вторник, 27 май 2014 г.

ВЕТРИЛО ОТ ТИКВИЧКИ


Ветрило от тиквички
Подготовка:10 мин.
Готвене:60 мин.
Порции:4




Продукти:

  • зехтин
  • сол
  • 100 г кашкавал
  • 150-200 г сирене
  • 2 домати
  • 4 средно големи тиквички
Приготвяне:

• Измиваме и обелваме тиквичките, след което нарязваме всяка една надлъжно на филийки оставяйки около 1 см разстояние от дръжката така че да се получи нещо като ветрило.
• Поставяме в намаслена тавичка.
• Посоляваме ги, след което между всяка „филийка” поставяме парче домат (домата е нарязан на филийки) и парче сирене.
• По желание може да се постави и скилидка чесън.
• Върху всяко ветрило поръсваме по малко зехтин, след което печем на умерена фурна за около един час.
• Малко преди да са готови ветрилата наръсваме с настърган кашкавал и запичаме за още около 5-10минути.

понеделник, 26 май 2014 г.

ВСИЧКО ЦЪФТИ И УХАЕ...СЕННАТА ХРЕМА Е ТУК


Сенната хрема може да е доста досаден проблем. Всеки, който страда от нея, знае добре кога започват неговите симптоми и колко дълго траят през пролетта, лятото и/или есента. Алергичната хрема наистина вгорчава живота и за съжаление често симптомите се влошават с времето.

Какво е сенна хрема?

Сенната хрема е сезонен алергичен ринит. Това е алергична реакция към полените. Сенната хрема обикновено засяга цели семейства. Тя е много чест здравословен проблем. В развитите западни страни всеки пети човек страда от сенна хрема.
Оплакванията започват, когато има повишена концентрация на полени във въздуха. Повечето хора с алергична хрема имат алергия към плевели, храсти и треви, а по-рядко към някои дървета.

Кои са симптомите на сенна хрема?

Симптомите на сенна хрема са различни по тежест при отделните хора.
Най-честите оплаквания включват:
  • кихане
  • течащ или запушен нос
  • сърбеж в носа, очите, ушите и небцето
  • сълзене от очите
  • заден ринит(стичащ се секрет по гърлото)
  • намалено обоняние
  • главоболие
  • кашлица
  • умора

Как се поставя диагноза " сенна хрема" ?

Лекарят ще Ви зададе въпроси за Вашите оплаквания и също така ще се поинтересува дали в семейството си имате болни от сенна хрема, астма или екзема. Той може да препоръча кожен тест или кръвен тест за алергия.

Как да се предпазите от излишно излагане на полени

Избягването на полените е важна част от лечението:
  • Стойте в стаята сутрин и вечер, когато е най-голяма концентрацията на полени. Дръжте затворени прозорците на спалнята си по време на месеците на сенна хрема.
  • Използвайте климатик, за да поддържа хладна температура и да филтрира полените.
  • Всеки ден си взимайте душ и измивайте косата си, за да избегнете внасянето на полени в леглото си.
  • Дрехите, с които сте излизали навън, е желателно да не са в стаята, в която спите, защото по тях са полепени полени.
  • Изсушавайте дрехите си за възможно най-кратко време навън или най-добре в сушилня.
  • След като сте били навън, промивайте носа си със спрей с морска вода.
  • Носете слънчеви очила, за да защитите очите си от полените.

Хомеопатично лечение на сенна хрема

Хомеопатията предлага ефикасно и безопасно лечение за сенна хрема. Хомеопатичните лекарства не водят до сънливост и виене на свят като антихистамините, използвани в традиционната медицина. Липсата на странични ефекти правят хомеопатичните лекарства добър избор при деца, бременни и кърмачки.
През последните 30 години бяха проведени много научни проучвания за ефекта на хомеопатичните лекарства при алергична хрема. Те доказаха, че хомеопатията лекува сенна хрема толкова добре, колкото и традиционната медицина.
Предписват се 2 групи хомеопатични лекарства - за бързо облекчаване на симптомите и дълбоко действащи лекарства за предотвратяване на рецидивите. За постигане на най-добри резултати, е нужно приемът на лекарството за дълбоко лечение (теренно, конституционално лекарство) да започне около 2 месеца преди началото на симптомите на сезонния алергичен ринит.
Лекарствата за бързо повлияване на симптомите се използват само, когато оплакванията от сенна хрема вече са започнали.

