четвъртък, 26 юли 2018 г.

НЕПОЗНАТАТА КОПРИВЩИЦА


Сгушено между хълмчетата на прекрасната Средна Гора, само на 110 км от София, се намира град Копривщица. Каквито и думи да се използват, за да се опише, ще бъдат малко. От една страна е чудната природа, свежестта и прохладата на гората и ромонът на реката, а от другата – шарените възрожденски къщи, коя от коя по-красива, с кокетни дворчета, пълни с цветя. Но най-вече в Копривщица е запазен възрожденският дух. По калдаръмените улички сякаш отекват конски копита, а на моста „Първа пушка” несъзнателно се ослушваш да чуеш екналия гръм от първият изстрелян куршум. Човек се пренася назад във времето и се потапя в един друг свят, в който магазинът се нарича „Купчийница”, а местните хора с удоволствие разказват за славната история на своя град.


Независимо дали ще останете да пренощувате в Копривщица или не, задължително трябва да посетите къщите на бележитите българи, родени там.

Една от най-красивите е на богатия копривщенски търговец Лютов или Лютовата къща. Следва Ослековата къща, Читалище „Хаджи Ненчо Палавеев” и Катедралната църква „Успение на Св. Богородица”.

Забележителна по своята красота е къщата на Тодор Каблешков. Стаите са многобройни, просторни и с високи тавани. Има голямо вътрешно стълбище.
Роден 1851г. в Копривщица в семейството на богат търговец, Тодор Каблешков рано губи майка си. Учи първоначално в Пловдив, а по-късно завършва престижния за времето си френски султански лицей Галатасарай в Цариград.
 През 1871г Тодор Каблешков се завръща в Копривщица и тогава започва своята революционна дейност.
Негово е прочутото Кърваво писмо, което той пише, за да извести панагюрци, че въстанието е започнало, като на края му рисува християнски кръст с кръвта на убития турчин

Братия!
Вчера пристигна в село Неджип ага из Пловдив, който поиска да затвори няколко души заедно с мене. Като бях известен за вашето решение, станало в Оборишкото събрание, повиках няколко души юнаци и след като се въоръжихме, отправихме се към конака, който нападнахме и убихме мюдюра, с няколко заптии... Сега, когато ви пиша това писмо, знамето се развява пред конака, пушките гърмят, придружени от ека на черковните камбани, и юнаците се целуват един други по улиците!... Ако вие, братия, сте били истински патриоти и апостоли на свободата, то последвайте нашия пример и в Панагюрище...
Копривщица,20 априлий 1876 г.
Т. Каблешков

Сега в наши дни също може да се мине по пътя на кървавото писмо, като маршрутът е ясно обозначен: Копривщица – местност Равна поляна – вр.Бич – местност Каравелова поляна – Копривщица.



На другия край на града се намира къщата на Георги Бенковски.
Гаврил Груев Хлътев е роден през 1843г в Копривщица. Приема името Георги Бенковски от полски патриот и тогава започва неговата активна революционна дейност в Букурещ.
На 20.04.1876г Георги Бенковски е в Панагюрище. Веднага щом разбира, че въстанието е избухнало в Копривщица, сформира чета, с която минава по околните села да мобилизира хората да се вдигат на бунт. Хвърковатата чета обикаля целия регион и мотивира много въстаници.
Освен къщата, в която е роден, много красив е и паметникът на Георги Бенковски, яхнал кон, който се е изправил на задните си крака.

Съвсем в центъра на Копривщица се намира родната къща на Любен Каравелов. Той е роден на 7.11.1834г. и произхожда от знатен копривщенски род.
Любен Каравелов учи в Копривщица в Първото българско класно училище, основано през 1846г от Найден Геров, като в последствие се мести в Пловдив.
През 1857г отива в град Одеса, но по-късно се установява в Москва. Там той става част от руската интелигенция. Пише разкази и повести за руски вестници, а повестите „Войвода“, „Неда“, „Сирото семейство“, „Дончо“ и „Българи от старо време“ през 1868 година издава в самостоятелен сборник.
Нов етап в живота му бележи установяването му в Букурещ през 1869г и най-вече срещата му с Христо Ботев. През 1872г е избран за председател на Българският Централен Революционен Комитет.

Съвсем до къщата на Тодор Каблешков в Копривщица се намира и родната къща на поета Димчо Дебелянов. Много по-малка и бедна е тя в сравнение с къщите на богатите търговци. Стаите на първия етаж са със съвсем ниски тавани. Обзавеждането е скромно. Затова пък от втория етаж се разкрива красива гледка към града и близките зелени хълмове и гори. Много малко време Димчо Дебелянов е живял в родната си къща.
Той е роден през 1887г, вече след Освобождението. Баща му умира 1896г и цялото семейство се мести в Пловдив, а през 1904г идват в София на улица „Оборище”.
Забележителна е скулптурата на седналата жена пред къщата, потънала в тъга и очакване. Тя е създадена от скулптора Иван Лазаров през 1934г. Творецът пресъздава майката на поета, която седи и чака сина си да се върне от фронта. В действителност Димчо Дебелянов умира три години след майка си.

„…и в кротък унес чака тя
да дойде нейното дете…”


Сгушена в прегръдките на Средна Гора, заобиколена от вековни борове, нашарена от потоци и реки, скътала в пазвата си паметта на България, това е Копривщица.
Из сокаците, по калдаръмените улички, между високите дувари ще ти се причуе тропота  на неподкованите въстаннически коне. Тук миналото на будителите и просветителите, на богатите дарители и родолюбивите чорбаджии, историята на Априлското въстание грижливо се пази и съхранява. Въздухът ухае на смола и мащерка, а вятърът носи шепота на юнаците из този град, където времето е спряло в едни героични времена.

 Източник http://www.webbukvar.com/


Няма коментари:

Публикуване на коментар