СЕЗОНЪТ НА ТИКВИТЕ

Тикви малки и големи

Какви са разликите?
Различните видове тикви принадлежат към зеленчуковото семейство тиквови (Cucurbita), в което влизат още краставиците, дините, пъпешите и тиквичките. Основната разлика между видовете тикви е в дебелината на кората и плътността на месото. По-ранните тикви са с по-дебела кора и по-воднисто месо, а зимните сортове са с по-плътно, по-сладко месо и са по-вкусни.

Какъв сорт?
1. Мускатна тиква (цигулка) – Много често срещана. Има сладък, плътен вкус, който е много богат, а при печене кората омеква дотолкова, че дори може да се яде.

2. Тиква тюрбан – Това е разновидност на бялата тиква (кестенка), но по форма наподобява тюрбан, а на цвят е червено-бяла. Месото е с приятен жълт цвят, а на вкус и аромат прилича на цигулката.

3. Сладък дъмплинг – Дребна тиква с бледа кора на зелени ивици. Вкусът й е подходящ за комбиниране както със сладко, така и със солено.

4. Бейби бу – Разновидност на Захарния пай (Cucurbita pepo). Много дребен сорт, с бледи кора и месо. Отлична е за индивидуални порции.

5. Краун принц – Разновидност на Cucurbita maxima (бялата тиква), но кората е сива, дори към синьо. Вкусна тиква, с твърдо, плътно месо, отлична за печене и за пайове.

6. Батъркап – Още една разновидност на бялата тиква, но със зелена кора и оранжево месо. Прилича на кабоча (виж по-долу), но месото е оранжево и сладко.

7. Хаудън – Типичната тиква за фенери. Месото е воднисто, меко на вкус и не е особено сладко. Няма особени качества. Подходящо е за супи.

8. Хамлет – Името подвежда, защото това е украински сорт. Кората е бледа със зелени пръски. Кората е твърда, а месото е подходящо за супи.

9. Учики кури – Тук името си е точно на място, тъй като сортът е японски. Има оранжево-червена кора, а месото е отлично за печене. Добра е и за тайландско къри.

10. Кабоча – Също японски сорт, прилича на батъркап. Има отлични хранителни качества.