ЛАСТИЦИ И ПАК ЛАСТИЦИ

Какво свързва кралското семейство на Великобритания, Джулия Робъртс, папа Франциск и Дейвид Бекъм? Магията на плетенето, разбира се! Всички те са забелязани с украшения, направени от цветни ластици – новата световна мания Loom. От детските площадки до видеоклиповете с инструкции за направа и милиони гледания в YouTube – плетенето с ластици набира невиждана популярност както сред децата, така и сред възрастните навсякъде по земното кълбо.

Не може да не сте виждали шарените гривни от ластици, които носят много деца. Хит от известно време, тези гривни много се харесват и на възрастните, защотосе свързват със свежия и непринуден стил в облеклото.   Затова не се учудвайте, ако видите хора с сериозни професии да носят шарена или едноцветна гривничка от ластичета. Те просто са много модерни в момента - детски аксесоар или просто едно весело намигване в сивото ни ежедневие.

 

На какво се дължат успехът и интересът към шарените украшения? 

Те са на принципа "направи си сам", което само по себе си е гаранция за успех. Всеки в зависимост от своите предпочитания и вкус може да сътвори своя цветна гривна - тя се прави толкова лесно, че просто няма как да не опитате. Сами ще се изненадате от резултата. Освен това заниманието е толкова приятно, по детски цветно, придружено с много атрибути, като специално куфарче, в което държите ластичетата по цвят, кукички за плетене и разбира се станче, по-голям или по-малък. Освен това, както сами ще се убедите разнообразието на ластичетата, които се продават в момента, е огромно. Има вече дори и релефни. В момента, в който тръгнете до близкото магазинче за определен вид ластичета, защото тяхното количество е намаляло, трябва да знаете, че вие вече сте в плен на новата мания. 

Добре дошли в света на LOOM.

 

Разбира се успехът и популярността, в случая са свързани с факта, че гумените плетива се възприемат като моден аксесоар. Но те не са просто и само гривни. На същия принцип могат да се направят и много други аксесоари – чанти, ключодържатели, обеци, пръстени, колани., мини куклички, дрехи за кукли и т.н. Въображението няма граници по отношение на цветове и форми. 

 

Откъде тръгва модата на украшенията Loom Bands?

Идеята е на бивш инженер от корпорация Nissan, емигрант от Малайзия в САЩ, на когото тя хрумнала, след като видял как малки момиченца си правят бижута от ластици. От нищо нещо, ще кажем ние. За да започне бизнеса си обаче той инвестира сумата от 10 000 долара, разпространява гривничките на много места и модата бързо се разпространява, донесена е и в Европа.

 

Защо гривничките Loom  се харесват?

Успехът им сред децата зависи от няколко фактора: гривничките са цветни; децата могат да изявят сръчността си, като направят по-прости или по-сложни плетки; ангажира се вниманието на децата, които се забавляват; могат да си ги разменят; малки са, могат да се носят спокойно в училище и освен това цената на необходимите материали (ластици) не е висока и всеки може да си ги купи.

В интерес на истината, трябва да се отбележи, че манията по плетенето е занимание, което има много положителни страни. Безпорно по-добре е детето ви да се занимава с ластичетата, отколкото да гледа телевизора или компютъра до безкрай.

 

Трябва да се отбележи, че вече има огромна общност на фенове на гривничките в социалните мрежи и в платформи за видео споделяне. Забелязва се и намесата на майките, които имат познания по плетене на една кука. Така например един от най-добрите сайтове за плетене с ластичета е http://madebymommy.com/ В него има интересни тематични моделчета не само на гривни, но и на разни фигурки, които са сравнително лесни за изпълнение и същевременно са добре обяснени в придружаващи клипчета в youtub. 

 

Добре дошли в света на Loom и нека направим деня си по детски цветен и весел!

СИНУЗИТ - КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ

   На милиони хора всяка година се поставя диагнозата синузит, често като усложнение на обикновената вирусна инфекция или алергията към треви и др. Всъщност, 15 до 21 процента от всички предписвания на антибиотик на лица над 18 години в извънболничната помощ са за лечение на синузит. 

Какво всъщност е синузитът?

Това е възпаление на лигавицата на околоносните кухини (на латински: sinuitis). Той се развива най-често едновременно с или непосредствено след възпаление лигавицата на самата носна кухина (ринит), но синузитът на максиларните (горночелюстните) синуси може да води началото си от инфекция, проникнала от устната кухина при травматично вадене на зъби, при кисти на челюстите и зъбите, достигнали до горночелюстните синуси, периодонтити на горните зъби и др.

Различават се остри и хронични синузити, а според характера на възпалителния процес, те биват катарални и гнойни. Гнойните синузити са от особено значение, тъй като те могат да доведат до тежки усложнения като остеомиелит, менингит, менингоенцефалит, мозъчен абсцес и др.

Остър синузит.

Острият синузит настъпва при преминаване на възпалителния процес от носната кухина в синуса - при обикновена хрема или грип. Заболяването може да настъпи и като инфекциозна болест (морбили, скарлатина, дифтерия). Също така синусите могат да се засегнат и при нараняване. Доста често максиларният (горночелюстен) синуит се дължи на пробив на зъбен гранулом, произхождащ от горен кътник. Отначало секрецията от носа е слузеста, но често постепенно става гнойна. Общото състояние се влошава и освен силно главоболие, появяват се и болки в областта на заболялия синус (в челото и веждите при челен синуит, в зъбите и горната челюст - при максиларен синуит). Обикновено носът е запушен, обонянието е отслабено, а от ноздрите изтича слузно-гнойна или примесена с кръв секреция. Доста често острият синуит преминава в хроничен.

Хроничен синузит.

Хроничният синузит най-често е последица от остро или рецидивиращо възпаление на синусната лигавица.

При горночелюстен синуит има болки в лицето и очниците, а от носа изтича гноен и миризлив секрет. Също така обонянието е намалено, а в повечето случаи носът е запушен.

При челен синуит се наблюдава тежест и болки в челото, както и изтичане на гноен секрет от носа.

При заден синуит гнойният секрет се стича в гърлото.

Най-общо синузитът може да причини неразположение. Хората с това заболяване обичайно имат запушване на носа, съчетано с жълта, зелена или сива носна секреция плюс болка или чувство за притискане около очите, бузите, челото или зъбите, което се влошава при навеждане.По-често  инфекциите на синусите са следствие на вирусна, а не бактериална инфекция. Много често те са свързани с появата или обострянето на алергичен ринит. Затова е много важно да се определи вида на инфекцията. Ако има направено изследване на носен секрет с резултат бактериална инфекция, необходимостта от антибиотик е наложителна. 

При съмнение за алергия се правят необходимите алергологични тестове и освен необхидмите мерки за лекуване на синузита, се прилагат и антихистаминови препарати под формата на таблетки или капки за нос.

Трябва да се има предвид, че в повечето случаи синузитът се повлиява много ефикасно дори само от обикновени нагревки с морска сол, приятно затоплена, увита и завързана в чиста кърпа и наложена върху болезнените зони около носа и челото. Не е необходимо и препоръчително веднага да се прибягва до антибиотик, особено ако няма доказана бактериална инфекция. В този случай антибиотикът няма да помогне, а само ще натовари допълнително и без това отслабената имунна система на организма.

 Обезпокояващи симптоми, които могат да бъдат основание за незабавно започване на антибиотично лечение, са: температура над 38.5 градуса, силна болка и напрежение над синусите, кожни прояви, като бързопреходни зачервявания и затопляния на кожата. 

Повечето хора се възстановяват от синузита, причинен от вирусни инфекции, за около седмица, но няколко действия могат да доведат до по-бързи резултати:

Почивайте. Това е особено важно в първите няколко дни, когато вашето тяло се нуждае да съсредоточи цялата си енергия в борбата с вируса. Това също така помага да се облекчи главоболието, тъй като лежането подобрява оттичането на секрецията.

Приемането на топли течности може да помогне на нежните назални жлези  да изчистят секрецията.

Увеличете влажността. Топлият влажен въздух в банята или от чайника помага за изчистване на секрецията и за облекчаване на болката в гърлото

Правете гаргари. Разтворете половин супена лъжица готварска сол и сода в чаша топла вода

Почиствайте носа си. Спрейовете за нос, съдържащи солени разтвори или правенето на промивки с физиологичен разтвор ще ви помогнат да се чувствате по-добре.

Идточник http://www.webbukvar.com

КАКВО НЕ ЗНАЕМ ЗА ВИТАМИН С?

  

Ролята на аскорбиновата киселина за животинските и човешкия организъм е известна отдавна. В България един от първите изследователи и популяризатори на значението ѝ за организмите е проф. Иван Митев с книгата си “Витамините”, издадена през 1941 година. Най-известната роля на аскорбата в животинските организми е като антиоксидант и при синтеза на колаген. Именно блокирането на колагеновия синтез е причината за така разпространената в миналите векове болест скорбут.

