сряда, 25 февруари 2015 г.

ИДЕ БАБА МАРТА!

Един от най-хубавите и любими празници, свързани с пролетта, е Баба Марта и закичването с мартеници. Мартеницата e украса от усукани конци, червен и бял, която традиционно се слага на 1 март за здраве. 
Този обичай е характерен за Балканския полуостров и се е превърнал в балканска традиция. Присъства в Румъния и Молдова, където мартеницата се нарича мърцишор. С мартеници се закичват и в българските етнически територии, останали в пределите на съседните страни - Западните покрайнини, Република Македония (наричат мартеничката - мартинка), Северна Гърция (марти) и областите Голо Бърдо и Преспа в Албания (моняк).
В класическия си вид мартеницата представлява усукани бял и червен конец, най-често вълнени. Цветовете имат строго определен смисъл: червено - кръв, живот; бяло - чистота, щастие. Белият цвят на мартеницата първоначално е символизирал мъжкото начало, силата. Той е цветът на Христос. Червения цвят е женското начало, здравето. То е знак на кръвта, на зачеването, на раждането. Не случайно първоначално женските сватбени носии са били червени. Срещат се и други цветове, които имат своята символика. Синият цвят е свързан с небето и водата. Той е белег на божествена вечност и аристократичност. Зеленият цвят е символ на плодородност, възраждане и празничност. Мартеницата, включва различни елементи и символи -  сини мъниста /против уроки/, парички / за благополучие/ и др.
Когато се прави мартеница, тя трябва да се усуква винаги наляво, както и че се закичва винаги на лявата част на гърдите. Традицията е на първия ден от март най-старата жена в семейството да закичва на гърдите или да връзва на ръцете на децата пресукания бял и червен конец за здраве, благополучие и късмет, против уроки. 
Мартениците се носят до появата на първото цъфнало дърво или на първата прелетна птица, тоест до настъпването на пролетта. След това се поставят на дърво или под камък. В последния случай по тях може се гадае. Ако след един месец под камъка има мравки, годината ще е плодородна и удачна. Друг обичай е мартениците, носени до първа пролет, да се завържат след това на клончета от цъфнало дърво или храст. Така на много места в България традиционно се виждат окичени с мартеници дървета и храсти. Друг обичай е мартениците да се носят докато се видят първите щъркели и чак тогава да се закичат на дърво. В някои краища на България с мартеници се окичват и домашните животни и плодните дръвчета. Понякога мартеницата се пуска в най-близката река „че да върви, както тече реката“. Традицията гласи още, че щастие и късмет носи онази мартеница, която ти е подарена. Затова всички окичват на роднините и приятелите си мартеници. В Шоплука и Мелнишко вместо бял конец в мартеницата се вплита син конец (против уроки), а в Родопите се слагат още няколко цвята.
Празникът на Баба Марта в българските традиции е символ на пролетта и носи пожелание за здраве и плодородие в началото на новия цикъл в природата. Първи март бележи идването на Баба Марта и наближаването на пролетта. Традицията е свързана с древната езическа история от Балканския полуостров, свързана с всички земеделски култове към природата. 
Легенда свързва появата на мартеницата с прабългарите. Тя се среща в много народни песни и разказва историята за Кубратовата дъщеря Хуба и гълъбът, който пренесъл бяло-червен конец на Аспарух.
Към края на своя живот владетелят на прабългарите хан Кубрат повикал петте си сина и им заръчал да не се разделят, да бъдат винаги заедно, за да не могат врагове да ги нападнат и поробят.Минало се време, ханът починал. Тогава хазарите нападнали прабългарите и пленили дъщерята на Кубрат – Хуба. Предводителят на хуните Хан Ашина предложил на синовете да го признаят за техен владетел. Само така щял да освободи сестра им и да им остави земите. Ханските синове били поставени пред трудно изпитание.
Най-големият син Баян признал хазарското владичество и останал при пленената си сестра. Другите не спазили заръката на стария хан и тръгнали да търсят свободна земя за своите племена. Единият от братята се отправил на север, а другите Аспарух, Кубер и Алцек потеглили на юг. Преди да се разделят, братята тайно се уговорили с Хуба и Баян да останат при хан Ашина докато намерят свободна земя. След това Аспарух щял да им изпрати птица вързана със златна нишка на крачето, която ще бъде знак да избягат. След това братята потеглили и оставили пленената девойка и Баян в ръцете на злия Ашина.
Не след дълго при Хуба долетял гълъб, който имал златен конец на крачето. Както се били разбрали Хуба и Баян избягали от лошия хан и достигнали водите на Дунав. Не знаели какво да направят. Само птицата можела да им покаже пътя, а те не знаели как да преминат на другия бряг. Баян взел бял конец, който Хуба вързала на крачето на гълъба. Пуснали птицата да полети, но в този момент се появили преследвачи от хунското племе, които започнали да ги обстрелват. Баян бил ранен от стрела и началото на конеца, който държал, почервенял от кръвта му. В този момент на другия бряг на реката се появил Аспарух с неговите войници. Хуните като го видели побягнали.
Аспарух помогнал на Хуба и Баян да минат реката и ги отвел при своите войници. Взел конеца от Баян и белия му край завързал с червения. Закичил всеки един от своите войни с късче от този свещен конец. След това Аспарух застанал пред войската и признал, че той и неговите братя не са се вслушали в съвета на баща си и така са заплатили с кръвта си своето разединение. Заръчал червено-белият конец никога да не се разкъсва, защото тази окървавена нишка завинаги ще свързва българите. Оттогава на първи март всички българи се окичват с червено-бели мартенички, носещи им здраве, радост и успех.