Най-добрите хомеопатични лекарства за бързо облекчаване на симптомите на сенна хрема са:

  • Алиум цепа – обилен воднист секрет от ноздрите, разраняващ носа и горната устна, кихане, недразнещо сълзотечение от очите; суха кашлица, дрезгав глас.
  • Апис мелифика – запушване на носа, предизвикано от оточната лигавица на носа, подути клепачи. Хладният свеж въздух отпушва носа.
  • Арсеникум албум – оскъдна, но дразнеща пареща хрема, която винаги се влошава нощем. Симптомите се подобряват от топлина - престой в топла стая или чаша чай спират хремата. Алергичната хрема често е придружена от бронхиална астма и/или екзема.
  • Арсеникум йодатум – серийно кихане и разраняваща носа хрема, нощни астматични пристъпи по време на месеците със сенна хрема. Симптомите на алергичния ринит се подобряват от умерени температури.
  • Дулкамара – запушване на носа в дъждовни дни или при мъгла, което се последва от стичане на секрет по гърлото, сенна хрема в края на август или през есента. Суха кашлица и астма, когато времето е влажно.
  • Еуфразия – сълзене от очите, които са зачервени и сърбят, често кихане и хрема. Симптомите напомнят алиум цепа, но при еуфразия най-дразнещи са очните симптоми, а при алиум цепа хремата мъчи най-много пациента. Лекарство за алергичен конюнктивит.
  • Галфимия – пареща хрема и сълзи, оточни и сърбящи клепачи, кихане, кожен обрив. Ефикасността на Галфимия е доказана в много научни проучвания. Затова и тя е честа съставка на повечето комбинирани препарати за алергична хрема.
  • Калиум йодатум – много обилен секрет от носа и очите, оточни и зачервени нос и очи; обилната хрема блокира синусите, тенденция към главоболие и фронтален синузит.
  • Нукс вомика – залпово кихане сутрин при събуждане, сух и запушен нос нощем и оскъден секрет от носа през деня. Подобрение на симптомите на хладен въздух.
  • Сабадила – сърбеж по гърлото и особено по небцето. Пациентът се опитва да почеше небцето си с език, за да облекчи силния сърбеж; кихане, хрема и сълзене от очите. Симптомите на сенна хрема често се провокират от силно миришещи цветя.

вторник, 13 май 2014 г.

ЕЛЕКТРОННО БУКВАРЧЕ - ПОДАРЪК ЗА 24 МАЙ




ЕЛЕКТРОННО БУКВАРЧЕ


... че и ний сме дали нещо на светът
и на вси славоне книги да четат
.
Иван Вазов


    24 Май е празник на славянската писменост, на българската просвета и култура. Той е празникът, който се чества от най-дълго време в близката ни история - 162 години.
    За първи път на 11 май 1851 г. в епархийското училище `Св. Св. Кирил и Методий` в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Светите братя Кирил и Методий - създатели на славянската писменост. През 1857 година този празник на Св. Св. Кирил и Методий започва редовно да се отбелязва в Пловдив, Цариград, Шумен, и Лом. Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров - това е общият църковен празник на двамата светии.
    Най-ранните данни за отбелязване на 11 май като ден на Светите равноапостоли и славянобългарски просветители Кирил и Методи датират от XII век, като те са признати за светци още в края на IX век. Поотделно паметта на Св. Кирил се отбелязва на 14 февруари, а на св. Методий - на 6 април (дните на тяхната смърт). Светият Всеруский Синод по повод празнуването хилядогодишнината на Моравската мисия на Св. Св. Кирил и Методий взема следното решение: `За спомен на хилядолетието, откакто първоначално бе осветен нашия бащин език чрез Евангелието и Христовата вяра, да се установи ежегодно, започвайки от тази 1863 г. 11 май, като църковен празник на преподобните Кирил и Методий!` След това празникът се чества във всички православни славянски страни.
      Общият празник на Св.св. Кирил и Методий се чества от българската църква и през следващите векове, а през Възраждането се превръща и в училищен празник на буквите, създадени от Кирил и Методий. Това тържество, изразявящо духовните въжделения на българите за църковна независимост, просвещение и националновъздигане. Празникът на Св. Св. Кирил и Методий се отбелязва през Възраждането не само в българските земи, но и зад граница - сред възрожденската ни имиграция в Румъния и Русия, сред българските студенти в чужбина, сред българите, заточени в Диарбекир. Възторженото честване от всички българи на празника на светите братя Кирил и Методий е свидетелство за жаждата на българина за просвета и наука, за национално самоопределение и бързо икономическо и културно възмогване.
През 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на всеучилищния химн, познат на всеки българин с първия си стих `Върви, народе възродени`. Химнът е озаглавен `Химъ на Св.св. Кирилъ и Методи` и включва 14 куплета, от които ние днес изпълняваме най-често първите шест. Панайот Пипков създава на 11.05.1900 г. музиката към химна. Ето първите два куплета от оригинала на химна с нормите на тогавашния правопис:















