понеделник, 10 февруари 2014 г.

ВИНОТО - ЕДНА ОТ НАЙ-ДРЕВНИТЕ НАПИТКИ

Виното е безспорно напитка, към която има силен култ. То присъства във всяка култура, за него има легенди, специални празници, има си дори цял древногръцки бог. Професията 'сомелиер" е една от най- изтънчените, а да не говорим за цените на някои бутилки вино, които нерядко се продават на търгове за баснословни суми.

Едва ли има друго питие, което да носи толкова символика, колкото червеното вино. Още от древността виното е сакрална напитка, която е била достъпна за малцина избрани. 

Първите сведения за виното срещаме в Библията, а времето, от което датират, е още преди Ной. В Древен Египет разполагали с преси за изстискване на гроздовия сок, а в Древна Атина хората познавали по степента на разреждане на виното с вода дали ще се водят сериозни разговори и ще има веселие. За да се съхранява виното в античния свят, спиртното му съдържание било високо и това налагало разреждането му с вода. Тапата реално съществува от 18ти век и е въведена от британските стъклари. Древните гърци вярвали, че виното им е дадено като дар от бог Дионис. То символизирало мощта на живота, а консумацията му подпомагала откриването на истината и духовното възраждане. Празниците на Дионис се наричали Дионисии или Вакханлии в древен Рим (според латинското име на бога – Бакхус). 


Вакханалия, Петер Паул Рубенс
Въпреки че думата Вакханалии в наши дни има силно негативно значение на нещо между оргия и пиянско сборище, истината е, че чрез опиянението с вино се постигало ново знание за себе си като се опознавала включително и сенчестата, дива страна на човека. Пищността и освободеността на празника разкриват точно тази символика. В Древен Рим патрициите опитвали първи новата реколта вино със специални сребърни черпаци като отивали до ръба на голям съд, наречен декантос, в превод от ръба. От там произхожда и думата декантер – съд, който в наши дни използваме, за да може виното да „подиша“ (неслучайно глаголът ни напомня за живо същество) и да освободи ароматите си. А ароматите, които човешките рецептори могат до доловят във виното, са близо 800 на брой...

Още Хипократ говори за лековитите свойства на виното. През Средните векове е било употребявано като съставка на много лекарства. Виното подпомага храносмилането и дава енергия за увеличаване на мускулната работа. Много вина имат антибактериални свойства и са чудесна добавка към лечението на болно гърло или венци. Виното е прочуто също с антиоксидантните и антиканцерогенните си свойства. Умереният прием на вино благоприятства здравето на сърдечно – съдовата система, а има и изследвания, които сочат, че удължава живота с няколко години. Други проучвания са обявили виното за афродизиак при жените, поради повишеното кръвоснабдяване на ерогенните зони.



Златен ритон от Панагюрското златно съкровище
Траките наричали същия този бог Загрей и също вярвали, че виното пробужда божественото начало в хората. Те са най- добрите винари в античния свят и са сложили началото на винопроизводството, което и до днес е цяло изкуство. Омир описва в Илиада натоварените с вино кораби от Тракия, които пристигали в Троя. Благодарение на траките, в България се произвежда вино от 5000 години. От древни времена съществуват сортовете Гъмза, Мавруд и Мелнишка лоза, сорт, от който сър Уинстън Чърчил поръчвал 500л ежегодно, въпреки презрителното си отношение към българския народ.




Светото причастие се дава с нафора и вино
Лозарството по нашите земи се развивало много добре, като дори строгият закон на хан Крум и изкореняването на големи площи лозя по време на царуването му, нанесли само временни поражения. Разпространението на християнството и близостта ни до Византия сериозно допринесли за развитието на винопроизводството. В мистичните ритуали на християнството червеното вино символизира кръвта на Спасителя. В тайнството Евхаристия, познато още като Свето Причастие се използват хляб и вино, за които се смята, че по време на богослужението се превръщат в истинските кръв и плът на Исус Христос.

Разумната употреба на свещеното питие ни води на пътешествие във вътрешния и във външния свят. Разкрива ни забравени и потулени в нас чувства и надежди и ни отвежда до хората, които са го произвели. Виното попива душевността на създателя си, на мястото, където е расло гроздето, на емоциите на присъстващите и така всяка глътка от него ни открива цял един нов свят...

И след като то е толкова безценно питие, такова трябва да е всичко, свързано с него. За различните видове - бяло, червено, десертно, газирано, розе, портвайни и т.н. има различни чаши и маниер на поднасяне. А за съчетаването на вино с храна може да се говори безкрайно – несъмнено е цяло изкуство. 

В хладните нощи често ти се приисква да споделиш чаша вино с приятна компания. И действително „във виното е истината” (in vino veritas), но за да усетим изцяло удоволствието от вкуса на този божествен дар, той иска да бъде сервиран подходящо. Основните подробности, с които трябва да се съобразим при поднасяне на вино, са подходящата храна и правилната температура. 

По правило месата се сервират с червено вино, но някои от тях спокойно могат да бъдат подкрепени от по-силно бяло вино. Голямо значение за изборът на вино има сосът и дали неговият вкус е преобладаващ в дадено ястие. 

„Виното е светлината на слънцето, затворена във вода“ — Галилей

Така например освен морските дарове, като скариди, миди, раци и риби, също и месата от пиле, пуйка и телешко, са съчетават чудесно с бяло вино Шардоне. Добавяйки сметана към ястието се получава завършена комбинация.