Друга легенда разказва за времето от преди хиляди години, когато прабългарският хан Аспарух тръгнал от дома си в далечните Тибетски планини, за да дири плодородна земя за народа си прабългарски. Той преминал през много реки и планини, докато стигнал земите на славяните, които го посрещнали като скъп гост. Славянки, с бели дрехи му носели бокали с напитки, а трапезите били отрупани с ястия - всичко, което се ражда по тази благословена земя. Но на хана не му било весело, защото той тъгувал за дома си и за своите близки - за майка си и за сестра си Калина. Седнал той на брага на голямата река и сълзи покапали по загорялото му лице, а взорът му се отправил молитвено към бреговете и към слънцето за чудо. И чудото станало! На рамото му кацнала лястовичка - на нея хана разказал болката си. Лястовичката отлетяла към земите, откъдето дошли прабългарите, и разказала с човешки глас на Калина, че брат й е намерил нови земи за царството си, но много тъгува за нея и праща много здраве...Зарадвала се Калина и решила да изпрати хабер на своя брат. Свила зелена китка, усукала с вълнен конец и направила възелчета за поздрав - и изпратила лястовичката да отнесе китката на брат й. Като мълния се понесло птичето и скоро кацнало на рамото на Аспарух. Ханът радостен взел китката, разчел по възелчетата поздрава на сестра си и накичил гърдите си с китката. Ханът повелил на народа си - всеки да си върже малка китка от пресукан бял и червен конец, и на този ден да се кичи винаги - за здраве и небесна благословия. Това се случило на първи Март и останало и до наши дни.
Третата легенда е по-малко разпространена - След като победил византийците и обявил създаването на новата държава, Аспарух решил да извърши жертвоприношение на бог Тангра. Обичаят от земите на хан Кубрат повелявал жертвената клада да се запали със стръкче изсъхнал копър. По тези земи обаче никъде не можело да бъде намерен. Докато ханът мислел какво да прави, на рамото му кацнал сокол. На крачето му висяло снопче копър, завързано с бял вълнен конец, половината обагрен в червено. Хуба, останалата в далечния бащин дом сестра на Аспарух, сънувала сън и разбрала за затруднението на брат си. Изпратила му копър по любимия си сокол. По белия конец имало червени капки кръв от одрасканата й от птицата длан. Хан Аспарух запалил огъня с копъра, а червено-белия конец завързал на китката си за спомен. После всички се закичили с червено-бели конци.
Денят бил 1 март, тогавашната Нова година. Нарекли връзката мартеница, по името на месеца.

ОБИЧАИ НА 1 МАРТ
Сутринта рано стопанките простират или закачват пред домовете си червени престилки, пояси, прежди, черги или пресукани червени конци: те пазели къщата, да не влезе в нея злото — болести и немотия. Като ги видела, баба Марта щяла да се разсмее и да пекне слънце.