На витамин С се обръща голямо внимание и това не е случайно. По-високо ниво на витамин С в кръвта би могло да се окаже перфектния диетологичен показател за общото здраве. Колкото повече се изучава витамин С, толкова повече се изясняват  различните начини, по които той защитава тялото ни от сърдечносъдови заболявания и  рак, поддържа здравето на очите и силата на имунитета.

Какво количество витамин С ни е необходимо ?

В  проучвания на доктори от Мичиганския Университет, била използвана дневна доза от 500 мг витамин С за постигане на здравословни резултати. Това е много повече от препоръчителната дневна стойност от 75-90 милиграма на ден за възрастен човек - едно хапченце. Те предлагат да се приемат по 500 милиграма дневно.

Учените смятат, че увеличаването на препоръчаната норма за прием на аскорбинова киселина поне до 200 мг на ден може значително да намали риска от сърдечно-съдови  заболявания и  рак.

Освен това е установено, че дневни дози от 500 мг на витамин С под формата на хранителни добавки, значително намалява  кръвното налягане. Високото кръвно  налягане е основен рисков фактор за сърдечно-съдови заболявания и инсулт и е пряко отговорно за 400 хиляди смъртни случая годишно в Съединените щати.

Проучване на 20 хиляди мъже и жени, проведено в Европа показва, че смъртността от сърдечно-съдови заболявания е с 60% по-ниска сред онези  20% от лицата, при  които в кръвната плазма има много висока концентрация на аскорбинова киселина, в сравнение с 20% от притежатели  на минимално съдържание на витамин С в кръвта.

Трябва да имаме предвид един прост факт, за повечето хора не е типично системното  консумиране на  необходимите пет порции плодове и зеленчуци дневно., Само 10% до 20% от възрастните консумират препоръчителните за тяхната възраст девет порции  всеки ден. Да припомним, че и децата, особено тези навлезли в ученическа възраст, не успяват всекидневно да се хранят с необходимото количество плодове и зеленчуци. Така достигаме до необходимостта от допълнително приемане на витамин С.

Според докторите няма никакви негативни ефекти от приемането на 500 милиграмова добавка, освен че някои видове могат да раздразнят стомаха. Затова се препоръчва да се приема некиселинна, омекотена форма на витамина. Безопасното максимално количество витамин С е 2000 милиграма на ден.

И все пак, стремете се да консумирате по пет порции плодове и зеленчуци на ден, защото така ще получите здравословна доза витамин С заедно с множество други витамини и минерали, които са полезни за предпазване от заболявания и цялостно здраве.

Например чаша пресен портокалов сок или половин чаша нарязана червена чушка са достатъчни за да си набавите препоръчителното дневно количество витамин С. Ето и съдържанието на витамин С в някои храни:

• Пъпеш, 1 чаша (8 унции – ок. 225 гр.): 59 мг.
• Портокалов сок, 1 чаша: 97 мг.
• Броколи, готвени, 1 чаша: 74 мг.
• Червено зеле, 1/2 чаша: 40 мг.
• Зелена чушка, 1/2 чаша, 60 мг.
• Червена чушка, 1/2 чаша, 95 мг
• Киви, 1 средно голямо: 70 мг.
• Доматен сок, 1 чаша: 45 мг.

Витамин C – положителни страни за здравето

Витамин С е полезен и отговорен за здравето в следните области:

1. Стрес. Тук става дума за факта, че хората подложени на стрес са с отслабена имунна система и понеже витамин С е едно от хранителните вещества, чувствителни към стреса, той е и първият витамин, чиито запаси се изчерпват при алкохолиците, пушачите и хората със свръх-тегло. Затова се твърди че, витамин С е и идеалният показател за общото здраве.
2. Настинки. Стане ли дума за обикновената настинка, витамин С не може да бъде лекарство. Някои проучвания обаче показват, че той може да спомогне за предотвратяването на по-сериозни усложнения. Има сериозни доказателства, че приемането на витамин С при настинка или грип може да намали риска от по-нататъшни усложнения като пневмония и възпаления на белите дробове. Най-общо казано той помага на организма да се пребори с вирусите.
3. Мозъчен удар. Въпреки че изследванията са противоречиви, едно проучване установява, че хората с най-висока концентрация на витамин С в кръвта са изложени на 42% по-нисък риск от удари, отколкото тези с най-ниска концентрация. Причините за това не са съвсем ясни. Ясно е обаче, че хората, които ядат много плодове и зеленчуци имат по-високо ниво на съдържание на витамин С в кръвта. 
4. Остаряване на кожата. Витамин С влияе на клетките от вътрешната и външната страна на тялото. Едно проучване изучава връзката между приема на хранителни вещества и остаряването на кожата у 4025 жени на възраст от 40 до 74 години. Установено е, че приемът на по-големи количества витамин С е свързан с по-слаба вероятност от сбръчкване на лицето, сухота на кожата и с по-естетическо остаряване на кожата.

