понеделник, 15 декември 2014 г.

АРОМАТНО И МЕКО ХЛЕБЧЕ



 Какво са всъщност коледните празници? Малко време само за семейството, прекарано в домашна обстановка, заедно с хората, които обичаме и за които все не ни достига време. Не забравяйте, че семейният уют и топлота се създават и зависят само от нас самите. 
   Отпуснете се, забравете за ежедневните проблеми и нека поканим коледното настроение у дома.
   Традиционно свързваме коледната подготовка с печенето на сладки, курабийки и какви ли не сладкиши с мед, канела и орехи. Не си падам много по тях, затова пък рецептата, която Ви предлагам ми е любима.Преди време я открих в интернет, не помня къде, но благодаря на нейната създателка. 
   Дано се хареса и на Вас. 


   

Хляб с фета -сирене

1 кг. брашно
1 пакетче суха мая
350 гр настъргано сирене- фета
700 мл. вода
1ч.л. сол
4 с.л. зехтин
брашно за до омесване

Омесете тесто от изброените продукти. Извадете го на плота и доомесете до меко, не лепнещо тесто, което разделете на две. Поръсете с брашно повърхността на която работите и месете, като завивате краищата на тестото към средата. Сложете хляба в тава, със събраните краища нагоре ( всъщност гладката му страна да остане отдолу) , върху пекарска хартия, завийте с кърпа и оставете да втаса.
Загрейте фурната на 200C с вентилатор. Печете на средна решетка до златисто кафяво и суха клечка.
Извадете хляба върху решетка и напръскайте с вода. Завийте с кърпа и...да ви е сладко!

Пожелавам Ви топли и приятни празнични дни!

вторник, 9 декември 2014 г.

КОЛЕДА НАБЛИЖАВА!

  Коледа наближава. 
  Въпреки безкрайните задължения, натоварения работен ден и задръстванията, празниците наближават. Сега е времето да си спомним за коледния дух и празничното настроение, което трябва сами да създадем около себе си. Атмосферата в къщи на коледния ден и няколко седмици преди него трябва да бъде весела, радостна и в трепетно очакване на Дядо Коледа, ако имате деца, знаете какво имам пред вид. Има много начини да създадем коледно настроение у дома - печенето на коледни курабийки, което изпълва дома с несравним аромат, избирането и опаковането  на подаръците и разбира се празничната украса. Предлагам Ви малко допълнение към коледната украса - коледните картички, но не да отскочим до мола или близката книжарница и да ги купим набързо, а да ги изработим сами, с помощта на малките ръчички у дома. Вече рядко се пращат пощенски поздравителни картички, но изработени с много търпение и любов, те могат да придадат завършен вид на всеки подарък и дори да се подарят самостоятелно. Всеки би ги оценил. Затова пригответе малко цветен картон, гланцово блокче, ножица и лепило, освободете се от задължения за следващите два часа и поканете Коледния дух у дома, а идеи има много...

- изработени от цветни лентички

- от малки залепени копченца
- от залепен конец
- а сега малко по-трудни - от прегъната на хармоника цветна хартия
- с елементи на квилинг
- а може и просто така с отпечатък от детска ръчичка

Източник http://www.webbukvar.com/

събота, 22 ноември 2014 г.

ЛАСТИЦИ И ПАК ЛАСТИЦИ


Какво свързва кралското семейство на Великобритания, Джулия Робъртс, папа Франциск и Дейвид Бекъм? Магията на плетенето, разбира се! Всички те са забелязани с украшения, направени от цветни ластици – новата световна мания Loom. От детските площадки до видеоклиповете с инструкции за направа и милиони гледания в YouTube – плетенето с ластици набира невиждана популярност както сред децата, така и сред възрастните навсякъде по земното кълбо.
Не може да не сте виждали шарените гривни от ластици, които носят много деца. Хит от известно време, тези гривни много се харесват и на възрастните, защотосе свързват със свежия и непринуден стил в облеклото.   Затова не се учудвайте, ако видите хора с сериозни професии да носят шарена или едноцветна гривничка от ластичета. Те просто са много модерни в момента - детски аксесоар или просто едно весело намигване в сивото ни ежедневие.
 
На какво се дължат успехът и интересът към шарените украшения? 
Те са на принципа "направи си сам", което само по себе си е гаранция за успех. Всеки в зависимост от своите предпочитания и вкус може да сътвори своя цветна гривна - тя се прави толкова лесно, че просто няма как да не опитате. Сами ще се изненадате от резултата. Освен това заниманието е толкова приятно, по детски цветно, придружено с много атрибути, като специално куфарче, в което държите ластичетата по цвят, кукички за плетене и разбира се станче, по-голям или по-малък. Освен това, както сами ще се убедите разнообразието на ластичетата, които се продават в момента, е огромно. Има вече дори и релефни. В момента, в който тръгнете до близкото магазинче за определен вид ластичета, защото тяхното количество е намаляло, трябва да знаете, че вие вече сте в плен на новата мания. 
Добре дошли в света на LOOM.
 
