КАФЕ, КАФЕ, КАФЕ...

Упойваща миризма, силна и ободряваща. Горчив вкус, понякога тръпчив, но  винаги богат и наситен. Всичко това, а и още много други качества притежава кафето. Най-популярната напитка на света, без която не може огромна част от населението.  Напитка, приготвяна от опечените семена на някои видове кафеено дърво, отглеждани в повече от 70 страни по света. Днес суровото кафе на зърна е една от най-важните за международната търговия селскостопански стоки. 

От къде започва своята история кафето?

Една от легендите разказва за козар някъде в Етиопия, който забелязал, че козите му моментално забравяли за зверския пек и започвали весело да скачат веднага след като си хапвали от червените плодове на някакъв непознат див храст. Решил накрая човекът и той да опита от тези плодове. Ефектът им бил такъв, че монаси минаващи от там, забелязали, как козарят танцува заедно с козите под палещите лъчи на слънцето. Съвсем скоро монасите започнали да пият отварата на тези плодове, която им помагала по цели нощи да се отдават на молитви, без въобще да помислят за сън.

Всъщност организираното отглеждане на кафе датира някъде от средата на 15 век в арабската провинция Йемен. Дълги години това било единственото място, което снабдявало света с кафе. Пристанището Мока било най-строго охраняваното място в Йемен. Нито едно дръвче не напуснало пределите на провинцията. Но накрая група пътуващи монаси все пак успели да изнесат шепа зърна, които занесли и засадили в Индия. Постепенно то започва да се отглежда в Етиопия и целия Арабски свят. От мюсюлманските страни се разпространява към Италия, а след това към останалата част от Европа и към Америка. В Африка и Йемен кафето се използва в някои религиозни церемонии, поради което Етиопската православна църква не допуска употребата му за светски цели, забрана, останала в сила до края на 19 век. 

Западна Европа също е превзета от кафето. Дълго време кафето оставало екзотична, скъпа и недостъпна напитка. Арабските търговци, опасявайки се от загуба на монопола си над търговията с този ценен продукт, много строго охранявали суровите зърна.

Холандците били първите европейци, на които се удало да отгледат фиданка кафейно дърво. Много търговци, пътешественици и дипломати се опитвали да откраднат и тайно да пренесат в Европа ценните семена. Едва през 1616 г. щастието се усмихнало на холандеца Петер ван дер Брок, който се занимавал с търговия в йеменското пристанище Мока. Завръщайки се в родината си, той незабавно посадил няколкото откраднати зърна в ботаническата градина в Амстердам, а шведският учен и негов приятел Карл Линей се погрижил по-натам за тях и отгледал от тях няколко фиданки „Кафе Арабика“. През 1658 г.,предприемчивите холандци създали и своя плантация кафе в колонията си на о. Цейлон (днес Шри Ланка).

В Италия кафето се появява в средата на 17 век. Венецианските търговци, узнавайки за чудотворното му въздействие върху организма, незабавно реагират и през 1645 г. на площад „Сан Марко“ във Венеция се открива първото кафене — „Кафе Флориан“. И до днес то е едно от най-известните и скъпи кафенета не само във Венеция, а и в целия свят. Италианците така се влюбват в кафето, че много скоро то става елемент от ежедневието им. Нещо повече — то става и тема на редица театрални представления като например известната пиеса на Карло Голдони "Магазинче за кафе". Феновете на кафето издавали и списание - "Il Caffe", което просъществувало само от 1764 до 1767 г., но дискутирало темите, които се обсъждали в кафенето: политика, право, наука и литература, карнавала. Затова и в наши дни италианците са признати специалисти в приготвянето на кафе. Те превръщат приготвянето на топлата напитка в цяло изкуство.

Друга легенда разказва, че монасите-капуцини от един от манастирите, разположени северно от Рим, изобретили капучиното — може би най-известното днес италианско кафе. Като всички аскети, и те били лишени от земните радости. Е, измислили своя мъничка такава — да пият кафето си с мляко, което обаче преди това разбивали над гореща пара до получаване на обилна, пухкава пяна. Но за да бъде млечната пяна по-устойчива, в процеса на разбиването добавяли и по лъжичка гъста сметана. Славата на чудесната напитка бързо се разнесла из цяла Италия.

Светът непрекъснато върви към усъвършенстване. Скоро самоукият механик Дузепе  изобретил първата "машинка" за капучино. Тя се състояла от две отделения. В първото се нагрявала вода до пара, която по тръбичка попадала във второто отделение, а там с бъркалка се разпенвало млякото. И до днес всички кафеварки за капучино работят на този принцип. Появили се нови термини с италиански произход, отнасящи се до кафето: "баристас" - тези, които умеят да приготвят еспресо, капучино, кафе-латте (кафе с мляко), кафе-ристретто (много силно), кафе-макиато (еспресо с мляко), кафе кон панна (кафе със сметана). А през 1948 г. италианският "баристо" Ашил Гаджия изобретил кафеварка-еспресо, което довело до истинска революция в приготвянето на кафе-еспресо, т.е. "кафе под налягане". 

