сряда, 17 юни 2015 г.

В ТЪРСЕНЕ НА СЪВЪРШЕНСТВОТО - КЛОД МОНЕ


  Клод Моне е френски художник, основател и непоколебим защитник на стила импресионизъм. 
  Считан е за модел на импресионист, тъй като неговото отдаване на идеалите на импресионизма не се променя през цялата му продължителна кариера. 
  За това допринася и фактът, че една от неговите картини („Импресия, Изгряващо слънце“, Париж, 1872г.) дава и името на движението.

   Оскар Клод Моне е роден в Париж на 14 ноември 1840 г. на петия етаж на улица "Лафит". Той е втория син на Клод Адолф Моне и Луис Юстен Обре Моне.  Майка му е певица, а баща му — бакалин. Адолф иска сина му да влезе в семейния бизнес, но Клод желае да стане художник.
Моне прекарва младостта си в Хавър, като на 1 април 1851 г. постъпва в местната гимназия. Там първо се отличава като карикатурист, като продава свои карикатури за по 10-20 франка. Взима първите си уроци по рисуване при Жак-Франсоа Ошар, бивш ученик на Жак-Луи Давид. През 1856/57 г. по плажовете на Нормандия среща своя ментор Южен Буден. Именно Буден научава Моне да използва маслени бои. Освен това, Моне е въведен в пленеризма от Буден и така започва да твори пейзажи.
Когато отива в Париж, за да посети Лувъра, Моне вижда как художниците копират старите майстори. За разлика от тях, той сяда до прозореца и рисува това, което вижда. В Париж Моне остава няколко години и се запознава с други млади художници, един от които е Едуар Мане.
Разочарован от традиционното изкуство преподавано в художествените училища, през 1862г, Моне става ученик на Шарл Глейр в Париж, където се запознава с Пиер-Огюст Реноар, Фредерик Базил и Алфред Сисле. Те споделят нови подходи и виждания за изкуството, като изобразяват ефекта на светлината при рисуване пленер с разчупени цветове и бързи удари с четката, които ще станат основа на импресионизма.
Страстта на Моне да рисува навън е много добре разкрита чрез една известна история, отнасяща се до един от първите му амбициозни проекти – картината „Жени в градината“ (1866-1867). Картината е около 2,5 метра на височина и, за да може да я рисува навън, той поръчва да му се изкопае ров в градината, така че да може да издига или снишава платното до желаната от него височина чрез скрипци. При едно свое посещение Гюстав Курбе наблюдава Моне и отбелязва, че Моне не би нарисувал дори и листата, които са на заден план, ако върху тях не пада точната според него светлина.
През 1866 г. Моне получава признание заради „Камил“, известна още като „Жената със зелената рокля“, на която изобразява бъдещата си жена Камил Донсьо. Скоро след това Камил забременява и ражда първото им дете Жан.
През 1872 г. рисува „Импресия, Изгряващо слънце“, която изобразява пейзаж от Хавър. Тя е окачена в първата изложба на импресионистите през 1874 г. и в момента се съхранява в музея Мармотан Моне в Париж. От заглавието на картината критикът Луи Лерой отбелязва термина „импресионизъм“, с който иска да я омаловажи, но който импресионистите сметнали за подходящ за себе си.
Нов период за Клод Моне започва след смъртта на съпругата му, чието здраве се влошава след раждането на второто им дете. Докато гледа през прозореца на влака от Вернон до Гасни, Моне открива Живерни, в Северна Нормандия.Тогава започва да рисува едни от най-добрите си картини от 19-ти век.
В началото на май 1883 г. Моне, заедно с втората си съпруга и голямото му вече семейство наемат къща и два акра (8 100кв. м.) от местен земевладелец. Къщата се намира близо до главния път между Вернон и Гасни. В имота има хамбар, който изпълнява ролята на студио, малка градина и овощна градина. Къщата предлага на Моне ред подходящи мотиви за картините му. Семейството работи усилено и създава прекрасна градина около къщата, а късметът на Моне се обръща, когато неговия дилър Пол Дюран-Рюел увеличава продажбите на картините му. До ноември 1890 г. Моне е достатъчно богат, за да купи градините и къщата, в която живее семейството му. През 90-те Моне построява зимна градина и второ студио - просторна сграда, добре осветена с капандури. 
Моне е любител на рисуването на контролираната природа - неговите градини в Живерни, с водните лилии, езерото и моста. Освен това рисува по поречието на Сена - „Разпадането на леда по Сена“. Всеки ден пише инструкции за градинаря си, точни замисли и оформления за картините си, и фактури за растенията, които купувал и колекцията си от книги за ботаника. С нарастването на богатството на Моне се разраствала и градината му. Той остава неин архитект дори след като наема седем градинари. Наистина буди възхищение неговият талант на градинар. В Живерни Клод Моне създава истински рай. 






















