КОЛЕДА И НОВА ГОДИНА В ЮЖНА КОРЕЯ

Република Корея или Южна Корея се намира в южната половина на Корейския полуостров в Източна Азия. Столица на Южна Корея е град Сеул с население над 10 млн.души. Той е един от най-екологичните градове в света. Южна Корея е лидер в опазването на околната среда. Икономиката на страната също е високо развита.

Официалната религия в Южна Корея е будизмът. Тя не е християнска държава, но е единствената азиатска страна, в която Коледа се празнува официално. Това е така, защото там 30% от населението са християни.

Коледата в Южна Корея е придружена от типичните за цял свят размяна на подаръци и естествено Дядо Коледа. В корейския си вариант обаче, белобрадият старец освен в червен се среща и в син цвят.

Корейците украсяват и редят трапези, но не толкова пищно както в западния свят.

Има много разлики в празнуването на Коледа в Южна Корея в сравнение с останалите християнски държави. По-принцип този празник не е най-важният в техния календар. Може да бъде празнуван както вкъщи, така и навън в ресторант, където се предлагат специални коледни менюта.

Всъщност Коледа по-скоро е времето за парти и излизане с приятели, докато Нова Година се посреща в тесен семеен кръг.

В Южна Корея се отбелязва Нова Година по западен образец на 31.12, но се празнува също и традиционната Корейска Нова Година. Тя е на първия ден на първия лунен месец. Затова още е известна и като Лунната Нова Година.

Независимо дали у дома или на ресторант храната традиционно се сервира на малки ниски масички, около които се седи на възглавнички на земята. Това не е толкова неудобно, защото в Южна Корея е прието да се отопляват със системи за подово отопление.

Храната се сервира в много на брой, малки купички и чинийки. Това са различни супи и ястия от месо, риба и зеленчуци в сос, както и задължителния бял ориз.

Някои от корейските храни са известни в цял свят. Туршията „кимчи” представлява ферментирало зеле или листа от ряпа. Прилича на нашето кисело зеле, но е по-люто. Кимчи се сервира към всяко ядене.

Сиренето тофу също е много известно. Това е сирене от соя, което по нищо не прилича на европейските сирена. То е безвкусно и се овкусява допълнително при готвенето. От него се приготвя традиционната супа от тофу.

Интересни са оризовите рулца и сладките бобени каши, които корейците ядат за закуска.

Хлябът не присъства в менюто им, но за сметка на това се приготвят парени хлебчета от тесто с различен пълнеж.

В корейската кухня се използват много разнообразни продукти – морски дарове, риба, свинско и телешко месо, както и различни зеленчуци, корени, водорасли и много билки и подправки. Традиционно храната се приготвя дълго с преминаване през варене, задушаване, пържене, като предварително е била старателно нарязана по определен начин. Готвенето е като сложен ритуал, а храната е забележителна по разнообразие и вкус. Обикновено едно хранене се състои от няколко различни по вид, малки порции ястия, а когато се посрещат гости се сервират най-малко 12 различни блюда.

Рождество Христово е един от най-големите семейни празници за всички християни по света. Независимо, че Южна Корея официално не е християнска държава, там също се отбелязва Коледа. Празникът има свой екзотичен облик, като в своята същност се доближава до този в другите страни.

КОЙ Е РОАЛД ДАЛ

   

Желанието да пишеш е странно нещо. Колкото и да го подтиска човек, то рано или късно избива навън. Спотайва се притихнало в някое ъгълче на душата и само чака да изкочи и да се излее върху лист хартия. И докато се усетиш, напълно те завладява.Отначало решаваш да си запишеш някоя мисъл, просто ей така да не я забравиш. А после се оказва, че имаш по няколко тефтера и бележници и пишеш ли, пишеш. Зписваш всичко – мисъл или идея, цял разказ. Само трябва да е тихо и спокойно. Да няма шум. Още по-добре, когато всички спят. Тишината е необходимост, спокойствието е лукс.  И вече не можеш да спреш. Но и не искаш, напротив, има толкова за казване и толкова за писане. Празният лист чака. И буквите започват да се редят, след тях думите и накрая … няма край. Излиза, че си писател. Без да си разбрал, без дори да си го искал. Това вече е факт.

