четвъртък, 31 октомври 2013 г.

КОГАТО НЯМА ТИКВА...

  

Обичам всички празници. Едни повече, други по-малко, а някои са ми любими.
Въпреки многото "за" и "против" Хелуин, всеки, който има малко дете може да използва празника за нови идеи за творчество и украса. Откакто дъщеря ми поотрасна, забелязах, че Хелуин може да бъде много забавен и весел, като без да се купуват специални костюми можем да се маскираме и дори без тиква, която да дълбаем 2 часа. Важното е въображението да се развихри. Затова, ако там където живеете, очаквате малки и нахални вещици и гномове, просещи бонбони, или имате вкъщи малчугани, ето един начин да ги изненадате. Става бързо и лесно, важното е да е весело.






Ако не сте ходили на разходка днес и листа нямате, сложете чаена свещичка вътре и се порадвайте на усмихнатото портокалено човече, което на всичкото отгоре ухае чудесно:



ВЕСЕЛ ХЕЛУИН!!!


ЗА ХЕЛУИН И ТИКВАТА


Нощта на 31 октомври срещу 1 ноември е отредена за празника Хелоуин. Неговата история е свързана с честването на келтската Нова година на тази дата, но по-интересното в наши дни е обичаят децата да се обличат с маскарадни костюми на страховити герои, вещици, скелети и др., както и да обикалят по домовете, за да ги черпят с бонбони или в противен случай да напакостят на негостоприемните домакини.

И ако цветовете на празника са черното и оранжевото, като първия го свързваме най-вече със страшните костюми и тъмнината, то вторият веднага ни кара да направим асоциация с тиквата. Направата на фенери от тиква, които могат да се видят навсякъде, където честват Хелоуин, е свързана с името на Светещия Джак (Jack O’Lanterne). Той може би е най-известният образ на празника, от чиято история разбираме защо съществува тази традиция.
Според легендата Светещия Джак бил пияница, играч на карти, скъперник, изобщо лош човек. Една вечер Дяволът му се явил в кръчмата, където бил Джак, и поискал душата му. Оттук нататък има различни версии за неговата история. Според една от тях Джак победил Дявола на карти и изтръгнал от него обещанието да не отиде никога в Ада. А според друга Дяволът отново го потърсил и Джак го помолил да му разреши да изпие една последна чаша. Дяволът се съгласил и се превърнал в монета от 6 пенса. Джак грабнал монетата и я сложил веднага в кесията си, която обаче се завързвала във формата на кръст (друга история разказва, че сложил монетата в касичка, чиято заключалка била във формата на кръст) и Дяволът не можел да излезе повече оттам. В крайна сметка Джак го пуснал, при условие че му даде още една година живот. След 12 месеца Джак изиграл друг номер на Дявола, като го помолил да изяде една последна ябълка. Но докато Дяволът му помагал да се качи на дървото, Джак издълбал с нож един кръст върху ствола и така накарал Дявола да обещае, че повече няма да го преследва. Когато Джак умрял, отишъл пред портите на Рая, но свети Петър го изгонил, защото бил грешник. Дяволът също не го пуснал в Ада заради уговорката, която имали, пък и навярно защото още помнел номерата му. Все пак той успял да измоли от Дявола един жив въглен, който сложил в издълбана като фенер ряпа и така си осветявал пътя в тъмнината. Джак бил осъден да броди безцелно, докато дойде денят на Страшния съд. Така той бил наречен Светещия Джак, който се появявал всяка година в деня на своята смърт, на Хелоуин. А безкрайните запалени фенери в нощта на празника му помагали да намери своя път.

 

Да си направим тиквен фенер

1. Първо капакът – отрежете горната част на тиквата с дълъг остър нож, като държите острието леко под наклон към центъра. Така капачето ще пасне отлично.






2. С ръце, метална лъжица и ножче извадете от вътрешността семките и нишките в сърцевината. Остържете малко от тиквата за готвене, но внимавайте да не пробиете стената.





3. Дъното от вътрешната страна трябва да е равно, за да може да сложите свещ. По кората на тиквата изрисувайте лице с маркер. Правите линии се изрязват много по-лесно от кривите. 





4. С малък остър нож изрежете внимателно лицето по нарисувания макет. В тиквата сложете свещ, върнете капачето на мястото му и сложете готовия фенер на безопасно място, за да радва децата.






Добре е на този празник родителите да спазват някои правила за сигурност, които са особено валидни за малките деца. За предпочитане е децата да бъдат придружавани от възрастен човек, когато обикалят къщите. Маскарадните костюми понякога затрудняват движението и доброто виждане, което може да доведе до падане и контузия на детето. Освен това, ако не сте сигурни в произхода, качеството, трайността на събраните бонбони, по-добре да бъдат заменени вкъщи с други лакомства.

ГЛУТЕН - ОПАСЕН АЛЕРГЕН

Какво е глутен
Казано с прости думи, глутенът е протеин, открит в пшеница, ечемика и ръжта. Този на пръв поглед безвреден протеин предизвиква имунен отговор в тънките черва на хората с глутенова непоносимост и предизвиква алергия наречена цьолиакия. Това означава, че тялото създава антитела срещу глутена, мислейки го за чужд нашественик. В процеса на борбата с глутена антителата също атакуват стените на тънките черва, създавайки най – различни стомашно – чревен дискомфорт. 

Някои признаци на цьолиакията включват:

* Газове
* Подуване на стомаха
* Запек
* Диария
* Болка в корема
* Необяснима загуба на тегло
* Анемия
* Разширяване на корема
* Болка в костите
* Болки в ставите
* Умора
* Витаминна недостатъчност
* Недостиг на минерали
* Забавяне на растежа при деца
* Зъбни аномалии
* Мигрена

Важно е да се отбележи, че червата могат да се повредят от алергията без да има видими симптоми и затова е от съществено значение да се избегнат всички храни в този списък.