Невероятната градина, коята създава в Живерни се превръща в извор на изключително вдъхновение за Клод Моне.  Д
о края на живота си през 1926 г. той рисува „серии“ картини, в които предметът е изобразяван в различни цветове и климатични условия. Първата поредица картини е „Купи сено“ (1890–1891), нарисувани от различни гледни точки и по различно време на деня. Петнадесет от тях са изложени в галерията Дюран-Рюел. 
През 1891 г. Моне създава и сериите „Катедралата в Руан“ (1891–1895), „Тополи“, „Парламента“, „Утрини на Сена“ и „Водни лилии"

Серията картини "Водни лилии", или както са наречени в оригинал - "Нимфеи", наброяват над 250 броя платна. Изключително въздействащи са осемте стенописа на същата тематика, съхранявани в музея "Орсе".

На официалния сайт на Клод Моне http://www.monet2010.com/ можете да се насладите на красотата на неговите картини и да се докоснете до неговия талант.

събота, 13 юни 2015 г.

КАКВО ДА ПРАВИМ ПРЕЗ ВАКАНЦИЯТА?!

Отпуската за възрастните, както и ваканцията за учениците, е времето през което искаме най-вече да се наспим, да мързелуваме, да пътуваме...и не само. Има много приятни занимания, които чакат нашето внимание. Все бързаме, все нямаме време, може би точна сега е моментът да опитаме нещо ново, нещо просто ей така.

1. Плетене на панери от вестници


2. Картини от природни материали








3. Тъкане на картонен стан











сряда, 10 юни 2015 г.

ДОСТОЙНО ЕСТЬ



„Достойно ест“ е християнски химн във възхвала на Богородица. За първи път с него е възпята Божията майка през 431 г. от отците на Третия Вселенски събор в Ефес, които постановяват да се величае Пресвета Дева Мария като Богородица. Химнът е разширен през 982 г. като според преданието, сам Архангел Гавраил е възвестил думите на молещ се монах.  Чудото се случило през 982 година. През нощта в Света гора, в Атон дошъл монах. Дали на непознатия гост вода и храна, предложили му да си почине. Заедно с госта, всички монаси  започнали да пеят псалми и молитви. Но когато стигнали до песните за възхвала на Божията майка, гостът започнал с думите "Достойно ест, яко воистину блажити тя, Богородицу, Присноблаженную и Пренепорочную, и Матер Бога нашего". Тогава иконата на Божията Майка, която стояла там, внезапно засияла с необикновена светлина, а послушникът усетил особена радост и заплакал от умиление. Решили, че при тях е идвал архангел Гавраил, изпратен на земята да възвести на християните още една дивна песен в името на Божията Майка. 
  Оттогава ангелската песен "Достойно ест" се пее по време на всяка Божествена литургия по целия свят - навсякъде, където има поне един православен престол или живее поне един православен християнин. Тя се изпълнява в заключителната част на Златоустовата литургия, след освещаването на Светите дарове и е една от най-разпространените Богородични молитви. Заедно с "Многая лета" "Достойно ест" отдавна се изпълнява от всички славянски мъжки хорове и е част от ритуала "венчание".  Оттогава е прието и самата икона на Богородица, пред която се е случило чудото преди толкова години, да носи същото име „Достойно ест. 


