В ТЪРСЕНЕ НА СЪВЪРШЕНСТВОТО - КЛОД МОНЕ

  Клод Моне е френски художник, основател и непоколебим защитник на стила импресионизъм. 
  Считан е за модел на импресионист, тъй като неговото отдаване на идеалите на импресионизма не се променя през цялата му продължителна кариера. 
  За това допринася и фактът, че една от неговите картини („Импресия, Изгряващо слънце“, Париж, 1872г.) дава и името на движението.

   Оскар Клод Моне е роден в Париж на 14 ноември 1840 г. на петия етаж на улица "Лафит". Той е втория син на Клод Адолф Моне и Луис Юстен Обре Моне.  Майка му е певица, а баща му — бакалин. Адолф иска сина му да влезе в семейния бизнес, но Клод желае да стане художник.

Моне прекарва младостта си в Хавър, като на 1 април 1851 г. постъпва в местната гимназия. Там първо се отличава като карикатурист, като продава свои карикатури за по 10-20 франка. Взима първите си уроци по рисуване при Жак-Франсоа Ошар, бивш ученик на Жак-Луи Давид. През 1856/57 г. по плажовете на Нормандия среща своя ментор Южен Буден. Именно Буден научава Моне да използва маслени бои. Освен това, Моне е въведен в пленеризма от Буден и така започва да твори пейзажи.

Когато отива в Париж, за да посети Лувъра, Моне вижда как художниците копират старите майстори. За разлика от тях, той сяда до прозореца и рисува това, което вижда. В Париж Моне остава няколко години и се запознава с други млади художници, един от които е Едуар Мане.

Разочарован от традиционното изкуство преподавано в художествените училища, през 1862г, Моне става ученик на Шарл Глейр в Париж, където се запознава с Пиер-Огюст Реноар, Фредерик Базил и Алфред Сисле. Те споделят нови подходи и виждания за изкуството, като изобразяват ефекта на светлината при рисуване пленер с разчупени цветове и бързи удари с четката, които ще станат основа на импресионизма.

Страстта на Моне да рисува навън е много добре разкрита чрез една известна история, отнасяща се до един от първите му амбициозни проекти – картината „Жени в градината“ (1866-1867). Картината е около 2,5 метра на височина и, за да може да я рисува навън, той поръчва да му се изкопае ров в градината, така че да може да издига или снишава платното до желаната от него височина чрез скрипци. При едно свое посещение Гюстав Курбе наблюдава Моне и отбелязва, че Моне не би нарисувал дори и листата, които са на заден план, ако върху тях не пада точната според него светлина.

През 1866 г. Моне получава признание заради „Камил“, известна още като „Жената със зелената рокля“, на която изобразява бъдещата си жена Камил Донсьо. Скоро след това Камил забременява и ражда първото им дете Жан.

През 1872 г. рисува „Импресия, Изгряващо слънце“, която изобразява пейзаж от Хавър. Тя е окачена в първата изложба на импресионистите през 1874 г. и в момента се съхранява в музея Мармотан Моне в Париж. От заглавието на картината критикът Луи Лерой отбелязва термина „импресионизъм“, с който иска да я омаловажи, но който импресионистите сметнали за подходящ за себе си.

Нов период за Клод Моне започва след смъртта на съпругата му, чието здраве се влошава след раждането на второто им дете. Докато гледа през прозореца на влака от Вернон до Гасни, Моне открива Живерни, в Северна Нормандия.Тогава започва да рисува едни от най-добрите си картини от 19-ти век.

В началото на май 1883 г. Моне, заедно с втората си съпруга и голямото му вече семейство наемат къща и два акра (8 100кв. м.) от местен земевладелец. Къщата се намира близо до главния път между Вернон и Гасни. В имота има хамбар, който изпълнява ролята на студио, малка градина и овощна градина. Къщата предлага на Моне ред подходящи мотиви за картините му. Семейството работи усилено и създава прекрасна градина около къщата, а късметът на Моне се обръща, когато неговия дилър Пол Дюран-Рюел увеличава продажбите на картините му. До ноември 1890 г. Моне е достатъчно богат, за да купи градините и къщата, в която живее семейството му. През 90-те Моне построява зимна градина и второ студио - просторна сграда, добре осветена с капандури. 

Моне е любител на рисуването на контролираната природа - неговите градини в Живерни, с водните лилии, езерото и моста. Освен това рисува по поречието на Сена - „Разпадането на леда по Сена“. Всеки ден пише инструкции за градинаря си, точни замисли и оформления за картините си, и фактури за растенията, които купувал и колекцията си от книги за ботаника. С нарастването на богатството на Моне се разраствала и градината му. Той остава неин архитект дори след като наема седем градинари. Наистина буди възхищение неговият талант на градинар. В Живерни Клод Моне създава истински рай. 

Невероятната градина, коята създава в Живерни се превръща в извор на изключително вдъхновение за Клод Моне.  До края на живота си през 1926 г. той рисува „серии“ картини, в които предметът е изобразяван в различни цветове и климатични условия. Първата поредица картини е „Купи сено“ (1890–1891), нарисувани от различни гледни точки и по различно време на деня. Петнадесет от тях са изложени в галерията Дюран-Рюел. 

През 1891 г. Моне създава и сериите „Катедралата в Руан“ (1891–1895), „Тополи“, „Парламента“, „Утрини на Сена“ и „Водни лилии". 

Серията картини "Водни лилии", или както са наречени в оригинал - "Нимфеи", наброяват над 250 броя платна. Изключително въздействащи са осемте стенописа на същата тематика, съхранявани в музея "Орсе".

На официалния сайт на Клод Моне http://www.monet2010.com/ можете да се насладите на красотата на неговите картини и да се докоснете до неговия талант.