Предварително жените усукват бели и червени вълнени конци — мартеници, които завързват или окачват на всеки от семейството. Мартениците трябвало да са така усукани, както момите се усукват около момците. Невестите носят мартениците отдясно, момите — отляво. Ергените ги носят с разчепкани краища, а зрелите мъже — изрязани до възела, за да не се развяват по седенките.
ЛЕГЕНДА ЗА БАБА МАРТА
Живяла Марта със своите братя далеч в планината. Братята й носели едно име — Сечко. Само че единият наричали малък, а другия — голям Сечко.
От високата планина те виждали и чували всичко, каквото става по земята. Усмихвала ли се Марта, погалвала и гадинки, и тревички. Стопляла простора с благата си усмивка, блестяло като златно слънцето, прелитали весело птичките.
Веднъж една млада пъргава невеста подкарала овчиците си в планината, зер топло слънчице огряло, птички се обадили, та тревица стоката да попасе.
— Не извеждай, булка, ваклушите на паша, рано е! Скоро Сечко си отиде — думал й свекърът, стар стария.
Преживял е много той и мъдро може да поучи. По слънцето познавал старецът кога ветрове ще завеят, по месеца разбирал кога дъжд ще захване, кога град ще бие, кога зла зима ще вилнее.
— Кърпикожусите цъфтят сега, снахо — топло й напомнил старецът. — Това е цвете лъжовно, не прецъфти ли, не му вярвай, кожухчето не сваляй!
— Е, тейко, какво ще ми стори Марта? Тя е жена и зло на жена не може да направи — казала невестата и подбрала овцете и козите нагоре към планината.
Дочула Марта тези думи и тежка мъка й домъчняла. Нищо че е жена, и тя може да покори слънцето като братята си, и тя има сила бури и хали да посее, и тя знае кога слънчев благодат да прати. Какво от това, че жена й думат!
Не минало много. Тъмни облаци надвиснали над планината. Ветрове забрулили безмилостно набъбналата гора, леден сняг зашибал, захванала люта зима. Сковала се земята, замлъкнали птиците, секнал ромонът на ручея.
Непокорната млада овчарка така и не се върнала вече. Тя останала вкаменена заедно с овчиците си горе в планината.

Така останал обичаят да се правят мартеници, за да е радостна "баба Марта" , да не се сърди и да носи само добрини на хората. 
 

понеделник, 23 февруари 2015 г.

