петък, 7 февруари 2014 г.

ЛОПУШАНСКИЯТ МАНАСТИР И НЕГОВОТО ЧУДО


“Присъни ми се чудотворна икона. То не беше сън, а Божие знамение. Светият Дух ми показа точното място, скрита и незнайна от никого. Аз съм вярно чадо на църквата, приемам светото причастие с тялото и кръвта Христови! Имате голямо богатство във вашата църква и дори не подозирате за това, вярвайте ми! Нека възкръсне!”, проплакала пред игумена на Лопушанския манастир, Величкия епископ Сионний, християнката Мария от София.

Жената молела духовника по телефона да изкопаят безценното имане от точно определено място в църквата. Описанията били ясни - на метър и половина височина в храма, до свода на прозореца вляво.

“Имайте ми доверие, молеше се тя и аз реших да се вслушам, защото нали това проповядваме- благост, вяра и благочестие”, разказва епископ Сионий, викарий на видинския митрополит Дометиан.

И чудото станало - след няколко удара се чуло кънтене и се открил отвор в ниша, а в него скътана икона на света Богородица с Младенеца, увита в старинен месал, прояден от молци и мухъл, но самата тя запазена и напълно непокътната. 

“Това е чудо и благословия за новата година”, радва се отецът. 

Зазиданата икона е на около 340 г. и ще бъде предадена за реставрация. Тя е от по-стария манастирски храм, унищожен от османския поробител при кървавото потушаване на Чипровското въстание през 1688 г. Тогава целият район е пострадал много.

Населението било избито или изселено и 30 г. е било забранено да се заселват по тези места. През 1850 г. строителите на новия манастирски храм попадат на един масов гроб с костница на над 2000 човека. Бил е плитък, както споменава архимандрит Дионисий, и тогава прекратяват строежа. Изграждат първо костницата и чак след това продължават градежа на Лопушанския манастир. Тогава е била зазидана и намерената сега икона. 

“Тя е много интересна с това, че има сребърен обков, което говори, че е почитана. Когато някой човек получи изцеление свише, има такава практика да направи сребърен или златен обков. Това е духовен паметник, свързан с паметта на нашия народ, със съхраняването на нашата православна българска идентичност и с едно съновидение на една обикновена българска жена. И всичко това стана възможно благодарение на доверието. Жената дори не е посещавала манастира, а се явил храмът с прозореца”, разказва игуменът.

Иконата е от неизвестен майстор. Обикновено в тази епоха на Ранното възраждане все още зографите не са оставяли имената си на иконите. Тя има типичния характер на българска школа - или Софийската, или е по-вероятно авторът да е от Чипровската златарска школа, тъй като селището е по-близо. На задната страна са изобразени два вечнозелени кипариса, които са символ на непреходността на православието. Между тях е изографисана финикова палма, която според преданията показва Божията благодат, гласи тълкуванието. Ясно личи също, че някога е била в храм, където е имало пожар и странично отзад е обгоряла. 

“Не знам дали това място има силна енергия. Ние казваме, че иконата се явява по чудотворен начин, била е на особена почит, украшения се слагат на икони, които са показали сила. Използвана е за молитви, тя не се нуждае от освещаване. Осветена е и от молитвите на хилядите хора и богослуженията. Тя самата е светиня. Не ние трябва да я освещаваме, въпреки че сме Божии служители, а тя нас да освети, така както, когато се изгражда един храм, той ни изгражда нас в името на Господа” продължава Сионий.

Всички братя от манастира застанали пред иконата на Божията майка и започнали да я възпяват на утринна молитва. Удивили се придошлите в църквата на чудния глас и на сладостните песнопения и се помолили за здраве и мир. 

Религиите не са възникнали на празно място. Не бива да се смесват дребните човешки прегрешения на някои не съвсем праведни Божии служители с вярата. Щом е дошло време тази икона отново да събира богомолци, значи така е рекъл Бог. Подкрепя ни и благославя началото на тази година и иска да бъдем радостни, единни и спокойни, смятат духовниците.

Самата Мария живее скромно, бяга от хвалбите и не желае да разкрива самоличността си.

ЛОПУШАНСКЯ МАНАСТИР

Лопушанската Света Обител е манастирът с вторият по големина храм в България след Рилската Света Обител!

Този храм за времето си представлява голямо архитектурно постижение за северозападните земи.След построяването на Лопушанския манастир през 1853 година игуменът Дионисий открива безплатно училище за бедни деца,а обителта се превръща в средище на националноосвободителните и църковните борби. Манастирът става любимо място на Иван Вазов и по време на пребиваването си там той създава част от романа си "Под игото".

На мястото на сегашния Лопушански манастир "Св. Йоан Предтеча" някога е имало друг, построен още през Второто българско царство и впоследствие напълно разрушен по време на турското нашествие. До възстановявянето на манастира в средата на XIX в. няма никакви сведения за неговата дейност, освен преданието, че няколко пъти е опожаряван и разграбван.
През 1850-1853 г. Лопушанският манастир е възобновен от чипровските монаси Дионисий, Герасим и Гедеон. Тогава са изградени и днешната съборна църква, жилищният корпус, дворната порта, оградата и дворната чешма. Строител на всички тези сгради и съоръжения е майстор Лило, основоположник на една от най-значимите възрожденски строителни школи - Славинската.
През Възраждането в Лопушанския манастир действа килийно училище, а обителта е средище на националноосвободителните и църковните борби. Манастирът се превръща в любимо място на Иван Вазов и по време на пребиваването си там той създава част от романа си "Под игото".
През 1989 г. Лопушанският манастир е реконструиран, тъй като северното крило било застрашено от срутване. Основната заслуга за това е на тогавашния игумен архимандрит Амвросий, като по негово време се издига нова жилищна сграда с два красиви резбовани чардака.
Манастирът впечатлява със своя градеж, пропорции, архитектура и каменни пластики. Храмът е посветен на св. Йоан Предтеча. Той съхранява един от най-красивите иконостаси в Северна България, истинска филигранна изработка в най-добрите традиции на Самоковската школа. Иконите са дело на братята Николай и Станислав Доспевски.

Лопушанският манастир е действащ и обитаван от монашеско братство. Комплексът се състои от църква, жилищни и стопански сгради и белокаменна чешма, обградени от каменна стена.
По архитектура Лопушанската църква наподобява тази на Рилския манастир и дело на майстор Лило. Тя представлява трикорабна, триапсидна постройка с две конхи и с два странични параклиса ("Св. Св. Козма и Дамян" и "Св. Йоан Кръстител"). Има три централни купола и два над страничните параклиси, всичките разположени върху високи осемстенни барабани. В каменния градеж на църквата са издълбани релефи с фигури на мъже, животни и отделни глави. Показан е мъж с размахана сабя и подпрян на пушка. Храмът не е изографисана, но притежава един от най-красивите олтарни иконостаси в Северна България, дело на майстора от самоковската художествена школа Стойчо Фандъков. Освен образите на апостолите към главния иконостас се числят осем икони дело на Станислав и Никола Доспевски. През 1923г. част от триъгълните фронтони на откритата нартика се самосрутили и при ремонта на сградата били премахнати и останалите. По този начин църквата загубила голяма част от оригиналното си въздействие. Жилищното крило в Лопушанския манастир е решено напълно в духа на съвременна¬та манастирска архитектура. То е двуетажно, с паянтова конструкция. На първия етаж се намират хранителния блок и няколко гостни стаи, а на втория се помещават игуменарница, монашески килии и още гостни стаи. В двора на манастира може да се види и строената през 1856г. белокаменна чешма с три чучура.

Няма коментари:

Публикуване на коментар