ЗА КАКВО МОЖЕ ДА ИЗПОЛЗВАМЕ СОДАТА

Напоследък все по-често четем за содата и нейното благоприятно действие върху човешкия организъм. Тя намира широко приложение в бита ни при приготвянето на храната, като средство за почистване, а така също и за подобряването на човешкото здраве. Содата е евтин и достъпен продукт с много ползи.

Често сода бикарбонат се използва за алкализиране на организма. Установено е, че повечето болести на човека се развиват в кисела среда, затова е важно поддържането на естественото ниво на алкалност. Счита се, че причината за образуване на камъни в жлъчката и бъбреците, гъбичните заболявания и дори рак е именно повишената киселинност на организма. Нездравословният начин на живот, замърсената околна среда и неправилното хранене са основните причини за нарушаването на баланса в човешкия организъм. Приемането на прекалено много животински продукти за сметка на растителната храна неминуемо довежда до повишаване на киселинността. Тук се намесва содата. С нейна помощ може бързо да се алкализира организма.  Как става това? Обикновено се препоръчва приемането на ¼ чаена лъжичка сода бикарбонат разтворена в чаша вода най-добре сутрин на гладно. Друг вариант е към водата с разтворена сода да се добави и прясно изцеден лимонов сок.

Содата може да помогне в борбата с излишните килограми. Рецептата е отново приемането на сода разтворена във вода всяка сутрин на гладно. Възможно е към нея отново да се добави лимонов сок или 1-2 лъжици ябълков оцет. По този начин се ускорява метаболизма и в съчетание със спазването на правилен диетичен режим отслабването вече е факт.

Най-популярната употреба на сода бикарбонат е при стомашни киселини. Тук обаче мненията са противоречиви. Безспорно пиенето на сода за хляб при оплаквания от стомашни киселини помага, но тъй като не се третират причините за появата на тази киселинност, се стига до един затворен кръг. Киселините се появяват отново и то с пълна сила. Наистина първоначално при изпиването на малко сода бикарбонат с вода се постига моментално облекчаване на стомашните оплаквания от киселини. Но в последствие за съжаление се постига обратен ефект, стимулира се отделянето на киселини в стомаха. Затова не се препоръчва постоянното, редовно приемане на сода при киселини в стомаха. Содата просто няма дълготраен ефект и лечение на проблема с киселините няма как да бъде постигнат. При дългосрочно приемане содата може да причини изтъняване на лигавицата на стомаха и атрофия на стомашните жлези, а това от своя страна може да провокира рак на хранопровода и стомаха.

При приготвянето на домашни печива използването на сода може да замени маята в ролята й на набухвател. Много хора използват специален квас вместо мая при приготвянето на хляб, но содата има същите своиства.

Друго приложение на содата е при облекчаване на кожен сърбеж. При ухапване от насекоми направете гъста смес от сода бикарбонат и вода и намажете ухапаните места. Сърбежът, зачервяването и оттокът ще изчезнат много бързо.

Много домакини знаят, че вместо скъпите препарати за почистване в бита с успех може да се използва смес от сода за хляб и оцет. Отлично почиства фаянс и други замърсени повърхности. Содата в случая има ролята на абразив, с който лесно се отстраняват различни замърсявания.

Източник http://www.webbukvar.com/

НИСКОКАЛОРИЧНОТО ХРАНЕНЕ Е НАЙ-ДОБРАТА ДИЕТА

Все повече говорим за здравословен начин на живот и здравословен начин на хранене. Безспорно храненето е в основата на много болести. Факт е, че с промяната на това, което ядем, можем да повлияем върху метаболитните процеси в организма и по този начин да повишим имунната си сиситема,  да забавим стареенето. В последните години популярност добива идеята за ниско калорийното хранене. От къде идва тя?

 През 60-те години учените откриват странен процес при клетката, а именно, че клетките са в състояние да се освободят и да унищожат част от собственото си съдържание. Чрез задействането на сложни механизми те извършват рециклиране на тази част, като това се случва в точно определено клетъчно „отделение”. Там се съдържат ензими, които могат да разградят протеини, въглехидрати и липиди. Това клетъчно отделение днес е известно като „лизозома.

 През 90-те години широко известен става терминът „автофагия”. Става ясно, че клетките съвсем целенасочено са в състояние да отделят и изолират ненужното, излишно или вредно съдържимо и да го преработят – да се „самоизядат”- от гръцки автофагия означава самоизяждане.

 Оказва се, че по този начин клетката се освобождава от попадналата в нея инфекция и натрупани токсини. Нещо повече, нарушеният процес на автофагия е в основата на заболявания като Паркинсон, диабет, рак и редица генетични болести.

 Откритието наистина е феноменално и е извършено от японският учен, клетъчен биолог д-р Йошинори Осуми през 1992г. На 5 октомври 2016г, почти четвърт век по-късно, той е обявен за носител на Нобеловата награда за физиология и медицина за грандиозните му открития относно механизмите на автофагия.

 Днес е известно, че процесът на автофагия е присъщ на всички живи същества. Клетките на всеки жив организъм са в състояние сами да разпознават, изолират и преработят всичко ненужно и вредно – т.е. могат да се освободят от т.н. клетъчен боклук. По този начин клетките се обновяват, а клетъчният боклук се рециклира. Все още не е ясно защо в даден момент процесът автофагия се нарушава и клетките не успяват да разпознаят и изолират навреме вредните вещества, като в крайна сметка организмът се разболява. Предмет на задълбочени медицински проучвания е възстановяването на този клетъчен механизъм. Счита се, че е напълно възможно автофагията при клетките да бъде отново задействана, като по този начин тялото се подтиква само, още на клетъчно ниво, да разпознае и да се справи с болестния процес. В момента все още не е синтезирано такова лекарство.

 Много важна част от откритието на д-р Осуми е как може да бъде стимулирана автофагия при клетките. Той установява, че в състояние на стрес клетката е принудена да се самоизяде. Недостигът на хранителни вещества е именно такова стресово състояние. Японският биолог открива по опитен път, че при драстично намаляване на калорийният прием, клетката започва да автофагира. Тя произвежда енергия от вътрешните си ресурси, като по този начин унищожава целия натрупан боклук и най-вече патогенни вируси и бактерии.

 В конкретен аспект става въпрос не толкова за гладуване, а за преминаване към ниско калорично хранене. Ако приемът на калории за деня се намали от 10% до 50% за период от 5 -7 години, се счита че това ще окаже изключително добър ефект върху човешкия организъм. Ще се повлияят благоприятно болести на сърдечно-съдовата система, ифаркт, инсулт, диабет, артрит, инсулинова резистентност, Паркинсон, автоимунни заболявания и най-вече рак.