Разбира се успехът и популярността, в случая са свързани с факта, че гумените плетива се възприемат като моден аксесоар. Но те не са просто и само гривни. На същия принцип могат да се направят и много други аксесоари – чанти, ключодържатели, обеци, пръстени, колани., мини куклички, дрехи за кукли и т.н. Въображението няма граници по отношение на цветове и форми. 
 
Откъде тръгва модата на украшенията Loom Bands?
Идеята е на бивш инженер от корпорация Nissan, емигрант от Малайзия в САЩ, на когото тя хрумнала, след като видял как малки момиченца си правят бижута от ластици. От нищо нещо, ще кажем ние. За да започне бизнеса си обаче той инвестира сумата от 10 000 долара, разпространява гривничките на много места и модата бързо се разпространява, донесена е и в Европа.
 
Защо гривничките Loom  се харесват?

Успехът им сред децата зависи от няколко фактора: гривничките са цветни; децата могат да изявят сръчността си, като направят по-прости или по-сложни плетки; ангажира се вниманието на децата, които се забавляват; могат да си ги разменят; малки са, могат да се носят спокойно в училище и освен това цената на необходимите материали (ластици) не е висока и всеки може да си ги купи.
В интерес на истината, трябва да се отбележи, че манията по плетенето е занимание, което има много положителни страни. Безпорно по-добре е детето ви да се занимава с ластичетата, отколкото да гледа телевизора или компютъра до безкрай.
 
Трябва да се отбележи, че вече има огромна общност на фенове на гривничките в социалните мрежи и в платформи за видео споделяне. Забелязва се и намесата на майките, които имат познания по плетене на една кука. Така например един от най-добрите сайтове за плетене с ластичета е http://madebymommy.com/ В него има интересни тематични моделчета не само на гривни, но и на разни фигурки, които са сравнително лесни за изпълнение и същевременно са добре обяснени в придружаващи клипчета в youtub. 
 
Добре дошли в света на Loom и нека направим деня си по детски цветен и весел!


понеделник, 17 ноември 2014 г.

СИНУЗИТ - КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ

   На милиони хора всяка година се поставя диагнозата синузит, често като усложнение на обикновената вирусна инфекция или алергията към треви и др. Всъщност, 15 до 21 процента от всички предписвания на антибиотик на лица над 18 години в извънболничната помощ са за лечение на синузит. 

Какво всъщност е синузитът?

Това е възпаление на лигавицата на околоносните кухини (на латински: sinuitis). Той се развива най-често едновременно с или непосредствено след възпаление лигавицата на самата носна кухина (ринит), но синузитът на максиларните (горночелюстните) синуси може да води началото си от инфекция, проникнала от устната кухина при травматично вадене на зъби, при кисти на челюстите и зъбите, достигнали до горночелюстните синуси, периодонтити на горните зъби и др.
Различават се остри и хронични синузити, а според характера на възпалителния процес, те биват катарални и гнойни. Гнойните синузити са от особено значение, тъй като те могат да доведат до тежки усложнения като остеомиелит, менингит, менингоенцефалит, мозъчен абсцес и др.
Остър синузит.
Острият синузит настъпва при преминаване на възпалителния процес от носната кухина в синуса - при обикновена хрема или грип. Заболяването може да настъпи и като инфекциозна болест (морбили, скарлатина, дифтерия). Също така синусите могат да се засегнат и при нараняване. Доста често максиларният (горночелюстен) синуит се дължи на пробив на зъбен гранулом, произхождащ от горен кътник. Отначало секрецията от носа е слузеста, но често постепенно става гнойна. Общото състояние се влошава и освен силно главоболие, появяват се и болки в областта на заболялия синус (в челото и веждите при челен синуит, в зъбите и горната челюст - при максиларен синуит). Обикновено носът е запушен, обонянието е отслабено, а от ноздрите изтича слузно-гнойна или примесена с кръв секреция. Доста често острият синуит преминава в хроничен.
Хроничен синузит.
Хроничният синузит най-често е последица от остро или рецидивиращо възпаление на синусната лигавица.
При горночелюстен синуит има болки в лицето и очниците, а от носа изтича гноен и миризлив секрет. Също така обонянието е намалено, а в повечето случаи носът е запушен.
При челен синуит се наблюдава тежест и болки в челото, както и изтичане на гноен секрет от носа.
При заден синуит гнойният секрет се стича в гърлото.
Най-общо синузитът може да причини неразположение. Хората с това заболяване обичайно имат запушване на носа, съчетано с жълта, зелена или сива носна секреция плюс болка или чувство за притискане около очите, бузите, челото или зъбите, което се влошава при навеждане.По-често  инфекциите на синусите са следствие на вирусна, а не бактериална инфекция. Много често те са свързани с появата или обострянето на алергичен ринит. Затова е много важно да се определи вида на инфекцията. Ако има направено изследване на носен секрет с резултат бактериална инфекция, необходимостта от антибиотик е наложителна. 
При съмнение за алергия се правят необходимите алергологични тестове и освен необхидмите мерки за лекуване на синузита, се прилагат и антихистаминови препарати под формата на таблетки или капки за нос.