     Днес, 11 май се чества като църковен празник на светите братя Кирил и Методий, докато 24 май се е утвърдил като празник на славянската писменост, българската просвета и култура.
     24 май като празник на славянската писменост и на светите братя Кирил и Методий се отбелязва днес и извън България - в Русия той се чества за първи път през 1986 г. По инициатива на мурманския писател Виталий Маслов. В Мурманск е най-северната точка, където има паметник на Св. Св. Кирил и Методий.
24 май е празник, какъвто нямат другите народи по света - празник на писмеността, просветата, културата.        Празник на духовното извисяване, на стремежа към усъвършенстване чрез постиженията на науката и културата. Буквите, създадени от Кирил и Методий, преводите, които правят на най-важните богослужебни книги, защитата на правото на всеки народ да слави Бога на своя език, са от историческа значимост не само за формиране на българския народ и за неговия просперитет. Делото им е високохуманно и демократично, всеславянско, служещо на великата общочовешка идея за равенство на всички духовната област.
     Безспорен факт е, че Константин-Кирил Философ създава азбуката и първите преводи на богослужебните книги на славянски език. Един обаче от най-интересните и нееднозначно решени въпроси е създаването в относително кратък период на две славянски азбуки - глаголицата и кирилицата. Не съществува и абсолютно единна позиция по въпроса, коя от тях е създадена от Константин-Кирил.
Кирилицата е хронологически втора по своята поява според по-разпространената от двете хипотези относно авторството на двете азбуки. Звуково и графически тя се базира на гръцкия унциал. Според тази хипотеза неин създател е Климент Охридски като ученик на Константин-Кирил, като в знак на почит към учителя си Климент нарича азбуката на негово име. Преобладаващата част от учените свързват авторството на глаголицата с Константин-Кирил. Тя отговаря на звуковия състав на българския език, има оригинална графика и някои изследователи сочат, че начертаването на буквите следва т.нар. златно сечение (отношението на малката страна е както отношението на голямата към цялото). Между глаголицата и кирилицата съществува известна приемственост, но и съществени различия. Кирилицата измества бързо глаголицата най-напред в Източна България и най-вече в столицата Преслав. В Охридската школа (Западна България) тя има по-широко разпространение и се използва по-дълго. В някои манастири по адриатическото крайбрежие на Хърватско глаголицата се използва като тайнопис чак до XIX б.
      Според втората хипотеза Константи-Кирил Философ е автор и на двете азбуки, което от своя страна води до допускането, че той два пъти е превеждал основните богослужебни книги: през 855 г. Създава кирилицата чрез известно пригаждане на гръцкото писмо за нуждите на славянската реч, като след това превежда и богослужебните книги за нуждите на българките славяни по поречието на р. Брегалница (в североизточна Македония), а през 862-863 г. Създава глаголицата и преписва преведените преди това книги, като основната цел е да придаде общохристиянски характер на мисията си във Великоморавия.
Днес на кирилица пишат не само българите, но и сърбите, черногорците, руснаците, украинците, белорусите, както и още много не славянски народи от бившия Съветски съюз, а също и монголците - общо приблизително около 200 милиона души.
     Делото на Кирил и Методий бива продължено от техните ученици Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава, които, идвайки в България, намират подкрепа за своето дело от българския цар Борис I. Всеки от петимата ученици има свой църковен празник, като освен това честваме общия църковен празник на двамата първоучители Кирил и Методий и петимата техни ученици всяка година на 27 юли. Празникът се нарича Свети Седмочисленици. В едноименната софийска църква като безценна реликва се пази част от ръката на Св. Климент.

вторник, 6 май 2014 г.