 Тъй като говорим за период от няколко години, оптималното намаляване на калориите реално е с около 30%. Това на практика означава преминаването към такъв начин на живот, че едно от основните за деня хранения да бъде съвсем нискокалорично. Дали това ще бъде закуската, обяда или вечерята, всеки преценява сам. Но тук не става въпрос за гладуване под каквато и да е форма. По-скоро може би за периодично постене.

 Смисълът на ниско калорийното хранене е подробно изследван от американският д-р Луиджи Фонтана. В продължение на 10 години той и екипът му правят изследване и установяват, че продължителното ограничаване на калориите при човека много силно повлиява и променя метаболизма, а от там и всички механизми на клетъчно ниво в посока подмладяване и оздравяване. Не само, че човек не се разболява, а подобрява качеството си на живот и забавя стареенето. Не случайно, факт е, че общото при повечето дълголетници е намаленият калориен прием с храната.

 Храните, които съдържат най-малко калории, са някои плодове – ягоди, горски плодове,диня,пъпеш, ананас;  зеленчуци – моркови, зелена салата, краставици, домати, спанак, чушки; овесена каша, яйца, извара, кисело мляко и др. Добре е, ако може да се замести с тях едно от основните хранения за деня – например закуската да бъде овесена каша с 1 лъжица мед и малко плодове.

 Естествено промяната в храненето ще има още по-голям резултат, ако се съчетае с достатъчно движение, прием на омега 3 мастни киселини, а защо не и с по-позитивен начин на мислене.

НАИСТИНА ЛИ СА "СУПЕР" СУПЕР ХРАНИТЕ?

През 2013 година киноа  е определена за супер храна от ООН.  Истинска царица  на зърнените култури, най-вече заради високото съдържание на незаменими аминокиселини, висока протеинова балансираност, липсата на глутен. Киноа се оказва една от най-подходящите храни за вегетарианци, суровоядци и най-вече за тези, които имат непоносимост към глутен. Наистина  киноа е пълен източник на качествени протеини, съдържа всичките незаменими аминокиселини (пшеницата и ориза например не съдържат лизин).  Освен това тя има високо съдържание на фибри, фосфор, желязо, магнезий - всички те са жизнено важни елементи, отговорни за правилното функциониране на клетките ни.  Тя има много кратък период на покълване – само няколко часа, а покълналата киноа е най-полезна, защото се активират нейните ензими, съдържанието на витамини и минерали се увеличава многократно, а и  зрънцата стават по-меки.

Киноа в Перу

До тук само качества, достойни за една наистина супер храна. Медалът, обаче, има и друга страна.

Киноа (Chenopodium quinoa) e зърноподобна култура, отглеждана предимно заради ядивните си семена. Тя е псевдо житно растение, защото принадлежи към семейство лободови, както спанакът и цвеклото, а не към семейство житни, като пшеницата например. Киноа всъщност е семе, а не зърно, и притежава полезни свойства сходни на тези на редица листни зеленчуци като например спанака, зелето и др.

Преди 5000 г. инките са отглеждали киноа и тя е била тяхна основна храна. Те смятали растението за свещено.

В модерния свят „чудото от Андите” се превръща в любима храна на противниците на месото и животинските страдания. Вегетарианци, суровоядци и вегани са възхитени от новата храна. Да не пропуснем и САЩ, където масовото население е с наднормени килограми и също се хващат за киноа, като за „спасителна сламка” за нова възможност да се отслабне. Всичко свързано с киноа е толкова здравословно, био и екологично. Пазим и не убиваме животните, няма смърт, няма болка.

 Огромният интерес от Запада към киноа, обаче вдига толкова много нейната цена, че в момента по-бедните хора в Перу и Боливия, за които тя е била основна храна от векове, вече не могат да си я позволят. Тя струва повече от пилешкото и от вносните храни, независимо че фермерите са принудени да отглеждат предимно киноа. Да не забравяме, че някои доста се облагодетелстват за сметка на нарастващата бедност на местното население.

Следващият път, когато потърсите нова рецепта за приготвяне на ястие с киноа, купена от специализиран биомагазин, помислете, че освен да спасявате животните, климата и здравето си, причинявате и вреда.    

Нека споменем соята, основен заместител на месото и млякото. Отглеждането на соя е една от основните причини за обезлесяването на Южна Америка. Заедно с отглеждането на добитък, създаването на плантации за соя води до изсичането на много гори и унищожаването на големи тревисти райони. Доскоро тя просто е била просто фураж за животните, а днес е бъдещето на човечеството. Дали наистина е така?! 

Друг пример са аспержите – луксозният зеленчук, основно произвеждан в Перу. В полупустинни райони там се отглеждат аспержи, които всъщност се нуждаят от много вода. В резултат водоизточниците там са почти изчерпани, а работниците се трудят в нечовешки условия.

Етично ли е богатите чужденци, каквито се явяваме и ние, загрижени за благосъстоянието на животните, здравето и  килограмите си, да нанасят вреди на местните райони и производители, докато износителите и супермаркетите трупат печалби? Едва ли. Но не се замисляме. Проявяваме интерес винаги щом се появи нова "супер" храна. Сякаш в България няма достатъчно такива.

Киноа например може успешно да бъде заменена от спанак, зеле или боб. Но никой не обявява боба за супер храна и освен това някак простее, друго е да си поръчаш в ресторант ястие с киноа.

Не е необходимо да купувате и Годжи бери. Не по-малко полезни негови заместители са шипката или аронията, които лесно може сами да си наберете.

Боровинка, червена боровинка, бъзак, ябълки, цвекло, ряпа и още много, много други представители на растителния свят са изключително полезни храни, които да консумираме, така че едновременно да се храним здравословно и да стимулираме родното производство. Без да нанасяме вреда.

Между другото изключително упоритият плевел троскот, широко разпространен на нашата географска ширина, също е вариант за "супер" храна. Богата е на витамин Е и фосфор и има широко приложение в билколечението.

Изходът е в това да се запази производството и консумацията на плодове и зеленчуци от съответния географски регион, защото големият интерес към "екзотични" храни може да наруши хранителния баланс и производство на страната-производител и етичните принципи стават безсмислени.

Източник https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B0

НОНИ Е НАЙ-НОВОТО ОТКРИТИЕ

“Кралица на плодовете” или „древният аспирин” така е известно едно странно растение от Малайзия.

Morinda Citrifolia или просто Нони е вечно зелено дърво-храст, което расте до височина 8 m. Среща се главно в южната част на Тихия океан (Таити) и в Малайзия, тъй като се адаптира добре към климата там. То има големи, тъмно зелени, елипсовидни, пълзящи листа и малки бели цветчета. Плодовете му имат зеленокафяв цвят, вкусът е горчиво-солен, а мирисът - остър и неприятен. Наричат го още индийската черница.