Трябва да се има предвид, че в повечето случаи синузитът се повлиява много ефикасно дори само от обикновени нагревки с морска сол, приятно затоплена, увита и завързана в чиста кърпа и наложена върху болезнените зони около носа и челото. Не е необходимо и препоръчително веднага да се прибягва до антибиотик, особено ако няма доказана бактериална инфекция. В този случай антибиотикът няма да помогне, а само ще натовари допълнително и без това отслабената имунна система на организма.

 Обезпокояващи симптоми, които могат да бъдат основание за незабавно започване на антибиотично лечение, са: температура над 38.5 градуса, силна болка и напрежение над синусите, кожни прояви, като бързопреходни зачервявания и затопляния на кожата. 

Повечето хора се възстановяват от синузита, причинен от вирусни инфекции, за около седмица, но няколко действия могат да доведат до по-бързи резултати:

Почивайте. Това е особено важно в първите няколко дни, когато вашето тяло се нуждае да съсредоточи цялата си енергия в борбата с вируса. Това също така помага да се облекчи главоболието, тъй като лежането подобрява оттичането на секрецията.

Приемането на топли течности може да помогне на нежните назални жлези  да изчистят секрецията.

Увеличете влажността. Топлият влажен въздух в банята или от чайника помага за изчистване на секрецията и за облекчаване на болката в гърлото

Правете гаргари. Разтворете половин супена лъжица готварска сол и сода в чаша топла вода

Почиствайте носа си. Спрейовете за нос, съдържащи солени разтвори или правенето на промивки с физиологичен разтвор ще ви помогнат да се чувствате по-добре.

Идточник http://www.webbukvar.com

четвъртък, 6 ноември 2014 г.

КАКВО НЕ ЗНАЕМ ЗА ВИТАМИН С?

  
Ролята на аскорбиновата киселина за животинските и човешкия организъм е известна отдавна. В България един от първите изследователи и популяризатори на значението ѝ за организмите е проф. Иван Митев с книгата си “Витамините”, издадена през 1941 година. Най-известната роля на аскорбата в животинските организми е като антиоксидант и при синтеза на колаген. Именно блокирането на колагеновия синтез е причината за така разпространената в миналите векове болест скорбут.
На витамин С се обръща голямо внимание и това не е случайно. По-високо ниво на витамин С в кръвта би могло да се окаже перфектния диетологичен показател за общото здраве. Колкото повече се изучава витамин С, толкова повече се изясняват  различните начини, по които той защитава тялото ни от сърдечносъдови заболявания и  рак, поддържа здравето на очите и силата на имунитета.


Какво количество витамин С ни е необходимо ?


В  проучвания на доктори от Мичиганския Университет, била използвана дневна доза от 500 мг витамин С за постигане на здравословни резултати. Това е много повече от препоръчителната дневна стойност от 75-90 милиграма на ден за възрастен човек - едно хапченце. Те предлагат да се приемат по 500 милиграма дневно.
Учените смятат, че увеличаването на препоръчаната норма за прием на аскорбинова киселина поне до 200 мг на ден може значително да намали риска от сърдечно-съдови  заболявания и  рак.
Освен това е установено, че дневни дози от 500 мг на витамин С под формата на хранителни добавки, значително намалява  кръвното налягане. Високото кръвно  налягане е основен рисков фактор за сърдечно-съдови заболявания и инсулт и е пряко отговорно за 400 хиляди смъртни случая годишно в Съединените щати.