Списък на храни, съдържащи глутен

Забравете за пшеницата, ечемика, ръжта и овеса. А ето и още за какво: 
* Бисквити
* Хляб
* Галета
* Панирани рибни продукти
* Панирани месо или домашни птици
* Хляб 
* Торта
* Житни изделия
* Пилешки хапки
* Кроасани
* Крутони
* Понички
* Кнедли
* Питка
* Пържени зеленчуци
* Крекери
* Хамбургер 
* Сладолед във фуния
* Макарони
* Мелба 
* Кифли
* Юфка
* Палачинки
* Паста
* Сладкиши
* Пай
* Пица 
* Соленки
* Спагети
* Гофрети

Храни в които не можеше да се очаква да има глутен

Списъкът по – долу, от друга страна, може да ви изненада. Това са храни, които обикновено или често съдържат глутен. В някои случаи, пшеница се добавя като сгъстител, ечемичен малц, често се добавя като форма на естествен аромат. Трябва да се четат етикетите на тези продукти внимателно. Дори по – добре, потърсете продукти, специално с надпис "без глутен".

* Бирата
* Напитки 
* Бонбони
* Консерви печен боб
* Колбаси
* Пакетирани зърнени култури, жито зърнени култури
* Бульон
* Мляко с какао – търговското 
* Супа от търговската мрежа
* Яйчен крем
* Сос
* Сладолед
* Без млечни сметана
* Картофен чипс
* Пудинг
* Сиропи
* Салатен сос
* Соев сос
* Зеленчуци с търговски готови сосове


Ето и едни от най-лесно достъпните храни без глутен:

Ядки
Целите бадеми, лешници, кестени, фъстъци не съдържат глутен, освен ако не са преработени с друг продукт като пшеница например. Сухите печени видове е добре да бъдат избягвани, защото често са обработени с брашно.
Ориз
Според експертите всички видове ориз са без съдържание на глутен.
Вече лесно може да се намери хляб, приготвен от безглутеново брашно
Вече лесно може да се намери хляб, приготвен от безглутеново брашно

Царевица
Царевицата и царевичното брашно не във всички свои форми съдържат глутен. Същото се отнася за пуканките, царевичното нишесте и царевичния малц. Нужно е обаче отново внимателно да се четат етикетите.
Бобови култури
Бобовите култури също не съдържат глутен в цялостната си форма. В това число влизат грах, леща, нахут, както и всички разновидности на фасула. Ако са преработени само с масло, също няма опасност да бъдат консумирани от хора с целиакия.
Други храни
Примери за други одобрени храни без съдържание на глутен са амарант, елда, канола, маниока, кокосово брашно, памучно семе, качамак, салеп, просо, нишесте от касава, картофено брашно, сусам, сладки картофи.
Храни под въпрос
Някои храни може и да изглеждат сякаш в тях няма глутен, но всъщност да са замърсени поради преработване заедно със съставки, съдържащи глутен. Примери за подобни храни са триците, зърнените закуски, нишестето, брашното, овесът, булгурът, конопът, малцът, овесените ядки.
*

ХОРМОНАЛНИ ТЕСТОВЕ НА ЩИТОВИДНАТА ЖЛЕЗА

Основните тестове, свързани с функцията на щитовидната жлеза са TSH, FT4, FT3, TAT, MAT, TSH-рецепторни антитела. 

Тироидеа-стимулиращият хормон (известен още като TSH или тиреотропин) е хормон – пептид, синтезиран и секретиран от клетките на предния дял на хипофизата, който регулира функциите на щитовидната жлеза.
TSH стимулира производството на двата хормона на щитовидната жлеза: тироксин (T4) и трийодтиронин (T3). От друга страна той се контролира от освобождаващ хормон (TRH), който се произвежда от хипоталамуса и се транспортира до хипофизата, където стимулира отделяне на ТSH. Нивата на тироидните хормони (T3 и T4) в кръвта също оказват ефект върху секрецията на ТSH от хипофизата. Това е така наречената отрицателна обратна връзка - когато нивата на T3 и T4 са ниски, секрецията на TSH съответно се увеличава, и обратно когато нивата на T3 и T4 са високи, TSH намалява.

Референтни граници
Като цяло, стандартните референтни граници за TSH за възрастни е между 0.49 – 4.67 µIU/ml, но стойностите варират при измерване с различни методи. Терапевтиченият диапазон на целевото ниво на TSH за пациенти на лечение варира в посочените по-горе граници. Тълкуването зависи също от кръвните нива на хормоните на щитовидната жлеза (Т3 и Т4).
Наблюдават се известни различия в нивата на TSH, fT4 и fT3 в детска възраст, като обикновено са по-високи, а през пубертета достигат прицелните нива за възрастни



Интерпретация на лабораторните констелации
Щитовидната жлеза разполага с резерв (депо) на йод и прекурсори на тиреоидни хормони за около 2 месеца, което следва да се има предвид при интерпретации на лабораторните резултати. Нормално след стимулация от TSН, щитовидната жлеза секретира в по-големи количества Т4, който има и по дълъг полуживот. Затова в плазмата съотношението Т4/Т3 е около 20/1. От друга страна Т3 е по-активният хормон в тъканите и клетките на организма. 

Изследване на TSH се препоръчва като скрининг при съмнение за заболяване на щитовидната жлеза. Смята се за по удачен скринигов тест, в сравнение със свободния Т4 (FT4) .
Принципно минимални промени в серумните нива на сободния Т4 води до значително по-съществени изменения в плазмените концентрации на TSН. Смята се, че двукратно намаление на сободният Т4 предизвикава понякога стократно увеличние на TSН. 

При лечение серумните нива на TSН, не винаги корелират точно с моментния тиреоиден статус на пациента, за разлика от концентрацията на свободния Т4. 