МАЛКИ ХИТРИНИ ЗА ЗДРАВОСЛОВНО ХРАНЕНЕ

Едва ли има майка, която да не знае, че трябва да храни детето си здравословно. Същевременно отвсякъде ни залива информация за това кои храни са полезни и кои не, в кои продукти се съдържат вредните Е-та, кои плодове и зеленчуци са с ГМО и кои са БИО.
Защо всъщност е толкова важно здравословното хранене при децата?
Да се храни човек здравословно е важно във всяка една възраст. При децата, обаче, храненето е основен фактор за правилното им развитие и растеж.  В ранна детска възраст се възпитават и нагласите за вкус към определени храни (например с по-малко мазнини, сол и захар) и чувството за удоволствие от храната; изграждат се хранителни навици, които могат да повлияват хранителното поведение през следващите периоди от живота. Създаването на здравословен хранителен модел в ранен етап от живота е база за поддържането му в по-късна възраст и намаляване в бъдеще на риска от хронични неинфекциозни заболявания като сърдечно-съдови, хипертония, инсулт, диабет тип 2, някои видове рак, остеопороза и др.
Неблагоприятни последици за здравето и растежа на децата оказват, както недостатъчният прием на хранителни вещества, така и техният прием в големи количества. При децата недохранването води до изоставане в растежа и физическото развитие, до нарушаване на имунитета и повишаване на заболеваемостта от инфекциозни болести.  Продължителният висок прием на вещества, източници на енергия, съчетани с ниска физическа активност водят до свръхтегло и затлъстяване. Установено е, че наличието на свръхтегло през детството до голяма степен определя наличието на затлъстяване в по-късна възраст. Започналото от детските години затлъстяване често е по-голямо по степен и се повлиява по-трудно от терапия в сравнение със затлъстяването, развило се в зряла възраст. 
Основните храни, необходими за правилното развитие на детето, могат да се разпределят в 6 групи храни в зависимост от това на кои хранителни вещества са основни източници:
l Зърнени храни (хляб, ориз, макаронени продукти, царевица, овесени ядки, зърнени закуски) и картофи;
l Зеленчуци и плодове;
l Мляко и млечни продукти;
l Месо, риба, яйца, бобови храни и ядки;
l Добавени мазнини (масло, слънчогледово олио, царевично олио, зехтин);
l Захар и захарни продукти, сладкарски изделия.
Всеки ден детето трябва да консумира: хляб или друга зърнена храна или картофи; вид месо или риба, или яйце, или боб /леща; плодове и зеленчуци; мляко или млечен продукт. Препоръчително е да се намали количеството на добавените мазнини, сол, захар и захарни изделия. 
На думи е лесно, на практика - трудно. Как да накараме да яде дете, което не обича плодове, зеленчуци или мляко? Ето някои хитрини, които биха ни помогнали незабелязано да увеличим приема на здравословни храни и да превърнем ястията в полезни:
- Всички деца обичат кюфтета.
Едва ли има дете, което да не харесва хамбургер. Кюфтето за него би могло да се приготви, като на всеки половин килограм кайма се добави по чашка смлени тиквички или настъргани моркови. Така незабелязано увеличаваме приема на зеленчуци. 
- Сандвичи 
Има и здравословни сандвичи. Добавете в сандвича пресен зеленчук - домат или краставица, като задължително е хлябът да е пълнозърнест.
- Ако детето не обича зеленчуци
Обикновено децата харесват картофено пюре. Когато го приготвяте, заменете 1/4 от картофите със сварени и пасирани тиквички, моркови,карфиол,броколи, грах или спанак. Експериментирайте заедно с детето и направете жълто, зелено или оранжево пюре.
Зеленчувите шишчета също са вариант. Нанижете на дървен шиш чушка, тиквичка, гъби, лук, овкусете и изпечете на скара.
- Ако детето не обича плодове 
Тук изходът се крие в млечния шейк. Разбийте с мляко плодове. Изпробвайте различни варианти с разнообразни плодове - банан, ябълка, горски замразени плодове и изберете любим плодов шейк.
Направете плодова салата - нарежете плодове и ги полейте с малко мед.
Плодови шишчета - нанижете на дървени шишчета плодове на парченца и забодете шишовете в по-голяма ябълка или портокал. Красота!
- Заменете захарта с мед
- Ограничете захарните изделия да минимум, заменете ги със сушени плодове
- Вместо майонеза
Пробвайте варианта да намажете филийка със смляно и добре овкусено авокадо. Ако използвате майонезата за приготвяне на руска салата, заменете половината от количеството й с кисело мляко.
- Вместо кетчуп
Направете пресен сос от суров домат и пасирана печена или сурова червена чушка и овкусете.
- Полезна супа 
Към всяка супа, която приготвяте, добавяйте неголямо количество смлени броколи или спанак, обикновено това са зеленчуците, които децата нехаресват.
- Ако детето не обича мляко 
Може да добавите прясно мляко в картофеното пюре или да залеете зърнена закуска с него. Ако и така не става заменете прясното мляко с кисело. Направете плодов десерт с кисело мляко. Използвайте и извара и соево мляко.
- Ако детето не обича сирене
Тук вариантите са много. Пробвайте да направите пастет от намачкано сирене и малко лютеница, или намачкано сирене, кисело мляко и подправки и използвайте като основа за сандвичи. Сервирайте шопска салата с настъргано сирене. Друг вариант е принцеса със запечено сирене и кашкавал. Ако детето не харесва краве сирене, опитайте да му предложите козе сирене или моцарела, все някой вид ще привлече вниманието му.
Трябва да знаете, че понякога децата не харесват зеленчуците, защото са им безвкусни и безинтересни. Затова винаги ги сервирайте по възможно най-интересния начин и овкусени. Покането детето и то да участва в приготвянето на храната. Най- важното е да не се отказвате в опитите си да го приучите да се храни здравословно.
И още нещо, изберете един ден в седмицата за "вредната" храна. Нека например съботата да е ден за фастфууд, пица и сладкиши. Така детето няма непрекъснато да се изкушава и когато е в училище да налита на баници и чипс. Защото тук важен е и психологическият момент, че всяко забранено нещо става привлекателно.

Използвана лителатура
ПРЕПОРЪКИ ЗА ЗДРАВОСЛОВНО ХРАНЕНЕ ЗА ДЕЦА НА 3 - 6 ГОДИНИ В БЪЛГАРИЯ,Булвест - СОФИЯ АД,2008г.

Източник http://www.webbukvar.com/

вторник, 17 февруари 2015 г.