Нони е мощен антиоксидант познат като средство за лечение на Островите в Тихия океан повече от 2000 години. Използвал се е като лекарство и профилактично средство срещу развитие на различни заболявания.

На растението се приписват отлични своиства като имуностимулиращи , кардиотонични, подпомагане на храносмилателната система, болкоуспокояващо действие, нормализиране на инсулина и нивото на кръвната захар, подобряване на кръвното налягане, благотворно въздействие особено при алергии, кандидоза и ревматизъм и най-вече антираково действие. Нони притежава наистина уникални свойства, съчетанието на които не се намират в такава концентрация в никой друг известен зеленчук или плод на земята. 

Отношението към нони се променя изцяло в западното общество от 1993 г. насам, когато учените откриват, че в него се съдържа противораковия компонент дамнакантал , подобряващ работата на клетките и потискащ растежа на туморните клетки. Наистина уникално откритие и не само това. Най-общо Нони притежава антибактериално, противовъзпалително и антираково действие.

Екстрактът от растението съдържа 18 различни аминокиселини и ензими, задоволяващи дневните потребности на организма. Нони е богат на витамини (А и С, витамин В3 (ниацин))и минерали (натрий, калий, желязо манган и магнезий). Изключителен антиоксидант. Витамините и минералите заедно спомагат за нормализиране на клетъчните процеси, подобряване на метаболизма и активиране на защитните механизми на организма срещу възпаления. Нони съдържа също аминокиселини, които са основните градивни единици на протеините. Освен това нони е богато на фитохимикали, лигнани, олиго- и полизахариди, флавоноиди, иридоиди, ненаситени мастни киселини, скополетин, катехин, бета-ситостерол, дамнакантал и алкалоиди. Наистина супер растение. Подпомага и подобрява функциите на организма, като едновременно с това подтиска и спира вредните процеси. Засилва и възстановява цялостната имунна защита на човека, регулира съня, помага при неврози, депресии и хронична умора.

 

Екстрактът от Нони може да се приема от всеки. Може да се приема заедно с други добавки към храната, включително и с лекарства, но би трябвало да се направи интервал от поне половин час. Не се наблюдава предозиране и може да се употребява в дълъг период от време, като хранителна добавка за поддържане на добрия тонус на организма.

Източник http://www.webbukvar.com/

БЪРЗИТЕ СЪВЕТИ НА ДЖЕЙМИ ОЛИВЪР

Джейми Оливър е любим кулинар на много начинаещи и опитни готвачи. Причината е, че в неговата кухня нещата се случват бързо, лесно, резултатът е вкусен и здравословен, а самият процес е по-скоро забавен, отколкото уморителен.

Всъщност той е истински феномен в своя бранш. От една страна е изключителен готвач, а от друга постига завидни успехи в най-различни начинания, благодарение на търговския си нюх.

Джейми Оливър е роден на 27 май 1975 г. в Есекс. Родителите му Тевор и Сали имат семеен ресторант "Крикетиърс", в който Джейми помага в кухнята. На 16 години той напуска училище и започва да учи в "Уестминстър кейтъринг колидж". След като завършва, работи във Франция и в ресторанта на Антонио Карлучио в Лондон.

 В края на 2001 г. отваря учебен ресторант за млади хора, които не учат или не работят целодневно, с което започва своята социална дейност. 

Предаването му "Кухнята на Джейми" се излъчва в 40 страни, а готварските му книги се радват на огромен успех.
През 2004 г. Джейми се връща в училище, за да учи и да мотивира децата и работниците в кухнята да готвят и да се хранят здравословно. Със своята така наречена "Кулинарна революция" той започва истинска битка със закостенялото и направо вредно приготвяне на храна в ученическите столове. Стреми се да докаже, че замяната на полуфабрикатите с истинските пресни продукти е въпрос на желание, а не толкова на бюджет. 

Всеизвестна е неговата дълга борба с "Макдоналдс" в съда, която Джейми печели, доказвайки, че в хамбургерите на популярната верига за бързо хранене има всичко друго, но не и месо.

Голяма част от неговите кулинарни предавания също са социално ангажирани и винаги в посока към здравословното хранене. В едни телевизионни поредици Джейми Оливър показва здравословни менюта готови само за половин час, а в други как максимално икономично и с малък бюджет да си осигурим добра храна. Стреми се да докаже нагледно, че здравословната, прясно приготвена храна не е лукс, а въпрос на избор.

Предлагам ви накои полезни съвети от кухнята на Джейми Оливър.

Като противник на готовата храна и полуфабрикатите, Джейми Оливър смята, че времето, което е необходимо за доставка на ястието, е достатъчно за направата на здравословно меню в домашни условия. Според известния кулинар бързината в кухнята може да се постигне с добра организация и подходящ набор от съдове и инструменти. Затова преди да започнете да готвите, уверете се, че разполагате с всичко необходимо в кухнята.

Какво ви е нужно в кухнята, за да можете да готвите спокойно?

Започваме с три големи дървени дъски (може да ги използвате не само за рязане, но и за сервиране), три различни по големина тигана с незалепващо покритие, три различни по големина тенджери, грил тиган, метален гевгир, ренде, мерителна кана, хаванче, белачка за картофи, преса за чесън, дървени лъжици. Не оставяйте кухнята без алуминиево фолио и хартия за печене.

Най-големият помощник в кухнята на Джейми Оливър е кухненският робот. Причината е, че всичко, което домакинята е свикнала да реже на ръка, се накълцва за секунди в уреда. Известният готвач съветва да замените кухненския робот с блендер, ако нямате възможност за по-скъпия уред.

Ако сте начинаещ готвач, по-добре започнете с някоя по-обикновена рецепта. За Джейми Оливър най-вкусни са простичките ястия, които се приготвят бързо и лесно, без особено суетене в кухнята. Независимо дали сте по-опитен кулинар или сега навлизате в готварството, винаги отделяйте по минутка в началото, за да прочетете внимателно рецептата, да я осмислите и да прецените как да действате.

В случай, че ви се наложи да приготвите бързо нещо оригинално и вкусно за хапване, заложете на рецепти за паста, месо на грил тиган, различни варива, свежа гарнитура и десерт като чийз кейк без печене или крамбъл.

Практически съвети.

На колкото по-малки парчета нарежете пилешкото месо, толкова по-бързо ще стане готово. Същото важи и за картофите, когато сте решили да ги варите.

