ДИНЕН ФЕНЕР

 Не знам дали като малки сте правили динен фенер, но ние с брат ми почти всяко лято. Тогава обаче се продаваха онези българските, истински дини, които бяха мънички и тъмно синьо-зеленикави на цвят. Тежаха около 4-5 кг. и лятото в жегите не беше трудно нашето четиричленно семейство да изяде такава диня наведнъж. Ние с брат ми много обичахме тези фенери. Беше горещо, щастливо по детски, синьо лято, когато вечерите са дълги и топли, а на другата сутрин спяхме до късно. Беше много весело, когато по няколко деца излизахме на двора пред блока по тъмно с такива запалени фенери. А и както може да се досетите, самата направа на фенера беше много забавна. То не беше едно гребане на тая диня, не беше едно ядене, голяма веселба. Защо днешните деца не се забавляват както ние едно време...Та така, всичко се изгребва до кората, е първо се отрязва отгоре едно капаче, после с ножче се оформя муцунката-весела,страховита,сърдита, кой каквато иска – то това му е интересното–и готово. Остава вътре да закрепите свещичка, а може и канапче като дръжка.  И сега докато правя на дъщеря ми динения фенер си мисля колко от моите детски игри изчезнаха - на ластик, на ръбче, динените фенери.
А детето като видя какво правя каза :
- мамо, ама за Хелуин се дълбае тиква, а не диня.