В живота на всеки има сезони. Не винаги всичко е красиво, лесно и успешно. Но не винаги краят е провал и разочарования. Сблъскваме се с трудности, но преживяваме и много победи. Изкачваме планини от проблеми, но идват и равнините на спокойствието и уюта.
В живота на всеки има лято – сезон на топлина и слънчеви дни. Тогава всичко е толкова красиво. Човек се чувства окрилен, пълен с ентусиазъм за предстоящите неща. Оптимизъм се излъчва от думите и делата му. От него струи надежда за успехи, вяра дори за невъзможното, любов към всички. Всеки нов слънчев ден носи нови мечти, нови копнежи и нови стремежи. Лятото е сезон, харесван от всеки; сезон, който никога не искаме да свършва. Топлината на деня, красотата на пъстрите багри наоколо, великолепните изгреви и необхватното прекрасно нощно небе – защо не може винаги да е така.
Но неусетно идва есента – сезон, също носещ очарование. Тя е най-плодовитото време, в което има изобилие, а човек вижда резултатите от своя труд. Но в есента се прокрадва и нотка на тъга и хлад. Започваш да се чувстваш неудовлетворен от онова, което вече ти е поомръзнало. Понякога заедно с дъждовното време идват моменти на тъга и сълзи. С хладината вън идва и хладина във взаимоотношенията с хората, дори да са много обичани и близки. Мъглите сякаш правят неясен пътя пред човека и той започва да губи посока.
И ето, че идва и зимата – мразовитият, неплодоносен, мъртъв сезон. Всичко е покрито с мраз, голо и пусто. Дълбоките преспи правят живота труден, а снежните бури го объркват повече и повече. Обезсърчението идва много бързо и така, както снежинките бързо се трупат и правят дебела покривка, така и негативните мисли затрупват ума с плътен слой безнадеждност и униние. Няма ги птиците, които с веселото си чуруликане да напомнят, че все още има надежда и живот. Има само студ, който става все по-голям, а снегът – все по плътен и все по-дълбок.
Но ето че чудото се появява. Изведнъж времето започва да се затопля, снегът постепенно се топи и отстъпва мястото си на живота, носен от пролетта. Под снежната покривка плахо надзъртат първите пролетни цветя – символ на новата надежда и зараждащите се нови мечти. Долитат и птиците и като чуеш радостните им гласове, сърцето започва да се изпълва с наслада и предвкусване на красотата на идния ден. С бурните потоци, бликащи от свежест и прохлада, идва и настроението, радостта и жаждата за живот.
Един неспирен кръговрат – бушуващи емоции, отминали надежди, възродени мечти. Но както и сезоните се сменят, така се редуват и моментите в живота. След тъгата задължително идва радост, но след триумфа може да дойде и горчилка. Обаче едно е сигурно – че въпреки промените в живота има нещо, което не се променя и остава с нас. Надеждата. Радва се, когато ликуваме, и тъжи, когато скърбим, но винаги ни дава вяра за бъдещето, подкрепя ни и ни показва пътя дори, когато изглежда, че всичко е объркано. През каквито и сезони да минем, си струва да извървим житейският си път - в дъжд, в слънце, в плодоносни дни и в пустинни бездни.
Всеки сезон е красив по-своему, от нас зависи дали ще успеем да отрием тази красота и да й се насладим.
Няма коментари:
Публикуване на коментар