ЗА ДЕНЯ НА ВЛЮБЕНИТЕ И АН БРАДСТРИЙТ

Наближава Свети Валентин. 
Празникът не бил български. Не сме ли обичали през другите дни? Трябвало ли да доказваме любовта си чрез цветя, подаръци, романтика? Яростното отхвърляне на нещо ме навява на едни други мисли, които няма смисъл да разнищвам. Не и сега. 
Да празнуваш в този ден не значи, че през другите дни не обичаш. Tова е да отпразнуваш любовта си.
Любовта във всякаква форма...ами хубава е! Когато пеперуди пърхат в стомаха ти, когато звездите изглеждат по-ярки, цветята са по-ароматни, а дърветата по-зелени. Когато забравени лирични думи извират от теб от само себе си и по детски успяваш да се изненадваш от всичко.
Любовта! Хубава е! Дори когато страдаш, дори когато има трети, дори когато има само един... 
Тя, любовта,  ни прави живи, защото е извор в нас..
 Човек понякога има нужда да почете, да помечтае, да изживее мислено думите на някой, да се вдъхнови или просто да си поплаче. 
Просто имаме нужда от любов. 
Вероятно познавате стоихотворението, което ще видите по-долу, но може би и никога не сте чували за него. 
И в двата случая му се насладете.

На моя Скъп и Любим Съпруг

от Ан Брадстрийт (1612-1672) 

Ако двама са били едно, то със сигурност ние всеки ден.

Ако някога мъж е бил обичан от съпруга, то ти от мен.

Ако някога съпруга е била щастлива със съпруг.

Сравни този брак с нашия ако намериш такъв друг.

Ценя тази любов повече от Златни мини

От всичките на Изтока рубини.

Любовта ми е такава, че не може да я угаси река разляна,

И нищо аз освен любов от теб не чакам в замяна.

Такава любов аз не мога да ти върна обратно.

Небето се моля да те възнагради многократно.

Така докато живеем в любов, нека дълго и далечно

Че когато не живеем вече, ние може да живеем вечно.

----

Оригинала:

To my Dear and Loving Husband

Anne Bradstreet (ca. 1612-1672)

If ever two were one, then surely we.

If ever man were lov'd by wife, then thee.

If ever wife was happy in a man,

Compare with me, ye women, if you can.

I prize thy love more than whole Mines of gold

Or all the riches that the East doth hold.

My love is such that Rivers cannot quench,

Nor ought but love from thee give recompence.

Thy love is such I can no way repay.

The heavens reward thee manifold, I pray.

Then while we live, in love let's so persever

That when we live no more, we may live ever.

 Ан Брадстрийт (Anne Bradstreet) e родена в Англия през 1612. Емигрира в Америка през 1630. Смята се, че е първата американска жена автор и първата американска жена поетеса, която е публикувала творба.
През 1650 нейния зет John Woodbridge, публикува в Англия, предполагаемо без нейно знание или съгласие, стихосбирка с нейни стихове под заглавие "Десетата Муза, Закъсняла Изскочи в Америка".
 Заради ограниченията наложени и от обществото в което е живеела, Ан е писала поезия, която е като реална картина на нейната преданост към Бог и към нейния съпруг, за любовта и към семейството и нейния живот в Масачусетс.
В Америка, през 1678 - 6 години след смъртта и, е издаден сборник, който сама е редактирала, под заглавие: "Няколко Стихотворения Събрани с Голямо Разнообразие от Знание и Научаване". Там е публикувано и тук преведеното стихотворение, едно от най-известните и.