Плодовете на кафееното дърво, които съдържат зърната кафе, се добиват от няколко вида малки вечнозелени храсти. Двата най-често отглеждани вида са високо цененият Coffea arabica и Coffea canephora, познато още като робуста. Вторият от тези два вида е устойчив на опустошителната болест кафеена листна ръжда. И двата вида се отглеждат главно в Латинска Америка, Югоизточна Азия и Африка. След като узреят плодовете се обират, обработват и изсушават. След това семената се изпичат в различна степен, според търсения вкус, смилат се и се сваряват, за да се получи напитката кафе.

Поради своето съдържание на кофеин, кафето действа на хората като стимулант.  Различни медицински изследвания дават противоречиви резултати за въздействието на кафето върху здравето.

Доказано е, че кафето увеличава бодростта и стимулира мозъчната дейност. Приема на умерено количество кофеин увеличава скоростта с която се обработва информацията в мозъка и подобрява времето за реакция. Консумацията на кофеин се асоциира с повишена бодрост и стимулация на мозъчната дейност, водещи до подобрена концентрация при извършването на различни задачи, които изискват специално внимание и логическо мислене. Научни експерименти доказват ползите от кафе паузи по време на работа или докато човек учи, независимо дали е през деня или нощта.

Безспорен факт е, че кафето е богат естествен източник на антиоксиданти, които нeутрализират свободните радикали при обмяната на веществата. Кафето намалява опасността от развитие на цироза на черния дроб при консумиращите алкохол. Консумиращите кафе по-рядко се сблъскват с болестта на Паркинсон. 

Друго от най-разпространените свойства на кафето е, че повишава настроението на консуматорите му. А това се дължи преди всичко на допамина. Точно той е отговорен за пристрастяването с топлата напитка. Кафето, по-добре от аспирина, се справя с мускулните болки след напрегнати натоварвания, помага дори при главоболие. 

Днес вече е доказано, че кафето има следните положителни своиства:

1. Кафето не обезводнява

2. Кафето може да намали риска от инфаркт

3. Кафето понижава риска от някои видове рак

4. Каймакът на кафето съдържа много калций

5. Кафето ободрява и повишава настроението

6. Кафето помага за възстановяването след физически натоварвания

7. Кафето предпазва от диабет и Алцхаймер

Разбира се, основно условие е кафето да се пие в разумни количества - 1-2 чаши на ден.

А ето и някои от най-популярните рецепти за приготвяне на кафе.

Турско кафе. Чаша кафе се приготвя с една чаена лъжичка ситно смляно кафе, една чаена лъжичка захар и една кафена чашка студена вода. Кафето и захарта се слагат в джезве и се разбъркват. Заливат се със студена вода, отново се разбъркват и се загряват до кипване. Капват се няколко капки студена вода и отново се кипва. Сервира се в джезвето на табличка, заедно с чаша студена вода. При наливане в чашката първо се отсипва каймакът и после се налива останалото кафе.

Шварц кафе. За приготвянето на шварц кафе се използват специални уреди или кани с плътно затварящ се капак. Кафето трябва да е едро смляно. 50 гр. кафе се заливат с 4 чаени чаши кипяща вода, разбърква се и се оставя захлюпено около 5 минути. Налива се внимателно, без да се разбърква. Сервира се в по- големи чашки с добавка от мляко или сметана и захар, която всеки си добавя сам.

Виенско кафе. Приготвя се силно черно кафе и след като се налее в чашите се поставя лъжица подсладена, разбита сметана. Поръсва се с шоколадови пръчици.

Виенско кафе-меланж. Използва се шварц кафе по горната рецепта, горещо прецедено прясно мляко и разбита сладка сметана. Съотношението между кафето и млякото е в зависимост от вкуса. Захарта се поднася отделно. Върху сметаната по желание се поръсват канела, какао или кафе на прах.

Ирландско кафе. Смесват се силно шварц кафе, а може и еспресо, разбита сметана, капачка уиски и захар. Консумира се внимателно, без да се вдишва над чашката, за да се предпазите от острите спиртни пари.

Капучино или италиaнско кафе. По традиция се приготвя със силно еспресо, но може и с шварц кафе. Смесват се равни количества кафе и горещо мляко. Поръсва се с шоколад на прах

Айс кафе. Сипват се една чаша изстудено шварц кафе, една топка сладолед и една супена лъжица разбита сметана. Сервира се във висока стъклена чаша с дълга бъркалка и сламка.

Пиенето на кафе е неизменна част от нашето ежедневие. За да го превърнем в истинско удоволствие обаче, трябва да обърнем внимание на няколко дребни детайли. Кафето се сервира в малки чашки с чинийки. Само ако поднасяме кафе с мляко, виенско или капучино може да използваме чаени чаши.На масата се поставя захарницата и каничка с мляко или сметана, а към прибора на всеки - лъжичка за разбъркване. Кафето се поднася в джезвето или в кана, като всеки сам си налива в чашката или още по-добре е домакинята да направи това. Само турското кафе, което се приготвя заедно със захарта може да се разлее по чашките и да се сервира на поднос.Напитките, които вървят с кафето са вода, задължителна при турското кафе, кока-кола или други безалкохолни напитки. От алкохолните подходящи са коняк или уиски. Добре е с кафето да се сервират и  бисквити, шоколадови бонбони, дребни сладки или соленки.