КАК ДА ГОВОРИМ С ДЕТЕТО - ПО-ДОБРЕ ИСТИНА, ОТКОЛКОТО ЛЪЖА

           “Мамо, мамо, аз как съм се родил? А къде е татко? Защо на Пепи от градината едното му краче е криво?...”
          Детето е способно постоянно да ви засипва с въпроси и точно когато сметнете, че сте дали всички възможни отговори, се стоварва нова лавина питанки. Почти винаги когато пита, детето вече знае нещо по въпроса и има предполагаеми отговори по темата. Може да е говорило с приятелче, да е дочуло нещо случайно или пък да го е прихванало от разговор в семейството. В такъв случай най добрият първоначален отговор също е въпрос. Например - ако пита как се е родил, контрирайте с – „А ти как мислиш?” Така може да добиете представа в каква степен детето е запознато с истината за процеса и доколко представите му са плод на въображението или все още част от приказен свят.

Родителите често се учудват от какви неща се интересува детето им. Наскоро получих въпрос от 6-годишния си племенник на колко метра дълбочина се погребват мъртъвците. Шокира ме не толкова въпросът, колкото цялостната посока, тематиката на мислите, породили подобно питане. И естествено любимият ми - Как бебето влиза в корема на майката? А всъщност няма нищо чак толкова странно. Детето се интересува от абсолютно всичко, свързано и с живота, и със смъртта. То иска да вникне в различните събития, които се случват около него, в някой по-дълбоко и подробно, в други не толкова.

Когато даваме отговори на въпросите, трябва да се съобразяваме с някои особености. Важно е максимално да се придържаме към истината. Другото условие е да не даваме повече информация, отколкото детето може да разбере за възрастта си. Интересът му също има своите граници, които родителите трябва да се опитат да усетят и да не преминават. Дали ще отговорим на любопитството, или ще го подбудим още повече зависи и от нашата реакция, когато отговаряме. Ако се изплашим, можем да дадем смешен или по-лошото - много объркващ за отговор.

Децата са много добър лакмус за смущенията на родителите си. Всяко проявено тяхно притеснение прави интереса към въпроса още по-голям. Детето забелязва, че има неща, които се крият от него и именно те му стават най-любопитни. Ако не получи отговор от родителите си обаче, то може да го намери на улицата или от чужди хора, а информацията от там може да е опасна, изопачена или неточна.

Да се отговаря на въпроси, свързани със секса или любовта, трябва да става толкова естествено, колкото на такива, свързани с времето или машините. Детето би се чувствало добре, ако му покажем, че да е искрено е нещо хубаво. Така се градят основите на честни отношения родител-дете, в които няма място за лъжи. А в тези отношения родителите не се сърдят заради зададени въпросите. Спокойствието на детето се определя и от това дали отговорите се дават с желание, решително, без потайности и увъртания. Бягайте възможно най-далеч от отговора „Ти още не разбираш”. Самият въпрос сигнализира, че тази област на познанието вече не е чужда на детето.

неделя, 4 май 2014 г.

КАК СЕ ПРИГОТВЯ ВАТИКАНСКИ ХЛЯБ - ДЕН ПО ДЕН

източник: Hera.bg


  Когато разбрах за този „ритуал” не бях особено екзалтирана, дори си помислих, че това е поредното суеверие, от което е по-добре да избягам. В последствие реших да проверя какво ще ми каже интернет по темата. 

         Ватиканският хляб е в основата на стара италианска легенда и там го наричат "Веригата на сан Антонио". Всеки човек трябвало поне веднъж през живота си да направи такъв хляб, със заготовка, която му е дарена от близък. Когато измине седмицата в приготвяне на хляба, получената накрая смес се разделя на четири и трите части се раздават на свой ред, а с четвъртата се пече собствения хляб. Когато човек изпече своя Ватикански хляб, той има силата да сбъдва желания и да носи любов в дома. Информацията ми се стори интересна, а и става въпрос за нещо съвсем лесно, се съгласих да се захвана.

Получих сместа и реших да започна да готвя заедно с вас. Да направим заедно Ватикански хляб. И понеже знам, че „рецептата” ще ви се стори може би странна, ще започна от тук - опитах от приготвения вече хляб, преди да получа тестото за него. Беше уникално вкусен. Затова - не умувайте дълго, а се осмелете да станете част от ритуала и да сбъднете съкровеното си желание.

Приготвянето на тестото трае една седмица. Всеки ден се добавя по една основна суровина. По състав наподобява най-обикновен кекс, макар че на мен лично вкусът му ми се стори малко по-различен. Ще видим моят как ще се получи. Единственото, което трябва да направите, когато получите тестото, е да си намислите едно съкровено желание и да започнете с...готвенето, а то както казах вече, е повече от елементарно. Взимайки тестото, трябва да получите и лист с указанията - какво трябва да правите ден по ден.

