НЕПОЗНАТАТА КОПРИВЩИЦА

Сгушено между хълмчетата на прекрасната Средна Гора, само на 110 км от София, се намира град Копривщица. Каквито и думи да се използват, за да се опише, ще бъдат малко. От една страна е чудната природа, свежестта и прохладата на гората и ромонът на реката, а от другата – шарените възрожденски къщи, коя от коя по-красива, с кокетни дворчета, пълни с цветя. Но най-вече в Копривщица е запазен възрожденският дух. По калдаръмените улички сякаш отекват конски копита, а на моста „Първа пушка” несъзнателно се ослушваш да чуеш екналия гръм от първият изстрелян куршум. Човек се пренася назад във времето и се потапя в един друг свят, в който магазинът се нарича „Купчийница”, а местните хора с удоволствие разказват за славната история на своя град.

Независимо дали ще останете да пренощувате в Копривщица или не, задължително трябва да посетите къщите на бележитите българи, родени там.

Една от най-красивите е на богатия копривщенски търговец Лютов или Лютовата къща. Следва Ослековата къща, Читалище „Хаджи Ненчо Палавеев” и Катедралната църква „Успение на Св. Богородица”.

Забележителна по своята красота е къщата на Тодор Каблешков. Стаите са многобройни, просторни и с високи тавани. Има голямо вътрешно стълбище.

Роден 1851г. в Копривщица в семейството на богат търговец, Тодор Каблешков рано губи майка си. Учи първоначално в Пловдив, а по-късно завършва престижния за времето си френски султански лицей Галатасарай в Цариград.

 През 1871г Тодор Каблешков се завръща в Копривщица и тогава започва своята революционна дейност.

Негово е прочутото Кърваво писмо, което той пише, за да извести панагюрци, че въстанието е започнало, като на края му рисува християнски кръст с кръвта на убития турчин

Братия!

Вчера пристигна в село Неджип ага из Пловдив, който поиска да затвори няколко души заедно с мене. Като бях известен за вашето решение, станало в Оборишкото събрание, повиках няколко души юнаци и след като се въоръжихме, отправихме се към конака, който нападнахме и убихме мюдюра, с няколко заптии... Сега, когато ви пиша това писмо, знамето се развява пред конака, пушките гърмят, придружени от ека на черковните камбани, и юнаците се целуват един други по улиците!... Ако вие, братия, сте били истински патриоти и апостоли на свободата, то последвайте нашия пример и в Панагюрище...

Копривщица,20 априлий 1876 г.

Т. Каблешков

Сега в наши дни също може да се мине по пътя на кървавото писмо, като маршрутът е ясно обозначен: Копривщица – местност Равна поляна – вр.Бич – местност Каравелова поляна – Копривщица.

На другия край на града се намира къщата на Георги Бенковски.

Гаврил Груев Хлътев е роден през 1843г в Копривщица. Приема името Георги Бенковски от полски патриот и тогава започва неговата активна революционна дейност в Букурещ.

На 20.04.1876г Георги Бенковски е в Панагюрище. Веднага щом разбира, че въстанието е избухнало в Копривщица, сформира чета, с която минава по околните села да мобилизира хората да се вдигат на бунт. Хвърковатата чета обикаля целия регион и мотивира много въстаници.

Освен къщата, в която е роден, много красив е и паметникът на Георги Бенковски, яхнал кон, който се е изправил на задните си крака.

Съвсем в центъра на Копривщица се намира родната къща на Любен Каравелов. Той е роден на 7.11.1834г. и произхожда от знатен копривщенски род.

Любен Каравелов учи в Копривщица в Първото българско класно училище, основано през 1846г от Найден Геров, като в последствие се мести в Пловдив.

През 1857г отива в град Одеса, но по-късно се установява в Москва. Там той става част от руската интелигенция. Пише разкази и повести за руски вестници, а повестите „Войвода“, „Неда“, „Сирото семейство“, „Дончо“ и „Българи от старо време“ през 1868 година издава в самостоятелен сборник.

Нов етап в живота му бележи установяването му в Букурещ през 1869г и най-вече срещата му с Христо Ботев. През 1872г е избран за председател на Българският Централен Революционен Комитет.

Съвсем до къщата на Тодор Каблешков в Копривщица се намира и родната къща на поета Димчо Дебелянов. Много по-малка и бедна е тя в сравнение с къщите на богатите търговци. Стаите на първия етаж са със съвсем ниски тавани. Обзавеждането е скромно. Затова пък от втория етаж се разкрива красива гледка към града и близките зелени хълмове и гори. Много малко време Димчо Дебелянов е живял в родната си къща.