НОВ ИМУНИЗАЦИОНЕН КАЛЕНДАР ОТ 2015Г.

Нов  имунизационен  календар влезе в сила за нашата страна от месец Януари 2015г. Всъщност единствената новост касае познатата на всички майки ваксина Пентаксим. До сега тя беше петвалентна. Разликата е, че е добавена компонента срещу Хепатит В. Така предишната ваксина Пентаксим става шествалентна ваксина срещу:  Дифтерия, Полиомиелит, Тетанус, Коклюш, Хемофилус В и Хепатит В.

ИМУНИЗАЦИОНЕН КАЛЕНДАР
(в сила от 01.01.2015г.)
Още в  родилния  дом  -  Хепатит  В  и  БЦЖ
Втори  месец  – шествалентна  ваксина, Противопневмококова  ваксина
Трети  месец - шествалентна  ваксина, Противопневмококова  ваксина
Четвърти  месец -  шествалентна  ваксина, Противопневмококова  ваксина
Седми  месец – проверка  за  белег  от  противотуберкулозна  ваксина  на  ляво  рамо.
При  липса  се  прави  проба  Манту.
От  дванадесети  месец – реимунизация  против  пневмококи – не  по-рано  от  6  месеца  след  последното  й  приложение.
От  тринадесети  месец – шмунизация  срещу  Морбили – Паротит  – Рубеола
От  седемнадесети  месец – реимунизация  с  Шествалентната  ваксина – не  по-рано  от  1  година  от  последното  й  приложение.
Щест  години  – Реимунизация  против  Дифтерия – Тетанус – Коклющ – Полиомиелит
Седем  години – реимунизация  против  Туберкулоза  след  отрицателно  Манту
Единадесет  години – реимунизация  против  Туберкулоза  след  отрицателно  Манту
Дванадесет  години – реимунизация  против  Морбили – Паротит – Рубеола
Реимунизация  против  Тетанус – Дифтерия
Седемнадесет  години – реимунизация  против  Туберкулоза,  след  отрицателно  Манту
Реимунизация  против  Тетанус  и  Дифтерия
От  25  години  на  всеки  10  години  – реимунизация  против  Тетанус  и  Дифтерия

вторник, 10 февруари 2015 г.

КАФЕ, КАФЕ, КАФЕ...

Упойваща миризма, силна и ободряваща. Горчив вкус, понякога тръпчив, но  винаги богат и наситен. Всичко това, а и още много други качества притежава кафето. Най-популярната напитка на света, без която не може огромна част от населението.  Напитка, приготвяна от опечените семена на някои видове кафеено дърво, отглеждани в повече от 70 страни по света. Днес суровото кафе на зърна е една от най-важните за международната търговия селскостопански стоки. 
От къде започва своята история кафето?

Една от легендите разказва за козар някъде в Етиопия, който забелязал, че козите му моментално забравяли за зверския пек и започвали весело да скачат веднага след като си хапвали от червените плодове на някакъв непознат див храст. Решил накрая човекът и той да опита от тези плодове. Ефектът им бил такъв, че монаси минаващи от там, забелязали, как козарят танцува заедно с козите под палещите лъчи на слънцето. Съвсем скоро монасите започнали да пият отварата на тези плодове, която им помагала по цели нощи да се отдават на молитви, без въобще да помислят за сън.
Всъщност организираното отглеждане на кафе датира някъде от средата на 15 век в арабската провинция Йемен. Дълги години това било единственото място, което снабдявало света с кафе. Пристанището Мока било най-строго охраняваното място в Йемен. Нито едно дръвче не напуснало пределите на провинцията. Но накрая група пътуващи монаси все пак успели да изнесат шепа зърна, които занесли и засадили в Индия. Постепенно то започва да се отглежда в Етиопия и целия Арабски свят. От мюсюлманските страни се разпространява към Италия, а след това към останалата част от Европа и към Америка. В Африка и Йемен кафето се използва в някои религиозни церемонии, поради което Етиопската православна църква не допуска употребата му за светски цели, забрана, останала в сила до края на 19 век. 
Западна Европа също е превзета от кафето. Дълго време кафето оставало екзотична, скъпа и недостъпна напитка. Арабските търговци, опасявайки се от загуба на монопола си над търговията с този ценен продукт, много строго охранявали суровите зърна.

