Може би защото като слезем от колата, все още замаяни от завоите, вдишаме кристално чистия въздух, заобиколени от свежата зелена борова гора, сякаш се откъсваме от действителността. Всички тревоги и проблеми, ежедневни сътресения изчезват, тук високо в планината няма място за такива неща. Тук времето спира и усещаме пълноценно всеки един миг днес и сега, в пълен покой и тишина.
До Алеко може да се стигне и с лифта от Симеоново, което ще превърне пътуването в наистина незабравимо изживяване, заради прекрасните гледки от високо.
При 35 градуса в София на Алеко е само 22. Как ви се струва? Истинска прелест, нали?
Възможностите за разходка в местността са много. За семействата с деца е специално направеният детски кът в гората с въжета и висящи във въздуха дървени мостове за силни усещания - "Въжена градина".
Много интересна разходка предлага маршрутът през каменната река в гората, където има изграден много живописен дървен мост.
Малките ресторантчета са напълно прилични, предлагат много готвена храна, освен задължителните кебапчета и кюфтета, чиято миризма изпълва въздуха. Това обаче не дразни, даже придава допълнителен чар на местността.
Да не забравяме и самата хижа Алеко, която предлага добри условия и топла храна.
Нека отделим редове и за Алеко Константинов, който освен голям писател и общественик, става основател на Първото българско туристическо дружество. Това става на 27 август 1895 г. със специално организирано изкачване на Черни връх. Там сега се намира и паметника на Щастливеца. Всяка година на този ден се организира поход до Черни връх.
Излет на Черни връх, август 1894 г. Алеко Константинов, д-р Кръстьо Кръстев и жена му Радка Кръстева, учителите в Първа гимназия Никола Висковски,Георги Хаджибонев, Димитър Илков, д-р Никола Червениванов, книжарят Христо Олчев и д-р Бончо Боев
Паметника на Щастливеца на Черни връх, Витоша.
Няма коментари:
Публикуване на коментар