“Достойно ест яко воистину блажити тя Богородицу, 
присноблаженную и пренепорочную и матер Бога нашего. 
Честнейшую херувим и славнейшую без сравнения серафим, 
без истления Бога Слова рождшую, сущую Богородицу тя величаем”. 


"Наистина е достойно да те облажаваме, Богородице, 

вечноблажена, пренепорочна и Mайка на нашия Бог. 
По-чтима от херувимите и несравнено по-славна от серафимите; 
нетленно родила Бога Слово, истинска Богородице, величаем те."


Умалено копие на иконата "Достойно ест", донесено от Света Гора, осветено в манастира „Св. Пантелеймон”, се намира в храма „Св. Николай” в Бухово. Всяка година в навечерието на празника се прави литийно шествие с нея.
Характерно и уникално за тази икона е специфичният начин, по който са нарисувани Богородица и Младенеца - те гледат в една посока. 
Прието е 11 юни да бъде празник на автентичната икона на Св. Богородица "Достойно Есть", която понастоящем се намира в столицата Карея на Света Гора.

петък, 5 юни 2015 г.

ВИЛА НА ДВА КВАДРАТНИ МЕТРА

За хората от големия град ходенето сред природата обикновено може да се осъществи само
през уикенда. Ако разполагате с чудесна вила и дворче, към които може да се отправите още в петък вечерта, тази публикация не е за вас. Следващите редове са за тези, които като мен, поради липса на вила и на "баба и дядо" на село, всяка седмица планират различни излети и разходки в желанието си да прекарат повече часове на чист въздух сред природата, далеч от шумния град.

За съжаление почивните дни са само два и тогава ни остава единствено възможността да си създадем малък оазис у дома - на балкона или терасата. Това може да стане много лесно, а и не е необходимо да сте голям любител на цветята и растенията.
На първо място трябва да се разчистят всички ненужни вещи, които запълват и без това малкото пространство на балкона. Всичко, което ще пречи и ще загрозява общия облик, трябва да се отстрани. На нашата импровизирана, малка градина място могат да имат само масичка и два стола, които да оформят кът за сядане и различни аксесоари за допълнителен комфорт и уют.

Кът за сядане може да се оформи, както от специално закупени за целта градински мебели, така също и от най-обикновени пластмасови столове и маса. Важното в случая е те да издържат на лоши атмосферни условия, защото няма да ви е приятно преди всеки дъжд да прибирате и после пак да изкарвате тапицираната, мека мебел.

След като вече вашият кът за почивка е подреден, остава най-приятната част - да го превърнем в наистина приятно място за отмора.
Тук вече може да развихрите въображението си, като се започне от шарени възглавнички за
столовете, красиви градински фенери или свещник, морски съкровища и малки цветни акценти. Все пак задължително е в цялата композиция да присъства поне една саксия с красиво, цъфтящо цвете или кактус, или поне ваза със свежи цветя.

Друг елемент, който веднага ще превърне вашето балконче в нещо специално, е декоративният фонтан. Те имат различна големина, но дори и най-малкият ще ви осигури приятни мигове.

Вашият малък оазис вече е готов. Остава само да му се насладите, докато пиете кафето си, четете книга или просто седите в топлата лятна вечер.

Източник: http://bgbud.blogspot.com/

понеделник, 1 юни 2015 г.

ЧЕСТИТ ДЕН НА ДЕТЕТО!


Най-сладка си като заспиваш.
Унасяш се спокойна и щастлива,
отпусната, доволна, уморена.
Сънят завива те с одеяло.
Минава тихо по дългите ресни,
затваря нежно сините очи.
А нощ се спуска в тъмно сиво,
с лилаво мракът ни покрива.
А ти си в мека розова мъгла,
в коя ли чудна приказна страна?
Най-сладка си като заспиваш,
прекрасна моя, рожба мила.

А.Д.