Холандците били първите европейци, на които се удало да отгледат фиданка кафейно дърво. Много търговци, пътешественици и дипломати се опитвали да откраднат и тайно да пренесат в Европа ценните семена. Едва през 1616 г. щастието се усмихнало на холандеца Петер ван дер Брок, който се занимавал с търговия в йеменското пристанище Мока. Завръщайки се в родината си, той незабавно посадил няколкото откраднати зърна в ботаническата градина в Амстердам, а шведският учен и негов приятел Карл Линей се погрижил по-натам за тях и отгледал от тях няколко фиданки „Кафе Арабика“. През 1658 г.,предприемчивите холандци създали и своя плантация кафе в колонията си на о. Цейлон (днес Шри Ланка).
В Италия кафето се появява в средата на 17 век. Венецианските търговци, узнавайки за чудотворното му въздействие върху организма, незабавно реагират и през 1645 г. на площад „Сан Марко“ във Венеция се открива първото кафене — „Кафе Флориан“. И до днес то е едно от най-известните и скъпи кафенета не само във Венеция, а и в целия свят. Италианците така се влюбват в кафето, че много скоро то става елемент от ежедневието им. Нещо повече — то става и тема на редица театрални представления като например известната пиеса на Карло Голдони "Магазинче за кафе". Феновете на кафето издавали и списание - "Il Caffe", което просъществувало само от 1764 до 1767 г., но дискутирало темите, които се обсъждали в кафенето: политика, право, наука и литература, карнавала. Затова и в наши дни италианците са признати специалисти в приготвянето на кафе. Те превръщат приготвянето на топлата напитка в цяло изкуство.
Друга легенда разказва, че монасите-капуцини от един от манастирите, разположени северно от Рим, изобретили капучиното — може би най-известното днес италианско кафе. Като всички аскети, и те били лишени от земните радости. Е, измислили своя мъничка такава — да пият кафето си с мляко, което обаче преди това разбивали над гореща пара до получаване на обилна, пухкава пяна. Но за да бъде млечната пяна по-устойчива, в процеса на разбиването добавяли и по лъжичка гъста сметана. Славата на чудесната напитка бързо се разнесла из цяла Италия.
Светът непрекъснато върви към усъвършенстване. Скоро самоукият механик Дузепе  изобретил първата "машинка" за капучино. Тя се състояла от две отделения. В първото се нагрявала вода до пара, която по тръбичка попадала във второто отделение, а там с бъркалка се разпенвало млякото. И до днес всички кафеварки за капучино работят на този принцип. Появили се нови термини с италиански произход, отнасящи се до кафето: "баристас" - тези, които умеят да приготвят еспресо, капучино, кафе-латте (кафе с мляко), кафе-ристретто (много силно), кафе-макиато (еспресо с мляко), кафе кон панна (кафе със сметана). А през 1948 г. италианският "баристо" Ашил Гаджия изобретил кафеварка-еспресо, което довело до истинска революция в приготвянето на кафе-еспресо, т.е. "кафе под налягане". 
Плодовете на кафееното дърво, които съдържат зърната кафе, се добиват от няколко вида малки вечнозелени храсти. Двата най-често отглеждани вида са високо цененият Coffea arabica и Coffea canephora, познато още като робуста. Вторият от тези два вида е устойчив на опустошителната болест кафеена листна ръжда. И двата вида се отглеждат главно в Латинска Америка, Югоизточна Азия и Африка. След като узреят плодовете се обират, обработват и изсушават. След това семената се изпичат в различна степен, според търсения вкус, смилат се и се сваряват, за да се получи напитката кафе.
Поради своето съдържание на кофеин, кафето действа на хората като стимулант.  Различни медицински изследвания дават противоречиви резултати за въздействието на кафето върху здравето.
Доказано е, че кафето увеличава бодростта и стимулира мозъчната дейност. Приема на умерено количество кофеин увеличава скоростта с която се обработва информацията в мозъка и подобрява времето за реакция. Консумацията на кофеин се асоциира с повишена бодрост и стимулация на мозъчната дейност, водещи до подобрена концентрация при извършването на различни задачи, които изискват специално внимание и логическо мислене. Научни експерименти доказват ползите от кафе паузи по време на работа или докато човек учи, независимо дали е през деня или нощта.
