През зимата често се оплакваме, че в храната ни недостигат важни витамини и минерали. Действително в супермаркетите се предлагат плодове и зеленчуци, но те или са били транспортирани твърде дълго или са отглеждани в парници и като цяло произходът им е неясен. Замразените и консервираните зарзавати също не притежават биологичнатa активност на пресните и расли под слънце. Има обаче един източник на витамини, минерали и жизнена енергия, който ни е достъпен през цялата година и на всичко отгоре можем да си го произвеждаме сами – покълналите семена.
Защо кълновете са толкова полезни
По време на покълването се извършва истинска биохимична революция, която простичко можем да наречем чудото на живота. В събуденото от влагата и топлината семе се натрупват полезни вещества.
Съдържат много аминокиселини, част от които не се съдържат в самото семе. Например в ръжените кълнове протеините достигат 42 % - два пъти повече отколкото месото и всички те се в лесно усвоима от организма форма.
Количеството на витамините по време на покълването се увеличават неколкократно – между 200 и 1500%, особено на А, С, цялата група В, включително и В12. Същото важи и за минералите.
Зърното се освобождава от токсините, естествените и изкуствените пестициди. Те остават във водата за накисване и се отмиват при плакненето.
Основната причина за трудната смилаемост на зърната е фитиновата киселина. Същата се свързва и с минералите, като по този начин блокира усвояването им от организма. По време на покълването тази киселина се разгражда, освобождавайки големите количества магнезий, калций, фосфор, цинк, мед и други ценни вещества, които се съдържат в кълновете.
Регулират хормоналният баланс при жените и предпазват от остеропороза.
Друго безценно предимство на покълналите семена е, че не нуждаят от термична обработка. Благодарение на това можем да ги хапваме без загуба както на витамини и минерали, така и на необходимите за нашия организъм храносмилателни и антиоксидантни ензими. Ценен представител на първите ензими е липазата, която отговаря за разграждането на мазнините в организма. Затова хората, които редовно се хранят със свежи кълнове без усилия поддържат здравословно тегло. От антиоксидантните ензими най-важни са супероксид дисмутаза и каталаза, които извеждат от организма дори и най-агресивните свободни радикали. По този начин забавят процесите на стареене и защитават организма ни от ракови заболявания.
КАК ДА СИ ОТГЛЕДАМЕ КЪЛНОВЕ?
Подготовка: Консумативите, които са ни необходими са съвсем прости – стъклен буркан, парче марля и ластик. Продават се и специални уреди за покълване, с тях изплакването и проветряването е значително улеснено, но и без тази инвестиция можем да си отгледаме хрупкави и здравословни кълнове.
Семената, които купуваме не трябва да са обработвани. Например обикновеното жито, което се продава е парено и независимо какви грижи полагаме за него няма шанс да покълне, кафявата елда също, защото е бланширана. Културите за посев пък са обработвани с различни химикали против вредители. Най-голям избор от сурови и идеални за покълване семена има в здравословните магазини и специалните щандове в големите супермаркети.
Накисване: Няколко супени лъжици семена се слагат в буркана и се заливат с чиста вода (филтрирана, изворна или минерална). Количеството зависи от конкретния вид. Например с покълването люцерната увеличава 10 пъти обема си, а пшеницата остава почти непроменена.
Бурканът се покрива с марлята, прикрепен от ластика и се оставя на тъмно и топло (около 19-22 градуса). Ако температурата в помещението е по-висока, кълновете могат да мухлясат, а ако е по-ниска от 18 градуса растежът им спира.
Покълване: След определени часове (в зависимост от семената между 4 и 24), водата се излива, кълновете се изплакват добре и се разпределят по стените на буркана. За да се задържат, той се поставя леко наклонен отново на тъмно и проветриво място. Когато кълновете се издължат можем да ги изкараме на светло (но не на пряка слънчева светлина), за да развият хлорофил. Междувременно не бива да забравяме да ги изплакваме старателно всяка сутрин и вечер.
Най-вкусните кълнове
Слънчоглед - използват се обелени семки, които се нуждаят от съвсем кратко накисване – само 4 ч. След това се оставят да покълнат между 1 и 3 дни в зависимост колко искаме да се развият кълновете. Аз ги обичам, когато от семето вече са се развили листенца. Вкусът е ядков и същевременно много свеж. Слънчогледът е вкусна добавка към зелена или спаначена салата. Съдържа вит. Е и много минерали – калций, йод, желязо, мед, магнезий, фосфор и цинк.
Пшеница – накисва се за 12 ч. и след още 2-3 дни е готова за консумация. Семената имат сладък вкус, затова най-добре се съчетават с мед, кленов сироп и плодове – комбинация, която може да замени мюслито за закуска. Покълналата пшеница доставя всички необходими витамини от група В, включително и фолиева киселина, заради което се препоръчва на бременните, които не искат да приемат синтетични таблетки. Съдържанието на витамини С, Е и бетакаротин, фосфор, магнезий и протеини (28%) също е рекордно високо.
Лимецът (на нем. – динкел, на анг. – спелта) е вид дива пшеница, която има ниско съдържание на глутен и много по-богато съдържание на витамини от група В и А. Друго нейно предимство е, че не понася торенето и обработката с химични вещества, както и не се поддава на генно модифициране. С една дума – това е биологично чиста култура, подходяща и за хора с непоносимост към глутена. Покълва по същия начин като пшеницата.
Боб мунг – това са „соевите” кълнове, които се използват в китайската кухня. Семената представляват малки зелени бобчета, които трябва да се киснат във вода между 12 и 24 ч. През следващите 3-4 дни кълновете трябва да стоят на тъмно, след което вече са готови за консумация.
Люцерна – не това не е фураж, а може би най-вкусните и хрупкави покълнало семе. Накисват се малко количество (1 с. л.) за 4-5 ч. След това трябва да ги оставим да се развият за още 5-6 дена. След 4-ят обаче при всяко изплакване трябва да ги изваждаме от буркана, защото коренчета започват да се срастват и само поливането с вода е неефективно. Тези кълнове са идеалната добавка към всяка една салата, а с тях можем да си набавим витамините A, група В, C, D, E, K, манган, магнезий, калций и желязо.
Соеви кълнове – в източните култури отдавна са оценени здравословните им качества. Те са много нискокалорични, подсилват имунната система и се борят срещу стреса. Богати са на мазнини, протеини, минерали (предимно калций и желязо) и витамини (А, С, В1 и В2).
Ленени кълнове – благодарение на лененото масло, което съдържат, ускоряват храносмилането и регулират дейността на стомашно-чревния тракт. Голямото съдържание на калций ги прави особено полезни за бременни жени, деца в период на интензивен растеж и активно занимаващи се с фитнес. Ленените кълнове намаляват нивото на холестерола и предпазват от сърдечносъдови заболявания.
Кълнове от леща – истинско богатство за жените в менопауза, защото стимулират образуването на женски хормони. Протеините и желязото, които съдържат, помагат при лесна уморяемост и при анемия. Снабдяват организма с голямо количество каротин, от който се синтезира витамин В. В кълновете от леща има и витамин РР, който подпомага клетъчните процеси.
Няма коментари:
Публикуване на коментар