При терапия на хипотиреоидизъм с L-тироксин се наблюдава по-бавно спадане нивото на TSН, спрямо това на свободния Т4. 
При лечение на хипертиреоидизъм тиреостатиците подтискат нивата на TSН за по-дълъг период от време (до 6 месеца от началато на терапията) като през това време болният е еутиреоиден и свободния Т4 е в референтни граници.

Тестовете за щитовидни хормони се провеждат сутрин, след 12 часа гладна пауза. Задължително се забранява тютюнопушене, прием на кафе или други тонизиращи напитки.
Пробата се взима от пациент при пълно физическо и психическо спокойствие. 

Възможните констелации при различни заболявания са посочените в таблицата по-долу:



СЪДЪРЖАТ ЛИ ВАКСИНИТЕ ЖИВАК ПРИЧИНЯВАЩ АУТИЗЪМ

Според някои родители тимерозалът – консервант, съдържащ живак, и същевременно съставка на противогрипната ваксина – причинява аутизъм. Серия от биологични и епидемиологични проучвания обаче доказват, че няма място за притеснения. Ето обобщение на фактите, които доказват, че някои вещества причиняват аутизъм, но живакът не е сред тях. Те са предоставени от здравните експерти на Министерството на здравеопазването.




Според някои родители тимерозалът – консервант, съдържащ живак, и същевременно съставка на противогрипната ваксина – причинява аутизъм. Серия от биологични и епидемиологични проучвания обаче доказват, че няма място за притеснения. Ето обобщение на фактите, които доказват, че някои вещества причиняват аутизъм, но живакът не е сред тях. Те са предоставени от здравните експерти на Министерството на здравеопазването.

През 1971 г. Ирак внесъл зърно със съдържание на метилживак. Фермерите яли хляба, произведен от това зърно. В резултат се стигнало до едно от най-тежките натравяния с живак от един източник в историята. Метилживакът в зърното предизвикал хоспитализацията на 6500 иракчани и довел до смъртта на 450. Бременните жени също яли от този хляб и родили деца, страдащи от епилепсия и умствена изостаналост. Но бебетата нямали повишено ниво на риска от аутизъм.
Няколко големи проучвания сравняват риска от аутизъм при деца, които са получили ваксини, съдържащи тимерозал, с този при деца, чиито ваксини не съдържат тимерозал. Проучванията са последователни, ясни и възпроизводими – честотата на аутизма е една и съща в двете групи. Дания е страна, която забранява тимерозала като консервант още през 1991 г., но всъщност регистрира увеличаване на случаите на аутизъм няколко години по-късно. Изследванията на размера на главата, особеностите на речта, зрението, координацията и сензориката при децата, натровени с живак, показват, че симптомите им са различни от симптомите на аутизма.

Метилживакът се съдържа в малки количества във водата, адаптираното мляко и кърмата. Никой не спори, че големите количества живак може да увредят нервната система, но няма доказателства, че малките такива, съдържащи се във водата, адаптираното мляко и кърмата, биха имали подобен ефект. Дете, което преимуществено суче, приема над два пъти повече живак, отколкото някога се е съдържал във ваксина – и 15 пъти повече от количеството живак, съдържащо се в противогрипната ваксина

Има различни видове живак: метилживак срещу етилживак

Живакът е естествен елемент, който се среща в земната кора, въздуха, почвата и водата. От създаването на Земята вулканичните изригвания, изветрянето на скалите и изгарянето на въглища са ставали причина за отделянето на живак в околната среда. След като това се случи, определени видове бактерии могат да го преработват до метилживак. Метилживакът стига през хранителната верига до риби, животни и хора. Високото му съдържание е токсично за хората.

Тимерозалът – консервант, който все още се използва в някои версии на противогрипната ваксина – съдържа различна форма на живак, наречена етилживак. Проучванията, сравняващи етилживака с метилживака, предполагат, че те се преработват различно в човешкото тяло. Етилживакът се разгражда и изхвърля много по-бързо от метилживака. Ето защо за етилживака (използван в противогрипната ваксина) е много по-малко вероятно, отколкото за метилживака (който се среща в околната среда), да се натрупа в организма и да увреди пациента.

Какво ни е известно за причината за аутизма?

Първо, по подобие на кистозната фиброза или сърповидно-клетъчната анемия, аутизмът има ясно изразена генетична основа. Изследователите са установили, че когато един от еднояйчните близнаци страда от аутизъм, рискът и вторият близнак да е аутист е около 90%; при двуяйчните рискът е по-малък от 10%. Второ, въпреки че аутизмът има ясно изразена генетична основа, факторите на околната среда също може да предизвикват заболяването. Например децата, чиито майки са приемали талидомид (вид успокоително) по време на бременността, имат родилни дефекти, включително малформации на ушите и скъсяване на крайниците. Но те също така имат значително по-голяма честота на аутизъм, отколкото бебетата, родени от майки, които никога не се приемали талидомид. Ясно е, че талидомидът причинява аутизъм, но само ако майките са го приемали в началото на бременността. Ако майки са приемали талидомид през втория или третия триместър на бременността, бебетата им не са изложени на повишен риск от аутизъм.

Изводите, направени във връзка с талидомида, показаха, че в началото на бременността има период, когато някое лекарство може да причини аутизъм. По подобие на историята с талидомида се развива и случаят с бебета, заразени с вируса на рубеола. Бебетата, родени от майки, които са преболедували рубеола в началото на бременността, имат вродени дефекти, свързани с очите, ушите, мозъка и сърцето. Те също са изложени на по-голям риск от появата на аутизъм, но, както и при талидомида, само ако бебето е било изложено на рубеола през ранната бременност. Бебетата не стават аутисти, ако прихванат вируса скоро след раждането. Когато преценим всичко, стигаме до извода, че вирус или лекарство може да предизвикат аутизъм и че има период на повишена уязвимост през ранната бременност, когато бебето е изложено на риск. През втория или третия триместър на бременността, или след раждането на детето, възможността за въздействие от страна на факторите на околната среда, предизвикващи аутизъм, очевидно е приключил.

Жените в САЩ също понякога са приемали живак по време на бременността. Това се случило, когато лекарите открили, че кръвната група на майката не била съвместима с кръвната група на бебето. За да се предотврати негативното въздействие върху бебето от страна на това несъответствие на кръвната група, майките приемали RhoGam – продукт, който съдържа консерванта тимерозал. Въпреки това – и в съответствие с наблюдаваното в Ирак – при бебета, изложени на тимерозал (от RhoGam), не се наблюдава повишен риск от аутизъм в сравнение с онези, чиито майки никога не са приемали препарата. Въпреки че талидомидът и вирусът на рубеолата може да предизвикат аутизъм по време на бременността, научните изследвания ясно показват, че живакът няма такъв ефект. 

ОТ 60 ДО 70% ОТ ХОРАТА СА ГЕНЕТИЧНО ПРЕДРАЗПОЛОЖЕНИ КЪМ ПЪЛНЕЕНЕ

Пълни и бузести или слаби, дори хилави: особеностите на фигурата се определят основно от гените. Генетичната програма определя на кои места и в какво количество ще се натрупват излишните мастни наслоявания в организма. Според Роналд Кан, ръководител на изследване от Харвардското медицинско училище (Harvard Medical School), генетичната програма на организма определя до голяма степен фигурата и е отговорна за теглото.

Програмирани към пълнеене

На тази закономерност са се натъкнали учените, когато са започнали да изследват мастна тъкан за наличие на склонност към пълнеене. Те са определили 12 гена, които влияят върху различните места в организма, където се натрупват мазнини.

Матиас Блум и Стефания Гесте от Лайпцигския университет пък са провели изследване за наличието на такива гени както при хора с нормално, така и с наднормено тегло. В хода на изследването те са наблюдавали и подкожните и вътрешните мазнини. Според изследователите излишното тегло и разпределението на мазнините в организма сигнализират за риска с времето да се развие диабет или някакво заболяване на сърдечно-съдовата система.

Новите отправни точки за терапия

“Резултатите от нашето изследване помагат да се разбере как се появява излишното тегло”, твърди Матиас Блум. С новите знания в тази област науката получава нови отправни точки в терапията на наднорменото тегло. Изследователят подчертава, че от 60 до 70% от населението имат генетически профил, който подпомага пълнеенето.
Ще мине още време, докато лекарите успеят да “надхитрят” тези гени. Дотогава единствената възможност за коригиране извън медикаментите остава комбинирането на целесъобразното хранене с двигателно натоварване.

сряда, 30 октомври 2013 г.

КУЛИНАРНА КАРТА НА БЪЛГАРИЯ

Баница от Добруджа, сирене от Родопите, плакия край Дунав 

 Дали е амбициозна мечта, когато заминеш за Родопите например, да го направиш с кулинарна карта на селищата и заведенията в тях, за да опиташ типичните за този регион ястия? Или да знаеш в кое от затънтените села в Добруджа можеш да си купиш от онзи дъхав ръчен хляб, от който нищо не остава, докато се прибереш вкъщи? Дано не е далеч времето, когато това се случи и у нас. Защото в развитите държави гастротуризмът е държавна политика.
У нас за кулинарна карта на България се говори вече 5-6 години. Старта за изработването дава европейски проект на Държавната агенция по туризъм за проучване на кулинарното наследство и традиции в България. Но спира до успешен пилотен проект в Ловеч и ловешкия регион. Това сподели елитният шеф готвач и кулинар Георги Иванов, който активно участва в проекта.
Според елитния гурман е въпрос на усилие и ентусиазъм не само на професионалната организация на готвачите "Еврото" и на местните ресторантьори, но също и на държавата да се направи кулинарно райониране. В Италия например има обособени 20 региона, в Хърватия - 24, а у нас?