Безспорен факт е, че кафето е богат естествен източник на антиоксиданти, които нeутрализират свободните радикали при обмяната на веществата. Кафето намалява опасността от развитие на цироза на черния дроб при консумиращите алкохол. Консумиращите кафе по-рядко се сблъскват с болестта на Паркинсон. 
Друго от най-разпространените свойства на кафето е, че повишава настроението на консуматорите му. А това се дължи преди всичко на допамина. Точно той е отговорен за пристрастяването с топлата напитка. Кафето, по-добре от аспирина, се справя с мускулните болки след напрегнати натоварвания, помага дори при главоболие. 
Днес вече е доказано, че кафето има следните положителни своиства:
1. Кафето не обезводнява
2. Кафето може да намали риска от инфаркт
3. Кафето понижава риска от някои видове рак
4. Каймакът на кафето съдържа много калций
5. Кафето ободрява и повишава настроението
6. Кафето помага за възстановяването след физически натоварвания
7. Кафето предпазва от диабет и Алцхаймер
Разбира се, основно условие е кафето да се пие в разумни количества - 1-2 чаши на ден.
А ето и някои от най-популярните рецепти за приготвяне на кафе.
Турско кафе. Чаша кафе се приготвя с една чаена лъжичка ситно смляно кафе, една чаена лъжичка захар и една кафена чашка студена вода. Кафето и захарта се слагат в джезве и се разбъркват. Заливат се със студена вода, отново се разбъркват и се загряват до кипване. Капват се няколко капки студена вода и отново се кипва. Сервира се в джезвето на табличка, заедно с чаша студена вода. При наливане в чашката първо се отсипва каймакът и после се налива останалото кафе.
Шварц кафе. За приготвянето на шварц кафе се използват специални уреди или кани с плътно затварящ се капак. Кафето трябва да е едро смляно. 50 гр. кафе се заливат с 4 чаени чаши кипяща вода, разбърква се и се оставя захлюпено около 5 минути. Налива се внимателно, без да се разбърква. Сервира се в по- големи чашки с добавка от мляко или сметана и захар, която всеки си добавя сам.
Виенско кафе. Приготвя се силно черно кафе и след като се налее в чашите се поставя лъжица подсладена, разбита сметана. Поръсва се с шоколадови пръчици.
Виенско кафе-меланж. Използва се шварц кафе по горната рецепта, горещо прецедено прясно мляко и разбита сладка сметана. Съотношението между кафето и млякото е в зависимост от вкуса. Захарта се поднася отделно. Върху сметаната по желание се поръсват канела, какао или кафе на прах.
Ирландско кафе. Смесват се силно шварц кафе, а може и еспресо, разбита сметана, капачка уиски и захар. Консумира се внимателно, без да се вдишва над чашката, за да се предпазите от острите спиртни пари.
Капучино или италиaнско кафе. По традиция се приготвя със силно еспресо, но може и с шварц кафе. Смесват се равни количества кафе и горещо мляко. Поръсва се с шоколад на прах
Айс кафе. Сипват се една чаша изстудено шварц кафе, една топка сладолед и една супена лъжица разбита сметана. Сервира се във висока стъклена чаша с дълга бъркалка и сламка.
Пиенето на кафе е неизменна част от нашето ежедневие. За да го превърнем в истинско удоволствие обаче, трябва да обърнем внимание на няколко дребни детайли. Кафето се сервира в малки чашки с чинийки. Само ако поднасяме кафе с мляко, виенско или капучино може да използваме чаени чаши.На масата се поставя захарницата и каничка с мляко или сметана, а към прибора на всеки - лъжичка за разбъркване. Кафето се поднася в джезвето или в кана, като всеки сам си налива в чашката или още по-добре е домакинята да направи това. Само турското кафе, което се приготвя заедно със захарта може да се разлее по чашките и да се сервира на поднос.Напитките, които вървят с кафето са вода, задължителна при турското кафе, кока-кола или други безалкохолни напитки. От алкохолните подходящи са коняк или уиски. Добре е с кафето да се сервират и  бисквити, шоколадови бонбони, дребни сладки или соленки. 

