понеделник, 26 август 2013 г.

ПРИЧИНИ ЗА ВЪЗНИКВАНЕ НА ДЕТСКИТЕ СТРАХОВЕ



Ако за човека е свойствено да се страхува от нещо, за детето още повече, предвид заобикалящият го огромен и непозвнат свят. Малкото може да се изплаши от неща, които за всеки възрастен са абсолютно безопасни. Като се има предвид, че страхът се явява наи-опасната эмоция, родители и възпитатели трябва да се обръщат с особено внимание и разбиране към детските страхове.
На биологично ниво реакцията на страх – предизвиква отделяне в кръвта на голямо количество адреналин, предизвикващ в организма на човека хормонален взрив. На психологично ниво – това е страх от ситуации (предмети, хора, събития), предизивкваща отделянето на този хормон.
Страхът е реакция на действителна или мнима (но преживявана като действителна) опасност. Организмът на човека е устроен така, че борбата със страховете не може да продължава дълго.

Съществуват няколко прични за възникването на детските страхове.
Първата и най-разбираема причина – конкретен случай, който е изплашил детето (ухапване от куче, засядане в асансьор). Такива страхове се поддават на корекция най-лесно. Но не при всички деца ухапани от куче се развива устойчив, забележим от околните страх.
Това зависи от особеностите в характера на детето (тревожност, мнителност, песимизъм, неувереност в себе си, зависимост от други хора и т. н.). А такива черти на характера могат да възникнат дори когато родителите сами плашат малчугана: “Ако не спиш – ще те вземе Баба-яга!”.
Най-разпространени са внушените страхове. Техният източник са възрастните (родители, баби, възпитатели), които не нарочно, реагират твърде емоционално, предупреждавайки детето за опасности, често те не обръщат внимание на тона и поведеднието си и не си дават сметка, че го плашат повече от самата ситуация. Опасна в такива моменти се явява реакцията на възрастните, в резултат на което детето възприема само втората част от фразата: “Не отивай там – ще паднеш“, “Не пипай – ще се изгориш“. Детето все още не разбира, с какво това дейстие ще му навреди, но то вече чувства тревогата, и естествено у него възниква реакция на страх, която може да се закрепи и разпространи върху други подобни ситуации. Такива страхове могат да се фиксират за цял живот.
Друга честа причина за страх е детската фантазия. Детето нерядко си измисля само предмети на страх. Много от нас в детството си изпитвахме страх от тъмното, когато пред погледа ни оживяваха чудовища и призраци, а от всеки ъгъл дебнеха страхотилища. Но всяко дете реагира различно на такива фантазии. Някои ги забравят веднага и се успокояват. А при други може да се стигне до непоправими последствия.
Чувство на страх може да се формира също от вътресемейни конфликти.
Често децата си вменяват вина за конфликтите между родителите им или се боят да не се окажат причина за тях.
Нерядко и причина за страха стават взаимоотношенията с връстниците. Ако  детският коллектив не приема детето, обиждат го, не играят с него – то, естествено отказва да ходи на детска градина, тогава вероятността да се страхува да не бъде унижавано е много голяма.
Като причина могат да се явят и разпространените страхове сред децата. Например, по-силно дете плаши другите с разни страшни истории.
И като последна причина, с която ще завършим краткия обзор е наличието на по-сериозно разстройство – невроза, която трябва да диагностират и лекуват медицински работници.
За прояви на невроза може да се считат тези страхове, които не се явяват нормални за дадената възраст на детето, или много силна проява на страх, който влиза в понятието за норма.

Няма коментари:

Публикуване на коментар