Елитният гурман раздели страната на 5 кулинарни района . Обясни, че когато с колегите си правят селекция на специфичните за даден регион продукти, се концентрират върху 5-6 типа: хляб, сирене, лютеница, домашно приготвени колбаси, туршии, специфични подправки, автентични ястия.
Според него цялото протежение на Стара планина, която разполовява страната ни, е известно с горските си продукти (гъби) и диви плодове (боровинки, диви малини, ягоди). Тук можете да опитате най-доброто задушено с дивеч. От тези места е най-известният български специалитет, признат международно - горнооряховският суджук.
Черноморският регион пък логично е известен с рибените си чорби, салатите с морски дарове, рибните си ястия.
Дунавският регион включва дъгата от Видин до Силистра. Тук е житницата на България - Добруджа, логично е тук да опитате най-вкусния хляб. Слави се и с най-добрите си баници. Ако имахме кулинарна карта, туристите сигурно щяха да знаят, че по тези места се приготвят най-вкусните плакии - типично наше ястие с леко задушено зеленчуци с повечко сос.
Ако пътувате към Южна Тракия пък не може да не ви се случи да опитате тукашните лютеници и кьопоолу. Районът е зеленчуковата ни градина - естествено е тук да ви поднесат най-вкусните салати, а открай време по тези места правят и най-добрите туршии. За невежите Южна Тракия е известна и с ястията си с ориз - яхнии, сарми, пълнени чушки.
В Родопския регион специалитетите са неизброими - капами с много видове месо, пататници, бобени манджи, бански старец, сирене, курбани. Най-типичен за този регион е смилянският боб, който по думите на елитния гурман за жалост вече идвал от Китай. 
Други негови колеги обособяват като самостоятелен кулинарен район Западна България. И твърдят, че в Шоплука най-популярни са подлютените кебапи.
Мнозина сред елитните гурмани у нас са умували над въпроса какво да присъства в кулинарната визитка на България. Повечето са споменавали специалитети, характерни за балканските ширини, не само за България. Но ако трябва да обобщим мнението на гурманската гилдия, тук трябва да има кисело мляко, червен
пипер, чубрица, сирене, домат, лук, чесън и чашка ракия.
Според други кулинари у нас на почит са богатите на месо специалитети, затова в такава визитка трябва да намери място поне едно ястие с месо. Те обаче си имат и опоненти - напоследък все повече българи изхвърлят месото от менюто си и търсят стари български рецепти за ястия с нахут, булгур, елда, царевица, кафяв ориз.
 Мнозина сред професионалистите в бранша споделят, че амбицията и въображението в развитието на родната кулинария често отстъпват на "клишето" - шкембе чорба, шопска салата, кюфтенце, лютеничка с бира или ракийка.
В крайна сметка от това България не остава по-малко привлекателна като туристическа и кулинарна дестинация. Изследвания показват, че туристите са доволни и на шкембе чорба, хайдушки чевермета, люта ракия и вина - стига да са отбрани.
КОЙ ЩЕ НАЧЕРТАЕ МАРШРУТИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ВКУСНОТИИ
Британско изследване сред туристи показва, че 83% сред тях са готови да се откажат от блюдата, които им сервират с карта в хотела, за да опитат местни гозби. Подобно проучване у нас сред чуждестранни туристи показва, че добрата кухня е посочена като фактор при избора на дестинация от 72% от анкетираните.
Уважаващите тези статистики държави се опитват да ги приложат в своя полза. Швейцарците например се славят със своето сирене грюер. В селцето Грюер, където то се произвежда, местните производители на мляко са обединили усилия и са инвестирали в строителството на база за производство на прочутото сирене. Дори са му построили музей. Има и заведение, където можеш да го опиташ. Това е местната забележителност и хората пътуват до там само и само за да опитат деликатеса на място.
За разлика от повечето страни в Евросъюза, в България кулинарията шества по всякакви вестници и списания или в най-добрия случай е дело на местни ентусиасти. Държавата обаче не е отделила нито стотинка, за да я развива чрез стройна политика. Това сподели елитният шеф готвач и кулинар Георги Иванов. Той е сред малцината, които приготвят блюдата на холивудски знаменитости у нас и единственият, който притежава разрешително да готви за гостите на “Дондуков” 1 и 2. Решен е да направи маршрутите на родната кулинарна география. Идеята е да се стимулира туризмът в регионите чрез рекламата им като привлекателни кулинарни дестинации.
Колегите му гурмани от Франция, Испания и Италия често питали на заседания на “Евроток” българските си колеги: “Ако Испания се слави с гаспачото и паелята, Италия със спагетите и пицата, Франция със сиренето и виното си, кое е блюдото, което прави кулинарната ви визитна картичка типично българска?”
 Убедени били, че нашите прословути манджи са някакъв микс от кухнята на Турция, Гърция, Румъния, Сърбия и Македония. Били изненадани, че у нас никой не работи по изработването на българските кулинарни маршрути. От този конфуз тръгнала и идеята за проекта с кулинарните региони на България.
“Идеята е да се свържат автентичните български ястия с производството в съответните райони", обясни Георги Иванов. И дава пример - едно от условията да бъдеш забелязан от ресторанти от класата на “Гид Мишлен” е да докажеш, че се снабдяваш с локален местен продукт в радиус от 50 км. “А това определено стимулира местните производители. После се свързват с ресторантьорско-хотелиерската индустрия и нещата се случват", убеден е той.
Чувства се унизен, че в българската шопска салата вече няма нито един български продукт - според него и доматите, и краставиците, и чушките, и лукът са внос. За класния кулинар това е стряскащ сигнал, че България от лидер в производството на зеленчуци в Европа стига до положението хората вече да не си спомнят къде какво е било произвеждано. И докато на Запад в запазването на автентичността на едно селище се инвестират пари, у нас се работи за унифицирането им. Същото важи и за кухнята. “С кебапчета и шопска салата у нас някои се чувстват гиганти!”, горчиво възкликва елитният гурман.
За него основното предназначение на кулинарната география е да могат местните производители първо да започнат да ги произвеждат с емблемата на региона, а второ - влизайки в голямо производство, те да запазят автентичността си.

Според Георги Иванов бъдещето на кулинарния туризъм обаче не е само в съхранението на рецептите, но и на продуктите и сортовете, които придават уникалния вкус на ястията. Как ще стане това? Едва ли само с ентусиазъм, и държавата трябва да помогне, категоричен е той.
 ГОРНООРЯХОВСКИЯТ СУДЖУК И ШОПСКАТА САЛАТА - НАШИ, ТАРАТОРЪТ И КЮФТЕТО - НЕ
Тараторът - любимата лятна супа на туристите, изобщо не е с български паспорт. За него България влиза в директен спор с Гърция с тяхното “дзадзики”, категоричен е Георги Иванов.
По думите му ние, българите, сме недалновидни, като не сме регистрирали вкусната супа като наша. Изпуснали сме момента и за сиренето. “Сега можем да продаваме навън нашето сирене под названието “фета”, докато гърците безпрепятствено го пакетират и изнасят от България”, коментира още той.
По тази причина само горнооряховският суджук е признат като кулинарно наследство на Европа. А за автентична линия в нея е призната цялата френска кулинария. 
Преди време Вежди Рашидов, в качеството си на културен министър искал да прави паметник на кюфтето пред Народното събрание. Трябвало да бъде изваяна огромна вилица, на която да е набучено кюфте, но очевидно идеята не се осъществила. Иначе за автентичността на кюфтето спорят Гърция и Турция.
По думите на елитния готвач името на луканката се преплита от Италия и Гърция. В Гърция специалитетът е срещан под името “луканика” и е бил напълно идентичен с днешния му събрат. Докато италианците имат колбас “аброцезе” с абсолютно същото съдържание като нашенската луканка, само че пиперът в него е на цели зърна. Регистриран е обаче като продукт от зона “Абручо”, както например Парма, откъдето произхожда сиренето “пармиджано” - емблемата на италианските сирена.