Направете си собствен дресинг за салата. Смесвате 3 част растителна мазнина и 1 част киселина. Експериментирайте като използвате различни видове олио (бадемово, зехтин, слънчогледово) и замените оцета с лимонов сок. Дръжте дресинга в стъклена бутилка.

Изненадайте гостите с топъл, ароматен хляб. За целта използвайте една франзела или чабата. Капнете отгоре й малко зехтин, поръсете с подправки (по-добре сипвайте подправките от високо, за да може после да оваляте хляба в тях). Дръжте във фурната на 180 градуса за няколко минути, докато хване лека коричка.

Ако искате да направите бърза и вкусна гарнитура, може да се спрете на свежа салата или на зеленчуково пюре. За салатата е достатъчно да накъсате листните зеленчуци и да нарежете на средно големи парчета останалите съставки. Използвайте приготвения от вас дресинг. За пюрето сложете зеленчука в предварително загрята в електрическата кана вода, за да заври по-бързо. След като омекнат, намачкайте добре съставките, добавете малко масло, зехтин или прясно мляко. Овкусете с ароматни подправки. 

Не забравяйте - всеки може да се научи да готви. За да сготви вкусно, човек не се нуждае непременно от скъпи продукти. Основното е да има желание, малко време и минимално кухненско оборудване.

ПРОЛЕТНА УМОРА ?!

Пролетната умора засяга 50% от хората и е една от най-честите причини за физическото неразположение през пролетния сезон. Спи ни се, чувстваме се непрестанно уморени, не можем да се концентрираме, раздразнителни и апатични сме. 

Малките деца, особено учениците в началните класове, също могат да страдат от пролетна умора. Ако цяла зима детето обикновено се е събуждало сутрин първо и с желание, то сега все не му достига сънят и не му се става за училище. Няма желание да си пише и домашните. Възможно е през целия ден да бъде вяло и отпуснато, дори не е изключено да влоши успеха си.

                                                           

Но защо се получава така?                                                   
Слънцето грее, дърветата разцъфват, птичките започват да пеят, природата се пробужда за живот, а ние хората сякаш тогава заспиваме. Сякаш организмът ни не успява да реагира на пролетното събуждане.

В понятието "пролетна умора" се съдържат множество фактори с негативно въздействие върху човешкия организъм през пролетния сезон. Най-общото обяснение се крие в изтощителните зимни месеци, когато поради липсата на слънце, витамини и достатъчно двигателна активност, тялото ни е излязло от форма и сега му е необходимо малко време за да влезе в тонус.
               
Освен това температурните промени са стресиращи за организма и пренастройката към по-високите температури изисква време. Да не забравяме, че през март и април времето е много променливо и е нормално температурните амплитуди от 10 градуса за 1 ден да ни се отразяват на настроенията.

Интересен факт е, че благодарение на по-честото излизане на чист въздух, кръвта се насища с кислород, а количествата на въглеродните показатели рязко спадат. Това води до свиване на кръвоносните съдове и ние без да искаме ставаме по-вяли, неработоспособни и сънливи.

Да не забравяме, че точно в този период преминаваме към лятното часово време. Тази напълно безсмислена мярка допълнително стресира и без това уморения ни организъм.

Ако изброените фактори на някой му се струват смешни и маловажни, трябва де се отбележи, че при някои хора се засилват депресивните състояния, като виновник отново е пролетната умора.

Така или иначе пролетната умора неминуемо отшумява за няколко седмици. Ако обаче , това състояние ви тежи, не можете да изпълнявате всекидневните си задължения, трябва да вземете мерки, за да не сте подвластни на симптомите за дълго. Особено внимателни бъдете при появата на депресивни симптоми, мъчително безсъние и др. Тогава по-добре се консултирайте с лекар.

Какво можем да направим? Много неща. Групираме ги в няколко точки:

1. Здравословна храна и течности.

Много е банално, но действа безотказно. Повече плодове и зеленчуци, съчетани с пиенето на много вода, определено събуждат и освежават тялото ни. Зареждаме се с витамини, минерали, течности и енергия. Не допускайте липса на белтъчини, за да не си докарате анемия, сега не е момент за диети. Това важи с особена сила за малчуганите. Осигурете достатъчен прием на месо, мляко, яйца и пресни плодове и зеленчуци. Не го лишавайте от нищо, без да прекалявате. 

Ето и някои хитрини - приемайте лимони, заради витамин С, ориз - той чисти вредните вещества в организма и засилва метаболизма, джинджифил и кисело мляко - за подобряване дейността на храносмилателната система. Някои по-екзотични подправки като канела, куркума и естрагон също подобряват метоболизма.

2. Двигателна активност.

Не стойте у дома. Сега е моментът да се запишете на някакъв спорт. Използвайте всяка свободна минута за разходка или спорт навън. Метаболизмът ще се активизира, ще подобрите настроението и формата си и лесно ще се настроите на лятна вълна. Това важи с особена сила за децата. Не се сърдете, ако не им се пишат домашни, а им осигурете поне 1-2 часа игра навън. Ще видите, че след това уроците няма да бъдат толкова досадни.

3. Достатъчно сън.

Наспивайте се поне по 7-8 часа в този период, за да сте в най-добра форма. Ако трябва, започнете да си лягате по-рано. Ще видите, че ще има ефект. В крайна сметка нищо не може да замести съня. На малкия ученик осигурете поне 10 часа сън. И не се учудвайте, ако има желание да поспи следобяд.

4. Отпуснете се.

Позволете си да се отпуснете. Направете нещо само за себе си, поглезете се. Дали това ще бъде ароматна вана, нова прическа или дреха, среща с приятелка, просто нещо което ще ви накара да се почувствате по-добре, по-позитивни. Оптимизмът е ключов фактор за начина, по който се чувства човек. Колкото и да ви е криво, ако няма реална причина, въпрос само на нагласа и самообладание е да се справите с негативните емоции. Намерете време да спрете и да се порадвате на събуждащата се природа.

5. Витамини и хранителни добавки

Определено сега е моментът за поливитамини, особено ако сте анемични.

Бирената мая е източник на витамин В и стабилизира нервите и подобрява настроението.

Хомеопатите препоръчват приемът на соли като Калиум фосфорикум,  Фосфорикум ацидум.

Други чисто природни енергизиращи средства са овесени ядки, мед, пчелно млечице, женшен.

www.webbukvar.com

ДОЙДЕ ВРЕМЕТО НА НИТРАТИТЕ

     

Темата за нитратите винаги става актуална напролет, когато започват да се появяват първите зеленолистни зеленчуци. Нитратите всъщност са химични съединения - соли на азотната киселина. Те се използват широко в селското стопанство (за наторяване с минерални торове); в хранително-вкусовата промишленост (като оцветители и консерванти); за производство на бои, лекарства, пластмаси, стъкло, експлозиви и други. Намират приложение почти навсякъде.

