вторник, 25 юли 2017 г.

РЕЛАКСИРАЩИ КНИГИ

Нищо не може да замени удоволствието от разлистването на нова книга. Първо ме привлича оформлението на корицата, но понякога то лъже. После вниманието ми привличат заглавието и автора, а понякога и мирисът, който излъчва книгата. Не, не си въобразявам, книгите имат миризма, като тази на последната, която купих, миризма на лавандула. При отпечатването е използвана технология, която позволява освобождаването на лавандулов аромат. А книгата е "Малката билкарница в Монмартър" от Донатела Рицати. Приятна история от Париж за жена търсеща отчаяно призванието си на природолечител и сблъсъкът й с предразсъдъците и неверието на хората в способностите й. Релаксацията е гарантирана от самата история и допълнена от лавандуловият аромат, който излъчва печатарското мастило.
Друго заглавие за отмора е "Маслиновата ферма" от Каръл Дринкуотър. Изключителна книга, от тези, които се четат на един дъх. От една страна историята е банална, отново семейство, което решава да възроди старо имение в южна Франция и трудностите, с които неминуемо се сблъскват. Но от друга, книгата е написана изключително увлекателно и разкрива много подробности около отглеждането на маслинови дръвчета, грижата за реколтата и производството на първокачествен зехтин. Фабулата е много интересна, а усещането е за пренасяне в живота на една истинска маслинова ферма в Прованс. 
Последното ми предложение е за "Градината на малките промени" от Аби Уаксман. Тази книга е малко по-сериозно четиво. Разказва за борбата на млада майка, вдовица с две малки деца, да възстанови душевното си равновесие и заедно с него живота си. Всеки ден, стъпка по-стъпка, с всяко едно ново начало животът й добива нови очертания и смисъл. Отново опираме до "малките неща", тези, които изпълват всекидневието ни и му придават смисъл. "Дори една саксия с цвете може да бъде градина".
Три заглавия за отмора и релакс, за откриване на малко щастие всеки ден. Приятно четене!

понеделник, 17 юли 2017 г.

КОЯ Е НАЙ-ВКУСНАТА ТОРТА БЕЗ БРАШНО?

  Наистина такава торта има и тя е измислена преди повече от сто години. Много преди модата на безглутеновото хранене и вредата от бялото брашно. Това е най-вкусната шоколадова торта, създавана някога – торта Гараш. Прави се от пет тънки блата, които съдържат само орехи, яйца и захар, без грам брашно, шоколадов крем от натурален шоколад и сметана и залята с ганаш от натурален шоколад. Такава е оригиналната рецепта, но точните пропорции се пазят в Държавният архив в гр. Русе, където е създадена за първи път. Невероятно е, но торта Гараш има български корен.
           
Пренасяме се в далечната 1870г., когато в гр.Русе отваря врати първият български гранд хотел – „Ислях Хане”. Изключително събитие за онези времена. Хотелът излъчва блясък и лукс, непознати до сега. Цялото обзавеждане, мебели, дори прибори са донесени от Виена. Хотелът бързо се превръща в притегателно място за социалния и културен живот на русенци. Там се провеждат не само търговски срещи, но и много балове и вечеринки. Местоположението му е в центъра на Русчук до резиденцията на княз Александър Батенберг.
            Истински възход гранд хотела достига след идването на Коста Гараш, австро-унгарски хотелиер, сладкар по професия, който идва в Русе заедно с брат си Йохан. Коста Гараш поема управлението на хотела, а брат му отваря пекарна в града. За кратко време „Ислях Хане” се превръща в най-известният хотел за чужденци. Провеждат се приеми от много висока класа. Там княз Александър Батенберг е посрещал  много крале - румънския крал Карол II, сръбския Милан Обренович и шведския Оскар. Предполага се, че  по повод на някои от тези приеми Коста Гараш създава и рецептата за тортата си, базирана на торта Сахер, но с много нововъведения и промени. Торта Гараш носи неговото име и много се харесва, бързо става известна.
            По-късно Коста Гараш се премества в софийския хотел „Пахах”, и предлага своята торта Гараш отново в сладкарницата към хотела.
            За съжаление хотел „Ислях Хане” вече не съществува, а сградата е разрушена.  „Малката Виена”, както е бил известен тогава гр. Русе, пази спомена за двамата братя австро-унгарци и там все още може да се опита торта Гараш по оригиналната рецепта, без брашно.