ГИМНАСТИКА ПРИ ПЛЕКСИТ

Схванатите стави мъчат много от хората, особено служителите, които трябва по цял ден да стоят на бюрото, без да се движат. Предлагаме ви няколко упражнения, които са първият етап по пътя към активен живот.



Изпълнявайте ги всеки ден, намерете оптималния за себе си ритъм и натоварване и много скоро ще почувствате значително облекчение. Упражнения за шия и рамене:

Застанете с изправен гръб, отправете поглед право напред, без да отпускате брадичката. Поставете показалеца на края на носа, след това внимателно наведете глава назад. Трябва да почувствате леко разтягане в задната повърхност на шията. Задръжте за три секунди и бавно се върнете в изходно положение.

Внимателно обърнете глава наляво, като погледнете през лявото рамо. След това върнете в изходно положение и повторете същото движение надясно.

Изправете се, отпуснете рамене и ръце. Внимателно движете раменете отначало напред, след това нагоре, назад и долу. След това сменете посоката.

БИЛКИ ПРОТИВ КОСОПАД



Рецептите с билки са сред най – мощните оръжия в борбата с косопад. Тези невероятни растения имат свойството не само да лекуват, но и да подхранват, предпазват и тонизират цялото тяло. За разлика от синтетичните продукти, повечето билки са напълно безвредни.

В традиционната и алтернативната медицина, някои билки винаги са били сред предпочитаните средства за лечение. Всички фармацевтични компании ги интегрират в своите продукти, а пиенето на чай от билки за добро здраве се използва от векове.

При външна употреба, изплакването с извлек от билки осигурява дълбоко почистване на скалпа, подсилва, обогатява естествения цвят, успокоява раздразнената кожа, стимулира растежа, помага срещу пърхот.

Билки при косопад

Алое Вера (Aloe Barbadensis). Често определяна за дар от небето, тази билка е безценен помощник в битката с косопад. Подхранва корените, прави космите по – гладки, здрави и лъскави, създава естествен блясък. Още преди векове, жените в Мексико са използвали Алое Вера като естествен брилянтин за бляскава прическа.


Амла (Phyllanthus Emblica) Отлично средство за превенция. Полезните вещества на тази южноамериканска билка имат свойството на проникват мигновено в скалпа, засилва кръвоснабдяването и укрепват корените. За здрава, силна и гъста коса.

Босилек (Ocimum Basilicum). Стимулира по неповторим начин космените фоликули, увеличава кръвообращението и насърчава растежа. Полезните му свойства при косопад се дължат на голямото количество магнезий, който защитава от счупване и има противовъзпалителни свойства. Снабдява клетките с необходимите хранителни вещества и кислород.

Еклипта Алба (Eclipta Alba). Древен лек от Арюведа, използван от векове при косопад, кожни алергии и преждевременно състаряване. По отношение растежа на косата е смятан за „цар на билките”, защото действа като мултивитамин и спомага укрепването на косъма. Помага и при пърхот.

Черен чай. Изплакване с черен чай помага за намаляване броя на загубените косми.

Репей (Arctium Lappa). Изключително богат на мастни киселини, които стимулират притока на кръв към главата. Насърчава здравословния растеж на косъма, укрепва фоликулите, предпазва и лекува косопад. Силициевият диоксид и фитостеролите помагат за успокояване на кожата.

Невен (Calendula Officinalis). Сред често използваните билки – силно антисептично действие, успокоява скалпа. Богат на растителни минерали, които предпазват от косопад и дезинфекцират кожата. Редовното изплакване с отвара от невен придава топли отблясъци.

Касия (Cassia obovata). Въпреки че често е наричана натурална къна, касията всъщност не е къна. Извлекът укрепва, придава плътност. Противогъбичните и антибактериални свойства лекуват пърхот и предпазват от косопад.

Лайка (Matricaria recutita). Използва се за успокояване на кожата. От най – полезните билки при косопад, коригира кожните проблеми по скалпа и укрепва тъканите. Използва се често от блондинки, защото придава светли отблясъци.

Сминдух (Trigonella foenum-graecum). Осигурява естествените протеини, така необходими за здравето на косата. Изпитано средство в борбата с косопад, сминдухът стимулира притока на кръв към корените, подхранва изтощения косъм.

Ленено семе (Linum usitatissimum). Семенцата от лен съдържат сложна смес от полизахариди, които смесени с вода формират силно успокояваща субстанция. Използва се за натурален балсам, а големите количества Омега-3 есенциални мастни киселини помагат невероятно много.

Корени от джинджифил (Zingiber officinale). Спомага за повишаване циркулацията на кръв в скалпа и така стимулира космените фоликули. Мастните киселини в корените на тази билка са отлично средство за сгъстяване и срещу косопад, също така предпазва от пърхот.

Къна (Lawsonia inermis). Къната е пустинно растение. От древни времена листенцата ѝ били използвани за естествен оцветител и придаване на нежен червеникав отблясък. Помага срещу косопад, уплътнява косъма, стяга епидермиса и прави косата копринено мека.

Хмел (Humulus lupulus). Използва се като средство за косопад и при изтощена коса. Съдържа подхранващо масло, което е изключително ефективно. Има антисептични свойства и спомага кръвообращението.

Лавандула (Lavendula Officinalis). Има антибактериални, противовъзпалителни и антисептични свойства, които помагат в случаите на косопад и заболявания на кожата по главата. От типа билки, подходящ за абсолютно всички видове коса.