Проучване на 20 хиляди мъже и жени, проведено в Европа показва, че смъртността от сърдечно-съдови заболявания е с 60% по-ниска сред онези  20% от лицата, при  които в кръвната плазма има много висока концентрация на аскорбинова киселина, в сравнение с 20% от притежатели  на минимално съдържание на витамин С в кръвта.
Трябва да имаме предвид един прост факт, за повечето хора не е типично системното  консумиране на  необходимите пет порции плодове и зеленчуци дневно., Само 10% до 20% от възрастните консумират препоръчителните за тяхната възраст девет порции  всеки ден. Да припомним, че и децата, особено тези навлезли в ученическа възраст, не успяват всекидневно да се хранят с необходимото количество плодове и зеленчуци. Така достигаме до необходимостта от допълнително приемане на витамин С.
Според докторите няма никакви негативни ефекти от приемането на 500 милиграмова добавка, освен че някои видове могат да раздразнят стомаха. Затова се препоръчва да се приема некиселинна, омекотена форма на витамина. Безопасното максимално количество витамин С е 2000 милиграма на ден.
И все пак, стремете се да консумирате по пет порции плодове и зеленчуци на ден, защото така ще получите здравословна доза витамин С заедно с множество други витамини и минерали, които са полезни за предпазване от заболявания и цялостно здраве.
Например чаша пресен портокалов сок или половин чаша нарязана червена чушка са достатъчни за да си набавите препоръчителното дневно количество витамин С. Ето и съдържанието на витамин С в някои храни:
  • Пъпеш, 1 чаша (8 унции – ок. 225 гр.): 59 мг.
  • Портокалов сок, 1 чаша: 97 мг.
  • Броколи, готвени, 1 чаша: 74 мг.
  • Червено зеле, 1/2 чаша: 40 мг.
  • Зелена чушка, 1/2 чаша, 60 мг.
  • Червена чушка, 1/2 чаша, 95 мг
  • Киви, 1 средно голямо: 70 мг.
  • Доматен сок, 1 чаша: 45 мг.

Витамин C – положителни страни за здравето


Витамин С е полезен и отговорен за здравето в следните области:
  1. Стрес. Тук става дума за факта, че хората подложени на стрес са с отслабена имунна система и понеже витамин С е едно от хранителните вещества, чувствителни към стреса, той е и първият витамин, чиито запаси се изчерпват при алкохолиците, пушачите и хората със свръх-тегло. Затова се твърди че, витамин С е и идеалният показател за общото здраве.
  2. Настинки. Стане ли дума за обикновената настинка, витамин С не може да бъде лекарство. Някои проучвания обаче показват, че той може да спомогне за предотвратяването на по-сериозни усложнения. Има сериозни доказателства, че приемането на витамин С при настинка или грип може да намали риска от по-нататъшни усложнения като пневмония и възпаления на белите дробове. Най-общо казано той помага на организма да се пребори с вирусите.
  3. Мозъчен удар. Въпреки че изследванията са противоречиви, едно проучване установява, че хората с най-висока концентрация на витамин С в кръвта са изложени на 42% по-нисък риск от удари, отколкото тези с най-ниска концентрация. Причините за това не са съвсем ясни. Ясно е обаче, че хората, които ядат много плодове и зеленчуци имат по-високо ниво на съдържание на витамин С в кръвта. 
  4. Остаряване на кожата. Витамин С влияе на клетките от вътрешната и външната страна на тялото. Едно проучване изучава връзката между приема на хранителни вещества и остаряването на кожата у 4025 жени на възраст от 40 до 74 години. Установено е, че приемът на по-големи количества витамин С е свързан с по-слаба вероятност от сбръчкване на лицето, сухота на кожата и с по-естетическо остаряване на кожата.
Други проучвания допълват, че витамин С определено има положително влияние за:
  • Подобряване състоянието при макуларна дегенерация.
  • Ограничаване на възпаленията.
  • Намаляване на риска от артрит, рак и сърдечносъдови заболявания.

Витамин С не се съхранява в тялото (излишните количества се изхвърлят), така че няма място за притеснения от предозиране. Все пак е важно да не се надхвърля безопасния лимит от 2000 милиграма дневно за да се избегнат стомашни неразположения и диария.


Силен, остър недостиг на витамин С се среща сравнително рядко, и то у недохранени възрастни индивиди. В някои екстремни случаи, би могъл да доведе до скорбут, който се характеризира със слабост, анемия, синини, кървене и отслабване на зъбите.


Най богатите на витамин С храни са цитрусови плодове, чушки, ягоди, домати, броколи, картофи и сладки картофи. Други подходящи източници са тъмни листни зеленчуци, пъпеш, папая
, манго, диня, брюкселско зеле, карфиол, зеле, червени чушки, малини, боровинки, тиква и ананас.




вторник, 4 ноември 2014 г.