Той е роден през 1887г, вече след Освобождението. Баща му умира 1896г и цялото семейство се мести в Пловдив, а през 1904г идват в София на улица „Оборище”.

Забележителна е скулптурата на седналата жена пред къщата, потънала в тъга и очакване. Тя е създадена от скулптора Иван Лазаров през 1934г. Творецът пресъздава майката на поета, която седи и чака сина си да се върне от фронта. В действителност Димчо Дебелянов умира три години след майка си.

„…и в кротък унес чака тя

да дойде нейното дете…”

Сгушена в прегръдките на Средна Гора, заобиколена от вековни борове, нашарена от потоци и реки, скътала в пазвата си паметта на България, това е Копривщица.

Из сокаците, по калдаръмените улички, между високите дувари ще ти се причуе тропота  на неподкованите въстаннически коне. Тук миналото на будителите и просветителите, на богатите дарители и родолюбивите чорбаджии, историята на Априлското въстание грижливо се пази и съхранява. Въздухът ухае на смола и мащерка, а вятърът носи шепота на юнаците из този град, където времето е спряло в едни героични времена.

 Източник http://www.webbukvar.com/

РАЗХОДКА ДО АЛЕКО В ГОРЕЩОТО ЛЯТО

Не знам защо, но разходката до Алеко на Витоша винаги има особен характер и чар.
Може би защото като слезем от колата, все още замаяни от завоите, вдишаме кристално чистия въздух, заобиколени от свежата зелена борова гора, сякаш се откъсваме от действителността. Всички тревоги и проблеми, ежедневни сътресения изчезват, тук високо в планината няма място за такива неща. Тук времето спира и усещаме пълноценно всеки един миг днес и сега, в пълен покой и тишина.
До Алеко може да се стигне и с лифта от Симеоново, което ще превърне пътуването в наистина незабравимо изживяване, заради прекрасните гледки от високо.
При 35 градуса в София на Алеко е само 22. Как ви се струва? Истинска прелест, нали?

Възможностите за разходка в местността са много. За семействата с деца е специално направеният детски кът в гората с въжета и висящи във въздуха дървени мостове за силни усещания - "Въжена градина".

Много интересна разходка предлага маршрутът през каменната река в гората, където има изграден много живописен дървен мост.

Малките ресторантчета са напълно прилични, предлагат много готвена храна, освен задължителните кебапчета и кюфтета, чиято миризма изпълва въздуха. Това обаче не дразни, даже придава допълнителен чар на местността.

Да не забравяме и самата хижа Алеко, която предлага добри условия и топла храна.

Нека отделим редове и за Алеко Константинов, който освен голям писател и общественик, става основател на Първото българско туристическо дружество. Това става на 27 август 1895 г. със специално организирано изкачване на Черни връх. Там сега се намира и паметника на Щастливеца. Всяка година на този ден се организира поход до Черни връх.

Излет на Черни връх, август 1894 г. Алеко Константинов, д-р Кръстьо Кръстев и жена му Радка Кръстева, учителите в Първа гимназия Никола Висковски,Георги Хаджибонев, Димитър Илков, д-р Никола Червениванов, книжарят Христо Олчев и д-р Бончо Боев

Паметника на Щастливеца на Черни връх, Витоша.

Непременно идете на разходка до Алеко, пък дори и само за 1-2 часова разходка, пак си заслужава. А и сега в тези горещи летни дни ще останете много доволни и ще се приберете освежени и отпочинали.

МАГИЯТА НА СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

 Хижа Рилски Езера

Да се шляеш из парковете и градовете, само по себе си, е приятно. Но често пъти ни се иска да сложим слушалки в ушите, дори без да слушаме музика, просто за да заглушим шума. Или пък да се разхождаме в проливен дъжд и така пак да се насладим на липсата на хора. Всичко това ме кара да мисля,че планината е моето място. Дали се отчуждавам от хората? Не, надали. Всеки има нужда от почивка и да остане сам със себе си, а в момента особено силно усещам колко ми липсва това. И захващам тази тема не за друго, а на мене си да припомня планината.