   Не винаги писането става лесно. Понякога да се напише един разказ може да отнеме цял месец. И то не защото няма идеи или фантазия, а просто защото целта е написаното да е перфектна, запомняща се, единствена по рода си, уникална творба.

   Историята на Роалд Дал.

   Роден на 13 септември 1916г в Ландаф, Уелс, Роалд Дал има норвежки корени. Родителите му са емигранти от Норвегия – Хералд и Софи Дал. Роалд е третото от пет деца.  За съжаление когато е на четири години първо умира сестра му, а скоро след това и баща му. Майка му решава да не се връща в Норвегия, а да остане в Уелс и да се опита да осигури на Роалд добро английско образование. Започва един доста труден период в живота на малкото момче. Английското училище съвсем не е толкова приятно място. Големите ученици, а също и някои от учителите, тормозят малкия Роалд.

    Интересен факт е, че на осемнайсет годишна възраст Роалд Дал участва в експедиция до Нюфаундленд.

   Започва Втората световна война и Роалд Дал става пилот на самолет. Започва нов труден етап в неговия живот. Самолетът му се разбива. Роалд Дал е много тежко ранен и временно губи зрението си. Въпреки това успява да се възстанови.

   

    Писателската му кариера започва случайно. Писателят Сесил Скот Форестър му предлага да опише своите виждания за войната. Форестър публикува материала без никакви корекции и насърчава Роалд Дал да продължи да пише.

   Написани са изключителните къси разкази, смятани за истинска класика в разказваческото изкуство. Те са находчиви, умни и екстентрични, истински “Разкази с неочакван край”. „Някой като теб” и “Целувки, целувки” са наистина забележителни.

   Въображението на Роалд Дал е безгранично, а разказваческият талант огромен. Появяват се и много детски книги. Роалд Дал използва спомени си от тежките ученически години като основа, за да създаде образа на момиченцето в “Матилда”, която се опълчва на учителите.       Идват  “Вещиците”, в която се разказва за момченце загубило своя баща. И още много, много други книги, коя от коя по-интересни, със свой вълшебен свят, изключителни и запомнящи се.

   

    През 1953г Роалд Дал се жени за актрисата Патриша Нийл, с която имат пет деца. Написани са “Джеймс и гигантската праскова”, “Чарли и шоколадовата фабрика” и пленителната история за силата на добротата - “Г.Д.В.”, първо просто като приказки за лека нощ за собствените му дъщери. Невероятен факт е, че за написването на "Г.Д.В." Роалд Дал измисля цели 238 нови думи. Историята разказва за чудните приключения на малко момиче в света на великаните и голямото й приятелство с един от тях. Книгата е пропита с обич и нежност.

   "Г.Д.В." е посветена е на дъщеря му Оливия. На осем години момиченцето се разболява от морбили.  Когато вече мислят, че започва да оздравява, състоянието на детето бързо се влошава и то умира за една нощ през 1962г. Роалд Дал не преодолява мъката от смъртта й до края на живота си.

   Двадесет и четири години по-късно през 1988г  той се включва активно в популяризирането на ваксината против морбили, като пише своето трогателно писмо – есе, в което разказва за тъжната съдба на дъщеря си.

   Роалд Дал оставя дълбока следа в съвременната литература, както с произведенията си за възрастни, така и с тези за деца, еднакво пленителни и добре написани. Той е един от най-значимите творци на XX век. Стилът му е неповторим, характерен, богат и запомнящ се. Изключителен писател с огромно въображение, създал цял един нов свят – светът на Роалд Дал.

   

   През есента излезе и биографичната книга за писателя – “Разказвачът. Животът на Роалд Дал” от Доналд Стърок с много любопитни подробности за живота му.

БИБЛИОГРАФИЯ

Проза за деца

·                    The Gremlins (1943)

·                    James and the Giant Peach (1961)
Джеймс и гигантската праскова. Превод Катя Перчинкова. София: Ентусиаст, 2011, 160 с.

