ДЕТЕТО И ПАРИТЕ

Как се възпитава отношението но детето към парите!?  Бях свидетел на следната случка-
-мамо, искам сок
-добре, ето ти два лева, даваш на лелята едно левче за сока и ми донасяш другото левче, което тя ще ти върне като ресто
-мамо, сега аз ще си прибера рестото
-защо?
-ами преди като купихме сладолед ти прибра рестото, сега е мой ред аз да си го прибера

Звучи забавно, но е някак странно детето да се поставя наравно с родителя по отношение на парите, в крайна сметка нали родителя ги печели.
Ние в къщи имахме подобен проблем. При всяка покупка дъщеря ми беше решила, че трябва да има участие. Не зависима дали става дума за пазаруване на козметика, дрехи или обувки или стоки за дома, трябваше нещо да й бъде купено и то задължително. Изключение правеха само плодовете и зеленчуците. Тези нейни приумици бяха с такива размери, че в един момент, още при излизането от входа се почваше един пазарлък на тема откъде ще минем и кое магазинче ще посетим за купуването на "нещо" за дъщеря ми, пък било то и абсолютно ненужна никому дрънкулка на стойност от 1 левче. Пред очите ми се развиваше някаква шопинг мания пречупена през мирогледа на едно шест годишно момиченце. Вече не ми беше забавно.
Проблема реших с въвеждането на касичка, в която детето всеки ден пуска по 1 левче, не повече. Със събраните парички вече може да си купи някакъв подарък, като то само решава дали ще си купи нещо дребно за ниска стойност или ще изчака да си събере повече парички и да й бъде купена по-стойностна играчка.
За момента решихме проблема. Даже ми се струва, че някак придоби самочувствие и сама си брои левчетата и прави сложни сметки кое колко струва и дали има достатъчно парички да си го купи.
Мисълта ми е, че факта колко трудно се печелят парите не винаги може да се обясни на децата, а същевременно не бива и да се оставят да пилеят средства за ненужни дреболии. Затова трябва да се търсят начини, съвсем нагледно и като забавна игра, света на парите да става по-достъпен за детското съзнание.