Коприва (Urtica Dioica). Стимулира скалпа, подобрява кръвообращението и помага за насърчаване на растежа. Копривата отдавна има отлична репутация и отлично средство за предотвратяване на косопад, богата е на минерали и растителни хормони.

Мента (Mentha Piperita). Листата на ментата са широко признати по целия свят заради техните противовъзпалителни и антибактериални свойства. Тези билки стимулират нервните окончания и увеличават локалния приток на кръв към скалпа. Предпазва от косопад.

Розмарин (Rosemarinus Officinalis). Една от най – силните билки при оплешивяване. Насърчава растежа чрез подобряване кръвообращението, добавя блясък. Използва се в почти всички козметични продукти против косопад.

Градински чай (Salvia Officinalis). Богат на антиоксиданти, тонизира косата и е естествен антибиотик. Градинският чай прави тъмната коса бляскава и помага на посивялата да върне естествения си цвят.

Мащерка (Thymus vulgaris). Противобактериални и антисептични свойства, които лекуват, почистват и успокояват. Мащерката е сред най – използваните в производството на шампоани билки, тъй като помага в случаите на косопад и почиства пърхота.

Мокреш (Nasturtium officinale). Съдържа много минерали като фосфор и желязо. Той ревитализира мазната коса, премахва натрупаните мъртви клетки. Използва се при лечение на косопад заради високите нива на биотин и цинк.

Корени от юка (Yucca schidigera). Натурално средство със силно успокояващ ефект. Съдържа естествени сапонини, които спомагат за натуралното почистване на скалпа. Индианското племе Навахи са използвали корените от юка за предпазване от косопад.

вторник, 29 октомври 2013 г.

КАК ДА СИ ОПРАВИМ НАСТРОЕНИЕТО

Липсва ви настроение? Сякаш сте забравили какво е да се усмихваш? По-нататък ще намерите над дузина предложения как можете да подобрите настроението си и да върнете усмивката си. Харесайте си някои от тях, изпробвайте ги, за да разберете кой ви пасва най-добре. Ако направите правилния избор, ефектът ще е почти незабавен. И... не чакайте настроението ви да спадне – човек винаги има нужда от още малко усмивка. А психолозите твърдят, че истинското щастие не е скрито нито в заплатата, нито в чудодейния крем против бръчки. 


Според най-новите мнения, обстоятелствата в живота могат да допринесат само с до 10% за щастието и доброто ни настроение. 50% зависят от генетичната ни “нагласа”, която може да се сравни с теглото, което тялото ни си възвръща след драстична диета. И около 40% са повлияни от това какво правим преднамерено с цел да си създадем радостни изживявания, т.е. добро настроение.

Затова, следващия път, когато имате нужда да си отдъхнете от тежкия ден на работа или да разнообразите в скучния следобед, опитайте някои от изброените и доказали действието си съвети за подобряване на настроението:

1. Прелистете няколко стари снимки

Когато се почувствате тъжни, изровете албумите с бебешките си снимки или тези от любимата си ваканция.
Това може да ви направи по-щастливи отколкото парченце швейцарски шоколад – поне така показва изследване, проведено във Великобритания, на тема колко се покачва настроението на хората, след като хапнат малко шоколадово, вземат едно питие, погледат телевизия, слушат музика или разглеждат собствените си снимки. Според резултатите, музиката и шоколадът почти не предизвикали промяна в настроението у повечето хора, алкохолът и телевизията довели до минимално покачване (с 1%), а безспорният победител било разглеждането на снимки - то накарало хората да се чувстват средно с 11% по-добре. За да не ровите всеки път за снимки, можете да качите част от тях на компютъра си – да си ги сложите като фон или дори да си направите скрийнсейвър....

2. Хапвайте ядки

За ободряваща късна закуска скътайте пакетче орехи в чекмеджето на бюрото си. Или добавете малко сьомга в салатата на обяд. И двете съдържат много омега-3 мастни киселини, които правят хората по-слабо предразположени към депресия и по-сговорчиви. Направена във Великобритания анкета показва, че при високи нива в кръвта на омега-3 мастни киселини (надежден показател за измерване на изразходваната енергия) устойчивостта ни към стреса и работоспособността ни са с до 50% по-високи. 

3. Вдишвайте успокояващи аромати

Сложете у дома, а защо не и в офиса ароматни свещи или пръчици - за релаксация и успокояване, докато гоните поредния краен срок. Наблюденията показват, че ароматите на портокал и лавандула покачват настроението и намаляват тревожността. Работа ще свършат и няколко капки етерично масло върху обикновена свещ или пък спрей. 

4. Пуснете слънчевата светлина вътре

Нека слънчевите лъчи влязат в стаята ви веднага щом се събудите – ефектът ще почувствате за секунди – тялото бързо се освобождава от сънливостта и сте готови за работа. Любопитно изследване, проведено от австрийски учени показва, че ако се събуждате така, ще сте в по-добро настроение през целия ден, а и ще заспите вечерта по-лесно. Ако сутрин имате повече време, пробвайте да закусите близо до прозореца, през който влиза светлината. А комбинирането на физически упражнения с излагане на сутрешната светлина може да увеличи благотворния й ефект върху настроението, съня и вниманието.

5. Разходете се

Ако работите в офис без прозорци или просто в тъмно помещение, задължително намерете начин да излизате на слънце няколко пъти през деня. Това ще намали проблемите със съня и лошото настроение. Доказано е, че светлината прави човек по-продуктивен и повишава вниманието ни.