·                    Charlie and the Chocolate Factory (1964)
Чарли и Шоколадовата фабрика. Превод Александра Попова. София: ПАН, 2004, 157 с.
Чарли и шоколадовата фабрика. Превод Жанета Шинкова. София: Ентусиаст, 2010, 208 с.

·                    The Magic Finger (1966)
Вълшебният пръст. Превод Катя Перчинкова. София: Ентусиаст, 2010, 72 с.

·                    Fantastic Mr Fox (1970)
Фантастичният господин Фокс. Превод Катя Перчинкова. София: Ентусиаст, 2010, 96 с.

·                    Charlie and the Great Glass Elevator (1972)
Чарли и Големият стъклен асансьор. Превод Богдана Паскалева. София: Ентусиаст, 2010, 205 с.

·                    Danny, the Champion of the World (1975)
Дани шампион на света. Превод Анелия Янева. София: ПАН, 2006, 219 с.
Дани шампион на света. Превод Анелия Янева. София: Ентусиаст, 2012, 222 с.

·                    The Enormous Crocodile (1978)
Огромният крокодил. Превод Катя Перчинкова. София: Ентусиаст, 2014, 32 с.

·                    The Twits (1980)
Семейство Тъпашки. Превод Богдана Паскалева. София: Ентусиаст, 2010, 112 с.

·                    George's Marvellous Medicine (1981)
Невероятното лекарство на Джордж. Превод Катя Перчинкова. София: Ентусиаст, 2013, 120 с.

·                    The BFG (1982)
ГДВ. Превод Анелия Янева. София: ПАН, 2005, 218 с.
ГДВ. Превод Анелия Янева. София: Ентусиаст, 2012, 208 с.

·                    The Witches (1983)
Вещиците. Превод Анелия Янева. София: ПАН, 2005, 207 с.
Вещиците. Превод Катя Перчинкова. София: Ентусиаст, 2011, 224 с.

·                    The Giraffe and the Pelly and Me (1985)
Жирафът, пеликанът и аз. Превод Катя Перчинкова. София: Ентусиаст, 2011, 88 с.

·                    Matilda (1988)
Матилда. Превод Анелия Янева. София: ПАН, 2005, 238 с.
Матилда. Превод Анелия Янева. София: Ентусиаст, 2014, 240 с.

·                    Esio Trot (1989)
Костенурке, костенурке. Превод Катя Перчинкова. София: Ентусиаст, 2010, 80 с.

·                    The Vicar of Nibbleswicke (1990)

·                    The Minpins (1991)

Поезия за деца

·                    Revolting Rhymes (1982)

·                    Dirty Beasts (1984)
Страшни зверове. Превод Катя Перчинкова. София: Ентусиаст, 2015, 32 с.

·                    Rhyme Stew (1989)

 

Книги за възрастни

 

Романи

·                    Sometime Never: A Fable for Supermen (1948)

·                    My Uncle Oswald (1979)
Моят чичо Осуалд. Превод Валентина Ставрева. София: Унискорп, 2004, 255 с.

Сборници с разкази

·                    Over To You: Ten Stories of Flyers and Flying (1946)

·                    Someone Like You (1953)

·                    Lamb to the Slaughter (1953)

·                    Kiss Kiss (1960)

·                    Twenty-Nine Kisses from Roald Dahl (1969)

·                    Switch Bitch (1974)

·                    The Wonderful Story of Henry Sugar and Six More (1977)
Невероятната история на Хенри Шугър. Превод Правда Митева. София: Унискорп, 2011, 246 с.

·                    The Best of Roald Dahl (1978)

·                    Tales of the Unexpected (1979)

·                    More Tales of the Unexpected (1980)

·                    Roald Dahl's Book of Ghost Stories (1983)

·                    The Roald Dahl Omnibus (Dorset Press, 1986)

·                    Two Fables (1986). „Princess and the Poacher“ and „Princess Mammalia“.

