вторник, 24 април 2018 г.

ЕДНО ОТ ЧУДЕСАТА НА СВЕТА - КОЛИБРИ

 Някога, преди около 100 милиони години, планетата Земя е била странно място. Представете си един зелен свят, който прелива от растения, но без други цветове, защото тогава просто не е имало цветя. Появата на така наречените покритосеменни или цъфтящи растения става към края на съществуването на динозаврите и продължава милиони години, но от геологична гледна точка то прилича на „експлозия”. Цъфтящите растения се появяват сякаш изведнъж и мълниеносно се разпространяват по цялата ни планета. Все още не е известна причината и начинът на тяхното възникване.
Да се върнем обаче в началото.
Преди появата на цветята на земята са живеели само студенокръвни животни. Тяхната обмяна на веществата е забавена и дори може при определени климатични условия да спре, за да се възстанови в последствие отново.
Появата на топлокръвните животни и птици е пряко свързана с появата на цветята. Цъфтящите растителни видове осигурили храна в концентриран вид, от каквато се нуждаели топлокръвните животни. Възникването на цветята и бозайниците е взаимно свързано. Както и появата на насекомите, които спомагат за опрашването на цветята. Без насекомите цъфтящите видове не биха могли да се размножават.
Природата е уникална не само заради огромното видово разнообразие от растения и животни, но най-вече заради голямата свързаност и зависимост между организмите.
 Какво става когато насекомите, при определени неблагоприятни условия, не биха могли да съществуват и не могат да опрашват растенията? Сътрудничеството между насекоми и растения се прекъсва и единият вид би бил обречен, но в природата винаги се намира начин за оцеляване. Преди милиони, милиони години отговорната задача да опрашва цъфтящи видове, там където няма насекоми, е прехвърлена на една миниатюрна птичка. Невероятна по своето устройство и начин на живот. Един истински посланик на цветята – колибри. Само тя отговаряла на изискванията на климата и постепенно освен с насекоми започнала да се храни и с нектар. В последствие клюнът й станал още по-дълъг, което се оказало важно преимущество.
Повече от половина видове колибри се срещат в Андите, които се отличават с голямо природно разнообразие от местообитания.
Птицата колибри живее на прага на физическите възможности. Тя лети с огромна скорост. За да може да се забележи размаха на крилата й и да се заснеме, една секунда се разтяга 50 пъти. С просто око не е възможно да се види самото махане с крила.
Колибри живее на бързи обороти. В покой нейното сърце бие с 400 удара в минута, а докато лети достига до 1200 удара. Нейните крила могат да направят до 80 маха, като изписват осморки във въздуха. Всички птици летят като махат с крила нагоре-надолу. А колибри може да маха и настрани. Пърхайки с бясна скорост във всички посоки, тя създава около себе си подемно силово поле. Това я превръща в най-виртуозният летец в света.
От друга страна колибри е най - малката птица в света. Повечето видове тежат около 20гр, но най-малките представители, колибри-пчела, са едва няколко грама.
Бързото махане с крила във всички посоки и малкото тегло позволяват на колибри да остане на едно място във въздуха абсолютно неподвижно. Това е от изключителна важност. Способността й летейки във въздуха да застава неподвижна й осигурява възможността да проникне с клюна си до нектара на цветята. Обикновено това са цветове във формата на камбанка, някои  от които са много издължени, над 20см. Колибри има нужда от време в неподвижно състояние, за да достигне до нектара им. На практика такива цветове е невъзможно да бъдат опрашени от насекоми, защото те нямат достъп до вътрешността. С нектара от такива цветя се храни само колибри. Тези цветове съдържат много нектар така необходим за малката птичка. Невероятно е, че тези мъници поемат огромно количество. За един ден те се хранят с повече нектар от теглото си. Причината е, че се нуждаят от голямо количество от силно концентрираната храна, за да могат да живеят своя високоскоростен живот.
Сред многото видове колибри има и прелетни. Есента те тръгват на дълъг път. От Северна и Източна Америка се насочват към тропическите гори на Южна Америка. Имат да прелетят близо 800км през Мексиканския залив без почивка. Това означава около 20 часа непрекъснат полет. Това е изключително изпитание, за което малката птичка се приготвя предварително. Тя успява да поеме и натрупа в организма си достатъчно хранителни вещества, така че да й стигнат през дългото пътуване. Преди миграция успява да захрани над 70% от теглото си с мазнини.
Интересен факт е, че местните жители участват активно в подготовката на колибрите за дългия полет. През есента, когато птиците започват да се събират, в много градове по източното крайбрежие американците поставят специални хранилки с концентриран хранителен разтвор, за да им помогнат да се нахранят. Това е празник в цяла Северна Америка. Гледката от хиляди пърхащи колибри наистина е уникална.
Обикновено техният полет се наблюдава със свръхчувствителни радиолокатори, но не съвсем. Все още има много неизвестни около живота на тези миниатюрни посланици на цветята.






ИЗТОЧНИК http://www.webbukvar.com

Няма коментари:

Публикуване на коментар