АНТОН МИТОВ - ХУДОЖНИК НА ДЕТАЙЛА

Антон Стефанов Митов е един най-добрите български художник, живописец, изкуствовед, популяризатор на изкуството.
 Живописта му е ориентирана към реалистично предаване на натурата, прецизно изобразяване на всеки детайл. Антон Митов е художникът на пробуждащия се живот в Следосвобожденска България. Картините му изразяват въодушевление от пъстрите оживени пазари, ярките дрехи. Оставя и произведения, посветени на Балканската война. Рисува също натюрморти, пейзажи, портрети. 
Оказва силно въздействие върху нашия културен живот от края на 19ти и началото на 20ти век не само като художник, но и като популяризатор на изкуството.
Антон Стефанов МИТОВ е роден на 1 април 1862, Стара Загора. Починал е на 20.VIII.1930 в София. Брат е на художника Георги Митов.
Завършва (1885) Академията за изящни изкуства във Флоренция при проф. Джузепе Чарамфи. Преподава в гимназиите в Стара Загора, Пловдив, Варна и София. 
Професор е по история на изкуствата, перспектива и методика на рисуването (1896-1927) Антон Митов е сред инициаторите за създаване на Рисувалното училище / Художествена академия/ в София и негов директор (1912-1918 и 1924-1927).
Публикува художествени критики и полемични статии с надслов "Писма върху България", 
Пише за "Вечерна поща , В. "Свят , В. "Мир , сп. "Изкуство" под различни псевдоними (Томазина, Тонино, Арнолд). Статиите на Антон Митов са критични и остри. 
Антон Митов е страстен популяризотр на изкуството. Обикаля страната и изнася над 750 арт беседи, автор е на първия труд по история на изкуствата на български език. Ръководство по всеобща история на изкуството.
Заедно с Иван Мърквичка е инициатор за основаване на Дружество за поддържане на изкуството в България, редактор на списание "Изкуство" (1895-1899).
През 1911-1912 работи върху проектите на мозайките на храм-паметник "Александър Невски" и създава религиозни творби в светски стил. Една от неговите икони „Оплакването на Христос” в криптата на „Александър Невски” бе вандалски разрязана от младо момиче през 1995 г. Автор е на първите театрални костюми у нас и организатор на първите художествени изложби. Участва в повечето изложения в чужбина - Париж, Чикаго, Сен Луи, Венеция. Негови произведения има в НХГ, СГХГ, Пловдивската ХГ, но за съжаление някои от най-ембематичните му картини са останали извън България.
По-значителни произведения: "Пазар на грозде в Евксиноград край Варна" (1894, НХГ), "Варненско море" (1895, НХГ), "Портрет на жената на художника" (1898), "Златар на софийски пазар" (1898), "Група селянки на пазар в София" (1903, НХГ), "Софийски пазар" (1907), "Пазар на зеленчуци и грънци в София" (1907), "Портрет на художника Иван Мърквичка" (1908, НХГ), "Автопортрет" (1921, НХГ) и др. Награден със "Златен медал за наука и изкуство"













четвъртък, 30 октомври 2014 г.

ЗА ХЕЛУИН И ТИКВАТА



Нощта на 31 октомври срещу 1 ноември е отредена за празника Хелоуин. Неговата история е свързана с честването на келтската Нова година на тази дата, но по-интересното в наши дни е обичаят децата да се обличат с маскарадни костюми на страховити герои, вещици, скелети и др., както и да обикалят по домовете, за да ги черпят с бонбони или в противен случай да напакостят на негостоприемните домакини.