·                    Ah, Sweet Mystery of Life: The Country Stories of Roald Dahl (1989)
Мистерията живот. Превод Правда Митева. София: Унискорп, 2005, 151 с.

·                    The Collected Short Stories of Dahl (1991)

·                    The Roald Dahl Treasury (1997)

·                    The Great Automatic Grammatizator (1997)

·                    Skin And Other Stories (2000)

·                    Roald Dahl: Collected Stories (2006)

НИКОЛА КРУШКИН - ЧОЛАКА, ЕДИН ОТ ЧЕТИРИМАТА СОФИЙСКИ КНИЖАРИ

Има една тиха уличка, близо до Южния парк, която носи името „Никола Крушкин – Чолака”. Кръстена е на велик човек, за съжаление малко известен. Неговото дело е от голямо значение за освободителното движение против турците, организирано в София.

Никола Стефанов Крушкин е роден 1836г. в с.Бистрица. Като малък пада в огнището и изгаря ръцете си в огъня. Оттам идва и прякорът му „чолав” , чолака, което допълва имената му. Така е и известен Никола Стефанов Крушкин – Чолака.

Останал сирак в ранна детска възраст, той става послушник в Драгалевския манастир. Тогавашният игумен Генадии Скитник е съратник на Васил Левски. В манастира Никола се запознава с Апостола. По-късно обикаля и събира дарения из околните градове и села. Пропагандира родолюбие, просвета и революционни идеи, работи за националното освобождение. Спомага за основаването на частните революционни комитети в Софийско. Член е на Частните революционни комитети в София и с. Бистрица. Наричан е „Шопският апостол“.

Просветителската му дейност е свързана с книжарницата, която държи в София на тогавашния пазар „Куру чешме“ (дн. до ъгъла на ул. „Алабин“ и бул. „Витоша“). Там той  разпространява бунтовни и патриотични брошури, песнопойки с патриотични песни. Софийският частен революционен комитет често заседава в нея. В книжарницата крие и двама оцелели Ботеви четници, единият от които е Петър Кунчев.

Единствено в град София книжарите организират своя революционна група. Основни лица са Георги Абаджията, Киро Геошев, Стоян Книжар и Чолака. Въпреки, че София не възстава през април 1876г, дейността на книжарите оказва силно влияние върху хората.

След като в Дупница турците залавят бунтовна кореспонденция, преследванията се задълбочават и  следите стигат до софийския книжар. Никола Крушкин е заловен и осъден на смърт чрез обесване. Така и не успява да дочака раждането на първото си дете.

Съвсем малко, само няколко месеца преди Освобождението на 15 ноември 1877 година са обесени Никола Крушкин, заедно с Георги Абаджията, Киро Гьошев и Стоян Книжар, другите софийски книжари - революционери.

В центъра на гр.Бистрица е издигнат паметник на Никола Крушкин – Чолака.

  Малко хора знаят, че Лъвов мост в София е построен именно в памет на четиримата книжари, като лъвовете символизират четиримата обесени революционери, загинали в борбата за свободата на България. Те не доживяват Освобождението, но тяхното дело се помни. Нека си спомним за тях, когато минаваме по Лъвов мост.

Източник https://bg.wikipedia.org

ОПЕРАЦИЯ "ПЛЮШЕНО МЕЧЕ" - ЕДИН ДАРИТЕЛ, ЕДНО ДЕТЕ, ЕДИН НОВ ПОДАРЪК - ХИЛЯДИ ГРЕЙНАЛИ УСМИВКИ

Операция ''Плюшено мече'' е доброволческа инициатива, която поставя скромното си

начало през 2007 година с един дом за деца в неравностойно положение в гр. Бургас. Главната инициаторка е Михаела Стойкова, която малко по малко, с помощта на доброволци, дарители и съмишленици  превръща това вълшебство в реалност и във все по-мащабна кампания. Идеята е да се дарява това, от което има нужда конкретния Дом и дете, а не пари и кой каквото има в излишък и най-важното  е, че се даряват НОВИ неща, опаковани за подарък. Така дарителството от анонимно се превръща в нещо много лично.