неделя, 8 февруари 2015 г.

ДЕТСКА ЗЕЛЕНЧУКОВА ГРАДИНКА

  Децата в големите градове са ощетени по много причини. Въздухът е мръсен, заради многото автомобили, пренаселено е, затова и вирусите дебнат отвсякъде, и изобщо са отдалечени от природата. Няма полянки и горички, няма домашни животни, няма и прясно откъснати плодове и зеленчуци, ей така направо от клончето. Децата, които нямат баба и дядо на село, не знаят кое къде расте и откъде идват на масата хранителните продукти.
  Има много идеи как да си направим малка зеленчукова градинка на перваза на слънчев, южен прозорец. Бихме могли да засадим в сандъче или саксия с пръст лесно растящи семена - боб и леща. Те покълват дори в мокър памук. Главички лук и скилидки чесън също много бързо се вкореняват и изкарват свежи зелени перца. Друга интересна идея е парченцата от горната отрязана част на морковите да се залеят с вода в по-дълбока чинийка. След няколко дни те пускат свежи листеца. Хубавото е,че такава градинка може да се направи през всички сезони дори и когато навън всичко е покрито със сняг.
  Ако имате малки деца, пробвайте, ще видите, че ще ги зарадвате.


петък, 6 февруари 2015 г.

НАИСТИНА ЛИ Е ВРЕДЕН ПАРАЦЕТАМОЛЪТ?

Едно от най-разпространените и широко използвани лекарствени средства е парацетамолът. При болка от различен характер, при висока температура, често прибягваме до него. Той се предписва от педиатрите и на съвсем малки деца в кърмаческа възраст.
Възможно ли парацетамолът да вреди на човешкия организъм?
По последни медицински изследвания излиза, че в някои случаи това е така. Накои лекари дори смятат, че той би трябвало да се поставя наравно с аспирина, да не се използва при малки деца и да не се продава свободно в аптеките. Има предложение нормалната таблетка от 0,5 гр. да бъде намалена до 0,325 гр.
Както повечето лекарства парацетамолът метаболизира в черния дроб. Допустимото количество на ден е 4 гр., което съвсем не е малко, тъй като една обикновена таблетка е 0,5 гр. Натравянето теоретично би възникнало, ако се превиши многократно дневното допустимо количество. Става ясно, обаче, че това лекарство в много случаи лесно може да се предозира. Прекалено много лекарствени препарати, които могат да се намерят в аптечната мрежа на свободна продажба, всъщност съдържат парацетамол. Самите ние, като потребители, не винаги обръщаме внимание на факта, че купувайки по няколко лекарства за температура или болка например, всъщност купуваме основно парацетамол. Той присъства като съставна част в почти всички  комбинирани препарати, препоръчвани и рекламирани като първа помощ при настинка и грип. А понякога в желанието си да не се разболеем, пием наред всичко, което имаме в къщи, без да си дадем сметка, че така си вредим.
Ако парацетамолът стигне високи нива на токсичност в човешкия организъм, последиците понякога са необратими. В най-тежките случаи, човек може да развие натрупване на отрова в кръвта, силно кървене, и кома. На този етап, чернодробното увреждане е много сериозно и само чернодробна трансплантация може да предотврати смъртта.
Дали парацетамолът ще се окаже токсичен, зависи и от количеството алкохол, което се приема, защото той допълнително натоварва черния дроб.
Оказва се, че някои хора са по-чувствителни към него. Приемайки дори по-малко от дневната норма, те биха могли да се „отровят”, т.е. за някои хора парацетамолът се явява по-силно токсичен. Тези, които консумират 2-3 алкохолни напитки на ден не трябва да приемат повече от половината от обикновено препоръчваната доза парацетамол (т.е. 2 грама в разстояние на 24 часа).
В този смисъл той е категорично противопоказан за хората с чернодробни заболявания.
Също така има случаи на доказана алергична реакция след прием на парацетамол, изразена обикновено с кожни обриви.
За какво да внимаваме:
      - Не взимайте повече от препоръчителната дневна доза от 4 грама за едно денонощие
     - Не взимайте никога целодневната доза наведнъж, а разпределете дозите в продължение на - целия ден.
     - Не взимайте парацетамол за повече от 5-7 последователни дена.
     - Избягвайте приема на алкохол, това е особено важно за хората с увреден черен дроб.
     - Ако все пак консумирате алкохол, намалете дневната доза наполовина (т.е. 2 грама в разстояние на 24 часа).
     -Хората с напреднала чернодробна фиброза или цироза трябва да избягват приема на парацетамол.
     - Проверявайте етикетите на всички лекарства, които купувате, за да сте наясно дори с малките дози парацетамол, които се съдържат в различни видове медикаменти.

Източник http://www.webbukvar.com/