ПРОБЛЕМИ В ОБУЧЕНИЕТО

Защо децата не успяват в началното училище?

 Училищните навици, за разлика, например, способността на детето да седи, да държи предмет или да се обръща от корем на гръб, не зависят само от биологичното съзряване. Те трябва да се преподават и усвояват. Затова е разбираемо, че нивото на придобиване на училищни навици при децата неизбежно ще зависи от семейните обстоятелства и обучението в училище, както и от индивидуалните особености и характера. За съжаление, не винаги е възможно със сигурност да разграничим трудностите в училище, причинени от външни обстоятелства, от трудности, които се явяват следствие от някои нарушения.

Следователно причините, поради които децата не успяват в началното училище, са изключително разнообразни, безпроблемно преминават от една в друга, а и обикновено не се срещат изолирано, а в съвкупност. Много условно те могат да бъдат разделени в три групи: биологични, социални и емоционални.

Един от най-разпространените причини за ранна неуспеваемост е фактът, че някои деца отиват в първи клас, не достигнали нивото от училищна зрялост. Това може да бъдат шест годишни деца, чиито родители не искат повече “да ги държат” в детската градина или деца, които са достигнали календарните седем години, но чиято умствена възраст към момента на постъпване в първи клас е малко по-ниска поради това, че в предучилищна възраст са боледували много и често. Ако, въпреки предписанието на специалистите, такива деца попадат в първи клас преди да достигнат училищна зрялост, те са просто обречени да изостанат. Като правило, ако ги задържите за още една година у дома и се позанимавате внимателно с тях е възможно значително да се намали риска, ако не и да се предотврати тяхната неуспеваемост в началното училище.
 

Втора причина за изоставане в началното училище, гравитираща към “биологични група” се явява това, че в училище постъпват соматично лабилини деца. Тяхната училищна зрялост е несъмнена, нивото им на интелигентност е достатъчно високо, календарната възраст съответства на обучението в първи клас, но … те често се разболяват и пропускат уроци, бързо се уморяват и към третия-четвъртия урок вече не са в състояние да се концентрират върху нищо и поради това втората половина на учебния ден протича за тях напразно. Такива деца, разбира се, трябва да ходят на училище, но те се нуждаят от специален режим и система за рехабилитационно-закалителни процедури. Тук могат да се включват деца с вродено или придобито увредени зрение и слух.
 

Следващата, безусловно биологична причина за бавния темп на развитие в началното училище – това е леворъчието. При тези деца господстващото полукълбо на мозъка, не е лявото, като при повечето хора, а дясното, и с това са свързани определени характеристики на личността. Без да навлизаме в по-дълбоки неврофизиологични и психологически характеристики на това състояние, ще отбележим само, че хората с господстващо “дясно полукълбо” притежават специален “синтетичен” възглед за света, на тях им е присъщо по-фино, артистично и интуитивно възприемане на реалността. За обсъждания от нас въпрос е по-важно, че всички (с изключение, може би, на училищата “Уолдорф”) учебни програми на училищата са насочени към деца с господстващо ” ляво полукълбо” деца с преобладаващо аналитично, а не синтетично мислене. Освен това и съществуването на неприятния за „левичарите“ факт, че ние, за разлика от арабите и японците, пишем отляво надясно, следователно детето левичар си скрива с ръка всичко написано. Тази особеност на процеса, знаете, също не допринася за успеха им. Тук единственият съвет е търпение, търпение, търпение.

 

Сред американските професори, левичарите са 20 пъти повече, отколкото пишещите с дясната си ръка. Така че за вашето дете всичко е напред. Потърпете и му помогнете да издържи. Основното – да не се убие желанието за учене. Насърчавайте го, вдъхвайте му надежда. При благоприятни условия децата левичари, след като завършат основното училище, бързо и уверено догонват връстниците си. А оттам не е далече и до американския професор!

Следващата “около биологична” причина са конкретни неврологични диагнози: задръжки в психическото развитие, лека умствена изостаналост, синдрома на свръхподвижните деца и др.Тук всички оздравителни и лечебни мероприятия се провеждат в близък контакт с лекуващия специалист, а на детето, доколкото е възможно се вдъхва доверие в това, че неговите проблеми са решими, и изоставането може да бъде преодоляно. 

 

Още две причини могат да бъдат условно, отнесени към социалната група. Едната от тях – това е педагогически занемареното дете.

Втората безусловно социална причина – това е лошото обучение в училище. Липсата на професионализъм на учителя, личните му проблеми се проектират върху децата. Конфликт между учители и родители, нездравословната атмосфера в клас, за пореден път се отразява върху детето.
 

Причината за лошото представяне може да бъде и неправилно подбраната програма за обучение. Например, родителите на едно дете със средни възможности, поради амбиция, го записват в училище за надарени деца, или откровено, артистично надарено дете бива записано в престижно училище по математика.
 

Следващата причина за слабото представяне е социална (и отчасти емоционална) и в началното училище тя се среща сравнително рядко) – това е конфликт на детето със съучениците си, неумение или нежелание да изгради с тях адекватни приятелски отношения.