Много години все се канех и все не ходех на Седемте Рилски езера. Не се чувствам виновен или пък така, сякаш съм пропуснал нещо много важно в живота си. Човек може да се наслаждава на много гледки и неща дори в своя квартал. Но величието на местността и връзката й с дъновистите си заслужава всяка минута, прекарана горе. Може би езерата не са точно мястото, където да се откъснеш от тълпите. Особено лятото. Тогава трябва да ползваш няколко по-специални похвата, че да успееш да избягаш от тях.

Похват едно: ранно ставане. Това е много полезно, независимо за къде си се запътил. Изчисляваш средностатистическата баба кога най-рано могат да я докарат в твоя район. Мързеливите семейства и жените с токчетата кога стават. И заедно с всички с големи раници рано-рано се отправяш към планината, ако искаш да посетиш нещо, което се води забележителност (иначе мога да се сетя за поне още 20-тина красиви езера, където няма да срещнеш и един човек).

За рилските известни седем езера е хубаво да реши човек дали ще ходи с лифт или без. Такаааа, въпросният лифт предизвиква доста бурни спорове. Аз няма да го коментирам, а само ще спомена мимоходом, че го ползвах – обругайте ме.

Та, ставане в 6 и спокойно пристигане на лифтовата станция в 8 ти осигурява първокласна първа седалка за новата хижа още в 8 часа и 30 минути. Искам да вметна, че ако бях решил да ходя пеш от паркинга нагоре, мисля, че поне в 6:00 трябваше да съм там. Снимки от лифта НЯМА, затова – други.

Похват втори номер: избирате си ден с лоша прогноза. Страшно е да те гърми и вали в планината, но това е планина – прогнозите не са верни. А и в София ако вали, това също спира поне 20% туристи.

Похват три: много хубаво е да знаете обичайния маршрут за посещение на местността и да ползвате друг; предимство е да е много по-труден. В нашия случай беше достатъчно лесен, но дълъг. Минаваме наобратно, от където се връщат част от туристите, не по билото (Сухия чал) към Бъбрека. А под него – към Трилистника. И през цялото време гледаме красиви гледки от гледащи към красиви гледки, таман дошли по ръба на билото туристи. На трилистника има малко заслонче с чешмичка и пейки. Докато закусвахме и пиехме кристална рилска вода, снегът, останал по сенчестите места, се раздвижи. Появиха се планински кози – определено сме първите за деня тук, никой не ги е изгонил още.

Похват четири: засечете ли се с тълпи баби и дебели чичковци, тръгнете по най-стръмната пътека. И наистина до Бъбрека (до там по Сухия чал си е направо разходка по булевард Витоша) се стига лесно. И е мравуняк от хора.

Тръгваме към Окото, хората намаляват, а Окото е отправило син взор към небето. Аз също имам сини очи, става ми любимо това езеро. Чували ли сте да казват за очи, че са дълбоки? Е, това е най-дълбокото от всички  други гьолове (а и от всички други планински езера в България). „Гьолове” не е обидно, а на друг език, примерно Окото се е казвало по турски „Чанак гьол”.

Сълзата е запленяваща. Най-високото езеро от седемте. Ледена е все още, а вече е юли. От тук погледът най-сетне се простира към всички други езера –  Око, Бъбрек, Близнак, Трилистник, Рибно и Долно.

Продължаваме с похвата – тръгваме към хижа „Иван Вазов”. Целта е да заобиколим Харамията и, като се спуснем по сипеите, да се окажем на рибното езеро. Речено-сторено. Изкачваме се покрай Сълзата и вече няма хора, а единствено самотни туристи с големи ранички, обожавам ги. Гледката е неповторима. И забравям защо сме се радвали на пейзажа отдолу.

Похват пет: Много добре подбран период от годината е този между първия сняг и ски-сезона. Няма да видите езера, но вече може да минете по Сухия Чал и да не срещнете никой.

Похват последен: много дълъг маршрут – тогава не те интересува дали има хора, търсиш чай и боб. На нас ни отне около 8 часа, а колегата също бе с малко акъл като мен и доста по-добре физически. И това – с кратки почивки и малко такива.

Може да бягаме от туристите, може да избираме най-трудните маршрути, може всичко да е, но планината винаги ми вдъхва нов живот.

До следващия път, планина.

Източник http://www.andrey-andreev.com/

НЕВЕРОЯТНА ИДЕЯ ЗА РАЗХОДКА ПРЕЗ УИКЕНДА

Първи "Софийски средновековен панаир" -  в Боянската църква на 21 и 22 юни 2014 г.