Древните келти посрещали своята Нова година Самайн (Сауин) в края на октомври. Те живеели с вярването, че в нощта срещу нея починалите през изминалата година навестяват земята в търсене на живи тела, в които да се вселят. За да се предпазят, келтите гасели огъня в огнищата и се опитвали да изглеждат колкото се може по-страшно - обличали животински кожи и глави, надявайки се да изплашат привиденията. Събирали се около огньове, запалвани от жреци, устройвали гадания .
Номер или лакомство
Да предложиш бонбон, за да се отървеш от това някой да хвърля яйца по верандата ти или да те запаси с тоалетна хартия за няколко месеца напред, стига да успееш да я навиеш от дърветата пред къщата си, си е добра сделка. Днес се смята, че самата фраза trick-or-treat (номер или почерпка) се появява по-късно. Някои са на мнение, че тя става част от празника в Америка в началото на XX век, когато пристигат ирландските имигранти. За да се отърват от номерата, които бедните деца им правели, възрастните предлагали сладкиши. Затова и в началото Хелоуин бил известен като Нощ на просяците.
И ако цветовете на празника са черното и оранжевото, като първия го свързваме най-вече със страшните костюми и тъмнината, то вторият веднага ни кара да направим асоциация с тиквата. Направата на фенери от тиква, които могат да се видят навсякъде, където честват Хелоуин, е свързана с името на Светещия Джак (Jack O’Lanterne). Той може би е най-известният образ на празника, от чиято история разбираме защо съществува тази традиция.
Според легендата Светещия Джак бил пияница, играч на карти, скъперник, изобщо лош човек. Една вечер Дяволът му се явил в кръчмата, където бил Джак, и поискал душата му. Оттук нататък има различни версии за неговата история. Според една от тях Джак победил Дявола на карти и изтръгнал от него обещанието да не отиде никога в Ада. А според друга Дяволът отново го потърсил и Джак го помолил да му разреши да изпие една последна чаша. Дяволът се съгласил и се превърнал в монета от 6 пенса. Джак грабнал монетата и я сложил веднага в кесията си, която обаче се завързвала във формата на кръст (друга история разказва, че сложил монетата в касичка, чиято заключалка била във формата на кръст) и Дяволът не можел да излезе повече оттам. В крайна сметка Джак го пуснал, при условие че му даде още една година живот. След 12 месеца Джак изиграл друг номер на Дявола, като го помолил да изяде една последна ябълка. Но докато Дяволът му помагал да се качи на дървото, Джак издълбал с нож един кръст върху ствола и така накарал Дявола да обещае, че повече няма да го преследва. Когато Джак умрял, отишъл пред портите на Рая, но свети Петър го изгонил, защото бил грешник. Дяволът също не го пуснал в Ада заради уговорката, която имали, пък и навярно защото още помнел номерата му. Все пак той успял да измоли от Дявола един жив въглен, който сложил в издълбана като фенер ряпа и така си осветявал пътя в тъмнината. Джак бил осъден да броди безцелно, докато дойде денят на Страшния съд. Така той бил наречен Светещия Джак, който се появявал всяка година в деня на своята смърт, на Хелоуин. А безкрайните запалени фенери в нощта на празника му помагали да намери своя път.
Дали заради поверието с Джак, или заради дълбаенето на стотици тикви за фенери в нощта на Хелоуин на масата на празника задължително присъстват ястия с тиква - разнообразни сладкиши като например тиквено руло с извара или печена тиква със сушени плодове, мед и орехи, пълнена тиква или торта. Всички рецепти задължително изглеждат зловещо, но разбира се, най-очаквани са лакомствата и бонбоните.
Празникът Хелуин се приема като католически. Християните вярват, че душите след смъртта и Божия съд не се връщат на земята. През 853 г. от Боговъплъщението, от Рождество Христово папа Григории IV, в опит да замени съществуващия езически ритуал, утвърдил 1 ноември като ден на Вси Светии Тогава почитаме всички християнски светци и мъченици, като неслучайно е и Задушница, ден, в който да си спомним за починалите си близки хора.
С всяка следваща година Хелоуин става все по-популярен и у нас - вече не е изненада за никого да види в края на октомври по улиците маскирани деца и тийнейджъри в страшни зомбита или скелети с тикви в ръцете. Не трябва да забравяме, обаче, че ние също имаме подобен празник. Древният езически ритуал на кукерите, където присъстват същите атрибути - маски с рога и зловещо изражение, животински кожи, звънящи звънци има подобна символика - целта отново е  гонене на злото.
Трябва да отбележим, че за съжаление Хелуин е с по-голяма популярност от друг чисто български празник, честван на 1 Ноември - Денят на народните будители. Нека бъдем отворени към света, незабравяйки и почитайки делото на българските просветители, книжовници и революционери.

Източник webbukvar.com

понеделник, 27 октомври 2014 г.

ОТНОВО ЗА БИСЕПТОЛА

КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ ПРИ ЛЕЧЕНИЕТО С БИСЕПТОЛ


Болестите, предизвикани от микроорганизми, дълго време са били бич за човечеството. Едва през 30-те години на 20 век производството на синтезирани сулфаниламидни препарати доведе до революция в медицината, защото лекарите за първи път имаха възможност да лекуват ефикасно инфекциозните заболявания.
Едно от тях е широко известият Бисептол. Той е изпитана с години ефикасна комбинация от два компонента с антибактериално действие: сулфаметоксазол и триметоприм. Ефектът от приема на таблетките бисептол е потискане растежа на няколко опасни патогенни щама – видимо това се изразява в овладяване на следните възпалителните процеси:
  • уроинфекции, причинени от група патогенни бактерии, цистит;
  • възпаления на средното ухо, отит и синузит;
  • инфекции на стомашно-чревния тракт;
  • остри и хронични бронхити и пневмонии;
  • т.н. диария на пътешественика, предизвиката от E.coli.
  •  дизентерия, салмонелоза. 
Може ли с бисептол да се лекуват деца?
Практиката показва, че медикаментът е с добър ефект и овладява описаните болестни състояние успешно при разумно, правилно потребление. В същото време е важно да се знае, че бисептол е сериозен медикамент – приложението му трябва да бъде препоръчано от лекар и не бива да се върши самодейно. 
Родителите на малки деца чудесно знаят, че това е едно от средствата за спасение от зачервено гърло и бронхит. Под форма на суспензия бисептол се дава и на бебета – разбира се, в дози и при режим, съобразен с болестния проблем и крехката им възраст.
Не е добре, когато родител без необходимата квалификация се прави на педиатър и тъпче мъника с бисептол – само защото си спомня, че при предишното боледуване докторът е препоръчал точно това лекарство. Дозите бисептол за деца неизменно се дават на 12 часа, но какви точно ще са те – определя лекарят; отново – в зависимост от възрастта и килограмите.

