Повечето родители знаят как да успокоят раздразненото дете, кои храни предизвикват превъзбуда преди лягане, как да почистят рана, за да не се инфектира. Но дори някои от най-грижовните майки и татковци нямат основни познания за детския мозък. С тази образователна задача са се заели психиатърът д-р Даниъл Сийгъл и педиатърката и психотерапевт д-р Тина Брайсън. В книгата си "Как да развием потенциала на детския мозък" те разясняват устройството и начина на функциониране на този важен орган. "Долната част на мозъка завършва развитието си при раждането, а горната (по-висшата) част и мозъчната кора, отговорни за вземането на решения и балансирането на емоциите, се доизграждат до 25-годишна възраст - обясняват авторите. - При малките деца дясното полукълбо доминира над лявото, което означава, че емоциите надделяват над мисълта и логиката. Затова не бива да ни учудва фактът, че децата често губят контрол." Сийгъл и Брайсън предлагат на родителите 12 практически стратегии за справяне с емоционалните кризи на детето, с неговите страхове и настроения.
Упражненията за "най-високите етажи" на мозъка авторите са нарекли "Използвай или губиш". Те сравняват горната част на мозъка с мускул - когато се използва, укрепва и работи добре. Когато се пренебрегва, губи от своята сила и не функционира пълноценно. Специалистите съветват родителите да се възползват от всекидневни ситуации, които дават възможност за развитие на детския мозък. Колкото може по-често предоставяйте правото на детето само да взема решения.
При малките е по-лесно: "Сините обувки ли предпочиташ, или белите?" Дилемите пред 10-годишните са по-сложни: "Избери дали да отидеш на рожден ден на приятеля ти, или по същото време да участваш във финалния мач на училищния отбор?" Насърчавайте детето само да решава как да харчи парите си. Нека прецени дали веднага да си купи компютърна игра, или да продължи да спестява за велосипед. Сийгъл и Брайсън твърдят, че това е изключително ефективно упражнение за горната част на мозъка. Важното е да позволите на детето да направи своя избор само и да поеме последствията от него.
Възползвайте се и от други подобни ситуации. Избягвайте да се намесвате дори когато виждате, че детето допуска грешки и не взема най-доброто решение. Целта е не да се направи за момента максимално добрият избор, а да се развиват оптимално висшите структури на мозъка.
Друг начин да разработите висшите мозъчни функции е да развивате способността за емпатия (съчувствие). Това става с общуване и насочване на вниманието към емоциите, чувствата и мислите на другите. Във всекидневни ситуации задавайте въпроси, изискващи интерес и разбиране на чуждите преживявания. Например, докато четете заедно, попитайте: "Как ли се чувства Герда сега, когато Кай я напусна?" или на излизане от магазина: "Днес касиерката не беше много любезна с нас, мислиш ли, че нещо лошо и се е случило и затова няма настроение?" Колкото повече стимулирате детето да мисли за другите, толкова повече се развива способността за емпатия, твърдят авторите на книгата.
Възползвайте се и от други подобни ситуации. Избягвайте да се намесвате дори когато виждате, че детето допуска грешки и не взема най-доброто решение. Целта е не да се направи за момента максимално добрият избор, а да се развиват оптимално висшите структури на мозъка.
Друг начин да разработите висшите мозъчни функции е да развивате способността за емпатия (съчувствие). Това става с общуване и насочване на вниманието към емоциите, чувствата и мислите на другите. Във всекидневни ситуации задавайте въпроси, изискващи интерес и разбиране на чуждите преживявания. Например, докато четете заедно, попитайте: "Как ли се чувства Герда сега, когато Кай я напусна?" или на излизане от магазина: "Днес касиерката не беше много любезна с нас, мислиш ли, че нещо лошо и се е случило и затова няма настроение?" Колкото повече стимулирате детето да мисли за другите, толкова повече се развива способността за емпатия, твърдят авторите на книгата.
Една от най-важните цели на възпитанието е изграждането на способност за нравствена преценка. Тя се надстроява на базата на умението да вземаш адекватни решения, да действаш от позицията на самоконтрол и емпатия. Провокирайте детето да мисли в нравствени категории дори в хипотетични ситуации: "Редно ли е човек да пресече на червено, ако бърза да помогне на някой в беда?" или "Ако хулиган се заяжда с по-малко дете, ти какво би направил?" Целта на способността за нравствена преценка е тя постепенно да се превърне в основа при вземането на всяко решение занапред. Имайте предвид, че поведението на родителя е пример за детето - добро или лошо, то влияе в значителна степен върху развитието на висшите региони в детския мозък.
Няма коментари:
Публикуване на коментар