        Нитратите постъпват в човешкия организъм основно чрез питейната вода и хранителните продукти. 
        Допустимото количество на нитрати в питейната вода е до 50 mg/l. Основният проблем е, че в някои населени места водата за питейно-битови нужди може да съдържа значително количество нитрати заради замърсени с нитрати оттичащи се води от обработваеми земеделски площи. Основни източници за замърсяване на водата с нитрати са: прекомерното или неправилно използване на органични и минерални торове в селското стопанство; отпадъчните води от бита, животновъдството и от предприятия за производство на азотни минерални торове, лекарства, пластмаси, стъкло, експлозиви.

        Нитратите са естествени съставки на растенията (постъпват в тях от почвата при наторяване) и основен източник на азот, необходим за растежа им. В узрелите зеленчуци и плодове се съдържа минимално количество нитрати. Количеството на нитрати в растенията е различно и зависи от някои фактори като: температура на растеж, слънчева светлина, влажност на почвата, ниво на азот в почвата. То може да нарастне значително при неправилно и прекомерно използване на азотни торове.
        От хранителните продукти най-богати на нитрати са зеленчуците и консервираните меса (колбаси, пушени меса). Много по-малко до незначително е съдържанието им в млечните продукти и рибата.

      За съжаление някои растения имат способността да натрупват повече нитрати от други. Това са зеленчуците - маруля, салата, пресен чесън, зелен лук, моркови, спанак, лапад, копър, червено цвекло, червени репички, тиквички, краставици, броколи и други. Те могат да бъдат опасни за здравето на човека, ако се консумират в много големи количества. 

      Нитратите сами по себе си не са токсични. Опасност за здравето на човека представляват веществата, които могат да се образуват от нитратите, попаднали в организма (преди или след поглъщането им с храна или вода) -нитрити и нитрозамини. Нитритите се свързват с хемоглобина в кръвта, в резултат на което се образува съединение, наречено метхемоглобин. Метхемоглобинът е неспособен да пренася кислорода до органите и тъканите, вследствие на което се развива състояние, известно като метхемоглобинемия, характеризираща се с посиняване на кожата и лигавиците (цианоза).
        Нитратите са най-опасни, когато са превърнати в нитрити още преди поглъщането им. Това превръщане може да стане при неправилно съхранение на хранителните продукти (висока температура и намалено съдържание на кислород в помещението) или по време на готвенето, най-вече при пържене.
        При ниска киселинност на стомашния сок нитритите могат да се превърнат в нитрозамини, които имат канцерогенно действие. 
        При постъпването в организма на големи дози нитрати, след 4 до 6 часа се появяват гадене, задух, диария, посиняване на кожата и видимите лигавици поради натрупването на високи количества метхемоглобин и недоокислена кръв. Едновременно с това се усеща обща слабост, замайване, понякога припадъци, болка в тила и сърцебиене. 
        Използването в течение на дълго време на храна и вода с високо съдържание на нитрати води до развитие на алергия, нарушение на функциите на щитовидната жлеза, засягане на опорно-двигателния апарат и нервната система. Нарушената обмяна на веществата може да стане причина за различни заболявания. 
        Най-чувствителни към въздействието на нитратите са: кърмачетата до тримесечна възраст; бременните жени (съществува риск от аборт при някои жени); малки деца с храносмилателни смущения и лица, претърпели тежки хирургични интервенции на стомашно-чревния тракт.
        В райони, в които наред с наднорменото съдържание на нитрати, се наблюдава и дефицит на йод, подрастващите деца и ученици са изложени на по-голям риск от възникване на заболяването ендемична гуша(увеличаване на размерите на щитовидната жлеза, вследствие на недостиг на йод във водата или храната). 
        Според Световната здравна организация безвредното количество нитрати за възрастен човек е 5 мг на килограм тегло на ден, като допустимото дневно количество е до 500 мг. Когато в организма на човека постъпят нитрати над тази пределно-допустима концентрация, те вече представляват потенциална за здравето опасност.

КАК МОЖЕ ДА СЕ НАМАЛИ ПРИЕМЪТ НА НИТРАТИ?

• Консумирайте бутилирана минерална вода, особено ако живеете в населено място, в което питейната вода е с наднормено съдържание на нитрати.

• Измивайте обилно зеленчуците и плодовете с течаща вода и четка, след което ги накиснете в студена  вода за половин - един час. Така се губят около 10 -15% от нитратите. Това важи особено за салатите и марулите.

•Отстранявайте “най-нитратните” части на растенията: кочана и външните листа на зелето, корите и опашките (дръжките) на краставиците и тиквичките. При краставиците най-много нитрати има в кората и мястото около дръжката - отстранявайте ги.

• Ако краставиците, репичките, тиквичките и картофите имат жълти петна, не ги употребявайте – това е показател, че  съдържат прекалено много нитрати.
   

• При варене на зеленчуците изливайте водата, в която са врели още докато е гореща. По този начин се унищожават от 40 до 80 % от нитратите. Ако я чакате да изстине заедно със зеленчуците, тогава част от нитратите ще се върне обратно в тях.

• Избирайте зеленчуци със среден размер, тъй като най-често те имат минимално съдържание на нитрати (необичайно едрите зеленчуци често са резултат от използване на азотни торове).

• Използвайте при подправяне на пресните салати вместо оцет - лимон, тъй като той съдържа витамин С, който възпрепятства превръщането на нитратите в нитрити и образуването на нитрозамини. Това е бърз и сигурен начин за намаляване на вредното действие на нитратите.               

• Не претопляйте супи и ястия, защото така се увеличава концентрацията на нитрати в тях. Яжте максимално прясно приготвена храна.

• Нитратите и нитритите се използват в консервната промишленост. Ограничете консумацията на колбаси и пушени месни продукти до един път в седмицата. 

Източник: Регионална здравна инспекция

МАЛКИ ХИТРИНИ ЗА ЗДРАВОСЛОВНО ХРАНЕНЕ

Едва ли има майка, която да не знае, че трябва да храни детето си здравословно. Същевременно отвсякъде ни залива информация за това кои храни са полезни и кои не, в кои продукти се съдържат вредните Е-та, кои плодове и зеленчуци са с ГМО и кои са БИО.

Защо всъщност е толкова важно здравословното хранене при децата?