Белите Траминер и Ризлинг се препоръчват за пикантни, пушени и солени ястия. Ризлингът е добър компаньон и на суши. Ако сте решили да изненадате гостите си с този азиатски деликатес, хубаво е да знаете, че правилен избор са и шампанско или розе.


По-мазните меса, като например агнешки котлети или свинска скара, подхождат на червеното вино Каберне Совиньон. Това е сравнително леко, сухо вино, което е подходящо допълнение и на ястия с много подправки, както и на тежки сирена. Мерлото пък е тежко, сухо червено вино и най-добрата компания за него са средно мазните ястия. Препоръчва се в тях да има орехи, които намаляват усещането за танините във виното.

Десертните вина, като Порто или Шери например, не бива да се смесват с много по-сладки от виното храни, защото неговият вкус ще се загуби. Няма да сбъркате ако се насладите на шоколадовите трюфели с чаша Порто или пък на печените бадеми с Шери.

Освен правилната комбинация с храните, значение има и температурата на поднесеното вино. По правило колкото по-силно и тежко е едно вино, толкова по-висока трябва да бъде неговата температура. Затова и белите вина се сервират охладени, а червените – не. Но пък ако червеното вино е по-слабо, като например Божоле, то може да бъде и леко изстудено.

Независимо дали ще съчетаете ястието с бяло или червено, розе или шампанско, виното дарява с радост и наслада. Изпитайте и вие удоволствието от чаша вино и си спомнете думите на Томас Мор: „На младини имай любов и рози, а на старини — приятели и вино”.

Още нещо, свързано с виното, заслужава нашето внимание – аксесоарите за вино. Може би дори за него има най- голямо разнообразие, даже пурите не могат да догонят всички тирбушони, тапи, кани, кърпи, кофи за шампанско, стелажи, подаръчни кутии и какво ли още не. 

Ако държим да отвърнем на класата на тази божествена напитка и да впечатлим докрай гости и близки приятели, обезателно трябва да ги познаваме.

Най- основните аксесоари за вино


Чаши за вино. 
Цяла наука е да изберем чаши за вино. Бургундско, портвайн, шардоне – те си имат своя форма на чашката. Класическият избор, минимумът, който всеки трябва да познава, е чаша с по- тясна и малка чашка за бяло вино и по- разлята и тумбеста за червено, защото то е по- богат букет от аромати и им трябва време да се развият. Би трябвало да имаме и чаши за шампанско, които са по- високи и с много тясна чашка, да не се разгазира бързо. А и казват, надигането на чаша за шампанско изпъва елегантно шията на една дама и тя е още по- красива.




Тибушон 
Първото оръдие на труда за отваряне на бутилка вино е изобретено още в средата на 18ти век в Англия. Оттогава досега този инструмент остава ключов. Днес се е запазил принципът на металната спирала, макар и да има нововъведения. Спиралата не е задължително да е от метал, но добрият тирбушон се познава по дългата, широка, но и тънка спирала. Идеята е колкото се може по- малко от него да влиза в корка, така че той да не се разтроши. Другото важно качество е да изисква възможно най- малко усилия, за да не пръсне виното и да не изглеждаме твърде комично, докато се потим над една обикновена коркова тапа.




Тапа за съхранение на вино
Представете си, че обичате вино, но не обичате да се наливате и една чаша ви е достатъчна. С какво да затворите вече отворена бутилка, така че да запазите качествата на питието. Обратно с оригиналната му коркова тапа не винаги е добра идея. Корковата тапа се вкарва по механичен път и понеже е податлив на влияния материал - той променя формата си, като уплътнява гърлото на бутилката. Но веднъж извадена, корковата тапа отново променя формата си. В магазините продават специални за тази цел тапи, а някои модели дори изкарват кислорода от бутилката. Именно той е най- големият враг на виното.




Гарафи, декантери и обикновени кани за вино. 
Всеки уважаващ себе си домакин ще пресипе виното от бутилката в друг съд, преди да го поднесе на трапезата. Да не говорим, че за специалистите декантирането в специален съд е необходимо, за да „подиша” виното и да разтвори в кислорода всичките си аромати. За някои вина с утайка това пресипване е необходимо, за да се отдели утайката от питието, годно за консумация. Можем да намерим такъв съд отделно, може и като комплект с чаши. Съдовете за съхранение на вино обикновено имат запушалки, за да не изветрява виното. В кана и декантер сипваме, когато ще консумираме непосредствено след сипване. 


Какво трябва да имаме още: 



Кофа за шампанско и бяло вино, която да пълним с лед, за да запазим температурата ниска – и двете вина се пият студени.

Ако се радваме на колекция от вина, стелажът за съхранение е повече от задължителен. В него бутилките трябва да са под наклон и да го поставим на хладно и тъмно, при не висока влажност на въздуха – най- добрите условия за съхранение на вина и дърво, от което е направен стелажа.

Стойката за вина заменя кофата понякога и е чудесна за поднасяне на червено вино на масата, тъй като то трябва да има стайна температура.

Кутията за вино е прекрасна опаковка и подарък за ценители, както е и всеки дотук споменат аксесоар.


А ако сме истински ценители трябва да се оборудваме и със специален термометър, лиек за вино и ринг за вино.

Уважавайте виното и неговите потребности и ще успеете да изпитате пълна наслада от това божествено питие.

Няма коментари:

Публикуване на коментар