В събота рано сутринта, което означава 9.00 часа, тръгнахме за Момина скала. Чудесна поляна, съчетаваща красотата на природата с ненатрапчивото присъствие на люлки, много масички и пейки, както и малкото ресторантче, което помня още от моето детство. Там беше най-вкусният качамак, най-апетитните кюфтенца, най-мекият хляб, вероятно защото чистият кристален въздух усилва всяко усещане, независимо от дългата опашка, на която се редяха всички изгладнели туристи с големи раници на гръб. Тогава не се идваше на Златните мостове с кола, а само с рейсове и преходът до поляната на Момина скала беше достатъчен за да се отвори апетитът и на най-злоядото дете.
Сега е друго, можеш да отидеш с кола до самата поляна, като това удобство те лишава от усещането за приключение, но безспорно е много удобно, защото заради внезапно появилият се студен вятър, бързо се прибрахме на завет.
Така е, планината си е планина и особено при бърза промяна на времето, човек разбира, колко изненади крие тя.
Няма коментари:
Публикуване на коментар