Да се храни човек здравословно е важно във всяка една възраст. При децата, обаче, храненето е основен фактор за правилното им развитие и растеж.  В ранна детска възраст се възпитават и нагласите за вкус към определени храни (например с по-малко мазнини, сол и захар) и чувството за удоволствие от храната; изграждат се хранителни навици, които могат да повлияват хранителното поведение през следващите периоди от живота. Създаването на здравословен хранителен модел в ранен етап от живота е база за поддържането му в по-късна възраст и намаляване в бъдеще на риска от хронични неинфекциозни заболявания като сърдечно-съдови, хипертония, инсулт, диабет тип 2, някои видове рак, остеопороза и др.

Неблагоприятни последици за здравето и растежа на децата оказват, както недостатъчният прием на хранителни вещества, така и техният прием в големи количества. При децата недохранването води до изоставане в растежа и физическото развитие, до нарушаване на имунитета и повишаване на заболеваемостта от инфекциозни болести.  Продължителният висок прием на вещества, източници на енергия, съчетани с ниска физическа активност водят до свръхтегло и затлъстяване. Установено е, че наличието на свръхтегло през детството до голяма степен определя наличието на затлъстяване в по-късна възраст. Започналото от детските години затлъстяване често е по-голямо по степен и се повлиява по-трудно от терапия в сравнение със затлъстяването, развило се в зряла възраст. 

Основните храни, необходими за правилното развитие на детето, могат да се разпределят в 6 групи храни в зависимост от това на кои хранителни вещества са основни източници:

l Зърнени храни (хляб, ориз, макаронени продукти, царевица, овесени ядки, зърнени закуски) и картофи;

l Зеленчуци и плодове;

l Мляко и млечни продукти;

l Месо, риба, яйца, бобови храни и ядки;

l Добавени мазнини (масло, слънчогледово олио, царевично олио, зехтин);

l Захар и захарни продукти, сладкарски изделия.

Всеки ден детето трябва да консумира: хляб или друга зърнена храна или картофи; вид месо или риба, или яйце, или боб /леща; плодове и зеленчуци; мляко или млечен продукт. Препоръчително е да се намали количеството на добавените мазнини, сол, захар и захарни изделия. 

На думи е лесно, на практика - трудно. Как да накараме да яде дете, което не обича плодове, зеленчуци или мляко? Ето някои хитрини, които биха ни помогнали незабелязано да увеличим приема на здравословни храни и да превърнем ястията в полезни:

- Всички деца обичат кюфтета.

Едва ли има дете, което да не харесва хамбургер. Кюфтето за него би могло да се приготви, като на всеки половин килограм кайма се добави по чашка смлени тиквички или настъргани моркови. Така незабелязано увеличаваме приема на зеленчуци. 

- Сандвичи 

Има и здравословни сандвичи. Добавете в сандвича пресен зеленчук - домат или краставица, като задължително е хлябът да е пълнозърнест.

- Ако детето не обича зеленчуци

Обикновено децата харесват картофено пюре. Когато го приготвяте, заменете 1/4 от картофите със сварени и пасирани тиквички, моркови,карфиол,броколи, грах или спанак. Експериментирайте заедно с детето и направете жълто, зелено или оранжево пюре.

Зеленчувите шишчета също са вариант. Нанижете на дървен шиш чушка, тиквичка, гъби, лук, овкусете и изпечете на скара.

- Ако детето не обича плодове 

Тук изходът се крие в млечния шейк. Разбийте с мляко плодове. Изпробвайте различни варианти с разнообразни плодове - банан, ябълка, горски замразени плодове и изберете любим плодов шейк.

Направете плодова салата - нарежете плодове и ги полейте с малко мед.

Плодови шишчета - нанижете на дървени шишчета плодове на парченца и забодете шишовете в по-голяма ябълка или портокал. Красота!

- Заменете захарта с мед

- Ограничете захарните изделия да минимум, заменете ги със сушени плодове

- Вместо майонеза

Пробвайте варианта да намажете филийка със смляно и добре овкусено авокадо. Ако използвате майонезата за приготвяне на руска салата, заменете половината от количеството й с кисело мляко.

- Вместо кетчуп

Направете пресен сос от суров домат и пасирана печена или сурова червена чушка и овкусете.

- Полезна супа 

Към всяка супа, която приготвяте, добавяйте неголямо количество смлени броколи или спанак, обикновено това са зеленчуците, които децата нехаресват.

- Ако детето не обича мляко 

Може да добавите прясно мляко в картофеното пюре или да залеете зърнена закуска с него. Ако и така не става заменете прясното мляко с кисело. Направете плодов десерт с кисело мляко. Използвайте и извара и соево мляко.

- Ако детето не обича сирене

Тук вариантите са много. Пробвайте да направите пастет от намачкано сирене и малко лютеница, или намачкано сирене, кисело мляко и подправки и използвайте като основа за сандвичи. Сервирайте шопска салата с настъргано сирене. Друг вариант е принцеса със запечено сирене и кашкавал. Ако детето не харесва краве сирене, опитайте да му предложите козе сирене или моцарела, все някой вид ще привлече вниманието му.

Трябва да знаете, че понякога децата не харесват зеленчуците, защото са им безвкусни и безинтересни. Затова винаги ги сервирайте по възможно най-интересния начин и овкусени. Покането детето и то да участва в приготвянето на храната. Най- важното е да не се отказвате в опитите си да го приучите да се храни здравословно.

И още нещо, изберете един ден в седмицата за "вредната" храна. Нека например съботата да е ден за фастфууд, пица и сладкиши. Така детето няма непрекъснато да се изкушава и когато е в училище да налита на баници и чипс. Защото тук важен е и психологическият момент, че всяко забранено нещо става привлекателно.

Използвана лителатура

ПРЕПОРЪКИ ЗА ЗДРАВОСЛОВНО ХРАНЕНЕ ЗА ДЕЦА НА 3 - 6 ГОДИНИ В БЪЛГАРИЯ,Булвест - СОФИЯ АД,2008г.

Източник http://www.webbukvar.com/

КАКВО НЕ ЗНАЕМ ЗА ХЛЯБА?

Приготвянето на хляб е едно от най-старите занимания, а самият хляб — един от най-старите продукти в човешката история. Първите сведения са от късната неолитна епоха. Първите хлебни изделия са най-вероятно под формата на изпечена зърнена каша, приготвена от едро смляно зърно и вода. Вероятно те са приличали на съвременната мексиканска тортиля, индианските царевични питки, шотландските овесени питки или индийската инджера.

