ХЕРПЕСЪТ ДОКАЗА, ЧЕ ИДВАМЕ ОТ АФРИКА

Еволюцията на вируса съвпада с човешката

Вирусът херпес симплекс 1, известен на науката като HHV-1, послужи на учените като доказателство за африканския произход на човешката раса. Микроорганизмът, който причинява неприятни кожни заболявания, се е разпространявал заедно с хората още от най-ранната им история и неговото развитие е тясно свързано с човешкото. Това обясняват специалисти по микробиология и антропология от Университета на Уисконсин. Те изолираха проби на херпес симплекс от различни части на света и сравниха техния геном.

Оказа се, че съществуват отделни популации, които значително се различават една от друга и са развили своя генетичен код по различно време в миналото. По тях учените разработиха хронология на еволюцията на херпеса. Тя поразително прилича на предполагаемото развитие на човешките популации по техния път извън Африка. Докато хората мигрирали, заболяването пътувало с тях и постепенно мутирало заедно със своите носители. Така херпесът в Европа е различен генетично от този в Африка и в Азия.

Благодарение на странното откритие антрополозите имат още едно доказателство за най-лансираната теория за разпространението на човешкия вид. Според нея Хомо сапиенс се е появил някъде в Източна Африка преди близо 200 000 години, а може би и повече. Той е останал там през по-голямата част от историята си, като постепенно се заселвал из целия континент. Преди 80-60 хиляди години нещо накарало група хора да напуснат Африка. Те преминали на две вълни през Близкия изток, като едната от тях тръгнала по южните брегове на Азия и достигнала чак до Австралия. Другата група навлязла навътре в Евразия и се разделила. Нейни потомци заселили както Европа, така и Америка, която открили, когато преминали пресъхналия по това време Берингов проток.

Изследването на генома на херпеса има и друга, по-практична страна. Учените ще се опитат да разберат защо в ограничен брой случаи вирусът, който иначе не е смъртоносен, може да има изключително тежки последици и да предизвика мозъчна инфекция.

novinar.bg

25/10/2013
Грешната стратегия на еврозоната
Държавите трябва да разчитат повече на домашно потребление и инвестиции в бизнеса, отколкото на износ към трети страни

След като правителството на САЩ отново функционира и Вашингтон избегна потенциален фалит, вниманието отново ще се върне към еврозоната, пише „Уол Стрийт Джърнал“. Според изданието Европа кара американската икономика да изглежда добре. В САЩ безработицата е все още висока – 7,2%. В еврозоната обаче тя е 12%, варираща от 5,2% в Германия до 26,2% в Испания.

Нито САЩ, нито еврозоната има ясно определена стратегия за засилване на икономическия растеж. Валутният съюз обаче е възприел краткосрочен подход, който няма как да продължи за дълго, а именно да заприличат останалите държави на Германия, разчитащи на износа, вместо на домашното потребление и инвестициите в бизнеса, се казва още в анализа.

Не всяка икономика обаче може да бъде нетен продавач за останалия свят. Някой все пак трябва и да купува. В един много дълъг период от време това беше американският потребител. Нещата обаче се променят.

Еврозоната е създадена по няколко причини, не всички икономически. Една от тях е силното желание на европейските лидери преди години да обвържат Германия и Франция толкова здраво, че те никога да не могат да воюват помежду си отново. Един от икономическите аргументи е да се изгради от националните икономики единен пазар, приличащ на този в САЩ, който произвежда голяма част от това, което потребява и потребява голяма част от това, което произвежда, като по този начин става по-малко уязвим към външни промени.

И за известен период от време като че ли нещата се получаваха. Търговията на еврозоната с останалия свят беше в общи линии балансирана – понякога имаше малко дефицит, понякога малко излишък. Вътрешно обаче нещата стояха по съвсем различен начин. Германия изнасяше много и даваше пари назаем на останалите държави, основно в Южна Европа, които от своя страна пък внасяха много.

Глобалната финансова криза сложи край на това. Испания, Италия, Гърция и Ирландия нямаше как да продължат да вземат пари назаем, което означаваше, че няма как да продължат да внасят. Беше им казано да станат по-конкурентоспособни – да увеличат продуктивността, да намалят заплатите и цените. Всичко това с цел да стане износът им по-атрактитвен.

До някаква степен страните приеха този съвет. Според централната банка на Испания страната е регистрирала икономически растеж от 0.1% през третото тримесечие спрямо предходните три месеца, слагайки край на двегодишна рецесия. Износът пък се е увеличил с 6,6% спрямо миналата година.

„Този подход е пълен с рискове“, смята професорът по икономика Пол де Гроув. „Искате да повишите конкурентоспособността, намалявайки заплатите. Това наистина ще повиши конкурентоспособността, но този процес ще отнеме време, а намаляването на заплатите ще намали и покупателната способност и местното потребление“.

В допълнение към това, по-голямата част от износа на Испания не е към страни от еврозоната. Според МВФ основен фактор за увеличението на износа на южноевропейската икономика е търсенето от страни извън Европа. Между 40% и 50% от растежа на износа на Германия и Испания от 2008 г. се дължи на търсене извън еврозоната, докато при Португалия нещата стоят по обратния начин.

В резултат на това търговският дефицит на еврозоната с останалия свят е нараснал от 0,8% от БВП пред 2011 г. до 1,3% през 2012 г. и 2,2% за второто тримесечие на 2013 г. И всичко това е благодарение на слабата икономика на валутния съюз. Когато хората купуват по-малко, техните страни внасят по-малко.

По-голям износ извън Европа със сигурност е по-добре отколкото никакъв износ. Но той не е устойчив. Забавянето в някои големи нововъзникващи пазари, в това число Китай, и бавният растеж в САЩ, със сигурност ще ограничат износа на еврозоната в даден момент.

Ако Испания, Португалия, Италия и други искат да изнасят повече, трябва някой в Европа да внася повече. МВФ препоръча засилване на домашното търсене в страните, отчитащи търговски излишък, като това основно се отнася до Германия.

Лихвените проценти по 10-годишните държавни облигации на Германия са 1,8% и страната може да си позволи да генерира държавен дълг, за да инвестира повече в инфраструктура, енергийни проекти и др. с цел повишаване на търсенето в еврозоната. Тези инвестиции със сигурност ще донесат по-голяма възвръщаемост от тези 1,8%, но според професор де Граув „страхът на Германия от дълг в този случай е много нерационален“.

Поскъпващото евро, което достигна най-високата си стойност за последните две години, също е заплаха. То прави европейските стоки по-скъпи за страните извън еврозоната. Испанските маслини, авточасти или хотели обаче не са по-скъпи за германците. Въпросът е, че те не искат да купуват.