"...Тази година ''Плюшено мече'' навършва цели 8 години и за пръв път благотворителната кампания ще обгърне цяла България ! За тази цел работят 28 екипа, разделени по области в страната.

Ще се посещават институции като Домове за деца лишени от родителска грижа, центрове за настаняване от семеен тип, дневни центрове за деца с увреждания, дом ''майка и дете'' и SOS селища. За тази година имаме над 200 институции, които да зарадваме.

Как функционираме? Принципът е лесен: Всяко дете от институция пише писмо до Дядо Коледа, в което споделя какво би искало да получи за Коледа. Списъците с желаните от тях подаръци се публикуват на фейсбук страницата на доброволческата инициатива, като всяка област от страната има собствена фейсбук страница, за улеснение на дарителите и на организационната работа като цяло.

Всеки дарител избира за кое дете ще закупи подарък, опакова го красиво, надписва го и го предава в пункта за съответния град. 

Операция ''Плюшено Мече'' от 3 години работи изцяло само с нови подаръци и дарения (изключение правим само за скъпа техника и оборудване).

Ние не събираме пари, всеки наш дарител сам купува и изпраща подаръка за даденото дете. Подаръците трябва да са прилежно опаковани и надписани с името на детето, годините, дома и областта. Всеки изявил желание може да присъства на подаряването на подаръците по домовете. Ние от инициативата държим да не правим дарения само по Коледа. За това държим да даряваме и на институциите материали, пособия, уреди и консумативи, които биха улеснили живота на децата в дома и през годината.

Целта е не само децата да получат подаръци, но и да бъдат зарадвани, да почувстват атмосферата на празниците, да се запознаем с тях и да общуваме заедно..."

https://www.facebook.com/events/1512640709060948/

КОЙ Е НИКОЛА ФИЧЕВ, УСТА КОЛЮ ФИЧЕТО

Един от най-големите български възрожденски строители е Никола Иванов Фичев, известен повече като Кольо Фичето или Уста̀ Колю Фичето (от турски и арабски „устаз“ — майстор, учител, професор)
Той е гениален за своето време строител и дърворезбар, създал емблематични за Българското възраждане храмове, сгради и мостове.

Роден е в град Дряново през 1800 г. Останал сирак без баща на 3 годишна възраст, още на 10 години започва да учи занаят при тревненските майстори дюлгери (строители).
През 1817 г. постъпва в западнобългарската строителна школа в град Корча, за да усвои изкуството на каменоделството и строителството. На 23 години става калфа, а на 36 е вече общопризнат майстор от целия дюлгерски еснаф.

Всъщност Никола Фичев получава своето образование в двете най–добри за времето си школи в България. Едновременно с тава е бил запознат и с европейската архитектура в този период. Говорел е турски, гръцки и румънски език.

През 50-те и 60-те години на ХІХ век Никола Фичев строи едни от най-хубавите си сгради и църкви в Търново: Къщата с маймунката (1848), Ханът на Хаджи Минчо Цачев (1850), Ханът на Хаджи Николи (1858), Църквата “Св. Спас” (1859), църквата „Св. св. Кирил и Методий” (1861), камбанариите на Преображенския (1861) и на Плаковския манастир (1865) и др.
В периода 1865-1867 строи уникалната църква „Св. Троица” в Свищов – изключителен образец на българското възраждане.
В Дряново Колю Фичето строи църквата “Св.Никола” (1852), Попикономовата къща (1858) и мостът на Боюв яз (1861).

Мостът край Бяла

                                                           
                                             Църквата "Св.Никола" в Дряново

Къщата с маймунката в Търново

Интересен исторически факт е, че през 1856 г. Колю Фичето се запознава с Мидхат паша и става негов съветник по строителните въпроси. През 1865–1867 г. изгражда моста над р. Янтра при Бяла, като е предпочетен пред чуждестранни инженери. Мостът на Бяла по това време е едно от най-красивите и монументални съоръжения на Балканите по оценката на Феликс Каниц. За него Колю Фичето получава ордена “Меджидие”, 50 х. гроша и парцел в Търново.