Други проучвания допълват, че витамин С определено има положително влияние за:

• Подобряване състоянието при макуларна дегенерация.
• Ограничаване на възпаленията.
• Намаляване на риска от артрит, рак и сърдечносъдови заболявания.

Витамин С не се съхранява в тялото (излишните количества се изхвърлят), така че няма място за притеснения от предозиране. Все пак е важно да не се надхвърля безопасния лимит от 2000 милиграма дневно за да се избегнат стомашни неразположения и диария.

Силен, остър недостиг на витамин С се среща сравнително рядко, и то у недохранени възрастни индивиди. В някои екстремни случаи, би могъл да доведе до скорбут, който се характеризира със слабост, анемия, синини, кървене и отслабване на зъбите.

Най богатите на витамин С храни са цитрусови плодове, чушки, ягоди, домати, броколи, картофи и сладки картофи. Други подходящи източници са тъмни листни зеленчуци, пъпеш, папая, манго, диня, брюкселско зеле, карфиол, зеле, червени чушки, малини, боровинки, тиква и ананас.

АНТОН МИТОВ - ХУДОЖНИК НА ДЕТАЙЛА

Антон Стефанов Митов е един най-добрите български художник, живописец, изкуствовед, популяризатор на изкуството.
 Живописта му е ориентирана към реалистично предаване на натурата, прецизно изобразяване на всеки детайл. Антон Митов е художникът на пробуждащия се живот в Следосвобожденска България. Картините му изразяват въодушевление от пъстрите оживени пазари, ярките дрехи. Оставя и произведения, посветени на Балканската война. Рисува също натюрморти, пейзажи, портрети. 
Оказва силно въздействие върху нашия културен живот от края на 19ти и началото на 20ти век не само като художник, но и като популяризатор на изкуството.
Антон Стефанов МИТОВ е роден на 1 април 1862, Стара Загора. Починал е на 20.VIII.1930 в София. Брат е на художника Георги Митов.
Завършва (1885) Академията за изящни изкуства във Флоренция при проф. Джузепе Чарамфи. Преподава в гимназиите в Стара Загора, Пловдив, Варна и София. 
Професор е по история на изкуствата, перспектива и методика на рисуването (1896-1927) Антон Митов е сред инициаторите за създаване на Рисувалното училище / Художествена академия/ в София и негов директор (1912-1918 и 1924-1927).
Публикува художествени критики и полемични статии с надслов "Писма върху България", 
Пише за "Вечерна поща , В. "Свят , В. "Мир , сп. "Изкуство" под различни псевдоними (Томазина, Тонино, Арнолд). Статиите на Антон Митов са критични и остри. 
Антон Митов е страстен популяризотр на изкуството. Обикаля страната и изнася над 750 арт беседи, автор е на първия труд по история на изкуствата на български език. Ръководство по всеобща история на изкуството.
Заедно с Иван Мърквичка е инициатор за основаване на Дружество за поддържане на изкуството в България, редактор на списание "Изкуство" (1895-1899).
През 1911-1912 работи върху проектите на мозайките на храм-паметник "Александър Невски" и създава религиозни творби в светски стил. Една от неговите икони „Оплакването на Христос” в криптата на „Александър Невски” бе вандалски разрязана от младо момиче през 1995 г. Автор е на първите театрални костюми у нас и организатор на първите художествени изложби. Участва в повечето изложения в чужбина - Париж, Чикаго, Сен Луи, Венеция. Негови произведения има в НХГ, СГХГ, Пловдивската ХГ, но за съжаление някои от най-ембематичните му картини са останали извън България.
По-значителни произведения: "Пазар на грозде в Евксиноград край Варна" (1894, НХГ), "Варненско море" (1895, НХГ), "Портрет на жената на художника" (1898), "Златар на софийски пазар" (1898), "Група селянки на пазар в София" (1903, НХГ), "Софийски пазар" (1907), "Пазар на зеленчуци и грънци в София" (1907), "Портрет на художника Иван Мърквичка" (1908, НХГ), "Автопортрет" (1921, НХГ) и др. Награден със "Златен медал за наука и изкуство"