Съхраняването на брашна и жито в големи количества води до появата на стратегически зърнени резерви – житници. Една от теориите за създаване на първите урбанистични селища и градове е именно появата на житниците. В Древен Египет преди 3000 години са създадени първите мелници и хлябът се приготвя основно в домовете. По-големи хлебопекарни има само в двора на фараона, висшите му сановници и в близост до строежите на храмове и пирамиди (за изхранване на работниците). В тях хлябът се прави само от робите. Бухналият хляб е открит именно от тях, отначало като спонтанна ферментация на тестото, а впоследствие — като предизвикана от ферментиращ гроздов сок или хмел. Заквасването довежда до появата на различни видове теста и съответно на различни видове хлебни изделия. Древногръцкият писател Атеней описва различните видове хляб, които са били разпространени в Древна Гърция. Хлебопроизводството става обществен занаят едва в разцвета на Римската империя. Тогава се появяват и първите обществени пекарни, които изхранват населението.

В средновековна Европа хлябът предимно е ръжен и става основна храна, дори се използва като чиния. Едва в 15 век започват да се изработват дървени чинии и хлебните чинии остават в миналото. Нарязаният хляб се появява през 1928 година, когато Ото Фредерик Роведер изработва машина, която не само реже хляба, но и веднага го опакова, за да не се разваля или изсъхва. Друга революционна придобивка е механизирането на ферментацията през 1961 година, което допринася за много по-краткото време за приготвяне на закваската.

В продължение на векове белият хляб се свързва предимно с богатата, привилегирована класа, докато черният хляб се свързва с бедните. През 20-ти век обаче са открити високите хранителни качества на черния (особенно на ръжения) хляб и той става предпочитан в много среди, защото е по-здравословен. Днес към хляба често се прибавят различни химически вещества – или за да се съкрати времето за ферментация, или за да се запази свежестта на хляба за по-дълго, за по-добра горна и долна кора, за подобряване формата му и много други. 

Хлябът е тестено изделие, приготвено минимум от две съставки - брашно и вода, приготвено посредством изпичане или обработка с пара. Брашното, което се използва за приготвянето на хляб, се добива от различни зърнено-житни култури. Хлябът може да се приготвя в различни форми и с добавка на различни съставки, пълнеж и добавки. Това създава допълнително разнообразие на видовете и използваните имена в различните части на света (над 500 вида хляб). Въпреки това разнообразие, хлябът се произвежда предимно от втасало с  хлебна мая (дрожди) или квас тесто с добавена сол. Рецептата е: на 1kg брашно - около 600g вода, 1 ч.л. сол, мая и следва приготвяне на тесто, които втасва при температура 35-38оС в продължение на 35-45min, след което се пече при температура от 190 до 245оС, в зависимост от вида на хляба. Хлябът може да е от бял до черен, обикновен или формован и да съдържа добавки като сушени, домати, зеленчуци и плодове, маслини, зърна от слънчоглед, тиква, пшеница, сусам, лен и други, както и масло, яйца, мляко и т.н. Специализираните места, където се продава хляб, се наричат хлебарници, а където се прави хляба - хлеболекарни.

Интересно е да се отбележи, че хлябът с квас е по-здравословен. Втасалият по такъв начин хляб съдържа хранителни вещества, които се усвояват по-лесно от организма. Например фитин - вещество, което подобрява физическата издръжливост. Процесът може да е по-бавен и да отнема седмица, и то в най-добрия случай, но крайният продукт е по-полезен и вкусен от този, приготвен с готова химическа мая. Още повече че все по-често през последните години учените алармират, че термофилните дрожди в купешката мая сериозно вредят на организма, като отделят токсичен белтък. В същото време природните закваски от ръж, пшеница, овес и т.н. обогатяват организма с витамини, органични киселини, пектинови вещества и биостимулатори. Квасеният хляб е по-ароматен, бухнал и полезен от този с купешка мая, но първото му приготвяне от самото начало до края отнема около седмица. Имате ли веднъж квасен хляб - имате основа за приготвяне на следваща доза квас.

Няколко дни са нужни на брашното и водата да ферментират, благодарение на ензимите, съдържащи се в него, и да се превърнат в квас.  За да получите жив бълбукащ квас в домашни условия обаче, трябва да спазвате следните процедури и ключови правила.

1. След като смесите 2 с.л. брашно с малко вода - никога минерална (може изворна или чешмяна, но да не е хлорирана), така че да се получи гъстота като за кексово тесто, изсипете ги в дълбока купа с малко дъно (буркан например) и ги поставете на топло. Не на пряка слънчева светлина, но на място с температура на въздуха около 25 градуса. Съдът трябва да е стъклен или порцеланов. За да се ускори процесът, добавете щипка захар.

2. После захлупете с надупчен капак или с рехав плат или тензух, за да "диша" квасът. След това идва трудната част.

3. Всеки ден отнемайте по малко от сместа и "захранвайте" със същото количество прясна каша от брашно и вода. Разбърквайте внимателно в едната посока задължително с неметална бъркалка.

4. След 2-3 дни би трябвало да усетите неприятен кисел аромат, а след още толкова - миризма на вкиснала боза. В най-добрия случай на петата-шестата сутрин ще заварите бълбукаща смес, която значително е увеличила обема си. Това значи, че квасът ви е "оживял" и сте готови да пристъпите към замесване на хляба.

По тази технология квас може да се направи освен от бяло брашно, от ръж и ръжено брашно, от нахут, хмел, овес, ечемик. 

Ако сте начинаещи в занаята или просто нямате късмет, квасът ви може и да не "оживее". А когато все пак забълбука, най-добре го ползвайте, когато е най-активен - най-цвърчащ и с най-малка плътност (лек като пяна). Веднъж получи ли се, може периодично да вземате една част за нов хляб, а останалата да захранвате с вода и брашно. Така веднъж ферментирал, може да не загубите кваса с месеци.

Говори се, че в Англия има семейства, в които няколко поколения поддържат квас в специално пригодени съдове в продължение на 200 г. Ако все пак решите да използвате целия, може да си "заквасите" нов квас от 2 филии квасен хляб. В този случай става още по-бързо и вместо седмица най-вероятно ще се получи за 3-4 дни. Начупете хляба в буркана, задължително добавете и брашно, вода и следвайте процедурата. Основно правило: не се отчайвайте и чакайте. Чакайте, докато забълбука. След това замесете хляба и пак чакайте. За около половин кг брашно ви трябват 150 г квас и 200 мл вода. Брашното се пресява, квасът се разтваря в купичка с хладка вода, добавя се и останалата, и продължително време се меси меко тесто. Ако е твърдо и с много брашно, после ще е твърд и хлябът.

Хлябът присъства на трапезата, като основна храна на много народи. Затова и той участва или е символ при различни обреди и ритуали. Християните го наричат "Плътта Христова". В България той е символ на гостоприемство и по традиция официални гости се посрещат с хляб и сол, или с хляб и мед. Няма празник, на трапезата на който да не присъства специално омесеният и наречен хляб, погача или питка. Той е символ на дома, семейното огнище и неслучайно умението да се меси и пече хляб се е предавало от майка на дъщеря, като основно и съкровено познание.