Добре е да започнете от понеделник.

Да, днес е понеделник. За пореден път се взирам в получената смес и си заповядвам да не мисля колко неприятно мирише (на вкиснато). И все пак...взимам голяма стъклена купа (или керамична, ако нямате стъклена, но не е препоръчително да се доверявате да пластмасовата такава), изсипвам тестото в нея и отгоре добавям 250 грама захар. Не разбърквам. Покривам купата с найлоново фолио и оставям на закритата ми тераса. Не бива да съхранявате в хладилник- температурата трябва да е около 20 градуса. Това е всичко, което трябваше да свърша днес.

Вторник. Единственото, което правя днес, е да добавя към сместа 250 грама прясно мляко- предварително сварено и добре охладено. Отново не бъркам. Добре е да спазвате приблизително един и същи час на добавяне на съответния продукт.

Сряда. Отново е около 13 ч. и аз отново се занимавам с хляба. „Занимавката” е просто да изсипя 250 грама брашно в стъклената купа. Минават ми разни мисли през главата от сорта на „това след като стои толкова дни тук, дали ще се осмеля да го ям”, но все пак си припомням, че вече съм го опитвала и е било вкусно.

Четвъртък. Днес вадя миксера и разбърквам тази „странност”. В указанията не пише как да разбъркам. Някъде четох, че е добре да разбъркате с дървена лъжица и след това да си намислите желание. Аз пробвам, но се отказвам. Не смятам, че всичко това може да се разбие добре без помощта на миксер. А и не правя този хляб от суеверие, а просто, защото ми е любопитно как ще се получи. Пак ми мирише неприятно, но вече не мисля над това. В крайна сметка желанието си заслужава!

Петък. В предпоследния ден добавям повече продукти, отново без да разбърквам - 250 грама захар плюс 250 грама прясно мляко и още толкова брашно.

Събота. Днес разбърквам добре - отново ползвам миксера. След това разделям сместа на четири равни части- според указанията едната остава за мен, а другите три трябва да раздам на близки и приятели. Започвам вече да умувам на кого да дам. Всъщност, идеята не е просто да дадете, а и да е на някой близък на душата ви човек, който да го приеме от сърце.

Макар че, ако сте добронамерени дори към непознатия, това е основателна причина да му дадете тесто. Важното е да правите всичко с желание и вяра. Както вече споменах, на повечето хора сякаш не им се занимава и не вярват в подобни ритуали. По-добре не давайте тесто на такъв човек. Насила нищо не става, знаем, че всичко зависи от нагласата, нали? Е, моята е налице и сега започвам да майсторя същинския хляб.

В неделя ще пека. Към моята част добавям отново 250 грама брашно, сипвам и 250 мл олио. След това слагам три яйца, шепа орехи, около три шепи стафиди, едно пакетче ванилия и по половин чаена лъжичка от содата, канелата и бакпулвера. Накрая прибавям и един шоколад, начупен на малки парченца. Може също така да го рендосате или да го заместите с шоколадови пръчици. Разбърквам- отново с миксера. Прехвърлям в любимата си форма за печене, печката е загрята на 180 градуса, и след около 45 минути се сдобивам с готов Ватикански хляб!



Резултатът - всички вкъщи много го харесаха, тригодишната ми дъщеря най-вече. Сега започвам да умувам на кого да предложа тесто. Разбира се, без притеснения дали ще успея да го раздам на трима човека. При Ватиканския хляб не съществуват негативни мисли от сорта на „ако не успея да го раздам, ще ми се случи нещо лошо”. Дори да не откриете трима приятели или близки, на които им се занимава, в това няма нищо страшно. И на двама да дадете, и дори никого да не успеете да „навиете”, няма за какво да мислите. 
Този хляб носи добро. Приемете го така. Не като суеверие. Не като задължение. А като нещо вкусно, което може да си приготвите съвсем лесно и след това да го похапнете с най-близките си хора. А вярвайки в магическата му сила, можем само да си доставим приятни емоции, нали така? Защо да отхвърляме нещо, което само по себе си носи положителен заряд? Затова - насладете се на вкуса и ...магията, която всъщност е единствено в нашите сърца! Няма ли я там, няма да я намерите и в хляба!