Какви рискове има лечението с бисептол?

За съжаление има много странични ефекти при приема на бисептол.
Ето най-често проявяваните странични ефекти при лечение с бисептол :
  • затруднено дишане, хрипове и кашлица, прилошаване;
  • оток на лоцето и гърлото, трудна артикулация и преглъщане;
  • болка в областта на гърдите;
  • кожни обриви, сърбеж и обриви по лигавиците, уртикария;
  • силно главоболие, гадене и повръщане.
В по-редки случаи се проявяват негативни ефекти като промени в кръвната картина, жълтеница, гърчове, скованост на крайниците и мускулни болки, болки в стомаха и вътрешни кръвоизливи.
Всички тези предупреждения имат една единствена задача: да сигнализират потребителя, че медикаментът не е безобиден и трябва да се подхожда с особено внимание, а именно да се приема след изричната преценка и предписание от лекар. Разбира се не бива да се взема бисептол, ако пациентът има алергия към съставка на бисептол или други лекарства от групата на сулфонамидите, страда от бъбречно или чернодробно заболяване, заболяване на кръвта, прекарал е наскоро хепатит. Специални изисквания има при лечението на деца: бисептол се прилага при специален режим и при бебета, но възрастта им трябва да е най-малко 4 седмици.

Медикаментът бисептол всъщност има широк антимикробен спектър, което го прави така активно приложим. На езика на специалистите може да се отбележи, че той е активен спрямо повечето аеробни грамотрицателни бактерии, но именно на широкото приложение на бисептол, широко до безконтролност, се дължи тенденцията да се увеличава броят на щамовете, устойчиви към препарата. Тази тенденция всъщност се развива в продължение на повече от 30 години!

Независимо от това, бисептол си остава добър вариант за лечение на пиелонефрит при деца. Едно мащабно изследване в Русия е представено чрез лечението на 275 болни от пиелонефрит деца на възраст 4-12 години, като при близо 70% заболяването е било вече хронично. Почти половината от тези деца са страдали от пиелонефрит продължително време, от 1 до 3 години.
Същността на експеримента е в разкриването на успешна профилактична програма, която не позволява проявата на рецидиви от пиелонефрит. Ядро на тази програма е приемът на малки дози бисептол продължително време – по схема, в рамките на 3 до 6 месеца. Наблюденията показват, че е възможно успешно редуване на терапия с бисептол и фитотерапия.
Основнита извод е, че приеман по изрична лекарска преценка, бисептол е незаменим лекарствен препарат, обусловен от широкия си антимикробен спектър и също така позволяващ сравнително дълго приемане, така че да доведе до пълно излекуване на инфекцията.

сряда, 22 октомври 2014 г.

ЕХИНАЦЕЯ - ЛЕЧЕБНАТА БИЛКА НА ИНДИАНЦИТЕ

Наричат го "билката на индианците", красиво и нежно, бяло,розово или лилаво. Това е ехинацея.
Специалисти твърдят, че профилактичното прилагане на ехинацея може да намали риска от ринит с 58%, а нейното прилагане по време на заболяване намалява два пъти продължителността му.
Американски фармацевти, цитирани от USA Today, заявяват, че ехинацеята не само повишава имунитета, но и в съчетание с витамин С растението е способно да намали риска от заболяване от хрема с 86%.
Освен това в медицината е известно, че растението действа положително при кашлица и главоболие.
Ехинацеята влияе благоприятно и върху трудно лечими и нелечими със съвременните конвенционални средства хронични хепатити, хронични бронхити, хронични пиелонефрити, синузити и много други вирусни заболявания като рецидивираща херпесна инфекция например

Запознайте се с ехинацея.
Тя е многогодишно растение от семейство сложноцветни. В рода Ехинацея влизат девет вида растения, най-популярен от които е Echinacea Purpurea. Растението е родом от Северна Америка и е донесено в Европа след колонизацията. В американските степи то е било едно от най-популярните лечебни растения в традиционната индианска медицина. Сега то се отглежда целенасочено, като полята с ехинацея в америка са приказна гледка.
Днес Ехинацея се радва на широка популярност както сред населението в САЩ, така и сред жителите на ЕС.

