ДА СИ НАПРАВИМ ЖИВ КЪТ

ЖИВ КЪТ е мястото, където в домашни условия се отглеждат подходящи животни и растения

Всяко дете изпитва остра необходимост от досега с живата природа. Тази необходимост е закодирана дълбоко в човешката същност и вероятно е останала от времето, когато първобитните хора живеели сред природата в пряка зависимост от даровете й. Днес тази връзка, особено в градовете, е прекъсната. Но нуждата остава. Разрешението е живият кът, в който при домашни условия се отглеждат подходящи животни и растения. Живият кът може да бъде разположен на различни места - на балкона, в коридора, в стаята.

В зависимост от конкретните условия у дома живият кът може да бъде различен. Обикновено в него се различават два отдела - ботанически и зоологически. Това разделяне донякъде е изкуствено, но е необходимо, за да се разграничат грижите за растенията от тези за животните. На практика тези два отдела са свързани помежду си, тъй като животните са в пряка зависимост от определена растителна храна. Особено важно например е правилното подбиране на водните растения в аквариумите за декоративни рибки.

Подходящи за живия кът са многогодишните саксийни растения. Те са приспособени за отглеждане в затворени пространства - издържат засенчване и добре понасят зимата. Обикновено запазват лисната си маса през цялата година, а някои цъфтят и през зимния период. Особено важно условие при подреждането на цветята в живия кът е естетичното съчетание на листно-декоративни растения като филодендрон, фикуса, сансивиерата с цветно-декоративни растения като мушкатото, сентполията, игликата. В живия кът е възможно да се отглеждат и цветни луковични растения като лалето, зюмбюла, нарциса. Във влажна камера лесно се развиват различни видове мъхове, които след това могат да се поставят в инсектариумите или да се използват при аранжирането на цветя. Красотата на живия кът придават и папратовите растения като сладката папрат, мъжка и женска папрат. Те са интересен обект за изучаване, при който може да се наблюдава образуването на спори. При подреждането и съчетаването на растенията в живия кът освен красотата трябва да се спазват и различните им биологични особености - нееднакви изисквания към светлина, топлина и влага. Светлолюбивите и топлолюбивите растения като кактуси, алое, дебелец се поставят в близост до източник на светлина. Ако не се достатъчно добре огрети, трябва да им се осигури допълнително осветяване с електрическа крушка, особено през кратките зимни дни. Освен саксийни видове в живия кът могат да се засадят диворастящи растения. Понякога се налага отглеждането на даден вид диворастящо растение, което се използва като храна от насекомо-обитател на инсектариума в живия кът. Растенията се засаждат в най-разнообразни по вид и форма съдове, които се разполагат на приспособени за целта етажерки, маси или просто на первазите на прозорците. Когато е естетично подреден, живият кът е украса за жилището. При повече умения, време и възможности могат да се измайсторят и малки оранжерии, в които да се отглеждат топлолюбиви растения. Вкъщи може да се отглежда и лимон, който след няколко години ще дава плодове. Някой по-голям стъклен съд - например сверичен глобус - е подходящ за направа на стайна микроградина. Съчетавайки различни растения, камъчета, късчета дърво, може да се възпроизвеждат естествени пейзажи в умален вид. Възможно е да се наподоби дори малка тропическа гора. На дъното на съда се поставят камъчета на дренаж, които се сипват с пръст така, че да се изпълни 1/4 от обема на съда. След това в почвата се засаждат растенията, между които се поставят интересни по форма камъчета. За оформянето на малка тропическа гора могат да послужат сукулентни (сухолюбиви) растения, като дебелец и златовръх. Тези растения не понасят висока влажност и затова съдът не се покрива. Композицията може да се допълни с красивите декоративни растения сансивиера и аспарагус.