След Освобождението Никола Фичев е назначен за градски архитект в Търново
През 70-те години на XIX век, въпреки вече напредналата си възраст Колю Фичето проектира и строи едни от най-мащабните си и красиви проекти – Конака във Велико Търново (1873-1874) и Покрития мост в Ловеч (1872-1874), с които окончателно завоюва свое място в българската история.
 Умира през 1881 г. в Търново.

Архитектурата на Никола Фичев се отличава с определени елементи известни като „фичевска кобилица”.  В сградите си въвежда барокови черти и собствен стил – колонки, еркери и каменни релефи с народна символика: нимфи, грифони, лъвове, орли и други фигури с възрожденската знаковост.  След смъртта си оставя много последователи.

Уста Колю Фичето е всепризнат първомайстор на нашата националната архитектура, като доразвива и осъвременява строителната традиция и определя посоката на по-нататъшното й развитие.
На негово име е кръстен морски нос в Антарктида – Нос „Фичето”.

Известни проекти:
• Беленски мост над река Янтра край Бяла (1865 - 1867)
• „Света Троица“, църква в Свищов (1867)
• Покритият мост в Ловеч над река Осъм (1872-1874)
• Църква „Св. Преображение Господне“, Преображенски манастир
• Ханът на хаджи Николи Минчоолу
• Килифаревски манастир (1840-1841/2)
• Църква „Св. св. Константин и Елена“, В. Търново
• Църква „Св. Спас“, В. Търново
• Църква „Св. Богородица”, В. Търново
• Църква „Св. Никола“, В. Търново
• Църква „Св. св. Кирил и Методий“ („Св. Атанас“), В. Търново
• Църква „Св. Илия“, Плаковски манастир
• Църква „Св. Богородица“, с. Присово
• Църква „Св. Марина“, В. Търново
• Църква „Св. Димитър“, Лясковец
• Патриаршески манастир „Света Троица“
• Църква „Св. Никола“, Горна Оряховица
• Мост над р. Росица, Севлиево
• Мост над Дряновската река, Дряново
• Къщата с маймунката на Никола Коюв, В. Търново
• Църквата „Св. Никола“, Дряново
• Икономовата къща, Дряново
• Фабриката за коприна на Стефан Карагьозов, В. Търново
• Чешма в двора на Соколски манастир, Габрово
• Сградата на бившия конак, Велико Търново

ОТВОРИ ВРАТИ МУЗЕЙ ЗА ИСТОРИЯ НА СОФИЯ

Дългоочаквано събитие е вече факт - отвори врати Музеят за история на София.

Той се помещава в сградата на старата Централна минерална баня, съвсем в центъра на столицата.  Изключително събитие за софиянци, не само заради фактът, че градът столица има музей, посветен на неговата история, но и заради изключителните експонати, които могат да се видят там.  

В момента постоянната експозиция е много богата, като се започне от най-старите разкопки и находки от древния град и се стигне до времето на управление на цар Фердинанд.

Голямо любопитство будят експонатите свързани с интериора на софийския дом, облеклото, предмети от бита. Представени са стар автомобил и един от първите софийски трамваи, в който можете да се качите. Изключително внушителна е каретата на цар Фердинанд, теглена от шест коня. Могат да се видят и много документи, наред със заседателната маса от тогавашния Общински съвет.

Сградата на музея и прекрасната градинка с фонтана пред нея, оформят още едно приятно място в самото сърце на града за радост и гордост на софиянци.

За повече информация посетете официалният сайт на Музей за история на София

В ТЪРСЕНЕ НА СЪВЪРШЕНСТВОТО - КЛОД МОНЕ

  Клод Моне е френски художник, основател и непоколебим защитник на стила импресионизъм. 
  Считан е за модел на импресионист, тъй като неговото отдаване на идеалите на импресионизма не се променя през цялата му продължителна кариера. 
  За това допринася и фактът, че една от неговите картини („Импресия, Изгряващо слънце“, Париж, 1872г.) дава и името на движението.