И на последно място, чисто емоционална, но доста често срещана причина е личен конфликт или просто неразбиране между учител и ученик. Понякога това е просто несъответствие в характерите. В практиката автор има случай, когато едно момиче – флегматик отказва да ходи на училище и въобще да учи, като твърди, че мрази учителката си. След анализ на причините за тази омраза, стана ясно, че учителката (носеща званието “Заслужил учител”) – е холерик, която мигновено избухва и бързо се успокоява, по време на един урок може да се извика два пъти, и два пъти прочувствено и искрено да похвали един и същ ученик. За момичето такива промени в настроението са неразбираеми и неприятни и в крайна сметка тя решава, че учителката просто лъже, без в действителност да изпитва нищо. Да се намира в непосредствена близост с човек, който лъже, за нея е много трудно, и като начин за борба тя избира, типичния за флегматиканачин да излезе от ситуацията, тоест решава да не ходи повече на училище.

  

Като правило, това си е така.Бих искала да подчертая, че не е задължително да става въпрос за родители-алкохолици или деца, които са израснали в домове за наркомани ( случва се, за съжаление, и това, но тези деца обикновено изобщо не посещават училище. Тяхната съдба е наша обща болка и тревога, но сега ние не говорим за тях). Педагогически занемарени деца се срещат при съвсем нормалн, съвсем прилични и дори много заможни семейства. Независимо дали ни харесва или не, децата днес трябва да се подготвят за училище. Не забравяйте, че педагогическата занемареност – не означава задължително проституираща майка и подут от водка баща. Както винаги в живота, всичко се оказва малко по-трудно …Детето е необщителено или прекалено срамежливо. Има някакъв недостатък във външния си вид, или е твърде избухливо и агресивно. Дразнят го или го избягват, не му дават път, то няма приятели, то не иска да ходи на училище и е постоянно под стрес, притеснява се – в резултат, на което, страда успеваемостта.

 

 

Различни видове нарушения на навиците за учене
Нарушенията на успеваемостта предизвикани от социални и емоционални причини, ние тук няма да разглеждаме. Те могат да изглеждат всякак, от намаляване на паметта на детето до категоричен отказа да ходи на училище. Всеки един случай трябва да се разглежда индивидуално с участието на родителите, училищните психолози и учителката, която непосредствено учи детето.

В този раздел ще разгледаме някои специфични нарушения в развитието на навиците за учене(СНРНУ) Тези нарушения обикновено не са пряка последица от други заболявания (като например с умствена изостаналост, детска церебрална парализа, общи неврологични дефекти, неоткоригирани зрителни или слухови увреждания, или значителни емоционални растройства), въпреки че те могат да се срещнат като съпътстващи. СНРНУсе наблюдават често в съчетание с други клинични синдроми, такива като разстройство на вниманието или разстройство на поведението или други нарушения в развитието, като например нарушения в развитието на двигателните функции или специфични нарушения в развитието на речта. 

Произхода на СНРНУ е неизвестен, но съществува предположение, че водеща роля имат биологичните фактори, които от своя страна са в тясно взаимодействие с не-биологични фактори (като ситуацията в семейството, благоприятните възможности за обучение и качеството на обучението). Въпреки, че тези нарушения са свързани с биологичното съзряване, това не означава, че децата с подобни нарушения са на много ниска степен от нормалното развитие, и с течение на времето няма да се изравнят със своите връстници. В много случаи, признаците на тези нарушения могат да продължат в юношеска възраст, и да се съхранят и при възрастните. Много често това разстройство се предшества от забавяне или нарушения в развитието на речта в по-ранните години.

Сред нарушенията на SRRSHN са:

 
1. Дислексия – специфично нарушение на уменията за четене.Главната особеност на това разстройство са специфични и значителни нарушения в развитието на уменията за четене, което не може да се обясни единствено с умствената възраст, зрителни проблеми или неадекватно обучение в училище. Може да бъде нарушено умението за разбиране на текста, техниката на четене или изпълнението на задачи, изискващи четене. Трудности при четене често се комбинират с трудности в придобиването на навици за правилно писане.

При четене се наблюдават:

- бавен темп на четене;
- пропуски, замени, изменение или допълнение на думи или части от думи;
- при опит да започне да чете отново, следва дълго запъване или „загуба на място” в текста, и неточности в изразяването;
- пренареждане на думите в изречението или буквите в думите.

Може да бъде недостатъчност в разбирането на прочетеното, изразяващо се:

- в невъзможност да си спомни факти от прочетеното;
- в неспособност да направи изводи или заключение от същността на прочетеното;
- в това, че за да отговори на въпроси по прочетеното използва по-скоро общи знания, отколкото информация от конкретния разказ.

 

 

2. Дисграфия – специфично нарушение на уменията за писане.

 При това заболяване е нарушена като способността за устно произнасяне на думите буква по буква, така и правилното писане. Наблюдава се замяна на букви, пропускане на букви и срички.

 Много често се съчетава с нарушения в четенето или е следствие от това е, и става така, че уменията за четене постепенно стават задоволителни или дори добри, а в тетрадките все още е пъна “бъркотия”.

 

 3. Акалкулия – специфично нарушение на аритметичните умения.Тук дефектът касае основните умения за събиране, изваждане, умножение и деление или решаване на задачи. Трудностите, които възникват в този случай, могат да включват недоститиг в разбирането на понятията, лежащи в основата на аритметичните операции, отсъствие на разбиране на математическите термини или знаци неразпознаване на цифровите знаци и т.н.  

 
4. Затруднения в обучението – смесено разстройство на уменията за учене.Тук се забелязва съчетание на действията на два или три от по-горе описаните разстройства, често свързани с нарушения на вниманието, паметта и умствената работоспособност. Не рядко се наблюдават емоционални и поведенчески разстройства, изразени в по-голяма или по-малка степен.

 

Автор: Е.В. Мурашова