Сдружение "Модус Вивенди-Средновековно общество в България", със съдействието на Националния исторически музей, организира за пръв път „Софийски средновековен панаир“. Той ще се състои на 21 от 10 до 19.30 ч. и  на 22 юни от 10 до 17 ч. 2014 г. в Боянската църква и е част от подготовката на основното подобно събитие, насрочено за 21 и 22 септември т. г.

На панаира ще бъдат пресъздадени по атрактивен начин битът, занаятите, изкуствата, военното дело и културата през периода XII-XIV в. в България, Византия, Латинския свят и Ориента. Музей на открито с различни експозиции, спектакли, семинари, концерти със старинна музика и базар ще запознава посетителите със света на средновековния българин и неговите съседи - съюзници и врагове от Изтока и Запада - уникално докосване до цвета, вкуса и аромата на онова време.

В панаира ще участват клубовете за исторически реконструкции и възстановки "Модус Вивенди - Средновековно общество в България", Сдружението за исторически възстановки „Чигот” и музикалните групи „Eriney”, “Ambient Folklore”, “Der Dudelgeist”,Ансамбъл “Saltarello” и Дуо “Bass Dance”.

На панаира ще има:

* Средновековен лагер с шатри

* Музей на открито (XII-XIV в.): 
- военно дело – експозиция и демонстрация на „реплики“ и реконструкции на въоръжение, снаряжение и доспехи от България, Византия, Руските княжества, Кумания, Западна и Северна Европа, Латинската империя и кръстоносните държави в Близкия Изток; 
- демонстрация на „реплики“ и реконструкции на мъжки и женски цивилни костюми от България, Византия, Руските княжества, Кумания, Западна и Северна Европа, Латинската империя и кръстоносните държави в Близкия Изток.

* Демонстрации и семинари по средновековни бойни умения (историческа фехтовка).

* Стрелба с реконструкция на средновековен рефлексен лък.

* „Турнир” - пресъздаване на индивидуални и групови пеши двубои.

* Демонстрации на средновековни занаяти:
- сечене на монети (сувенирни копия на български и латински монети от XII-XIII в.)
- правене на книга
- тъкане с дъсчици на „реплика“ на средновековен стан 
- бродиране на средновековни десени по археологически находки
- обущарство - изработване на средновековни обувки по археологически находки
- изработка на халчеста ризница по автентичен метод (чрез нитоване на халките)

* Демонстрация и дегустация на средновековни напитки и лакомства по автентични рецепти от Западна Европа и Византия.

* Демонстрация на средновековни игри от Изтока и Запада

* Концерти на групи за западноевропейска и балканска средновековна и фолклорна музика

* Демонстрация на средновековно жонгльорство и на танци с огън

* Пазарни сергии и павилиони, на които ще бъдат предлагани изработени на ръка сувенири и „реплики“ на средновековни стоки

* Пазарни сергии и павилиони, на които ще бъде предлагана научна и художествена литература за средновековната история и култура, за старинната и традиционната музика

Входът на Панаира ще е свободен.

източник peika.bg

ДА НАПРАВИМ РАЗХОДКАТА НЕ САМО ПРИЯТНА, НО И ПОЛЕЗНА

В нашата страна има голямо изобилие от дивoрастящи билки, които можем да използваме за приготвяне на полезни чайове, лековити отвари и домашна козметика. Предимствата на собственоръчно събраните билки пред закупените е, че сме сигурни в техния произход, можем да си наберем толкова, колкото ни е необходимо и то без пари, а не на последно място са добра причина да си организираме приятна разходка сред природата. 

Преди да посегнем към едно или друго лековито растение обаче, трябва да сме сигурни, че го познаваме добре. В противен случай можем да съберем негов двойник, които дори може да се окаже опоасен за здравето ни. Затова ако се чувстваме несигурни в тази област, най-добре е да се снабдим със справочник, където подробно са описани всички белези на билките или да се консултираме с опитен билкар. Всеки обаче би различил лайката, жълтия кантарион или ароматната мащерка.



Къде да ги събираме
Въпреки че са само на една ръка разстояние, билките, които растат в чертите на града не са подходящи за събиране. Същото важи и за тези, които растат край пътища, предприятия или бензиностанции. Тези растения са подложени на замърсяване и не само изгубват лечебното си действие, но и натрупват токсични вещества. Това с най-голяма сила важи за липата, която поема оловото от въздуха. 

