваме още малко на топлите си летни спомени, да задържим аромата на отминаващото лято.
Трябва ви кутийка с капаче, но може и стъклен буркан, важното е да е симпатичен :).
В него сложете всички скъпоценни дреболийки, събирани с много любов цяло лято. Малки мидички и раковинки, весела лятна гривничка, която носех на плажа, морски камъчета, а така също и шишарки от планинските ни разходки, задължително снимчица, запечатала щастлив момент, а може и малка рисунка, от някой зноен летен следобед.
Затваряме кутийката или буркана и готово, съкровищницата е готова.
Такова беше нашето лято, а какво беше вашето?
Няма коментари:
Публикуване на коментар