КАКВО НЕ ЗНАЕМ ЗА ВИТАМИН С?

  

Ролята на аскорбиновата киселина за животинските и човешкия организъм е известна отдавна. В България един от първите изследователи и популяризатори на значението ѝ за организмите е проф. Иван Митев с книгата си “Витамините”, издадена през 1941 година. Най-известната роля на аскорбата в животинските организми е като антиоксидант и при синтеза на колаген. Именно блокирането на колагеновия синтез е причината за така разпространената в миналите векове болест скорбут.

На витамин С се обръща голямо внимание и това не е случайно. По-високо ниво на витамин С в кръвта би могло да се окаже перфектния диетологичен показател за общото здраве. Колкото повече се изучава витамин С, толкова повече се изясняват  различните начини, по които той защитава тялото ни от сърдечносъдови заболявания и  рак, поддържа здравето на очите и силата на имунитета.

Какво количество витамин С ни е необходимо ?

В  проучвания на доктори от Мичиганския Университет, била използвана дневна доза от 500 мг витамин С за постигане на здравословни резултати. Това е много повече от препоръчителната дневна стойност от 75-90 милиграма на ден за възрастен човек - едно хапченце. Те предлагат да се приемат по 500 милиграма дневно.

Учените смятат, че увеличаването на препоръчаната норма за прием на аскорбинова киселина поне до 200 мг на ден може значително да намали риска от сърдечно-съдови  заболявания и  рак.

Освен това е установено, че дневни дози от 500 мг на витамин С под формата на хранителни добавки, значително намалява  кръвното налягане. Високото кръвно  налягане е основен рисков фактор за сърдечно-съдови заболявания и инсулт и е пряко отговорно за 400 хиляди смъртни случая годишно в Съединените щати.

Проучване на 20 хиляди мъже и жени, проведено в Европа показва, че смъртността от сърдечно-съдови заболявания е с 60% по-ниска сред онези  20% от лицата, при  които в кръвната плазма има много висока концентрация на аскорбинова киселина, в сравнение с 20% от притежатели  на минимално съдържание на витамин С в кръвта.

Трябва да имаме предвид един прост факт, за повечето хора не е типично системното  консумиране на  необходимите пет порции плодове и зеленчуци дневно., Само 10% до 20% от възрастните консумират препоръчителните за тяхната възраст девет порции  всеки ден. Да припомним, че и децата, особено тези навлезли в ученическа възраст, не успяват всекидневно да се хранят с необходимото количество плодове и зеленчуци. Така достигаме до необходимостта от допълнително приемане на витамин С.

Според докторите няма никакви негативни ефекти от приемането на 500 милиграмова добавка, освен че някои видове могат да раздразнят стомаха. Затова се препоръчва да се приема некиселинна, омекотена форма на витамина. Безопасното максимално количество витамин С е 2000 милиграма на ден.

И все пак, стремете се да консумирате по пет порции плодове и зеленчуци на ден, защото така ще получите здравословна доза витамин С заедно с множество други витамини и минерали, които са полезни за предпазване от заболявания и цялостно здраве.

Например чаша пресен портокалов сок или половин чаша нарязана червена чушка са достатъчни за да си набавите препоръчителното дневно количество витамин С. Ето и съдържанието на витамин С в някои храни:

• Пъпеш, 1 чаша (8 унции – ок. 225 гр.): 59 мг.
• Портокалов сок, 1 чаша: 97 мг.
• Броколи, готвени, 1 чаша: 74 мг.
• Червено зеле, 1/2 чаша: 40 мг.
• Зелена чушка, 1/2 чаша, 60 мг.
• Червена чушка, 1/2 чаша, 95 мг
• Киви, 1 средно голямо: 70 мг.
• Доматен сок, 1 чаша: 45 мг.

Витамин C – положителни страни за здравето

Витамин С е полезен и отговорен за здравето в следните области:

1. Стрес. Тук става дума за факта, че хората подложени на стрес са с отслабена имунна система и понеже витамин С е едно от хранителните вещества, чувствителни към стреса, той е и първият витамин, чиито запаси се изчерпват при алкохолиците, пушачите и хората със свръх-тегло. Затова се твърди че, витамин С е и идеалният показател за общото здраве.
2. Настинки. Стане ли дума за обикновената настинка, витамин С не може да бъде лекарство. Някои проучвания обаче показват, че той може да спомогне за предотвратяването на по-сериозни усложнения. Има сериозни доказателства, че приемането на витамин С при настинка или грип може да намали риска от по-нататъшни усложнения като пневмония и възпаления на белите дробове. Най-общо казано той помага на организма да се пребори с вирусите.
3. Мозъчен удар. Въпреки че изследванията са противоречиви, едно проучване установява, че хората с най-висока концентрация на витамин С в кръвта са изложени на 42% по-нисък риск от удари, отколкото тези с най-ниска концентрация. Причините за това не са съвсем ясни. Ясно е обаче, че хората, които ядат много плодове и зеленчуци имат по-високо ниво на съдържание на витамин С в кръвта. 
4. Остаряване на кожата. Витамин С влияе на клетките от вътрешната и външната страна на тялото. Едно проучване изучава връзката между приема на хранителни вещества и остаряването на кожата у 4025 жени на възраст от 40 до 74 години. Установено е, че приемът на по-големи количества витамин С е свързан с по-слаба вероятност от сбръчкване на лицето, сухота на кожата и с по-естетическо остаряване на кожата.

Други проучвания допълват, че витамин С определено има положително влияние за:

• Подобряване състоянието при макуларна дегенерация.
• Ограничаване на възпаленията.
• Намаляване на риска от артрит, рак и сърдечносъдови заболявания.

Витамин С не се съхранява в тялото (излишните количества се изхвърлят), така че няма място за притеснения от предозиране. Все пак е важно да не се надхвърля безопасния лимит от 2000 милиграма дневно за да се избегнат стомашни неразположения и диария.

Силен, остър недостиг на витамин С се среща сравнително рядко, и то у недохранени възрастни индивиди. В някои екстремни случаи, би могъл да доведе до скорбут, който се характеризира със слабост, анемия, синини, кървене и отслабване на зъбите.

Най богатите на витамин С храни са цитрусови плодове, чушки, ягоди, домати, броколи, картофи и сладки картофи. Други подходящи източници са тъмни листни зеленчуци, пъпеш, папая, манго, диня, брюкселско зеле, карфиол, зеле, червени чушки, малини, боровинки, тиква и ананас.