Кога да ги събираме
Всяка билка има определен период, през който е най-лековита. Освен това различните части на растението могат да съдържат различни химични вещества (и имат различно действие), затова трябва да се берат поотделно и в различно време. За пъпки трябва да се отправите още в ранна пролет, преди да са започнали да са се разпукват. Дървесната кора също се събира през този период, тъй като тогава движението на сокове е най-интензивно. Листата, цветовете и цялата надземна част на растението се берат по време на цъфтежа или до няколко дни след това. Плодовете и семената трябва да се изчакат да достигнат зрялост. Все пак има изключения, например шипките е добре да се берат няколко дни предварително, защото така запазват най-добре формата и полезните си вещества. Корените се изкопават през есента или най-ранна пролет, когато се намират в период на покой. Независимо обаче за каква част от растението става дума, времето трябва да е сухо и слънчево, защото влагата запарва набраните билки и влошава качеството им. 

Как да ги събираме
Когато се отправяме за билки трябва да мислим не само за собствените си нужди, но и съхранението на това богатство. Отделните части трябва да берем, без да унищожаваме цялото растение, като внимателно вземаме само това, което ни е нужно и в количеството, което ни е нужно. Останалото е лакомия и безотговорно отношение към природата.

Цветовете трябва да откъсваме цели, при някои билки, като лайката например, и с част от стъблото. Те са най-нежната част на растението, затова трябва да внимаваме да не се смачкат или запарят, докато се приберем у дома. Корите е най-добре да се вземат от млади 2-3 годишни дървета, като се белят от горе на долу. За целите надземни части на растенията е добре да си носим ножица, защото изрязването е както по-щадящ, така и по-лесен начин за събирането им.

Не трябва да пренебрегваме и мерките за безопасност, особено ако събираме отровни растения. Те не бива да се смесват с други билки, а веднага след като ги откъснем, трябва внимателно да измием ръцете си. 

СУШЕНЕ И СЪХРАНЯВАНЕ НА БИЛКИТЕ

За да запазим максимално силата на лечебните растения не е достатъчно само да ги съберем внимателно и в точното време, но също така, да ги изсушим и съхраняваме правилно. 

Лечебните вещества могат лесно да се унищожат от слънчевата светлина и затова билките трябва да се сушат на сенчесто място или в проветриво помещение. Повечето билки не са особено капризни и изискват нормалната за топлите месеци от годината температура от 25-30° на въздуха, при която до 2-3 дена са готови за прибиране. Единствено плодовете с високо съдържание на Вит. С, каквито са шипките и боровинките, трябва да се сушат по-бързо и на по-висока температура – 50-70°. Идеални условия за тях можем да създадем във всяка домакинска фурна, особено ако разполагаме с вентилаторен режим. В нея плодовете ще изсъхнат само за няколко часа. Вратичката на фурната трябва да оставим леко отворена, за да може въздуха свободно да циркулира.

Единствено на слънце могат да се сушат корените, които не съдържат етерични масла. Те се измиват добре от пръстта и се нарязват на дребно.

Готовите билки се съхраняват в книжни пакети, на тъмно и сухо място. Само шипките и ароматните растения, трябва да се защитим от достъп на въздух. За тях е добре да предвидим стъклени буркани с плътно затварящи се капаци. Лесно можем да изчислим колко съдове ще ни бъдат необходими като знаем, че по време на сушенето билките ще изгубят между 70 и 80% от теглото си. 

Така съхранените цветове, листа и стръкове запазват полезните си вещества най-малко 2 години. По-дълъг срок на годност имат корените - около 5 години.

Как да ги използваме
Преди да използваме билките, трябва добре да познаваме лечебното им действие. Макар и напълно натурални, те също могат да имат противопоказания. Особено внимателни трябва да бъдете, ако сте бременна или кърмите, тъй като много от иначе безобидните растения повишават тонуса на матката и предизвикват контракции.

Най-често лековитите вещества от растенията се извличат с настойки и отвари. За да ги приготвим, трябва да запарим една супена лъжица дрога за всяка чаена чаша вода. За по-силно действащите билки количеството се намалява на половина. След половин до три часа отварата се прецежда и се пие преди хранене. 

Отварите могат да се съхраняват в хладилник до 2-3 дни. Това дава възможност да ги приготвяме в по-големи количества и по-рядко. Повторното затопляне на котлона обаче влошава действието им, затова ако искаме да ги консумираме топли е достатъчно само да добавим малко гореща вода.