КАК ДА СЕ ПРЕБОРИМ СЪС ЕЖЕДНЕВНИЯ СТРЕС?

„Спокойният ум не може да бъде смутен или уплашен, а следва своя вътрешен ритъм в радост или несполука, като часовник по време на буря.”

 Робърт Луис Стивънсън

 Всеки ден ни среща с нови стресови ситуации. Още вдигайки сутрешния вестник, пълен с черни хроники, или попадайки в задръстване на път за работа, неприятното чувство сякаш ни следва на всяка крачка. Не изчезват и неотложните задачи в офиса и у дома, които поглъщат всяка свободна минута. Постепенно у нас се сформира едно задушаващо усещане, че времето никога няма да ни стигне за всичко онова, което трябва или което искаме да свършим. Така се зараждат и негативните мисли и настроения у нас. Но вместо да потъваме в депресивни състояния, от които впоследствие ще ни е много трудно да се измъкнем, можем изобщо да не допускаме това да се случи, като променим начина си на мислене. 

 Сред проблемите, до които води съвременният забързан ритъм на живот, са нервността, страхът, неувереността, чувство за безсмислие и фрустрация. Но в основата на всички тях стои липсата на баланс между натоварения ни график и времето за себе си. Моментите, в които се отделяме за общуване със своето вътрешно аз, са тези, които изграждат у нас „имунитет” срещу стреса на ежедневието. Тези ценни минути насаме могат да ни заредят с положителни емоции и спокойствие на духа, стига да знаем как да „изключваме” неприятните и затормозяващи мисли. Съществуват няколко умствени нагласи, познати на много мъдри хора, които прилагани редовно, биха ви помогнали да релаксирате съзнанието си и да се насладите на спокойствието, което идва след това.

Живея в настоящето
Сигурно често се ядосвате за отминали събития или съжалявате, че не сте направили или казали нещо в точния момент. Вероятно също така се хващате как мислите за далечното бъдеще и си представяте какво ще се случи с копнеж или страх. Но нито връщането назад и съжалението за стари грешки, нито тревогите за бъдещето имат някакво значение в момента. Реален е единствено настоящият миг и как ще го изживеете. Ако започнете активно да бъдете тук и сега, ще се освободите от емоциите, с които ви товарят мислите за минали преживявания и бъдещи очаквания. Изведнъж в ума ви ще се отвори едно чисто пространство, в което вече не се надбягват невротични мисли, а има само спокойствие и будно присъствие.

Отворена съм към промяната 
Промяната не винаги е за лошо, но всеки път ни хваща неподготвени. Като същества на навика ние изпадаме в паника, когато нещо не стане така, както сме планирали. А всъщност живота прави това, което трябва – движи се напред и ни побутва и нас да направим същото. Оставайки гъвкави и отворени към новото, вие ще се приспособявате по – бързо и безболезнено към непознатите ситуации във вашия живот. Помнете, че не можете да контролирате всичко, което се случва, но можете да се научите как да се адаптирате към него. Не обвинявайте и не се оплаквайте, ако не можете да направите нещата различни, защото така се стресирате още повече. Най – доброто за вас е да приемете събитията такива, каквито са и да продължете напред с живота си. 

Нищо отвън не може да ме разстрои
Понякога се случва да преживеем несправедливо отношение или да изпитаме материални загуби, или дори да станем свидетели на неморални постъпки спрямо друг човек. В такива моменти може би се чувствате безсилни и разстроени с дни. Но не е нужно да е така. Реагирайки негативно срещу нещо или някого, сами вредите на себе си. Всъщност вие сте господарят на вашия вътрешен свят и вие решавате дали да допуснете нещо отвън да ви разтърси из основи. Въпрос на избор е дали лошото поведение на другите ще ви накара да страдате. Това не значи да станете безразлични, а напротив да проявите грижа и желание да промените нещата към по – добро, но като тръгнете от едно уравновесено и балансирано вътрешно състояние. 

Благодарна съм за всеки нов ден
Всъщност колкото и да е забързан денят ни, винаги има време да се спрем за миг и да се порадваме на нещо красиво и чисто като изгрева, цветето на полянката пред блока или погледа на любим човек. Припомняйте си всички онези (на пръв поглед) малки неща, за които сте благодарни, когато усетите напрежението на деня да ви натежава. Ще видите колко бързо ще забравите ежедневните тревоги и притеснения.
В крайна сметка, не е лесно да си изградим една здрава постройка на душевното спокойствие в шумен и бързо променящ се свят като нашия, но не е и невъзможно. За да постигнете желаното, основното е да поддържате съзнанието си необременено от излишни негативни мисли и очаквания, и разбира се, да отделяте време за любимите си занимания, които ви правят щастливи.Животът изглежда като надпревара. Бързаме ли, бързаме. Но с кого се надпреварваме всъщност? Със самите себе си. 