Какво трябва да знаем за активните съставки на Ехинацеята?
В състава на тъканите си растението съдържа някои интересни за науката, но все още слабо изучени вещества, присъщи само за род Ехинацея. Сред тях са: ехинацен, ехинолон, ехинакозид, ехинацин B, ехинацеин.

Само три от съществуващите в природата видове ехинацея притежават ярко изразени лечебни свойства, така че, ако не сте билкари, е най-добре да си набавите билката от специализиран магазин.

Ехинацея е многогодишно растение от семейство Сложноцветни, чиито цветове са розови, пурпурни или бели. За лечебни цели се използват венчелистчетата, стъблото и листата.

Какви болести лекува билката ехинацея?

Билката ехинацея се прилага успешно за лечение на рани, херпеси, възпаления, изгаряния, уринарни и респираторни инфекции. Билката успокоява болки в гърлото, кашлица, главоболие. Лечение с ехинацея дава добри резултати и при вагинит, синузит, уртикария и обрив, възпаление на венците, грип, отит, цистит, язви на стомаха.

Как се прилага ехинацея за лечение?

Сок от ехинацея се добива чрез намачкване на пресни цветове от билката.

Тинктура. Цветовете на растението се изстискват и полученият сок се залива с 300 мл. алкохол (ракия например) и се оставя да престои така 15-20 дена на прохладно място, след което се прецежда. Около 20-30 капки от тинктурата се разтварят в чаша вода и се пият за подсилване на имунната система всеки ден по три пъти. Правете курс от две седмици, една седмица почивка, отново три седмици и т.н. Водният разтворът от няколко капки тинктура може да се използва и за промивки при вагинит. Тинктурата от ехинацея има благоприятно лечебно действие и при рани, абцеси и кожни възпаления (налагайте болното място с напоен с тинктура памучен тампон).

Чай от ехинацея се приготвя като се запари една супена лъжица изсушени цветове на билката в 500мл. вряща вода. Профилактично може да пиете всеки ден по 3 пъти преди хранене 100 мл. чай в продъллжение на 10 дена, после правите почивка от 5 дена. Повтаряте още 2 пъти. Гаргарата с чай от ехинацея се препоръчва при болки в гърлото.

Мехлем с ехинацея може да си направите като разтопите пакетче масло и добавите към него сок от растението. Мехлемът с ехинацея има антимикотични, антибактериални, регенеративни свойства (ускорява зарастването на рани) и е изключително ефикасен при изгаряния.

Важно: Да не се употребява от хора, болни от туберкулоза, множествена склероза, левкемия, алергии или по време на бременност. Да не се пие билката повече от 10 дена без прекъсване.

За какво се използва и какви здравословни ползи носи Ехинацеята?

Имуностимулатор.
Като цяло екстрактите от растенията в рода Ехинацея (това ще рече едни видове по-силно, а други по-слабо) имат активизиращ имунната система ефект. Те въздействат върху активността на продукцията на имунни Т-клетки, усилват склонността на лимфоцитите да фагоцитират ("изяждат") бактерии;

Противовирусен и антибиотичен ефект:
Тук вече изследванията са много и конфликтни. Едни потвърждават ефекта, други го смятат за незначителен, а трети отричат такъв. Наистина има налични доказателства за ползите на растението. Смята се обаче, че проблемът с повтаряне на ефекта идва от технологията на преработка на екстрактите, съдържанието им, както и това от кой вид Ехинацея са добити. За пример: съдържанието на ехинацен във вида E. angustifolia е 10 пъти по-голямо от същото в E. pallida. Затова излиза,че растението действа, но не се знае кой от всичките видове точно.  Вярва се, че причина за антибиотичния ефект на растението е ехинакозидът, чиято сила сравняват с тази на пеницилина. Ехинацеинът от своя страна изглежда се противопоставя на действието на ензима хиалорунидаза, с чиято помощ бактериите проникват в тъканите. За съжаление изследванията в тази област са крайно недостатъчни, но независимо от това ехинацея има достатъчно доказани лечебни своиства.

Рецепти.
Отвара от корена: Сипете една чаена лъжичка в 226 гр вода и оставете да къкри за 10 минути, след това прецедете. Използвайте по 1 чаена чаша 3 пъти дневно.
Тинктура: Използвайте по 1 чаена лъжичка 3 пъти дневно. За бебета използвайте 20 до 40 капки 3 пъти на ден.
Пресен сок: Давайте по 1 чаена лъжичка 3 пъти на ден. За бебета използвайте 20 до 40 капки.
Капсули: 250 до 500 мг три пъти на ден.
Стандартизиран екстракт: Използвайте 100 до 250 мг три пъти дневно.

Източник http://www.webbukvar.com/