Ако разполагате с повече време, по-дълга серия упражнения също може да ви накара да се усмихнете. Много хора избягват да тренират,
когато не са в добро настроение, защото нямат дори психическата енергия да се преоблекат за фитнеса. Решението е в това да откриете правилните упражнения, които съответстват на моментното ви настроение. Когато се опитвате да превъзмогнете тъгата, пробвайте нещо по-въздържано и по-малко интензивно. Наблюденията показват, че дори умерени упражнения – до 40% натоварване на сърцето – ще повдигнат настроението ви. Затова, ако смятате, че обичайните високо натоварващи и енергични тренировки не са за вас, пробвайте нещо друго, приятно през свободното си време – дори да е само разходка в парка. Възприемайте това като психическа отмора, а не като тренировка.

Ако сте ядосани, намерете нещо, което да ви фокусира за дълго. Колкото и да е примамлива идеята за кикбокса, прескочете го – никой не се е отървал от гнева, като размахва юмруци. Вместо това правете нещо, което завзема съзнанието ви и ви разсейва от причините за лошото настроение. Може и да пробвате нещо, което не сте правили досега – така ще освободите съзнанието си от това, което ви разстройва.

6. Разчистете безпорядъка

Дезорганизираните купчини от листи по бюрото или хаосът на кухненската маса дразнят. На много хора това напомня колко много неща не са успели да свършат и ще трябва да се заемат утре с тях. Това може да ви накара да се почувствате все едно сте се провалили. За бързо съвземане - сложете в ред поне част от бюрото или в стаята у дома, където прекарвате най-много време. Но не си правете труда да организирате нещата, ако нямате време за това - просто подредете листите и книгите в стегнати купчини или ги сложете в кутии. Дори само илюзията за подреденост е достатъчна.

7. Мислете... скоростно

Превърнете мислите си в състезание – това може да ви разведри за минути. Например, когато някой ви дразни до побъркване, дайте си 30 секунди, за да си спомните дали пък в миналото той не ви е бил от полза и кога се е случило това. Веднага ще се почувствате по-добре. Ако нищо хубаво не ви идва на ум, спомнете си други случаи, когато ви е дразнил – бързото прехвърляне, макар и на негативни мисли, все пак подобрява настроението. Психолозите смятат, че скоростното мислене помага за освобождаването в мозъка на вещества, които ни помагат да се почувстваме по-добре. А може и да е просто полезен начин да се разсеем...

8. Гледайте нещо смешно по телевизията

Искреният смях води до химична реакция, която веднага повдига настроението, намалява болката и стреса и повишава имунитета. Има изследвания, които потвърждават, че реакцията в тялото ни е толкова бърза и силна, че може да бъде видяна на ядрено-магнитен резонанс – особено в онези участъци от мозъка, които при хранене, секс, смях отделят допамин. 

Ако стресът се натрупа или имате чувството, че всеки момент ще се сринете, потърсете веднага нещо, което ще ви разсее и разсмее.

Опитвайте се винаги да се фокусирате върху неочакваната смешна страна на всекидневието, за да си помогнете в борбата с негативните мисли. В края на напрегнат ден си пуснете някоя комедия и веднага ще усетите как тревогите се стопяват.

9. Шопинг-терапията

Преди да похарчите куп пари в мола... За да получите повече радост от похарчените пари, пропилейте ги за преживявания вместо за вещи. Психолозите твърдят, че хората, които предпочитат да изхарчат парите си за хубава вечеря навън или за да отидат на концерт например, са по-щастливи от тези, които прахосват за “материални блага” като дрехи или бижута. Преживяванията ни позволяват да прекараме полезно време със семейството и приятелите си, докато новият чифт обувки е чисто индивидуална придобивка.

10. Сложете усмивка на лицето си

Доказано е, че дори само да се усмихвате и да изглеждате сякаш сте щастливи, това постепенно наистина ще ви направи по-радостни. Мускулните промени в лицето сами по себе си повишават чувството за щастие. Усмивката работи, защото, ако се държите като един по-радостен човек, като резултат ще получите и всички социални положителни последици от това - ще имате повече приятели, хората ще се държат по-мило с вас.

11. Усамотете се

Почивката, тишината, спокойствието и уединението също могат да донесат по-добро настроение. Някои психолози смята, че абсолютно всеки от нас има вродена нужда да остава сам от време на време – дори бебетата. Затова - дайте си малко време за отдих в трескаво оживен ден – отдалечете стола си от бюрото, вдигнете крака, затворете очи. Мислете за нещо, което ще отвлече вниманието ви от еднообразната работа – за приятните планове за уикенда например.

12. Поговорете си с дружелюбен съсед

Социализирането, както биха го нарекли специалистите, с весел човек повишава шанса и ние да станем такива. Изненадващо, но това има по-силно въздействие от времето, което бихме прекарали с оптимистичните си брат или сестра. Най-важното е колко често се срещаме с приятните за нас хора и какви са тези, които ни заобикалят – в работата и у дома.

13. Нарежете зеленчуците

Това била любимата техника за разпускане на д-р Андрю Уейл –известне специалист по релаксация. След особено емоционален и стресиращ ден, той отивал право в супермаркета, пазарувал и прекарвал по няколко часа в кухнята. Според него има нещо специално в това да кълцаш зеленчуци и да създаваш нещо хубаво. Но дори конкретно това да не подейства при вас, открийте нещо в тази посока – създаването на ред наоколо доказано неутрализира негативното психическо състояние. Уейл практикува готварския си метод успоредно с тренировките, йогата и медитацията. 

14. Направете нещо добро

Типично за хората, които полагат труд като доброволци е, че са по-щастливи от тези, които не го правят – без значение колко пари печелят през останалото време. У нас като че ли благотворителната кауза не е много популярна, а това, което най-често виждаме граничи с нечий криворазбран ПР или поредното реалити по телевизията. Но има достатъчно примери, че благотворителността наистина помага на психиката да се успокои и да се освободи от негативните мисли. От гледна точка на психолозите, нагърбвайки се доброволно с нещо, може да подобри настроението ни, почваме да ценим по-високо себе си и всички хубави неща в нашия живот.