   Оскар Клод Моне е роден в Париж на 14 ноември 1840 г. на петия етаж на улица "Лафит". Той е втория син на Клод Адолф Моне и Луис Юстен Обре Моне.  Майка му е певица, а баща му — бакалин. Адолф иска сина му да влезе в семейния бизнес, но Клод желае да стане художник.

Моне прекарва младостта си в Хавър, като на 1 април 1851 г. постъпва в местната гимназия. Там първо се отличава като карикатурист, като продава свои карикатури за по 10-20 франка. Взима първите си уроци по рисуване при Жак-Франсоа Ошар, бивш ученик на Жак-Луи Давид. През 1856/57 г. по плажовете на Нормандия среща своя ментор Южен Буден. Именно Буден научава Моне да използва маслени бои. Освен това, Моне е въведен в пленеризма от Буден и така започва да твори пейзажи.

Когато отива в Париж, за да посети Лувъра, Моне вижда как художниците копират старите майстори. За разлика от тях, той сяда до прозореца и рисува това, което вижда. В Париж Моне остава няколко години и се запознава с други млади художници, един от които е Едуар Мане.

Разочарован от традиционното изкуство преподавано в художествените училища, през 1862г, Моне става ученик на Шарл Глейр в Париж, където се запознава с Пиер-Огюст Реноар, Фредерик Базил и Алфред Сисле. Те споделят нови подходи и виждания за изкуството, като изобразяват ефекта на светлината при рисуване пленер с разчупени цветове и бързи удари с четката, които ще станат основа на импресионизма.

Страстта на Моне да рисува навън е много добре разкрита чрез една известна история, отнасяща се до един от първите му амбициозни проекти – картината „Жени в градината“ (1866-1867). Картината е около 2,5 метра на височина и, за да може да я рисува навън, той поръчва да му се изкопае ров в градината, така че да може да издига или снишава платното до желаната от него височина чрез скрипци. При едно свое посещение Гюстав Курбе наблюдава Моне и отбелязва, че Моне не би нарисувал дори и листата, които са на заден план, ако върху тях не пада точната според него светлина.

През 1866 г. Моне получава признание заради „Камил“, известна още като „Жената със зелената рокля“, на която изобразява бъдещата си жена Камил Донсьо. Скоро след това Камил забременява и ражда първото им дете Жан.

През 1872 г. рисува „Импресия, Изгряващо слънце“, която изобразява пейзаж от Хавър. Тя е окачена в първата изложба на импресионистите през 1874 г. и в момента се съхранява в музея Мармотан Моне в Париж. От заглавието на картината критикът Луи Лерой отбелязва термина „импресионизъм“, с който иска да я омаловажи, но който импресионистите сметнали за подходящ за себе си.

Нов период за Клод Моне започва след смъртта на съпругата му, чието здраве се влошава след раждането на второто им дете. Докато гледа през прозореца на влака от Вернон до Гасни, Моне открива Живерни, в Северна Нормандия.Тогава започва да рисува едни от най-добрите си картини от 19-ти век.

В началото на май 1883 г. Моне, заедно с втората си съпруга и голямото му вече семейство наемат къща и два акра (8 100кв. м.) от местен земевладелец. Къщата се намира близо до главния път между Вернон и Гасни. В имота има хамбар, който изпълнява ролята на студио, малка градина и овощна градина. Къщата предлага на Моне ред подходящи мотиви за картините му. Семейството работи усилено и създава прекрасна градина около къщата, а късметът на Моне се обръща, когато неговия дилър Пол Дюран-Рюел увеличава продажбите на картините му. До ноември 1890 г. Моне е достатъчно богат, за да купи градините и къщата, в която живее семейството му. През 90-те Моне построява зимна градина и второ студио - просторна сграда, добре осветена с капандури. 