Усещането, че за кратко време е нужно да се свършат хиляди неща, не спира да отеква в главите ни. Времето винаги не стига. Но то не може да бъде променено. Каквото и да направиш, все са си 24 часа в денонощието. Дори да спиш по-малко, то пак няма да ти стигне. Последното не е и здравословно, човек се нуждае поне от осем часа пълноценен сън, за да може умът му да отпочине. Идеята, че времето не ни достига, принадлежи на същият този ум, който ни тласка към непрестанна активност и създава безпорядък в живота ни. Затова е нужно да се направи нещо. Нещо, което може да ни донесе тишина и покой в ума, за да бъдем балансирани, рационални и трезвомислещи хора. 

Съществува метод, използван векове наред, без нужда от съществена еволюция. Изваян от мъдреците на Изтока, пътуващ през времето, достигащ и до нас. Този метод представляващ наука за изследване на вътрешния свят – микрокосмосът , те нарекли медитация. 

Медитацията е синоним на много неща. Тя е комплексно понятие, част от което може да бъде и релаксацията. За това ще поговорим и сега. Как да използваме медитацията, за да си бъдем полезни в забързаното ежедневие. 

Когато си някъде сред природата е лесно да се отпуснеш, нали? Просто се сливаш със заобикалящата те среда. Самата природа изглежда неангажираща. Умът не може да се ориентира, какво точно може да свърши с всичко това наоколо. И ти си способна да релаксираш. Но какво да кажем, когато попаднеш в обичайната градска среда, сред целият този шум и информация, която не само се движи в пространството, но и се влива в теб? Резултатът е, че ставаш отново напрегната и неудовлетворението от несвършените ангажименти се завръща, настанява се отново в съществото ти. 

Когато се появи възможност да останеш насаме, дори само за пет минути, можеш да направиш следното нещо. Казвам да направиш, но реално, не трябва да правиш абсолютно нищо. В това е целият смисъл.

Седни на удобно за теб място. Позицията на тялото не е от значение, важното е да ти бъде удобно. Затвори очи и се отпусни. Първоначално ще усетиш, че раменете ти са доста напрегнати. Но постепенно ще започнат да се отпускат. Не мисли за това. Не мисли за нищо. И точно тук ще срещнеш затруднението. Колкото и да се опитваш, няма да успееш да спреш дейността на ума със сила. Затова не се опитвай да го правиш, не насочвай мисълта. Остави обектите в твоят ум да се движат нецеленасочено. Ти може само да наблюдаваш. Същността на тази медитация е да ти достави пространство за релаксация. За да си способен да се отпуснеш, първо трябва да си бил напрегнат. Твоето напрежение в ежедневието е постоянна величина, съответно ти си способна да релаксираш, когато пожелаеш. Умът се нуждае от това. Остани в това състояние, колкото се може по-дълго. Просто остани отпусната, не мисли за нищо конкретно, а опитай да насочиш вниманието си към теб самата. Обърни внимание на всяка част от своето тяло, защото то има собствен глас, а той е много тих шепот и е възможно да го чуеш само докато умът почива. И помни, че нищо не е смущаване, ако не му позволиш. Каквото и да става, не се опитвай да го игнорираш, не се съпротивлявай, а просто наблюдавай и осъзнавай. Всеки шум, всеки мирис.., нищо не е против теб. 

След всяка подобна медитация ще се чувстваш все по-свежа и отпочинала. Защото си осъществила връзка със себе си. Умът игнорира тялото и духа за собствена сметка. Но разделението е само привидно. Медитацията служи, за да осъзнаеш това. Когато установиш връзка със себе си, дори и за няколко минути, ще почувстваш благодатта от съществуването. Колкото по-често го правиш, толкова по-добре ще се чувстваш, все по-релаксирана и цялостна ще бъдеш. Животът ти постепенно ще започне да се подобрява, а ценностите да се променят от илюзорни към съществени. Това е и другият синоним на медитацията – осъзнаването. Може да правиш това у дома, в офиса, по пътя за работа.., където видиш възможност и не се налага да правиш нещо конкретно. Нека стане малка част от ежедневието ти и след време ще усетиш, как за кратко време, се постигат толкова съществени резултати.