Подходящи за зоологическия отдел на живия кът у дома са сравнително неголеми животни, присъствието на които не затруднява живота на хората и които могат да живеят в неволя. В специално предназначени шкафове - инсектариуми - могат да се отглеждат насекоми. При липса на специално направен инсектариум, за жилище на насекоми може да се пригоди стъклен съд (дори голям буркан от туршия). В топло време той може за бъде поставен и на балкона. На дъното на съда се насипва брашно, забъркано с торф, глина или пръст така, че пластът да достига 3 см. Върху тази основа може да се нареди жилище за бръмбари. В същия съд може да се отглеждат и паяци. За да има къде да плетат мрежите си, поставят се слепени под прав ъгъл малки дъсчици. Съдът се покрива с картонен капак, в средата на който има отвор, покрит с марля или тензух. В малки клетки могат да живеят и щурци, които са изкусни свирачи. Бубарница за отглеждане на копринени буби може да се обзаведе в подходящо за целта сухо и проветриво таванско помещение. В него трябва да има етажерки, по които си разстилат постелите от черничеви листа за гъсениците на копринената пеперуда.

В живия кът се поставят и аквариумите с декоративни рибки. Подходящото им съчетание с някои листно-декоративни растения като традексанция и аспарагус придават истински уют на дома. В къщи в специални терариуми могат да живеят някои земноводни и влечуги. В зависимост от животното, които ще се отглеждат в терариумите, те биват два вида - сухи и влажни. Влажните терариуми са подходящи за жабата и дъждовника, а сухите - за гущери, змии и костенурка. В живия кът могат да се поставят клетки за птици с канарчета, папагали, финки и др. Те могат да бъдат съчетани с красиво подредени декоративни растения, които имитират естествената среда на живите птици.

Лесно се гледат вкъщи в пригодени за целта клетки лабораторните животни бели мишки, плъхове, морски свинчета и хамстери. А таралеж може да живее в клетка дори в стая. Лесно свиква с хората и на топло през зимата не изпада в характерния за него зимен сън, а само става по-неподвижен и се храни по-малко. На таралежите се дава месо, хляб, плодове, мляко, но постепенно свикват с всякаква храна.

Живият кът у дома може да бъде подреден върху маса или шкаф. Подходящи са маси с чекмеджета и два плота. Върху горната повърхност се поставят красиво подредени аквариум, инсектариум, терариум, клетка за птици, съчетани с микроградина или саксии с цветя. В чекмеджетата и на долния плот се държат помощните пособия и храната за животните. Най-главното условие обаче за поддържането на живия кът е редовното почистване, без което страдат и животните, и хората.

За животните, за които изискват по-голямо място за живеене, живият кът може да бъде разположен и на балкона. Там могат да бъдат поставени по-големи клетки за птици, наречени волиери. Те обикновено са изработени от метал, тъй като птиците кълват и могат да разрушат дървените клетки. В тях има поилки и хранилки от неръждаема ламарина. В зависимост от начина на живот на птиците трябва да се поставят и къпални, в които те си правят тоалета, и кацалки, по които скачат. В по-големи клетки на балкона могат да се отглеждат и канарчета. Вътре в клетката се поставя къщичка или хралупка, в която катеричката почива, нощува или просто се крие, когато й досадят много. Трябва да има и няколко хоризонтални здраво прикрепени кацалки, по които тя скача, както от клон на клон. В по-големи клетки може да се постави сухо дърво или барабан, който представлява цилиндър със спици и напречни пръчки, прикрепен към ос. Катеричката може да влезе в цилиндъра от жилището си през отворче. В него тя бяга и обикаля, но всъщност стои но едно и също място. Катеричката се грани с хляб, счукани бадеми, орехи, лешници, фъстъци. Обича ябълки, моркови, слънчогледово семе, шишарки със семена, жълъди, гъби. Тя свиква с човека и в някои случаи свободно може да се разхожда в къщата. С нея обаче трябва да се внимава, защото обича да гризе и може да повреди подвързии на книги, мебели, шапки и дрехи.

За онези щастливци, които живеят вкъщи с двор или имат извънградски жилища с градини, живият кът може да бъде там. Това дава възможност волиерите за птици да бъдат с по-големи размери и да бъдат разположени сред зелени дървета и храсти. Живият кът може да бъде оформен и като алпинеум, в който има басейн за отглеждане на рибки и дори шарани. Там може да бъде поставен и мравуняк, заобиколен от воден пояс, за да се ограничи движението на мравките. И накрая най-главното: живият кът няма никакъв смисъл, ако природолюбителите не водят дневник. В него се записват поведението на обитателите, промените във външният им вид, раждането на малки, взаимоотношението между животните и т.н. Събраните данни представляват важен работен материал, чрез който младите природолюбители опознават особеностите на живата природа и нейните обитатели.