Моне е любител на рисуването на контролираната природа - неговите градини в Живерни, с водните лилии, езерото и моста. Освен това рисува по поречието на Сена - „Разпадането на леда по Сена“. Всеки ден пише инструкции за градинаря си, точни замисли и оформления за картините си, и фактури за растенията, които купувал и колекцията си от книги за ботаника. С нарастването на богатството на Моне се разраствала и градината му. Той остава неин архитект дори след като наема седем градинари. Наистина буди възхищение неговият талант на градинар. В Живерни Клод Моне създава истински рай. 

Невероятната градина, коята създава в Живерни се превръща в извор на изключително вдъхновение за Клод Моне.  До края на живота си през 1926 г. той рисува „серии“ картини, в които предметът е изобразяван в различни цветове и климатични условия. Първата поредица картини е „Купи сено“ (1890–1891), нарисувани от различни гледни точки и по различно време на деня. Петнадесет от тях са изложени в галерията Дюран-Рюел. 

През 1891 г. Моне създава и сериите „Катедралата в Руан“ (1891–1895), „Тополи“, „Парламента“, „Утрини на Сена“ и „Водни лилии". 

Серията картини "Водни лилии", или както са наречени в оригинал - "Нимфеи", наброяват над 250 броя платна. Изключително въздействащи са осемте стенописа на същата тематика, съхранявани в музея "Орсе".

На официалния сайт на Клод Моне http://www.monet2010.com/ можете да се насладите на красотата на неговите картини и да се докоснете до неговия талант.

ДОСТОЙНО ЕСТЬ

„Достойно ест“ е християнски химн във възхвала на Богородица. За първи път с него е възпята Божията майка през 431 г. от отците на Третия Вселенски събор в Ефес, които постановяват да се величае Пресвета Дева Мария като Богородица. Химнът е разширен през 982 г. като според преданието, сам Архангел Гавраил е възвестил думите на молещ се монах.  Чудото се случило през 982 година. През нощта в Света гора, в Атон дошъл монах. Дали на непознатия гост вода и храна, предложили му да си почине. Заедно с госта, всички монаси  започнали да пеят псалми и молитви. Но когато стигнали до песните за възхвала на Божията майка, гостът започнал с думите "Достойно ест, яко воистину блажити тя, Богородицу, Присноблаженную и Пренепорочную, и Матер Бога нашего". Тогава иконата на Божията Майка, която стояла там, внезапно засияла с необикновена светлина, а послушникът усетил особена радост и заплакал от умиление. Решили, че при тях е идвал архангел Гавраил, изпратен на земята да възвести на християните още една дивна песен в името на Божията Майка. 

  Оттогава ангелската песен "Достойно ест" се пее по време на всяка Божествена литургия по целия свят - навсякъде, където има поне един православен престол или живее поне един православен християнин. Тя се изпълнява в заключителната част на Златоустовата литургия, след освещаването на Светите дарове и е една от най-разпространените Богородични молитви. Заедно с "Многая лета" "Достойно ест" отдавна се изпълнява от всички славянски мъжки хорове и е част от ритуала "венчание".  Оттогава е прието и самата икона на Богородица, пред която се е случило чудото преди толкова години, да носи същото име „Достойно ест. 

“Достойно ест яко воистину блажити тя Богородицу, 

присноблаженную и пренепорочную и матер Бога нашего. 

Честнейшую херувим и славнейшую без сравнения серафим, 

без истления Бога Слова рождшую, сущую Богородицу тя величаем”. 

"Наистина е достойно да те облажаваме, Богородице, 

вечноблажена, пренепорочна и Mайка на нашия Бог. 

По-чтима от херувимите и несравнено по-славна от серафимите; 

нетленно родила Бога Слово, истинска Богородице, величаем те."

Умалено копие на иконата "Достойно ест", донесено от Света Гора, осветено в манастира „Св. Пантелеймон”, се намира в храма „Св. Николай” в Бухово. Всяка година в навечерието на празника се прави литийно шествие с нея.

Характерно и уникално за тази икона е специфичният начин, по който са нарисувани Богородица и Младенеца - те гледат в една посока. 

Прието е 11 юни да бъде празник на автентичната икона на Св. Богородица "Достойно Есть", която понастоящем се намира в столицата Карея на Света Гора.