неделя, 20 октомври 2013 г.

ОТКРИХА ДОБАВКА СРЕЩУ РАК

Учени от Университета по хранителни технологии (УХТ) в Пловдив създадоха субстанция, която намалява риска от рак на дебелото черво и действа благоприятно на сърцето.
“В лабораторни условия прикачихме към полизахарида инулин молекули на омега-3 и омега-6 мастни киселини”, обяснява доц. Пантелей Денев, шеф на екипа. Той е заместник-декан на вуза и ръководител на катедрата по органична химия, където е получен продуктът. Разработката е дело на преподаватели, студенти и докторанти.
Те са извлекли инулина от коренището на земната ябълка или гулията, както я наричат в някои области на страната. Растението се среща предимно около влажни места. Наподобява слънчоглед, но с по-малка жълта пита.
Земната ябълка има красиви жълти цветове, наподобяващи тези на слънчогледа.
“Миналата година земната ябълка беше обявена за растение на Европа заради силния си пребиотичен ефект”, казва доц. Денев. Попадайки в дебелото черво, инулинът служи за храна на полезните бактерии там, а те от своя страна отделят пропионова и оцетна киселина. В такава среда опасните микроорганизми, които водят до образуване на тумори, диарии и болки в стомаха, загиват.

“Затова бабите дават оцет за разстройство или пък лъжичка пектин”, дава пример преподавателят. По думите му ефектът от инулина е бързото освобождаване от вредните
вещества. Колкото по-дълго време остават в дебелото черво, толкова по-голяма е вероятността от протичане на гнилостни процеси и развитие на рак.
Експериментално е доказано, че ако в храната на животните присъстват инулин и други фибри, те не боледуват. С инулина обаче не трябва да се прекалява, защото действа разхлабващо. Омега-3 и омега-6 мастните киселини, които учените са присъединили към инулина, пък укрепват сърдечния мускул.
“Има ги в олиото, соевото и царевичното масло, но не и в зехтина”, уточнява доц. Денев. Затова според него олиото трябва да се слага в салатата, а със зехтина да се пържи, тъй като съдържа омега-9 мастна киселина, устойчива на високи температури. “Хубавия зехтин ще го познаете по утайката, която се образува на дъното му, когато го сложите в хладилника”, твърди ученият.
Продуктът, който екипът му е получил от инулин и омега-3 и омега-6 мастни киселини, може да се използва като добавка в млечните произведения. За да стигне до производство обаче, е необходимо да мине през полупромишлени изпитания.
“Грамовете от колбата трябва да станат килограми. Едно е да разбъркаш лъжичка захар в чаша вода, друго е 100 кг в по-голям съд”, обяснява доц. Денев. Проблемът е, че този етап струва много пари, а университетът не е в състояние да ги осигури. В хранително-вкусовите предприятия отдавна липсват бази за развитие и внедряване, каквито имаше в годините преди прехода.
“Ако пък препаратът е нов за Европа и света и не е легализиран официално, задължително се правят клинични изследвания за безвредността му, което също е скъпо и отнема доста време”, добавя зам.-ректорът на университета. Така на практика част от откритията във вуза не могат да стигнат до пазара.
Собствениците на комбинати от хранително-вкусовата промишленост не са склонни да харчат средства за нови добавки и предпочитат да заложат на по-евтини изделия.
 Освен като добавка в храната инулинът, свързан с различни киселини, има и други приложения.
Екипът на доц. Денев е открил, че ако към този полизахарид се прикачат разклонени мастни киселини, се получава препарат с инсектицидни свойства - унищожава вредителите по растенията. За разлика от химикалите се разгражда в околната среда и не я замърсява. Същата субстанция я има и в тютюна.

“От 6 години правим всъщност нови структури на този полизахарид. Ние сме като дизайнерите - сменяме компоненти”, даде пример доц. Денев. В лабораторията на катедрата по органична химия на университета наскоро е синтезиран и продукт с мощен антиоксидантен ефект, който идва от свързването на инулина с галовата киселина.
“Тя се съдържа във всички плодове и зеленчуци, особено в червените - малини, боровинки”, обяснява преподавателят. Именно антиоксидантите в галовата киселина
улавят свободните радикали в човешкия организъм, причиняващи рак и по-бързо стареене. Идеята на учените от вуза е откритата добавка да се използва в храната.
“Противник съм на тезата, че има вредни продукти. Големият брой на онкозаболявания у нас се дължи основно на замърсяването от колите, повечето от които нямат катализатори за задържане на вредните вещества”, посочва доц. Денев.
Целта на екипа му е във всички храни да има биологично активни вещества, полезни за здравето. Проблемът обаче отново допира до парите. Добавките трябва да се калкулират в цената, а българинът предпочита по-евтината трапеза. Все пак част от полезните разработки на учени и студенти от Университета по хранителни технологии стигат до хората. В катедрата по органична химия е създаден пектинов препарат, който в момента се използва за производството на нискозахарни желета и конфитюри.
Догодина започва работата по нов продукт. В него инулинът ще бъде заменен с полизахарида хитозан, обогатен с киселини. Очакваният ефект е да предпазва растенията от вредителите. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар